Пасажерската гледна точка
Модератори: mitaka7, Общи модератори
19 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
Пасажерската гледна точка
от t060 » 29 Окт 2008, 18:48
Да не ме убиете с камъни сега 
Станах петък сутринта и пак съм пиян...
Толкова много неща не са наред с това твърдение, че чак не ми се започва. Знаех само, че вчера беше петък и цяла вечер бях бичил някакви мрежи, след 3 или 4 часа се отказах да гледам към часовника. Не смятах да ставам преди 13:00, но тогава защо ми звънеше алармата на GSM-а? Изключих го и неохотно се запътих към банята. След 10-20 минути безуспешни опити да се събудя там просто се отказах и връщайки се в спалнята, преместих телефона и забелязах, че имам няколко проуснати повиквания. Така значи, някой непредупреден ме беше вдигнал най-брутално от блаженния сън. Тъкмо започнах да оправям леглото, когато мелодията на телефона прекъсна заниманието ми. Машинално вдигнах, решен да се скарам с който и да е на линията отсреща, когато чух:
-Как си баце?
-Ъъъ – отлепих го от ухото си и видях на екран му познатия надпис BMW, който ясно ми показваше, че говоря с някой по-луд от мен – вдигаш ме от сън, какво е толкова спешно?
-Ооо, извинявам се, Марто е, сложих новия двигател на е30-ката и мисля да го тествам днес, идваш ли?
Това ме накара да му простя ранното ставане и ме разсъни веднага:
-Разбира се Марто, кога? Къде?
-След 10 минути съм пред вас!
-Ок, айде до скоро.
Веднъж осъзнал че бързам, сам се изненадах от себе си. Успях да заприличам на човек, взех малко пари, телефона, документи, ала-бала, наметнах си някакво якенце и изхвърчах надолу по стълбите, защото вече чувах леко басовия глас, за който предполагах че принадлежи на БМВ. И като излязох пред блока видях една добре позната ухилена физионимия с тъмни очила, която тъкмо излизаше от стоманено сива е30-ка. Приех подадената ми ръка и разтягайки усмивка от ухо до ухо казах:
-Я кажи, не можеше ли да го отложиш малко.
-Аз ти казах ако искаш да дойдеш, не е задължително.
-Абе ти предложи на наркомана дрога, да видиш дали не е задължително. – тук неговата усмивка поти догони моята и той пръв каза, това за което и двамата си мислехме:
-Да тръгваме, а?
-Може, но ако делнем бензина!
-Защо, ти няма да караш?
-Най-добре похарчените от мен пари! – с удоволствие наблюдавах, как гримасата на лицето му преминава от очудване, към зверска усмивка, която винаги ме е карала инстинктивно да проверя колко ми е стегнат колана. Но разбира се не се бяхме качили и виждайки жеста ми, Марто се ухили колкото мен, а може би с една идея по-широко.
-Ок, разбрахме се. – каза той и отвори шофйорската врата. Аз на свой ред, обиколих колата, настаних се в удобния салон и докато си слагах колана, бях благословен с уникалния звук на шестте братя под предния капак.
Марто се нагласи по-удобно на седалката, щракна аудиото и от там се понесе:
“…It’s just like a cigarette, it’s something that I do… ” песен, която може би най-точно отразяваше душевното ни състояние в момента. Той бунта първа, след малко втора и едва-едва галейки газта насочи колата към близкия лукойл, досущ като вълк, който се разхожда, преди лов, наблюдавайки обстановката. Когато стигнахме на бензиностанцията, Мартин насочи колата към една колонка:
-Не тука, ей там, следващата... – казах аз, сочейки към колонката със заветният надпис 98+ над нея.
-Ами аз, по навик – ухили се Мартин и спря колата точно до колонката който бях посочил.
-Зареди до капачката, че имам усещането, че ще ни трябва, аз отивам да платя.
Оставих го да пълни търбуха на звяра и влязох в сградата, забърсах две бутилки минерална вода, телефонния номер на някаква свежа промоутърка, който ме пресрещна още на входа и се запътих към касата. Платих, прибрах си бончето и една въздушна целувка от не чак толкова невинно изглеждащата млада надежда, рекламираща не се сещам какво си и излязох от там със странната смесица от страх, възбуда и нещо, което психолозите биха нерекли наркотичен глад, която беше породена от предстоящото. Подадох му едната бутилка с думите “За после!” и двете ни ехидно ухилени физионимии се скриха в наглед с нищо не привличащото бмв, което беше по-старо от гледащата ни с влажен поглед, стояща вътре в бензиностанцията женска фигура с релкамни материали в ръка. От така нареченото “предстоящо” ни деляха само две кръстовища с три светофара, които бяха минати напълно културно, доколкото културно може да определи потеглянето на 2.5 литров двигател със скорости от 1.6, шпер и фен с малко акъл зад волана. Точно на последния светофар преди да стъпим на така жадуваната магистрала, ни хвана червеното като първа кола. Добре че поне бяхме за направо, точно обсъждахме с Мартин дали камерата над кръстовището работи, когато леката музика в купето на е30-ката беше заглушена от гадно, но за сметка на това изключително силно дрънчащ бас, чиито източник се намърдваше в дясно от нас. Въпросната е36-ца беше в меко казано окаяно състояние, но за сметка на това вътре имаше два хлапака със съмнително мургава кожа и странно количество злато по себе си, (бел.авт. – няма да кажа мангали, че ще вземат да се засегнат мангалите) чиято сборна възраст сигурно беше малко над моята. Та след като нагази юнашки върху пешеходната пътека, все едно целия път е негов, шофьорът изглежда ни видя, защото дръпна колата си 2-3 метра назад, свали стъклото си и започна нагло и демонстративно да оглежда е30-ката. Изсумтя нещо и си прибра главата обратно в колата, след което вдигна сътклото и започна да форсира на свободна, все едно се готви да излита нанякъде.
-Тоя май иска да се гоним? – попита Мартин
-Не знам, аз не разбирам. – подхилих се аз.
-Видя ли каква му е колата, преди да върне назад?
-М3 Гошо 318i – аз винаги съм обръщал внимание на детайлите
-Бе то и тази е 316, ама айде – каза Мартин и ме погледна, при което смехът някак си сам изникна, разля се в гърлата ни и проехтя извън скромнато сиво е30.
След малко светна зелено и Марто потегли напълно спокойно, доколкото го позволяваха късите скорости и мощността на колата. Бутна трета и двамата забелязахме наглата физиономия на хлапака, когато неговата “М3” с пълна газ едва-едва дърпаше напред на скромното сиво е30, чиито шофьор само си беше подпрял крака на десния педал. Реакцията на Мартин беше толкова мигновенна, че чак аз бях неподготвен за нея. Винаги съм се очудвал как едно малко движение на ходилото на единия крак, може да накара цялото тяло да почувства теглото на всеки грам то масата си, но някак си не ми достигаше въздуха, за да го изразя гласно и само слушах смехът на човека, чието ходило предизвика всичко това, който беше почти заглушен от перфектно темперирания рев на двигателя. Единственото, за което съжалих в тази ситуация е че не можех да видя мутрите на тези в другата кола, защото останаха като точка далеч назад и постепенно изчезнаха някъде там във фона. А между временно аз истински се наслаждавах на начина, по който Мартин прецизно ведеше автомобила и въпреки високата скорост спазваше до милиметър предварително замислената от него треактория. Всичко това на фона на вече почти оглушителния звук идващ от двигателя ме накара да се почувствам истински жив. Тук искам да отбележа, че и в този иначе толкова симпатичен и несериозен младеж, който сякаш се беше срастнал с кормилото имаше някаква почти невидима промяна, беше станал някак си по-съсредоточен, което не пречеше на лицето му да стои обичайната смесица от лека иронична усмивка и неориентиран поглед, сякаш блуждаещ някъде в далечното.
Бях откъснат от цялата тази идилия от мощната вибрация на телефона си. След известни усилия успях да проведа кратък но съдържателен разговор с една позната, която настояваше, че има спешен и неотложен проблем с компютъра.
-Марто, греда..
-...ако беше презаредил – прекъсна ме той – Кажи все пак?
-Трябва да се връщам към Варна, изскочи нещо.
-За кога?
-Възможно най-бързо. – казах аз и веднага съжлих, че го казах, по една единственна причина. Мартин тъкмо подминаваше един разклон и реши, че това е чудесна възможност да обърне колата, нищо че стрелката на таблото отдавна беше подминала двойката, последвана от четворка и нула. Когато осъзнах какво се случи в следващите няколко секунди съм наистина благодарен, че тогава там нямаше други коли. След като нави волана и дръпна за момент ръчната, освен че разбърка всичките ми вътрешности, Мартин някак си успя да овладее, дрифта на колата, вече нагазила наполовина в аварийната лента, обърната в посока към Варна. Още няколко секунди трябваха на задните колела да се преборят с инерцията и да захапят достатъчно за да може сивото е30 да се изстреля напред, оставяйки две тъмно черни следи зад себе си и напомняйки ми какво им е на пилотите изпитатели. Сякаш водена от някаква тъман сила, а не от човека до мен, колата буквално гълташе километрите, а в купето се чуваше само смеха на Мартин. След около 15-тина минути двамата стояхме пред нас, на по бутилка минерална вода, балженно подпрени на сивата е30-ка и спорехме кой точно се е смял. И аз и той настоявахме че това е бил другия, накрая стигнахме до общото заключение, че сме се смели заедно.
-Знаеш ли, все още са ми леко омекнали краката – казах му аз
-А ти защо си мислиш, че съм се подпрял на калника? – дяволито ме попита той и добави – Я кажи кога ще те обзаведем и теб с едно такова? – в момента когато го каза, той усети как ми се скапва настроението и си спомни за нещо което му бях казал много отдавна, което пък скапа неговото.
-Знаеш, че това няма как да стане – премълвих аз и тъкмо да преминем в размисли колко е гаден живота чух познатия звук на бързо приближаващ се ванкелов двигател, който се въртеше 100-200 оборота преди прекъсвача. Видях как Мартин наостри уши, но зървайки усмивката ми се отказа да напуска убежището на калника и само зачака.
Не след дълго по улицата се зададе червена RX8-ца, която спря на един два метра от нас, оставяйки добре димящи червени следи по асвалта. Долната челюст на Мартин увистна, а когато шофйорското стъкло се свали и през него се показа една рижава женска глава, която ни попита “Как сте момчета?” и двамата загубихме ум, звук и картина.
-Айде бе, няма ли да тръгваме – добави тя и ме погледна с поглед който може да дублира доменна пещ.
-Не те познах – измънках аз и събрах всчики сили в тялото си, за да прибера увисналото си чене. Вярно, че тя обичаше да експериментира с външния си вид и меко казано не изглеждаше зле, но факта, че не бях подготвен си бе изцяло по моя вина. – Бавиш са, бавиш са – добавих аз и ръчнах леко Марто в ребрата за да се поокопити.
-Имаше задръстване – каза тя – какво е това, БМВ? – сякаш чак сега виждаше колата
-Абе щях да взема на Пешо калибрата, ама той ми обяви ебати цифрата – каза Мартин и отпи бавна глътка от шишето с минерална вода.
-ХАХА, забавен си и все пак ние трябва да тръгваме. – настоя тя
-Ок, Марто, ще говорим после – казах аз и направих крака напред
-Чакай, няма ли да ни запознаеш – попита той
-Някой ден – обърнах се и добавих през рамо – ако имаш късмет.
Качих се в колата, тя ме погледна сякаш искаше да пробие дупка в мен с погледа си и каза:
-Кое е момчето с БМВ-то?
-Може и да ви запозная някой ден, ако се научиш да кар.. – тук думите ми бяха заглушени от звука на двигателя на маздата, а мисълта ми прекъсната от бърнаут, дълъг, колкото позволяваше паркинга и последван от два бързи завоя, които включиха колата в градския трафик. Не че имаше нужда или смисъл, но реших да си продължа мисълта - ..аш бавно!
Изведнъж бях обесен на колана от безпощадните спирачки на брембо и тя ме погледна секунда-две:
-Прав си – каза и за разсмя, откривайки прелестната си усмивка – някой ден може и да се науча. – След което с едно движение на крака се понесохме напред, а тя само ме погледна и добави – Но няма да е днес!
RESPECT
by t060
Станах петък сутринта и пак съм пиян...
Толкова много неща не са наред с това твърдение, че чак не ми се започва. Знаех само, че вчера беше петък и цяла вечер бях бичил някакви мрежи, след 3 или 4 часа се отказах да гледам към часовника. Не смятах да ставам преди 13:00, но тогава защо ми звънеше алармата на GSM-а? Изключих го и неохотно се запътих към банята. След 10-20 минути безуспешни опити да се събудя там просто се отказах и връщайки се в спалнята, преместих телефона и забелязах, че имам няколко проуснати повиквания. Така значи, някой непредупреден ме беше вдигнал най-брутално от блаженния сън. Тъкмо започнах да оправям леглото, когато мелодията на телефона прекъсна заниманието ми. Машинално вдигнах, решен да се скарам с който и да е на линията отсреща, когато чух:
-Как си баце?
-Ъъъ – отлепих го от ухото си и видях на екран му познатия надпис BMW, който ясно ми показваше, че говоря с някой по-луд от мен – вдигаш ме от сън, какво е толкова спешно?
-Ооо, извинявам се, Марто е, сложих новия двигател на е30-ката и мисля да го тествам днес, идваш ли?
Това ме накара да му простя ранното ставане и ме разсъни веднага:
-Разбира се Марто, кога? Къде?
-След 10 минути съм пред вас!
-Ок, айде до скоро.
Веднъж осъзнал че бързам, сам се изненадах от себе си. Успях да заприличам на човек, взех малко пари, телефона, документи, ала-бала, наметнах си някакво якенце и изхвърчах надолу по стълбите, защото вече чувах леко басовия глас, за който предполагах че принадлежи на БМВ. И като излязох пред блока видях една добре позната ухилена физионимия с тъмни очила, която тъкмо излизаше от стоманено сива е30-ка. Приех подадената ми ръка и разтягайки усмивка от ухо до ухо казах:
-Я кажи, не можеше ли да го отложиш малко.
-Аз ти казах ако искаш да дойдеш, не е задължително.
-Абе ти предложи на наркомана дрога, да видиш дали не е задължително. – тук неговата усмивка поти догони моята и той пръв каза, това за което и двамата си мислехме:
-Да тръгваме, а?
-Може, но ако делнем бензина!
-Защо, ти няма да караш?
-Най-добре похарчените от мен пари! – с удоволствие наблюдавах, как гримасата на лицето му преминава от очудване, към зверска усмивка, която винаги ме е карала инстинктивно да проверя колко ми е стегнат колана. Но разбира се не се бяхме качили и виждайки жеста ми, Марто се ухили колкото мен, а може би с една идея по-широко.
-Ок, разбрахме се. – каза той и отвори шофйорската врата. Аз на свой ред, обиколих колата, настаних се в удобния салон и докато си слагах колана, бях благословен с уникалния звук на шестте братя под предния капак.
Марто се нагласи по-удобно на седалката, щракна аудиото и от там се понесе:
“…It’s just like a cigarette, it’s something that I do… ” песен, която може би най-точно отразяваше душевното ни състояние в момента. Той бунта първа, след малко втора и едва-едва галейки газта насочи колата към близкия лукойл, досущ като вълк, който се разхожда, преди лов, наблюдавайки обстановката. Когато стигнахме на бензиностанцията, Мартин насочи колата към една колонка:
-Не тука, ей там, следващата... – казах аз, сочейки към колонката със заветният надпис 98+ над нея.
-Ами аз, по навик – ухили се Мартин и спря колата точно до колонката който бях посочил.
-Зареди до капачката, че имам усещането, че ще ни трябва, аз отивам да платя.
Оставих го да пълни търбуха на звяра и влязох в сградата, забърсах две бутилки минерална вода, телефонния номер на някаква свежа промоутърка, който ме пресрещна още на входа и се запътих към касата. Платих, прибрах си бончето и една въздушна целувка от не чак толкова невинно изглеждащата млада надежда, рекламираща не се сещам какво си и излязох от там със странната смесица от страх, възбуда и нещо, което психолозите биха нерекли наркотичен глад, която беше породена от предстоящото. Подадох му едната бутилка с думите “За после!” и двете ни ехидно ухилени физионимии се скриха в наглед с нищо не привличащото бмв, което беше по-старо от гледащата ни с влажен поглед, стояща вътре в бензиностанцията женска фигура с релкамни материали в ръка. От така нареченото “предстоящо” ни деляха само две кръстовища с три светофара, които бяха минати напълно културно, доколкото културно може да определи потеглянето на 2.5 литров двигател със скорости от 1.6, шпер и фен с малко акъл зад волана. Точно на последния светофар преди да стъпим на така жадуваната магистрала, ни хвана червеното като първа кола. Добре че поне бяхме за направо, точно обсъждахме с Мартин дали камерата над кръстовището работи, когато леката музика в купето на е30-ката беше заглушена от гадно, но за сметка на това изключително силно дрънчащ бас, чиито източник се намърдваше в дясно от нас. Въпросната е36-ца беше в меко казано окаяно състояние, но за сметка на това вътре имаше два хлапака със съмнително мургава кожа и странно количество злато по себе си, (бел.авт. – няма да кажа мангали, че ще вземат да се засегнат мангалите) чиято сборна възраст сигурно беше малко над моята. Та след като нагази юнашки върху пешеходната пътека, все едно целия път е негов, шофьорът изглежда ни видя, защото дръпна колата си 2-3 метра назад, свали стъклото си и започна нагло и демонстративно да оглежда е30-ката. Изсумтя нещо и си прибра главата обратно в колата, след което вдигна сътклото и започна да форсира на свободна, все едно се готви да излита нанякъде.
-Тоя май иска да се гоним? – попита Мартин
-Не знам, аз не разбирам. – подхилих се аз.
-Видя ли каква му е колата, преди да върне назад?
-М3 Гошо 318i – аз винаги съм обръщал внимание на детайлите
-Бе то и тази е 316, ама айде – каза Мартин и ме погледна, при което смехът някак си сам изникна, разля се в гърлата ни и проехтя извън скромнато сиво е30.
След малко светна зелено и Марто потегли напълно спокойно, доколкото го позволяваха късите скорости и мощността на колата. Бутна трета и двамата забелязахме наглата физиономия на хлапака, когато неговата “М3” с пълна газ едва-едва дърпаше напред на скромното сиво е30, чиито шофьор само си беше подпрял крака на десния педал. Реакцията на Мартин беше толкова мигновенна, че чак аз бях неподготвен за нея. Винаги съм се очудвал как едно малко движение на ходилото на единия крак, може да накара цялото тяло да почувства теглото на всеки грам то масата си, но някак си не ми достигаше въздуха, за да го изразя гласно и само слушах смехът на човека, чието ходило предизвика всичко това, който беше почти заглушен от перфектно темперирания рев на двигателя. Единственото, за което съжалих в тази ситуация е че не можех да видя мутрите на тези в другата кола, защото останаха като точка далеч назад и постепенно изчезнаха някъде там във фона. А между временно аз истински се наслаждавах на начина, по който Мартин прецизно ведеше автомобила и въпреки високата скорост спазваше до милиметър предварително замислената от него треактория. Всичко това на фона на вече почти оглушителния звук идващ от двигателя ме накара да се почувствам истински жив. Тук искам да отбележа, че и в този иначе толкова симпатичен и несериозен младеж, който сякаш се беше срастнал с кормилото имаше някаква почти невидима промяна, беше станал някак си по-съсредоточен, което не пречеше на лицето му да стои обичайната смесица от лека иронична усмивка и неориентиран поглед, сякаш блуждаещ някъде в далечното.
Бях откъснат от цялата тази идилия от мощната вибрация на телефона си. След известни усилия успях да проведа кратък но съдържателен разговор с една позната, която настояваше, че има спешен и неотложен проблем с компютъра.
-Марто, греда..
-...ако беше презаредил – прекъсна ме той – Кажи все пак?
-Трябва да се връщам към Варна, изскочи нещо.
-За кога?
-Възможно най-бързо. – казах аз и веднага съжлих, че го казах, по една единственна причина. Мартин тъкмо подминаваше един разклон и реши, че това е чудесна възможност да обърне колата, нищо че стрелката на таблото отдавна беше подминала двойката, последвана от четворка и нула. Когато осъзнах какво се случи в следващите няколко секунди съм наистина благодарен, че тогава там нямаше други коли. След като нави волана и дръпна за момент ръчната, освен че разбърка всичките ми вътрешности, Мартин някак си успя да овладее, дрифта на колата, вече нагазила наполовина в аварийната лента, обърната в посока към Варна. Още няколко секунди трябваха на задните колела да се преборят с инерцията и да захапят достатъчно за да може сивото е30 да се изстреля напред, оставяйки две тъмно черни следи зад себе си и напомняйки ми какво им е на пилотите изпитатели. Сякаш водена от някаква тъман сила, а не от човека до мен, колата буквално гълташе километрите, а в купето се чуваше само смеха на Мартин. След около 15-тина минути двамата стояхме пред нас, на по бутилка минерална вода, балженно подпрени на сивата е30-ка и спорехме кой точно се е смял. И аз и той настоявахме че това е бил другия, накрая стигнахме до общото заключение, че сме се смели заедно.
-Знаеш ли, все още са ми леко омекнали краката – казах му аз
-А ти защо си мислиш, че съм се подпрял на калника? – дяволито ме попита той и добави – Я кажи кога ще те обзаведем и теб с едно такова? – в момента когато го каза, той усети как ми се скапва настроението и си спомни за нещо което му бях казал много отдавна, което пък скапа неговото.
-Знаеш, че това няма как да стане – премълвих аз и тъкмо да преминем в размисли колко е гаден живота чух познатия звук на бързо приближаващ се ванкелов двигател, който се въртеше 100-200 оборота преди прекъсвача. Видях как Мартин наостри уши, но зървайки усмивката ми се отказа да напуска убежището на калника и само зачака.
Не след дълго по улицата се зададе червена RX8-ца, която спря на един два метра от нас, оставяйки добре димящи червени следи по асвалта. Долната челюст на Мартин увистна, а когато шофйорското стъкло се свали и през него се показа една рижава женска глава, която ни попита “Как сте момчета?” и двамата загубихме ум, звук и картина.
-Айде бе, няма ли да тръгваме – добави тя и ме погледна с поглед който може да дублира доменна пещ.
-Не те познах – измънках аз и събрах всчики сили в тялото си, за да прибера увисналото си чене. Вярно, че тя обичаше да експериментира с външния си вид и меко казано не изглеждаше зле, но факта, че не бях подготвен си бе изцяло по моя вина. – Бавиш са, бавиш са – добавих аз и ръчнах леко Марто в ребрата за да се поокопити.
-Имаше задръстване – каза тя – какво е това, БМВ? – сякаш чак сега виждаше колата
-Абе щях да взема на Пешо калибрата, ама той ми обяви ебати цифрата – каза Мартин и отпи бавна глътка от шишето с минерална вода.
-ХАХА, забавен си и все пак ние трябва да тръгваме. – настоя тя
-Ок, Марто, ще говорим после – казах аз и направих крака напред
-Чакай, няма ли да ни запознаеш – попита той
-Някой ден – обърнах се и добавих през рамо – ако имаш късмет.
Качих се в колата, тя ме погледна сякаш искаше да пробие дупка в мен с погледа си и каза:
-Кое е момчето с БМВ-то?
-Може и да ви запозная някой ден, ако се научиш да кар.. – тук думите ми бяха заглушени от звука на двигателя на маздата, а мисълта ми прекъсната от бърнаут, дълъг, колкото позволяваше паркинга и последван от два бързи завоя, които включиха колата в градския трафик. Не че имаше нужда или смисъл, но реших да си продължа мисълта - ..аш бавно!
Изведнъж бях обесен на колана от безпощадните спирачки на брембо и тя ме погледна секунда-две:
-Прав си – каза и за разсмя, откривайки прелестната си усмивка – някой ден може и да се науча. – След което с едно движение на крака се понесохме напред, а тя само ме погледна и добави – Но няма да е днес!
RESPECT
by t060
От тогава русото не е на мода.
- bmw318_94
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 414
- Регистриран на: 9.07.2007
- Местоположение: Велико Търново
- Пол: Мъж
- Кара: хората да го гледат тъпо
- the_BIMMER
- Потребител
-
- Мнения: 6
- Регистриран на: 27.10.2008
от the_BIMMER » 29 Окт 2008, 20:25
и фен с малко акъл зад волана
това ме уби ... и историйката е много яка 
това ме уби
... и историйката е много яка 
от TUZara` » 29 Окт 2008, 20:36
За пръв път чета история по-дълга от 5-6 реда 
еми хареса ми деа .... най-ме зарадва "М3 Гошо 318i"
еми хареса ми деа .... най-ме зарадва "М3 Гошо 318i" 
от stef-- » 29 Окт 2008, 21:25
Невероятния, както винаги 
Цаката не е да умреш за родината си, а да накараш копелето отсреща да умре за неговата!
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 29 Окт 2008, 21:32
-Прав си – каза и за разсмя, откривайки прелестната си усмивка – някой ден може и да се науча. – След което с едно движение на крака се понесохме напред, а тя само ме погледна и добави – Но няма да е днес!
Eхх по 1 такава жена на всеки пожелавам
Много добре ама нещо продължение, че така ми е незавършена някак си
Eхх по 1 такава жена на всеки пожелавам
Много добре ама нещо продължение, че така ми е незавършена някак си
- Apassionata
- РазБОЙниКА
-
- Мнения: 2070
- Регистриран на: 10.05.2006
- Местоположение: София
- Пол: Жена
- Кара: го на тройки
- Мечтае да кара: Е92/3 и 6-та серия
- Детайли за колата: Черна
от Apassionata » 29 Окт 2008, 21:59
Изненадващо, колега! 
Компютърджия да пише толкова добре ?!? Поздравления 
Нищо кой знае какво няма като случка, но е разказано толкова цветно! Хареса ми много 
А аз като се кача на едно Е93 ще мина покрай Варна... току виж нов разказ се родил... И лап-топа ще си взема, и нещо ще измисля... Тая скапана Вистаааа
Компютърджия да пише толкова добре ?!? Поздравления Нищо кой знае какво няма като случка, но е разказано толкова цветно! Хареса ми много
А аз като се кача на едно Е93 ще мина покрай Варна... току виж нов разказ се родил... И лап-топа ще си взема, и нещо ще измисля... Тая скапана Вистаааа
- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
от uricatoli » 29 Окт 2008, 22:27
To6o... Немам думи брат.. просто немам думи... Абе тоя герой да не го познавам бе?
Немам думи брат.. просто немам думи... Абе тоя герой да не го познавам бе? 
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
от t060 » 29 Окт 2008, 22:31
[22:20:18] Ce/\cKu_bEk каза: то продължението от тебе
[22:20:27] Ce/\cKu_bEk каза: айде аз ще дойда след малко
[22:26:32] Зайо - байо каза: Брат... Немам думи... утре отивам се напукам!!!!
[22:26:37] Зайо - байо каза: и да пиша продължение..
Обещал си за утре!
RESPECT
by t060
[22:20:27] Ce/\cKu_bEk каза: айде аз ще дойда след малко
[22:26:32] Зайо - байо каза: Брат... Немам думи... утре отивам се напукам!!!!
[22:26:37] Зайо - байо каза: и да пиша продължение..
Обещал си за утре!
RESPECT
by t060
От тогава русото не е на мода.
- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
от uricatoli » 29 Окт 2008, 22:35
t060 написа:[22:20:18] Ce/\cKu_bEk каза: то продължението от тебе
[22:20:27] Ce/\cKu_bEk каза: айде аз ще дойда след малко
[22:26:32] Зайо - байо каза: Брат... Немам думи... утре отивам се напукам!!!!
[22:26:37] Зайо - байо каза: и да пиша продължение..
Обещал си за утре!
RESPECT
by t060
По-реално ще си е като сложа IS-a
- klintan66
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1786
- Регистриран на: 13.03.2006
- Местоположение: София Пазарджик
- Пол: Мъж
- Кара: E34TDS , CL 500, Е65
- sportsman_86
- Потребител
-
- Мнения: 22
- Регистриран на: 1.01.2008
- Местоположение: Silistra,Varna
- Пол: Мъж
- Кара: e21
от sportsman_86 » 29 Окт 2008, 23:50
оооо браво, браво историята е 'един път' и гериоте са ми познати
- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
от uricatoli » 29 Окт 2008, 23:57
sportsman_86 написа:оооо браво, браво историята е 'един път' и гериоте са ми познати
- SKISA
-
-
- Мнения: 4861
- Регистриран на: 13.12.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: комби...нация и Вайълет!
- Mecho
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 645
- Регистриран на: 27.05.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: по улици без дупки
- Детайли за колата: E36 m50b20
E36 M52B28
E39 M52B28
19 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
