Офис култура

[alx Профил ICQ]

аз имам някакъв малък опит с тия неща...

офиса е .. според както шефовете го направят. две неща движат хората и ги правят доволни - прогреса в личен план и заплащането- в този ред. един шеф трябва да може да демонстрира и да визуализира за подчинените си как те ще прогресират. трябва да е на ясно със заплащането какво трябва да бъде и да работи със служителите си за да са доволни в това направление- ако не са- трябва да може да компенсира със прогреса и да представя ясна позиция защо заплащането не е където трябва да е. трябва да има директна комуникация със всеки които директно му рапортува и трябва да балансира да бъде достъпен, но да държи всички на "една ръка". трябва да работи с човешките ресурси за да представя ясна програма за доброто "здраве" на офиса. офисната култура трябва да бъде "преразказвана" редовно от човешките ресурси (поне всяка година) за да няма "забравили"...

... и разбира се шефа трябва да е човек и да се "усеща" като такъв от подчинените му. никой не е перфектен.

и така. сбито, но по същество- всичко е въпрос на баланс.

[Моджо Профил ICQ]

Аз пък нямам никакво желание да прогресирам. 3 пъти съм отказвал повишение на заплатата и 2 пъти повишение в длъжност. НЕ ЩА!!! Имам уважението на висшестоящите и на колегите, тежа си на мястото. Повече нищо не ми трябва.

[steeN Профил]

...

Според мен HR трябва да се ограничат до обработване на бумаги и нищо повече. Иначе тия простотии дето се правят, че не са ти чели CV-то били някакви много модерни психологически трикове тука у нашенско ми обясниха... да те видят дали лесно се ядосваш. Как пък бих работил във фирма с култура където всички служители са овце. Айде няма да пиша повече, че няма да ми политически коректно мнението, но явно знаеш за какво става дума.

[Don_Diego Профил]

Дотук е ясно, че всички мразим HR-ите

[TNT Профил]

Какво правят HR-ите като се пенсионират ? Пак нищо

Тук може да се пише много по темата. Няма ли добра атмосфера в работата и готини колеги - работата не върви и в даден момент се започва ходене на работа с нежелание. В колектив с лицемери и интриганти е отвратително.

[bioz Профил]

Аз пък нямам никакво желание да прогресирам. 3 пъти съм отказвал повишение на заплатата и 2 пъти повишение в длъжност. НЕ ЩА!!! Имам уважението на висшестоящите и на колегите, тежа си на мястото. Повече нищо не ми трябва.

До ся не съм чувал някой да отказва пари...

Sent from my Mi A2 Lite using Tapatalk

[TNT Профил]

Зависи за какво са. Аз примерно грам не съм ОК с овъртайм часовете. Един, два, три пъти - добре, ама масовия работодател само те чака да отвориш бузки и те почва. Изпадал съм в ситуация да обяснявам как 12-14 часа бачкане всеки ден не ми е ок и ме боли шмайзера какви пари ми предлагат. Отсреща само "ама знаеш ли каква бонусна схема"

[drifty Профил]

ОООО, ами да, имаме си страхотна култура в нашия китен офис.

Вървя си по коридора и имам усещането, че ходя из болница, същите дълги и гадни коридори, неприятно осветление, и цветово е досущ като болница. Понякога и на мирис го докарва. Влизаш във WC-то, на стените има залепени сополи, които си стоят. По едно време се позагубиха, после пак се появиха. Свършиш си работата, измиеш се, върнеш се в офиса, та си седнеш на уникално удобния стол от 2,50, който ако работиш повече от 2 години в компанията вероятно ще ти докара хемороиди /не питайте от къде знам/. В един момент се замисляш, че нещо не е както трябва - оглеждаш се, някой е светнал лампите докато те няма, още е само 11 сутринта, но част от колегите вече не могат да се видят един друг, ама след толкова години и забележки, не си купиха настолни лампи, нито поискаха такива от мениджъра. Ама и офиса е един офис - стаята е с 3 високи, но много тесни прозорци, светлината не е добра, особено в мрачен ден, а луминисцентните лампи в комбинация с новите лед пури създават една такава болка в края на работния ден, че вечер в трафика е трудно да се ориентираш от умора. Но все пак си продълаваш работния ден, става обяд, решиш, че трябва да си хапнеш - отиваш пак да се измиеш, все пак си културен служител в офис, но мивката е задънена от обелки от домати, остатъци от храна и други подобни. Абстрахираш се от гледката, измиваш си ръцете и аха да се изсушиш, да ама някой е взел последния лист кухненска хартия, но за твое удобство ти е оставил ролката, да и се радваш колко естетически добре стои до кафе машината в леко тъмен сив цвят. Та изсушаваш се някак си, обърнеш се да си вземеш нож и вилица, но изглежда всички вилици и ножове са пуснали крака и няма нищо. Понякога няма и чинии. Е как да има, като половината колеги си ядат на бюрата и цял ден стоят в някакви свинщини, а друга част от колегите, знаейки за проблема с липсващите кухненски прибори /купуват се от време на време, тук фирмата няма вина/, просто са си свили това онова, да не се минат. След известно обикаляне по стаите, намираш заветните вилица и нож, чиния, сипваш си да си хапнеш, отвориш микровълновата, но вътре има нечий обяд. Чудиш се какво става, а просто колегата ти е решил да спести 1 минута като си пусне обяда да се топли и отиде да си свърши нещо. Е, връща се след 3-4 минути, та най-накрая си стопляш яденето. Вече щастлив, че ще се нахраниш и ще си починеш от работата, вървейки към масата, виждаш, че някой услужливо ти е оставил известно количесто трохи, че без лЕб не се яде. И неусетно 30те минути почивка отлетяват, а ти дори не си успял да си починеш.

Вече хапнал се връщаш в стаята, в един момент усещаш отново, че нещо не е наред. Навън е напекло, та се не трае, обаче лампите светят. Постояваш, почешеш се, станеш и уведомиш всички, че ще угасиш лампите и ги гасиш. Усещаш леко недоволство е едно малцинство от колеги, но пък по-голямата част са доволни. Ама пусто и време, пусне някой облак, та пак се скрие слънцето, оп - лампите пак светят. След 5 минути пак пече и ти отново искаш да угасиш лампите, но същата колежка, която току що ги е светнала, ти се скара, че след малко пак ще стане тъмно. Докато трае цялата тая красива история, в стаята става нечовешка жега - имал съм в дни, в които по 2 часа стоя и бездействам, просто не мога да функционирам от жега. Известно време се мъчих да се разбера с колегите относно климатика, но не става. На едните им е студено, на другите топло. Обаче след като вече си се отказал да се разправяш с колегите и търпиш жегата, в един момент чуваш от всеки ъгъл на стаята "хорааа, тук е адски горещо" и си викаш ее, щом и на тях вече им е жега, сега ще се оправят нещата. Е да, ама от де толкоз акъл - гледаш ги стават 1 по 1 и климатикът от 24 градуса се озовава на 19, обаче 30 минути по-късно няма никакво подобрение. Стоят и недоумяват тоя климатик защо не работи. Та тогава аз или някой колега се намесваме и просто променяме степента на вентилатора. Гениално. Опитах се и да ги науча да ползват автоматичния режим, ама и с това не се получи.

Пренасяме се на паркинга. Голям и хубав павиран паркинг, перфектно разчертан, на 1 минута нормално ходене от вратата на офиса. Всичко чудесно, докато не се огледаш кой как е паркирал. единия заел две места, щото от една година имал колата и веднъж до КАТ го били одрали, та пред офиса не искал да му се случи, щото било много често. Да, гадно е, ама.. Другия бързал, та спрял накриво.

Леко почнах да се напрягам, та ще премина към малко факти:
1. Интелектуалното ниво като цяло във фирмата все повече запада.
2. Отборният дух е вече мит - имаше го преди около 4 години. Сега всеки ден си играем на "прецакай другарче". Бонусните системи са направени по такъв начин, че колегите ми си подливат вода и се цакат един друг, за да изкарат пари. Аз чинно съм се отделил от всичката тая лайняна история и не разчитам на бонус за резултати поради естествеото на работата ми.
3. Фирмата не си цени служителите - съвсем наскоро изгониха група хора, работещи тук от 4-8 години, като някои бяха доста свестни. Без предупреждение. Случва се всяка година - аз оцелях вече 4 пъти.
4. HR пишат страхотни мейли за кръга на щастие, който фирмата пусна, за да бъдем щастливи, но аз лично щастливи хора освен HR не виждам.
5. След 3 години ходатайстване, мечтата ми да имаме свежи плодове в офиса се сбъдна, бях много щастлив като почнаха да ги доставят 2 пъти в седмицата.
6. Вкараха ни масажи, готина екстра, възползвам се редовно. Последните две се дължат на офис асистентката, която всъщност е част от HR отдела, но евала, момичето върши работа.
7. Имаме тенис маса - това много го ценя, супер разтоварващо е.
8. Купиха настолни игри - страхотно, обаче вече е много трудно да намериш колеги, с които след работа да разцъкате някоя игра и да пийнете по нещо.
9. Колектив - ами нещо се губи вече - преди излизахме редовно, бяхме много задружни, сега излизаме един път на 2 месеца /стаята в която аз стоя/.

Постът стана много дълъг, но мога да продължа цяла вечер, че и за утре ще има. Абе културен офис сме, да знаете!
За протокола - компанията е оценена на около 30 милиона паунда и има над 500 служителя. Два големи офиса - Варна и Търново, като горенаписаното е свързано с 40-50 човека, работещи в Търново. Във Варна нещата с чистотата са по-добре, но пък там к*рвалъкът е на мода, на всяко фирмено парти основна тема е кой коя е опарил.
Използвах проблемите със здравето за да си работя от вкъщи и нямам намерение да се връщам в офиса скоро. Е, няма свежи плодове, нито масаж, нито виждам уникално красивата офис асистентка, която освен, че може да работи като модел, се справя доста добре и интелектуално, че даже не е и златотърсачка, ама какво да се прави

[Моджо Профил ICQ]

Аз пък нямам никакво желание да прогресирам. 3 пъти съм отказвал повишение на заплатата и 2 пъти повишение в длъжност. НЕ ЩА!!! Имам уважението на висшестоящите и на колегите, тежа си на мястото. Повече нищо не ми трябва.

До ся не съм чувал някой да отказва пари...

Sent from my Mi A2 Lite using Tapatalk

Ами аз съм отказвал. Позицията ми е достатъчно висока да знам как се изкарват. И съм достатъчно честен и лоялен да не вземам когато има защото ще ме е срам да ги вземам когато няма. Иначе и аз не съм чувал, но, факт.
ПП Ако некой знае как да гушнем някоя обществена поръчка за 1 2 милиона съм насреща. Ще си поискам повишенията накуп, а и за него ще има)).

[alx Профил ICQ]

компанията е оценена на около 30 милиона паунда и има над 500 служителя

аз бих си направил ритуално сепуко ако водя 500 човека и съм оценен на 30 милиона... може би си искал да кажеш 30 милиарда?

[drifty Профил]

компанията е оценена на около 30 милиона паунда и има над 500 служителя

аз бих си направил ритуално сепуко ако водя 500 човека и съм оценен на 30 милиона... може би си искал да кажеш 30 милиарда?

Информацията ми е от преди няколко години - 28 милиона паунда. Сега не знам на колко е оценена, но мисля че изпитват сериозни финансови затруднения напоследък. Или поне така изглежда. Може и да греша, но четох в някой от тоновете мейли в служебния мейл за пазарната оценка. Сега потърсих из нета, единственото което намерих е приблизителен годишен оборот - 31м долара. Навсякъде в различни валути. Аз нямам достъп до финансови данни на компанията, така че не мога да намеря точно инфо на каквото и да е.

[c04 Профил]

но мивката е задънена от обелки от домати, остатъци от храна и други подобни.

Посмях си се доволно преди лягане
Тази колежка щом чак и моделка става, нямате ли едно място в тоя офис? Не претендирам за заплатата

[drifty Профил]

Напролет вероятно ще имаме. Зимата гонят когото могат, че продажбите са по-малки, пролет/лято се наема поредната порция хора, от които я има един читав, я не. Офис култура

Ти нали си от Варна, какво ще правиш тука, там имаме колко искаш убавици . Иначе мацката е топ, отдавна не ми се беше случвало, но наскоро докато си ходя по коридора се натъкнах на нея, не бях я виждал още през деня, така си глътнах граматиката.., че едвам казах нещо, което наподобяваше комплимент. Ама мина де . Иначе и брак вече и предложих, ма не иска

[BMW_POWER]

. Иначе мацката е топ, отдавна не ми се беше случвало, но наскоро докато си ходя по коридора се натъкнах на нея, не бях я виждал още през деня, така си глътнах граматиката...

"През деня" или "На светло"? Питам от любопитство.

Аз съм благословен да не се занимавам с офиса. Влизам, взимам си техниката и се изнасям. Понякога се прибирам със служебната кола и дори не ходя там. Държа си я вкъщи. Веднъж се ококорих е 3:30 през нощта. Въртях се, въртях се и в 4:30 излезнах на бачкане. Целия офис ме чакаше, защото бяха видяли, в колко съм се регистрирал в системата. Елементарно е. Имам телефонен номер, код и пин. Набирам и започвам работа. По същия начин и завършвам...

Та "офиса". В офиса са шест мениджъра, трима супервайзъра, един къстъмър сървиз, двама счетоводителя и една рецепсионистка. Винаги ме знаят къде съм бил, защото след мен телефоните започват да звънят
Шефът ни е като баща. Затрупва ни с мейли тип:
- Приберете си нещата от хладилника, защото ще го мият
- Х има рожден ден, помогнете ми да му честитим
- Навън вали сняг, подсещам ви да не влизате с мокри обувки в офиса (ходим по чорапи, колкото и да ви е странно)
Поне от дистанция сме като детска градина. Не съм чувал за дразги и междуособици.

[alekangg Профил]

компанията е оценена на около 30 милиона паунда и има над 500 служителя

аз бих си направил ритуално сепуко ако водя 500 човека и съм оценен на 30 милиона... може би си искал да кажеш 30 милиарда?

А как се оценява една компания. Ако е 30мил оценка, колко оборот примерно ще прави годишно?