УВО 87!

[NIKMAN Профил]

...

[klintan66 Профил]

bum_bum- Чувствата ни са взаимни !
Ми прав си, бастун съм, но не съм селтак да се крия в групичка от 5-6 стари и да се "майтапя" с 2 хилави новобранеца.
Винаги защитавам по-слабия и в казармата и навън.

Като стана дума ти носеше ли на "майтап" ? че не ми стана ясно каква позиция имаш.

Имаше един играч от старите остана да дослужва 30 дни . Голям цървул. Гаранция, че е общак някъде.
Та същия стана като мишка. Странно, че не го тормозеха или връщаха неговите жертви .

Но един пич го ритна казано по твоему в "гъзъ" с голяма доза хумор.
Жалка картина 1.90 мъж се направи, че не усети нищо и продължи.
Сигурно щото съм бастун пак не ми беше смешно.

Ти си модератор предложи да се "майтапите" с "баници" на сбирките? Ще ви останат спомени за разказване.

[bum_bum]

Да, полагали са ме. Правил съм сапунки. Търкал съм кенефа с парче керемида (нямаше ни Циф, ни домакински ръкавици по ония времена) и още 100 неща, дето вече не ги и помня. С някои от старите войници в последствие съм се виждал случайно, че голяма част бяха от нашият край и винаги сме сядали да пием по кафе.

А ако някога трябва да защитавам някой гледам дали е прав, а не дали е слаб или силен.

[Borymeckata Профил]

Наистина има някаква тънка граница между гаврата с човека и казармения майтап. Никой не казва, че не е имало извращения, напротив. Но и не видях някой тук да се кефи на простотията... Сигурно и Е. М. Ремарк не се е кефил на мизерията в окопите на ПСВ, нито Ал. Солженицин се е кефил на лагерите в ГУЛАГ, но са написали книги за преживяното. Е, и ние така - просто си разказваме спомени за миналото. Весели и гадни моменти, случаи на срам и гордост, неща, за които си спомняш с усмивка след 30 години и други, които си искал да забравиш веднага и завинаги... това беше реалността. И не виждам нищо лошо, че си спомняме и говорим за нея...

[dankata Профил Уеб-сайт]

Има един постулат:
Докато господ е раздавал акъл, военните са били на учение.

[rve]

И докато я имаше, а и сега стане ли дума за казарма винаги се намира някой, без значение ходил ли е или не да отсече, че била загубено време. Интересното е, че болшинството такива индививи, които познавам не работят и на възраст, на която по малцинствата има вече дядовци все още живеят на гърба на родителите си. Та в тоя ред на мисли казармата често се използва за оправдание на собствените неспособности. Повечето дето твърдят, че са си губили (или са щяли да си загубят) времето там обикновено са пример как се губи време в цивилния живот. Аз не бих си позволил да обобщавам така нещата. За мен казармата беше и си остава строго индивидуално стечение на обстоятелствата и си зависи само и единствено от човека дали ще си загуби времето там или не. Както казах аз влязох по личен и избор и не намирам времето ми там, колкото и кратко да беше, за загубено. Без да се опитвам да ангажирам, който и да е с мнението си.

Иначе по отношение на простотията и гаврата с личността на човека - ами я да назовем поне една област в т.нар. цивилен живот, където тя да не ни залива... То докато шофираме ли не щеш, на работа ли, в дискотеката ли, на плажа ли и т.н... Е ли пък неспиращата вече 28-години (че за преди това нали се знае) гавра на държавата с народа. Имаме си колкото щеш помия в живота като даденост, въпросът е кой как се оправя с нея.

[Jordana Профил]

Да , според казармения фолклор има много постулати . А тия неща дето им викате извращения ги има от как съществува армията като структура и понятие тоест от как свят светува .Те са донякъде естествени и полезни за изтраждане на йерархията в отношенията в групи от мъжки пол, затова и се толерират въпроса е да не прекрачват някаква граница . Целия казармен живот и бит е изграден върху добре отработени методи и правила , армията не е място където мъжете релаксират на чист въздух , здрав сън и силна храна . И днес в натовските армии тези неща като кръщаване на новобранци и подобни са традиция . Съвсем скоро имаше огромен скандал в бундесвера заради масовите издевателства а армията на САЩ от години е известна с истинските извращения включително и сексуални между военослужещите .
Съответно винаги ще има разни меки китки дето не им понася армейския живот .
Когато човек възприема службата в българската армия като чест и дълг към родината, така като е целувал знамето и сложил подписа си на клетвения лист - несгодите на службата имат положителна стойност за изграждане на характера .

[bum_bum]

Последните две мнения май казват всичко.

[b_u_b_o Профил]

Съвсем скоро имаше огромен скандал в бундесвера заради масовите издевателства а армията на САЩ от години е известна с истинските извращения включително и сексуални между военослужещите .
Съответно винаги ще има разни меки китки дето не им понася армейския живот .

Значи твърдиш че на меките китки няма да им понесат сексуалните издевателства върху тях, но на истинските мъже ще им е ок?

Когато човек възприема службата в българската армия като чест и дълг към родината, така като е целувал знамето и сложил подписа си на клетвения лист - несгодите на службата имат положителна стойност за изграждане на характера .

Какви са тия чест и дълг към родината, освен целуването на знамето, подписването на някаква хартийка и живота на нейна издръжка 3-6-24 месеца, които си изпълнил в казармата, че ми стана интересно какво дължа на родината като не съм ходил в казарма?



Sent from my ONEPLUS A3003 using Tapatalk

[bum_bum]

Щом не си бил няма как да знаеш

[Top Gun Maverick]

Хехех, направо не е за вярване Баш ППЗ бях, спарка ми беше един тапишон от моя взвод. Район ни беше покрай спалното и учебния корпус до стадиона. Та гаранция сме се редили задно по нарядите. Иначе клетвата си я спомням сякаш беше вчера. А освен друго бях и дяснофлангови, че стърча над 1.90. Вярно голямо набиване на крак падна, даже по плаца се бяха отпечатали едни черни линии от кубинките направо като коридори на лекоатлетическа писта беше.

А киното - ех, киното! Не пропуснах прожекция! Такси си го спомям много добре, опитвам се да стопля какво друго гледахме. Голямо събитие беше тва излизането. Бях говорител на взвода и събирах пари за какво ли не, включително и за кино. Покрай това веднъж даже намазах излизане от поделението преди клетва, когато разшрешиха с ефрейтора отдельонката да излезем в квартала до едно фото да изкараме едни снимки на взвода. Имаше едно апаратче и доста се снимахме.

В Балчик имахме 10-ина дена след клетва до разпределение и първия уикенд обявиха възможност за отпуски - 5 големи и другото малки гарнизони. Щяха да се избият кой да вземе големия (петък до неделя), но това да тръгнеш 5ч следобяд от Балчик посока Варна и от там Плевен ще пристигнеш на другия ден сутринта в най-добрия случай. Прецених, че не си струва и взех малък гарнизон - една вечер съботата. 3-ма човека си взехме една квартира при една бабка да преспим и направихме една много готина вечер в едина пицария. На другия ден се разходихме из ботаническата и двореца на румънската царица. Много приятен спомен ми остана.

Между другото някой поддържа ли връзка до сега с човек (или хора) с който е служил? Чувах какви ли не неща, че нямало по-здрави приятелства от такива възникнали в казармата, но нещо не я варвам тая работа. Известно време поддържах връзка с 2-3 момчета, но като се върнах в София за магистратурата, а почнах и работа и си загубихме дирите.

И ние така се събрахме с няколко човека, някаква квартира взехме, не беше никак лоша, а сравнимо с казармата си бе 5 звезди. Ходихме на една тяхна дискотека, ама много малко хора имаше предвид, че бе ноември мисля.
Аз се виждам почти всеки ден с едно момче едно близко село тук, с него станахме приятели в бойното поделение чак, понеже в Балчик бяхме в различни роти, да не говорим за взвод, даже е Турчин, но стабилен и първоначално с негова помощ се опълчих на старите в бойното поделение.
С още един от Казанлък, който е често се засичаме, а с него бяхме в един взвод, едно спално и все по фамилии си говориме с всичките. Един манго от тук още като ме види и вика Ефрейтореееееее... сещам се сега за още двама роми от близките села, единия се казва Прилеп Прилепов. Като го каза за пръв път и исках да видя военната книжка, та да повярвам и...беше си истина. Тоя образ си беше бил парафин в пишока да стане по-голям и го цепиха. Ужас. Ама онзи доволен поне, че ската някой ден.
Помня им още имената ей, скоро на едно момче от Пловдив се обаждах, че му пазя телефона. Още няколко от Турски произход познавам от там и от време на време виждам някой.
Много търсих едно момче от Бургас, Менашки му бе фамилията, но така и не можах да го открия защото не го намирам никъде. ГСМ-а си го взех точно в бойното поделение като влезнах, от Балчик се обаждах с ония карти на Мобиком от телефоните в поделението, едни сини, имаше и едни оранжеви, забравих им името.
Аааа, сега се сещам ейфретора ми в Балчик е от Силистра, казва се Калушев и веднъж гледам някакъв тираджия ми свири на входа на Казанлък и беше той. Та спря и се видяхме, голяма емоция беше. Абе бая спомени има от тая казарма, ако почна да разправям, много време ще ми отнеме.
Беше ми писнало да ни вземат картите като ни набарат шапкарите да играем, там станах смея да кажа майстор на Белот. Играех и шах от време на време, но трудно ми се намираше съперник, не я тачеха тази игра много, много поне моите съратници там където бях.
Балчик, Балчик, град велик, град на лудия кашик. Нататък не помня, но имам някъде дневник с всякакви записки и такива неща.
Снимки мога да покажа, ама са проявени и трябва да ги снимам за да ги качвам, имам всякакви, с автомати, противогази, разните там машини с ракетите, които имахме, макар да бе забранено да се снима де.
Имам и снимка как карам двама роми да правят сапунка, но не бе както е било едно време да го усещат като някакъв гърч чак и с някакви заплахи. Просто им казах, че трябва да се изчисти и те са на ход. Даже се смеем на снимката.
Ей, след сапунка с ония сапуни направо миришеше на пролет навсякъде по коридорите обаче и чак ми правеше кеф да скърцам с кубинките.
Не знам дали вие сте си ги рязали защото беше забранено и на някои места знам, че е било невъзможно. Аз лично моята лява мисля рязах от вътрешната страна по ръба долу отпред, за всеки минат месец по една резка. Девет броя е лесно, ама колегите тука служили истински дълго време, не знам дали са правили така с кубинките.

Що се отнася до меките китки, имахме една в бойното поделение на етажа и веднъж като ходиха на групова баня, единия ром(бял ром от Стара Загора, ама ром)се хвалеше, че му го вкарал и си го опънал. Каза, че не издържал, все било задник и искал да го бодне. Като го натоплих вика и се отпусна на тая пара, хахахахахаха, малко се поувлякох май да пиша.
Та този същия гей, не беше лош иначе, даже след години го возих няколко пъти с таксито до Сливен, там ходеше при някакъв богаташ за такива услуги, работи си в Испания по тази професия реално. И то от много години, той също беше Турчин като много други както казах, но няма да му пиша името сега.

[rve]

Ее с ефрейтора Калушев се имахме, бре. Не помня как стана, той беше в друг взвод, но ни тръгна приказка по разни събирания из поделението. Даже ми беше дал един личен тефтер пълен с казармени "мъдрости". Май искаше да му нарисувам нещо, че ми се отдаваше рисуването. На мен ефрейтори ми бяха един образ от Мартен и едно момче от Русе. Пичове бяха, особено русенлията. Иначе и аз често бях на фонокартните апарати, оранжевите бяха Булфон и аз ги ползвах тях. Интересно, че от Балчик до Плевен ми беше по-евтино да говоря от колкото после от Радишево, което е на 5-6км от Плевен.

Между другото и аз си спомням много имена от тогава и въобще в детайли целия ми период в Балчик.

[E34 Профил]

Господа, страшно се кефих в казармата! Сега да имам възможност влизам с двеста! Ама не ща да съм шапка, искам си редник. Баси и бруталната простотия си беше, мноо яко. Ако има някой от Горна баня в периода 95-96' значи се знаем.

[bum_bum]

Иначе и аз често бях на фонокартните апарати, оранжевите бяха Булфон и аз ги ползвах тях. Интересно, че от Балчик до Плевен ми беше по-евтино да говоря от колкото после от Радишево, което е на 5-6км от Плевен.

Аз държах ключа от ротната канцелария. Там имаше телефон, но само вътрешна линия. За да излезеш на външна трябваше да се обадиш до централата и да поискаш за да ти дадат. Което естествено не става в извън работно време и без причина или за обикновени срочно служещи.

Не знам кой и как го е открил, но ноухауто ми го завеща старият, който ми предаде ключа. Натискаш отгоре бутоните на вилката но не напълно за да прекъсне връзката, а някъде до средата. Чува се едно изпукване и излизаш на външна. После набирането става по същия начин, а не с шайбата. Която цифра избираш толкова пъти натискаш бързо един след друг. После пауза и следващата. Не, че имаше кой знае къде да звъня, но се обаждах от време на време до вкъщи.

[немо Профил]

Когато човек възприема службата в българската армия като чест и дълг към родината, така като е целувал знамето и сложил подписа си на клетвения лист - несгодите на службата имат положителна стойност за изграждане на характера .

Какви са тия чест и дълг към родината, освен целуването на знамето, подписването на някаква хартийка и живота на нейна издръжка 3-6-24 месеца, които си изпълнил в казармата, че ми стана интересно какво дължа на родината като не съм ходил в казарма?

Бубчо,това какво ТИ смяташ,че дължиш на Родината е въпрос на лично виждане.Ако смяташ,че не дължиш....терминал 1 или 2 и айде Чао или get out off here ако така ти харесва повече.....
Пускам ти едно цитатче:

„Като стигнахме горе – разказва майсторът, – седемдесетгодишният Киров, гледам, падна на колене и плаче. После си бърше сълзите и ми вика: „Младо, ето тук, дето съм стъпил сега, ми беше окопът, тук заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като на баща: заеми се със строежа. Иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, дето заради нея се бихме!”. Аз целият изтръпнах. И си помислих – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! На връщане, в село Шипка, подписах договора. Бях на 26 години.”