Данък суета

[bum_bum]

Аз нямам проблем със свалянето, а с мастния метаболизъм вследствие на сериозно генетично заболяване.

Как да е, ако човек се чувства щастлив и доволен в тялото си това си е ОК за него и няма за какво да търси промяна. Думата ми беше за тия, които искат, а казват "не мога". Няма такова нещо като "не мога" при положение, че се отнася за нещо сравнително елементарно като това да свалиш някое кило и да бъдеш в относително добра форма.

Познавам хора, които ги е срам да се съблекат на плажа и въпреки това не правят нищо за да го променят щото ги мързи. Това вече е тъпо щото не става въпрос само за суета, а и за здраве.

[ACCELERATOR Профил]

Като стана въпрос... знам човек, който има ужасно много пари, къща (и) палат, коли лимузини от топ марки купени чисто нови КЕШ, не лизинг и ходи с овъсан и проскубан анцуг от битака за 15лв непрекъснато с него.... защото човека е близо 300 кила и не може да си намери дрехи по мярка по магазините. А ако го видиш пеша, без кола и ако не знаеш кой и какъв е, сопола няма да си хвърлиш на него, ще си мислиш, че е мизерник изпаднал, но всъщност има, може и знае, просто физиология и болест може би (той си знае) си оказва влияние.
Та пак казвам, това което виждаш, не е това което е и е грешно да се правят генерални заключение от един поглед. Хората са различни, не всички мислят и действат под общо приети порядки.

Аз познавам доста хора на които не им "личи" изобщо, че имат пари. Например човек, който дава поне 50 работни места, има десетки имоти, а кара Ford Ka. Става въпрос точно за малък град, където всеки те познава и знае що за човек си, и не си длъжен да плащаш данък "суета", ако примерно колите не те интересуват, и Ford Ka ти върши същата работа, каквато и всяка друга кола. Леля ми пък имаше бизнес и 10-на апартамента, но караше коли за 2000лв. Примери мога да ви давам до утре. Хора от другата крайност също познавам - изтеглили 10-годишни заеми, заделят от залъка си, само и само тяхната купчина ламарина пред панелката да е НАЙ-...
Истината винаги е някъде по средата. Но ако си стигнал до там, че уважението на приятелите ти да зависи от това какво караш, колко скъп часовник имаш, и колко струва костюма ти, сериозно си го закъсал.

[dimodi Профил]

Сещам се за един случай докато живеех в Германия и разкарвахме едни коли под наем с приятел германец. Една вечер през лятото ми звъни и ми казва: "Да мина край вас да те видя за малко". Човека я беше окъсал много здраво откъм финанси - затънал в дългове за милиони евро, бяха му запорирали заплатата и му оставяха някакъв минимум колкото да не умре от глад. Та идва до вкъщи с S-класа (под наем, за който не плаща той) и облечен с хубав костюм (купен му от арабина за който е колата и когото ще разкарва следващите няколко дни). Аз излизам по джапанки и къси гащи. Качвам се в колата и моя човек ми излиза с молбата: "Имаш ли да ми дадеш някакви пари назаем, че тръгвам на път, а нямам един лев. 10-20 евро не повече." Аз ей така Направо ми стана жал за него, защото беше добро момче, но по лошо стечение на обстоятелствата и донякъде от лакомия (беше си поставил за цел на 40 години да е пенсионер) се беше озовал в тая ситуация. Имах 20 евро в джоба и му ги дадох. Сега си представете как изглежда тази сцена отстрани и какво би си помислил някой наблюдател - някакъв оръфляк по джапанки се качва при баровеца с костюма за да седне и той веднъж в S-класа. Та да съдиш за един човек по дрехите или колата е най-голямата заблуда. Примерите са безброй.