Годишнини на този ден

[enigma Профил]

Да бе, точно от Чинука ще ме е яд - където имаш койки да си легнеш спокойно, да не говорим за еспресо машината отзад. Вози си се ти на тия претъпкани Ми-та ..,

А пък на Ми8ците в БГ пилотите слагаха едни гадни черджета на вратата, като те стоварват на строителния обект задължително да се спънеш и да се пребиеш … сакън някой да не им внесе кал в летящите сандъци

[Jordana Профил]

Виж който е служил в Construction troops как знае ..

[STEVAL]

19 август 1903 г. Избухва Преображенското въстание в Одринско
Странджанската република, срещана още като Странджанска комуна е название на сформираното от въстаниците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация управление в района между Малко Търново и Царево.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 6 (19 по стар стил, когато е било Преображение) август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Царево, Ахтопол и други по-малки селища в Странджа, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
В Битолски окръг стават между 2 август и 23 октомври 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско - 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско - 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители. На 12 септември 1903 година Генералния щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.
В Западна Тракия след проведения там родопски конгрес на ВМОРО въстаническите действия имат четнически характер. В началото на август 1903 година, четата на Пею Шишманов атакува митницата в Каракулас. По същото време четата на Марин Чолаков поставя динамит на жп линията между Гюмюрджина и Демирбейли, но взривът е обезвреден от властта.
На 18 август четата на Неделчо Килев, след като влакът е отминал, взривява жп линията Дедеагач-Гюмюрджина между селата Чобанкьой и Кьосемеджит и движението спряно за дълго време. Четата на Таню Николов и отделно от него тази на Коста Нунков минират същата и други жп линии, но взривовете не сполучват. След атентата на 18 август 1903 година, избухва Чобанкьойската афера.
Турските военни предприемат усилени претърсвания в близките български села, арестуваните са 33-ма души и са изпратени в Одрин на военен съд. Четирима са осъдени на смърт чрез обесване, а останалите на 15 години заточение. Мнозина дейци се спасяват с бягство в България.
Действията създават силно напрежение у турските власти и във всички по-големи селища са концентрирани допълнителни войсковите части. Така в Ксантийско-Ахъчелебийско-Дедеагачко е прикован около 10 000 души аскер, който не може да бъде хвърлен срещу останалите въстанали български области. С това на практика се изчерпват въстаническите действия.
Комуната просъществува малко повече от 20 дни на част от територията, владяна от въстаниците. Функционирането и организацията ѝ се обуславят от анархистичните възгледи на част от ръководството на Одринския революционен окръг и особено на Михаил Герджиков.
Новото обществено устройство, на което съществен белег е липсата на върховен султански или царски институт, участниците във въстанието окачествяват и назовават различно: Стоян Сталев Московът го нарича „Свободна република”, Лефтер Русинов Мечев и Димитър Христов Дичев — „Кратковременна република”, а Христо Силянов — „Малкотърновска комуна”.
„На 10 август по цялото продължение на Лозенградския санджак турско-българската граница вече не съществуваше — пише Силянов. — По цялата тази дължина княжеството граничеше не с Турция, а със завладяната от въстаниците турска територия, с новооснованата държавица, която ние кръстихме „Малкотърновска комуна.”

[Jordana Профил]

В август 1944 се ражда една легенда която се оказва че е съвсем реална история . Книгата на В.Богомолов „В Август четиридесет и четвърта“ или " Моментът на истината " излиза през 1974 . В нея е описана една техника използвана от СССР спец службите така наречената стрелба по македонски. Специфичното е че става въпрос за интуитивна стрелба в движение едновременно с 2 пистолета без прицелване . В романа на Богомолов са описани техники използвани от СМЕРШ активно от 1942 до 1946г , но първоизточника са бойците на ВМРО на балканите . Използват се револвери смит енд уесън , маузер С96 и браунинг . СМЕРШ по разбираеми причини използва пистолети ТТ при обучението на офицерите и агентите . Най известен случай в историята когато се изполват 2 оръжия едновременно е "Марсилския Атентат" през 1934г когато сръбския крал Александър Караджорджевич е убит от Величко Димитров Керин известен като Владо Черноземски . След този атентат вестниците започват да използват термина "стрелба по македонски " . През 20-те и 30-те години на 20-и век Черноземски действа като инструктор по стрелба и тактика на ВМРО . Той ръководи и обучава четници в специални тайни лагери на ВМРО в Пиринска Македония и по-късно в лагера Янка Пуста в Унгария, където обучава хърватските усташи. Черноземски е тренирал всеки ден с часове. Съвременници разказват, че е можел да уцели монета, хвърлена във въздуха, както и да води точен огън, докато се претъркулва на земята. Той е развил амбидекстрия – способността да си служи еднакво добре и с лявата, и с дясната ръка.Точно тази жестока подготовка му позволява през 1934 г. в Марсилия да си пробие път през конната полиция, да скочи на стъпенката на кралския автомобил и да произведе смъртоносните изстрели за секунди, въпреки хаоса и ударите около него. Така в началото на ХХ век на балканите се ражда една стрелкова техника която днес можем да видим почти във всеки холивудски екшън . Така че ако гледате как Джон Уик стреля като македонец с 2 патлака едновременно и уцелва лошковците ....това не е холивудсик трик . Това е реална техника за стрелба практикувана на балканите, в днешни дни плагиатствана и копирана от Холивуд .

[enigma Профил]

Виж който е служил в Construction troops как знае ..

Няма нищо срамно в това да си служил в строителни войски. Учат те на истински занаят - да строиш мостове, пътища, язовири... да слагаш гипсокартон,... климатици... И като се уволниш веднага отиваш да работиш в строителния бранш за големите деньги. Това са много желани специалности в американската армия, има голяма конкуренция. А маринките, които знаят само да превземат никому ненужни хълмове - най-много да пасат кравите, или да меткат кашоните в някой склад.


По темата -

Историята често кичи завоевателите с лаври, но истината зад Битката при Падналите дървета на 20 август 1794 година е история за безмилостна експанзия, кръв и ограбена родина. На този съдбоносен ден една новоизлюпена империя, движена от ненаситна алчност за земя, нахлува дълбоко в сърцето на индианските територии в днешен Охайо.
Генерал Антъни Уейн, превъзнасян от американците като стратегически гений, повежда своята редовна армия (Легиона на Съединените щати) срещу коренното население. За индианската конфедерация, водена от вождове като Синьото сако, това не е просто битка – това е отчаян, свещен отпор срещу чуждите нашественици, които палят селата им и стъпват върху костите на предците им.
Сблъсъкът се разиграва сред лабиринт от повалени от торнадо дървета, които коренните американци се надяват да използват като естествена защита срещу превъзхождащия ги враг. Но моралната правда не е достатъчна срещу щиковете и кавалерията на нашественика. Със студена, брутална дисциплина, силите на Уейн организират бърза и безмилостна атака. За по-малко от два часа мечтите за суверенитет на обединените племена са смазани.
Това, което американската история нарича „велика победа“, всъщност е смъртна присъда за свободата на коренните народи. Битката отваря вратите за последвалия Договор от Грийнвил, който цинично легитимира ограбването на милиони акри индианска земя и проправя пътя за векове на насилствено изселване и унищожение на една древна култура.

[BMW_POWER]

На 16 март 1968г виетнамското село Милай е било изгорено до основи, а всичките му 567 жители избити. Жени, старци, деца, до крак. Та на 19 август 2009г организаторът на това клане William Calley е казал "Sorry!"



На 19 август 1946г е роден Бил Клинтън.

[enigma Профил]

Йордана писа как Тухачевски е потушил въстанието, но да припомним пак

Въстанието в Тамбов започнало през август 1920 е един от най-кървавите и безмилостни епизоди в историята на ранния Съветски съюз.
Искрата пламва около 15–19 август 1920 г., когато селяните отказват да предадат насилствено иззетото си зърно и разоръжават продоволствените отряди на съветската власт.

Това не е просто военна кампания. Това е съзнателно, брутално смазване на собствения народ от страна на болшевишкия режим.
Гладни и отчаяни руски селяни се вдигат на бунт срещу т.нар. „продоволствена развърстка“ - насилственото отнемане на хляба и зърното им от комунистическите отряди, което ги обрича на смърт.

За да смаже съпротивата, Ленин изпраща Червената армия под командването на Михаил Тухачевски. Заповедта е ясна: никаква милост. Съветската власт извършва немислимото. Тя използва отровен газ (хлор и фосген) в горите около Тамбов, за да „изкури“ и избие криещите се селяни и партизани. Създадени са концентрационни лагери, където са затваряни цели семейства на бунтовниците. Жени, деца и старци са разстрелвани пред очите на съседите им като заложници, ако мъжете им не се предадат.
Десетки хиляди невинни селяни са брутално избити, а цели села са опожарени и заличени от картата в името на партийната диктатура.

[peshehodetz Профил]

20.08.1969


Премиера на българския сериен филм "На всеки километър".

Sent from my SM-A546E using Tapatalk

[Jordana Профил]

Йордана писа как Тухачевски е потушил въстанието, но да припомним пак

Аз го споменах това само за отправна точка какъв велик маршал е Наполеончик Тухачевски . Че тука често се изказват мнения как бил репресиран несправедливо и какъв велик военачалник бил . Само че това подигравателно прозвище "наполеончик Сталина " му е лепнато на Тухачевски още тогава от управляващата политическа върхушка в СССР не щото е много способен военен гений. А точно обратното , самозабравил се безскрупулен кариерист интригант и некадърник . С това "наполеончик" се визира бонапартизма на Тухачевски и влечението му към висшите държавни постове . Склоноста му към дворцови интриги и кроежа на заговори срещу централната власт в собствена изгода . Финала му изобщо не е изненада макар в последствие да е реабилитиран от Хрущ , в течение на съдебния процес след ареста изписва десетки страници самопризнания . Показанията му са писани собственоръчно , потвърдено с графологична експертиза . Някои казват че на разстрела крещял с цяло гърло "Да живее другаря Сталин" , дали е така няма надеждни доказателства към днешна дата но напълно възможно .

[streetz Профил]

Преди 66 години съветските бездомни кучета Белка и Стрелка станаха първите живи същества, които обиколиха Земята и се завърнаха благополучно на планетата.
Изстреляни на борда на „Спутник-5“ от космодрума Байконур, те прекараха 25 часа в космоса и извършиха 17 пълни обиколки около Земята. Този исторически полет се превърна във важен етап от съветската космическа програма и проправи пътя към първия полет на човек в космоса.
Космическият кораб, с който са летели, е бил оборудван с медицински сензори, които непрекъснато са следели здравословното състояние на кучетата. Те са носели специално ушити червени и зелени полетни костюми. Белка и Стрелка обаче не са пътували сами - на борда е имало и разнообразен биологичен товар, включително два плъха, няколко мишки и други живи организми.
Когато след полета записите са били излъчени по телевизията, те са предизвикали възторг по целия свят. На кадрите двете кучета са се носели из кабината и са правели кълбета в условията на безтегловност. Докато Стрелка е изглеждала напрегната и предпазлива, Белка очевидно се е забавлявала - щурала се е и е лаела по време на полета.
След благополучното си завръщане Стрелка е заживяла нормален живот и е родила кученца. През 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов официално е подарил едно от тях - Пушинка (името означава „пухкава“ на руски) - на първата дама на САЩ Жаклин Кенеди по време на среща на високо равнище с президента Джон Ф. Кенеди.

[Jordana Профил]

Само за протокола Белка и Стрелка са имена дадени непосредствено преди полета на двамата малки космонавти Преди това са отговаряли на имена Вильна и Капля . Двете собаки са бездомни , но подбора е бил много сериозен от голям брой собаки подходящи като размери и тегло за полет в космоса . Избора точно на такива е бил умишлен именно защото уличните собаки без расово потекло са по устойчиви и издържливи от другите . След полета , при посещението на Хрущ в Мърика съпругата на Кенеди - Жаклин Кенеди се поинтересувала от съдбата на двете собаки . В знак на добра воля и подаряват едно от малките на Стрелка окучени след космическия полет . Малката Пушинка е подарена на Жаклин и дава потомство с американската собака на Кенеди . Белка и Стрелка са тествани преди полета като истински космонавти на реакция за претоварване , реално Юри Гагарин е третия космонавт а не първия , първи са Белка и Стрелка

[b_u_b_o Профил]

Белка и Стрелка са тествани преди полета като истински космонавти на реакция за претоварване , реално Юри Гагарин е третия космонавт а не първия , първи са Белка и Стрелка

Къде забрави кучето Лайка? Или маймуната Алберт II? Излезе, че е петия. Виж ако го формулираме върнал се жив, тогава може да е трети.

[Jordana Профил]

Да , има жертви при първите от тези малки космонавти . Но и целта не е била да се върнат живи здрави . Което поставя етични въпроси пред космическата програма на СССР . На по късен етап от полетите на такива малки космонавти въпроса за оцеляването на експерименталните астронавти е решен в полза на астронавта . То и точно това стои зад интереса на Жаклин Кенеди към Стрелка и Белка , дали не са станали жертва на надпреварата за космоса

[enigma Профил]

През нощта на 21 август 1942 година, бреговете на река Илу на остров Гуадалканал се превръщат в арена на безсмъртна храброст. Сблъсъкът, останал в историята като Битката при Тенару (или Битката при Алигейтър Крийк),, изправя шепа американски морски пехотинци срещу яростната, фанатична вълна на Императорската японска армия.

Нощният мрак е разкъсан от бойния вик на врага, устремен в самоубийствена банзай-атака през тесния пясъчен бент. Срещу тях обаче се изправя не просто защитна линия, а стена от несломим американски дух. Под командването на генерал Александър Вандегрифт, морските пехотинци удържат позициите си сред адския огън на картечниците и артилерията. Всяка педя земя около стратегическото летище „Хендерсън Фийлд“ е отбранявана с цената на всичко.

Но зад тази желязна защита стои и геният на американското строителство. Инженерите и строителните войски (легендарните Морски пчели и пионери) превръщат джунглата в непревземаема крепост с такава бързина, сякаш градят ограда за барбекю в неделен следобед. Докато врагът разчита само на ярост, американците работят с лопата в едната ръка и пушка в другата - опъват бодлива тел, забиват колове и издигат картечни гнезда, защити толкова гъсти, здрави и надеждни, че през тях и алигатор не би могъл да се промъкне незабелязан, камо ли цял пехотен полк!

Когато слънцето изгрява над кървавите води, светът вижда триумфа на стоманената воля. Японският щурм е напълно съкрушен, а легендарната непобедимост на врага - разбита на прах. Битката при Тенару остава в историята като символ на върховна саможертва и триумф на свободата, доказали, че американският войник няма да отстъпи нито крачка пред лицето на тиранията.

[Jordana Профил]

През август 1841г в Лондон администрацията на лорд Мелбърн е сменена от консерваторите на Робърт Пийл . Това води до орязване разходите на короната за субсидиране източно индийската компания . Това пък води до една от най големите катастрофи за британската армия в историята . Сцената на която се разиграва резила и падението е Афганистан . През 1839г британците нападат от Индия и свалят афганския емир Дост Мохамед , след което слагат на власт в Кабул британската марионетка шах Шуджа . За подръжка режима на Шуджа оставят в Кабул генерал майор Уилям Елфистоун наричан от афганците Елфи Бей . Британския гарнизон се крие в крепоста Бала Хисар край Кабул , заедно с марионетката Шуджа . Дните минават безгрижно в игра на крикет и голф а Шуджа си докарва харема от Индия . Нищо не говори на британците за надигащия се афгански бунт срещу нашественика . Събитията се ускоряват драстично през август 1841г когато новата администрация на Хегемона в Лондон решава да икономиса копейки и спира да плаща на племената в региона такса спокойствие . Реакцията е незабавна , афганските племена почват да се събират за щурм на Кабул . На 2 ноември 1841г въстанието избухва . 4500 британци със семействата на офицерите и 12 000 помощен персонал са обкръжени в Бала Хисар . Опциите са 2 за обсадения Хегемон - или напускат крепоста и бягат към Джалалабад където има британски сили или бавно загиват един по един в обсадената крепост до пролетта когато евентуално може да дойде помощ . Елфи Бей решава да бяга , така на 6 януари 1842г британците напускат крепоста и бягат през планинските проходи към Джалалабад . Естествено афганците ги погват както си знаят и почват да ги изтребват малко по малко . След много схватки с преследвачите , перипетии и обрати в това бягство към спасението на финала от 16 000 отряд напуснал Кабул , остават само неколцина като само 1 от тях бил европеец Хегемон ...Извода е : афганистан не е добро място за британския Хегемон .