WW II митове и легенди

[Jordana Профил]

.....В книгата е посочено, че в оригинал заглавието е "Erinnerungen eines deutschen Scharfschutzen", всъщност обаче е превод на руското издание Смерть сквозь оптический прицел. Новые мемуары немецкого снайпера от Гюнтер Бауэр (Яуза-Пресс, 2009 г., ISBN: 9785995500889). В Русия мемоарите на Бауер попадат и в сборника Снайперская "элита" III Рейха. Откровения убийц (ISBN: 9785906716064), заедно с биографиите на известните германски снайперисти Сеп Алербергер и Бруно Суткус. Преводач и на двете книги е М. П. Свириденков.

Къде е проблемът ли? Снайперист с име Гюнтер Бауер не е служил във Вермахта по време на Втората Световна война и съответно не е писал мемоари..........

Read more at http://theplamen.blogspot.com/2015/11/t ... AKVZvYd.99

[Borymeckata Профил]

Не разбрах - това в каква връзка...

Тази книга е по спомени на Йозеф (Сеп) Алербергер, който се споменава в статията от линка като "истински". Тоя другия... Гюнтер Бауер... за пръв път го чувам, не съм чел нищо за или от него...

[hell's angel Профил]

Зепа си е истински бре, води се втория по резултатност снайперист във Вермахта с 257 "точки". Не знам как са ги отчитали, ама поне тройно е гътнал, без ранените. Интересното е, че тримата първи в класацията са австрийци и са служили в една дивизия
Ей тук, малко от тактиката му за отблъскване на атака :

«Я не обращал внимания на первые три-четыре линии атакующих и старался поразить в живот как можно больше бойцов, наступавших позади них. Слыша пронзительные крики раненых у себя за спиной, наступавшие в первых рядах теряли присутствие духа, и атака начинала захлёбываться. В этот момент я переключал своё внимание на первые линии врага. Противников, которые находились ближе пятидесяти метров ко мне, я поражал точными выстрелами в голову или в сердце, стараясь таким образом мгновенно вывести из боя всех, кого только мог. Тем из русских, кто находился на расстоянии больше пятидесяти метров от меня, я, наоборот, стрелял в туловище, стремясь ранить как можно больше врагов. Когда русские обращались в бегство, особенно эффективными оказывались выстрелы, в результате которых пули попадали отступающим в область почек. В этих случаях раненые начинали буквально по-звериному кричать и выть. В результате атака нередко резко заканчивалась. Мне в подобных ситуациях порою удавалось поразить более двадцати противников за несколько минут. Правда, такие попадания не увеличивали мой снайперский счет.»

[Borymeckata Профил]

В книгата пише - не се зачитали попаденията по време на бойни действия с подразделението (например, когато цялата рота се отбранява), а само при самостоятелен "лов". Освен това всяко попадение трябвало да бъде потвърдено от още един наблюдател - тогава се признавало. Но аз лично не разбирам за какво са им били тия "бройки", освен някакви награди и привилегии да получат за тях...

Пише също, че тоя (снайперистът) отначало си отбелязвал попаденията с резки върху приклада на винтовката, но като видял какво се случило с един пленен негов колега - рЕзко престанал, изпратил у дома си всички отличия като снайперист и дори започнал да крие снайперската пушка при руска атака, когато имало риск да бъде пленен. Абе интересно е за четене, но все пак - грозно...

Чудя им се на психиката на тия снайперисти - така хладнокръвно и пресметливо да убиват... Тук не става въпрос за масовата психоза на боя, а за обмислено и старателно подготвено убийство на определен човек. И после години наред да живееш със спомените за тези стотици жертви... Аз не бих могъл, честно.

[Jordana Профил]

Вероятно има методика за отчитане на резултатите , не съм запознат с подробности . При руснаците е трябвало да има потвърдено елиминиране от поне още един - обикновено втория в двойката . Абсолютно достоверно всичките регистрирани са вероятно в пъти по малко от официално регистрираните . Най малкото ранените които са останали на бойното поле едва ли са отчитани като ефективен резултат и колко са свършили в полевите болници не е ясно . Въпреки всичко според мен е силно преувеличена ролята на снайперистита изобщо , при появата на такъв снайперист който отстрелва по двайсе войника на един път реакцията е мигновена . Вика се група по елиминиране и докато не се отстрани не се прибират . Едва ли някой би оставил снайперист да отстрелва необезпокояван . Използвани са като пропаганда и това се вижда от историята на Зайцев и Павличенко примерно . Всеки ден се публикува във пресата личния резултат за деня , и това неминуемо създава психологически ефект и от двете страни . Известния случай с Рокосовски когато нарежда да се разпространи информацията че поема командването на компрометиран участък от фронта , в следствие на което немците се изтеглят незабавно от позиците си показва този ефект от работата на пропагандата . Акцента върху снайперската работа е да се предизвика ужас в противника и да се подкопае бойния дух .
...Пише също, че тоя (снайперистът) отначало си отбелязвал попаденията с резки върху приклада на....
При руснаците резултатите са вписвани в личното досие , едва ли при немците е било по различно . Има една особеност тука , снайперски щат е имало от рота нагоре ако не се лъжа но това са били бойци набедени за такива . Зачислява му се една винтовка с оптика и се води снайпер . Тези асовете са били съвсем друга работа и са местени постоянно по различни части на фронта . Практически са били контингент на специален щат .

[Borymeckata Профил]

Да, тоя разказва, че съвсем случайно му попаднала трофейна руска винтовка и започнал да се упражнява с нея. Успял (повече на късмет, според мен) да елиминира един руски снайперист, след което започнали да го пращат на конкретни задачи. Пише, че едва ли не сам успял да спре атаката на някакви БТР-и, като стрелял през амбразурите на водачите им. Бил е на пряко подчинение на командира на батальона.

За психологическото въздействие е точно така. Пише, че оставал сам след отстъпващите немци и задържал руските разузнавателни патрули. След като гръмнел командира им, войниците се изпокривали и лежели с часове - така задържал цялото съветско настъпление и печелел време на своите да отстъпят. Пише много интересни работи за руски жени - снайперистки, има свидетелства за мародерство и от двете страни... Ама хайде да не ви преразказвам цялата книга.

Чак след година и нещо, вече като опитен снайперист, го пратили на някакъв курс и той го изкарал с отличие. Но тогава вече войната е биола решена окончателно...

[hell's angel Профил]

Картечар е бил първоначално, и понеже все по тях стреляли и им били големи загубите, решил да изчезва и станал снайперист - случайно.
Цък

[Jordana Профил]

Тука около снайперите има един мит че немците са предпочитали руските снайперни винтовки . Според мен не е мит а напълно обоснован факт поради особеностите на прицела . Немските винтовки на въоръжение във вермахна са с бърз прицел - окуляра трябва да е отдалечен от окото за да фокусира обекта . Такива оптики са обикновено с малка кратност на увеличение но имат предимство че не се губи периферното зрение и периметъра на наблюдение . Подходящи са за близка стрелба , докато руските оптики са подходящи за далечна стрелба 400 метра примерно и повече . Окото трябва да е залепено на окуляра , по висока кратност на увеличение . Най честото приложение на снайперско оръжие е било в диапазона 100-200 метра . При по големи дистанции става малко хазартна работата и се изсква висок професионализъм и подготовка . Макар че има отделни гении които поразяват цели на 400-500 метра дори без оптика . Съвременните снайперски оръжия позволяват поразяване на цели доста над тези дистанции но тогава през войната снайперската стрелба си е била на границата с автоматичното оръжие .

[kasho Профил]

Тази книга звучи доста интересно, но по обясними причини (не съм в България) не мога да си я купя. Има ли я някъде или някой на pdf или някакъв друг електронен формат, бих желал да я прочета.

[Borymeckata Профил]

Намерих я на руски:
https://coollib.com/b/256211/read

Май я има и на PDF на български, но поне при мен не се отваря...
http://storage.dynamic-arms.com/t-class/books/Snaiperist_na_raiha_Albreht_Baker_2015.pdf

А, отвори се... Просто трябва да почакаш повече.

Взех линковете от тази тема: http://thegunman-bg.com/forum/viewtopic.php?t=14767
(редно е да се посочи източника)

[kasho Профил]

Супер, мерси много колега, имаш един немски Вайцен от мен

[Jordana Профил]

Честно да Ви кажа господа , малко съм притеснен от тая книга . Според мен е художествена измислица омешана с реални факти . Просто едно нескончаемо повтаряне на едни и същи клишета . Лайтмотива в описанието наподобява коментиране на боксов мач , лошия аха да надделее но нашия им нанася съкрушително кроше , аха пак да вземе лошия руснак рунда и нашия пак го нокаутира но накрая губи мача въпреки че е супер нинджа . Първото несъответствие е още в началото - има снимка на трофейната винтовка мосин с прицел емелянов която използвал снайпера , но ето тук пише че е ПУ 3.5
https://ww2gravestone.com/josef-sepp-al ... ast-front/
Колко са му документираните убийства ? До тук виждам само 27 ...нищо повече не се споменава .
Стигнах в четенето до момента когато през ноща 8 човека патрул избиват 100 руснака в някакво дере при внезапна атака с гранати . Но същевременно германците били осрани и изнемощели от диария като карпатски лисици щото със седмици плюскали само кисели краставички и ябълки
Тая история е достойна за холивудски сценарий с Братпит

[D.Stanev Профил]

Досега четох темата... ВСВ, не ми е особено привлекателна, но като човек служил в танкова бригада и що годе запознат с организацията и тактическите прийоми на танковия бой, ми беше интересно. Още първият ни учебен час, свързан с тактиката на танковите подразделения, беше свързан с това, че количеството не е от знчение! В танковата бригада, на книга, имаше 226 танка разни модификации, дори Т34-ки... но на практика, едва 25-30 бяха в състояние да изпълняват някакви военни задачи (не казвам да влязат в бой). Та огромното количество танкове е огромен проблем, особено с тези в консервиран вид. За да бъдат "подкарани" е необходимо да се изпълнят широк набор, проверки, процедури и действия за тяхното разконсервиране. За това си трябва военно-ремонтен завод и... месеци, докато те станат годни за експлоатация. Вероятно поради тази причина, независимо от числата, в началото на ВСВ, немските войски са имали превес (щото тия бройки на руснаците са били на хартия, а немските боеготовни). Впрочем, те и сега имат на открит склад една камара такива (по различни данни между 6-7 хиляди до 10) и съвсем логично възниква въпроса - защо са им? Отговора е прост - по-лесно и по-евтино е просто да бъдат оставени да ръждясват, отколкото да се прави нещо с тях (това се отнася до всички по-стари от Т72 машини, т.е. за 65% от тези на съхранение на открит склад). Същевременно, тези машини са един добър резерв - при нужда, излиза много по-евтино и по-бързо, да се рециклират, поосъвременят и да се вкарат в боя при нужда, отколкото да се произведат нови. Поради такива съображения (имат резерв) в момента в Русия има 3 основни бойни танка (различни модификации на Т80, Т72 и Т90). Абстрахирайки се от огромните бройки на склад, руснаците в момента разполагат с приблизително 3500 танка макс на разположение на войсковите части. Да речем, че поддръжката им не е толкова занемарена като в нашите бригади преди краха на соца, но от тях сигурно поне 1/3 няма да са готови за бой... или поне не веднага.
Но да се върнем на ВСВ и технологичното превъзходство на германците. Да, по повечето показатели то е било безспорен факт, но по време на война, към машините и особено към танковете има едно много важно изискване - ремонтопригодност на фронта. Има и още мвого такива изисквания, но от тях ще спомена само "усвояемостта" та машината от войниците за кратко време. Та Т34, в нито един показател, отделно разглеждан, не е могъл да съперничи на немските танкове, но това не му е пречило да бъде най-комплексния танк (покривал по отделните показатели диапазон от минимум 65-70% от изискванията). Получава се нещо като днешната ситуация с дърводобивните фирми, които още експлоатират съветските джугани - не че превъзхождат един МАН да речем, но в гората трудно ще се види такъв камион. И именно Т34-ките имат решаваща роля за обрата на войната и марша до Берлин... успоредно с не по-малко значимите катюши.

[Borymeckata Профил]

Честно да Ви кажа господа , малко съм притеснен от тая книга . Според мен е художествена измислица омешана с реални факти. ...

Възможно е... Затова - четеш и преценяваш. Някъде в предговора пишеше, че тоя (снайперистът) бил вече дърт и спомените му били объркани, та трябвало авторът на книгата едва ли не да възстановява и да подрежда неговите истории... Това има - това четем...

Ето:

Только пятьдесят лет спустя один из лучших немецких снайперов решился нарушить молчание и в длинных беседах с биографом рассказать ему свою историю войны. Читая эти исключительные страницы об армейской службе немецкого снайпера, мы можем на некотором отдалении увидеть настоящее лицо войны или, по крайней мере, то, какой она выглядела глазами солдата пехоты, сражавшегося на фронте.

Неизбежно, что по прошествии столь долгих лет, многие из воспоминаний потеряли былую отчетливость, и только самые драматические эпизоды сохранились в памяти с былой яркостью. Биографу пришлось собирать по частям эти обрывки информации, чтобы составить из них связный и читаемый рассказ. Естественно, что в ходе такой работы особенно важным было заполнить все белые пятна, для чего биографу пришлось выступить также в качестве исследователя -историка.

[Borymeckata Профил]

Та Т34, в нито един показател, отделно разглеждан, не е могъл да съперничи на немските танкове, ...

Ама кои точно "немски танкове" - дай конкретен модел и година. На 22 юни 1941 (денят, в който Германия напада СССР) Т34 не само е могъл да "съперничи", ами е превъзхождал по ВСИЧКИ важни показатели ВСИЧКИ немски танкове. Предизвиквам те като бивш кемаф да ме обориш аргументирано...

Кажи кой е най-добрият немски танк на 22 юни 41-ва и дай да сравним показателите - екипаж, бойно тегло, броня (челна, борд, купол), специфично натоварване върху почвата (важно е за проходимостта в руската кал), мощност на двигателя (максимална и специфична), ресурс, скорост и запас на хода, вид гориво (не е без значение за пожароопасността), калибър и дължина на ствола на оръдието, далекобойност, скорострелност, маса и начална скорост на снаряда, картечници, друго оборудване (радиостанция, оптика), такива неща...

Абе само тонажа да сравним и нещата се изяснват - Т34 е среден танк, а всички немски са леки. Все едно да се бият боксьори от различни категории...