Годишнини на този ден

[enigma Профил]

В битката в залива Тай Хо на 4 август 1855 година, американски и британски моряци и морски пехотинци от парахода USS Powhatan, заедно с британския кораб HMS Rattler и парахода HMS Eaglet, влизат в морски сблъсък с пирати край Хонконг, като превземат и унищожават общо 17 пиратски джонки.
Големите кораби като USS Powhatan няма как да влязат в плитките води на залива Тай Хо. Затова двеста (200) от храбрите момчета се прехвърлят на малки лодки с оръдия Далгрен.
Срещу тях се изправят около 36 пиратски джонки и 1500 пирати с малки оръдия.
Половината пирати веднага решават да хванат гората (или по-скоро вълните) и да бягат.
Останалите пирати започват да стрелят на поражение, но топките им хвърчат нашироко и пропускат целта. Съюзниците отговарят с мощни оръдейни изстрели и бързо потопяват първите пиратски съдове.
Малките лодки се залепват за пиратските джонки като пиявици.
Момчетата от USS Powhatan изобщо не чакат покана. Те скачат на чуждите палуби с пушки с байонети и саби в ръка. Пиратите, които допреди малко са се мислили за крале на морето, изведнъж осъзнават, че купонът е свършил. Настава пълна бъркотия – хвърчат саби, чува се глъч на няколко езика, а барутният дим прави всичко още по-театрално. Виждайки, че дисциплинираните пехотинци не си поплюват, много от морските разбойници решават, че плуването е чудесен спорт. Те започват да скачат на тълпи във водата. Тези, които остават на борда, набързо вдигат ръце и разбират, че днес няма да броят златни жълтици.

Морските пехотинци залавят общо 17 пиратски джонки, слагайки край на пиратските номера в този залив.


Битката в залива Тай Хо заема специално място в историята заради три ключови причини, които я правят много повече от обикновена гонитба на морски разбойници:
1. Само няколко десетилетия по-рано (в Англо-американската война от 1812 г.) двете нации са стреляли една по друга.
2. Битката при Тай Хо е една от първите съвместни операции, в които американски и британски флотове се бият рамо до рамо срещу общ враг.
3. Тази битка полага основите на военното сътрудничество между двете военни сили, което виждаме и в съвременната история.


Историците я изследват като учебен пример за това как модерната тактика побеждава огромното числено превъзходство. Благодарение на новите за времето си лодочни гаубици „Далгрен“ (Dahlgren), 200 души успяват буквално да разгромят армия от 1500 пирати, доказвайки, че ерата на ветроходните пиратски кораби е безвъзвратно отминала.

[BMW_POWER]

Вторият "Тонкински" инцидент (4 август 1964г) заема специално място в историята заради три ключови причини:

1. Времето е лошо и екипажът на героичния есминец USS Maddox не може да си прави БъБъКю-то, а седи в каютите
2. Стрелят с всичко което имат по цели, които "виждат" само на радарите си.
3. Без да са "видели" врага, те не само му нанасят непоправими щети, но и го определят по клас и националност.

Политиците не изследват какво е станало, а използват този "инцидент" като повод за пълномащабна инвазия във Виетнам.

На снимката е министърът на отбраната на САЩ Робърт Макнамара, който с точност до сантиметър обяснява кой виетнамски кораб къде се е намирал.

[enigma Профил]

Пропуснал си един ключов момент от епичната битка -
Сонарните оператори объркали звука на витлата на собствения си кораб, с приближаващи северновиетнамски торпеда.

[BMW_POWER]

Пропуснал си един ключов момент от епичната битка -
Сонарните оператори объркали звука на витлата на собствения си кораб, с приближаващи северновиетнамски торпеда.

Само това ли измисли?

4 август 1693г се счита за рожден ден на шампанското, което е създадено от Бенектинският монах Пиер Перинион.

На 4 август 1922г за една минута замлъкват всичките 12 милиона телефонни апарата в Америка. Причината е, че тогава погребват Александър Бел. Създателят на телефона.

[enigma Профил]

Пропуснал си един ключов момент от епичната битка -
Сонарните оператори объркали звука на витлата на собствения си кораб, с приближаващи северновиетнамски торпеда.

Само това ли измисли?

Е не съм го измислил - нормално е в такава разгорещена битка да се объркат - витлата са работили на пълни обороти за избягващи маневри

Този инцидент малко или много води до развитието на съвременните радарни технологии, където вражеския кораб може вече да се разпознае по крос секцията на радара и вече да нямат такива оправдания с лошото време

[enigma Профил]

На 5 август 1943 г. руините на Орел и Белгород прокървяват в ослепителна, но зловеща победа за Червената армия.
Земята трепери под сетните удари на контраофанзивата Белгород-Харков.
Железният юмрук на Вермахта е пречупен и принуден да отстъпи, но докато нацистката военна машина се завихря в безжалостно поражение, тя оставя след себе си апокалипсис от пепел и разкъсана стомана.
Това е една от най-мрачните и скъпи седмици в съветската история. Териториите са изтръгнати от ръцете на Третия райх, но победата е платена с хиляди човешки животи, изчезнали в месомелачката на войната...

[BMW_POWER]

На 5 август 1775г под командването на испанския мореплавател Хуан Мануел де Аяла в залива на Сан Франциско влиза първият европейски кораб.

[Jordana Профил]

На 12 август 1898г Хегемона на света печели поредната война , приключва войната с Испания за Карибите и Филипините . Америка разгромява тотално испанската флота и анексира остовите Гуам Самоа Филипините Куба Пуерто Рико и други територии ....Испания е принудена да "продаде" на САЩ колонии които владее от 300 години срещу 20 милиона долара на новата мъриканска Батка в квартала ... След края на войната и подписването на мирния договор с Испания , филипините се вдигат на бунт срещу новия си колониален господар . Младата филипинска република не признава Парижкия договор по силата на който Флипините стават изтрривалка на Хегемона . Започват американо филипиниските войни , в които хегемона се натъква на корав съперник устоял 300 години на испанската колонизация . Това са страховитите войни от племената Моро населяващи част от филипинския архипелаг. Макар официално войната с Филипините да приключва 1902г борбата на филипинските националисти продължава до 1913г Конфликта е кървав и изпълнен със зверства масови убийства и кланета с множество обрати и ражда огромен брой митове за американското оръжие . Единия от тях е че американското оръжие не става за чеп за зеле , оказва се обаче че не е само мит а истина . Филипинските въстаници използват специално мотивирани бойци смъртници Хуриментадос , които въоръжени с мечове крис и баронг атакуват американските нашественици в кървави ръкопашни схватки . Често получават по 5-6 огнестрелни рани преди да бъдат неутрализирани . Американската пехота е въоръжена с пистолети Colt M1892 който се оказва напълно нелеп пистолет срещу Моро , стига се до там че амията е принудена да вади старите Colt Single Action Army от времената на дивия запад . След този грандиозен провал се налага Джон Браунинг да създава по спешност своя колт 1911...В битките с Моро се ражда още една легенда на американския военен гений - генерал Пършинг . След голямата битка при кратера Буд Даджо където 1000 Моро са избити до крак заедно със семействата си , генерал Пършинг променя тактиката и започва да използва "мека сила " Избива филипинците като обсажда лагерите на въстаниците , така намалява американските загуби. Вкрайна сметка след десетиелие на кръвопролития и масови убийства на цивилни , Флипините стават поредната перла в короната на Хегемона ...

[enigma Профил]

Битката при Хангинг Рок (Висящата скала), проведена на 6 август 1780 г. в окръг Ланкастър, Южна Каролина, е едно от забележителните сражения по време на Американската война за независимост. В този сблъсък генерал Томас Съмтър, предводител на Патриотите, и майор Уилям Ричардсън Дейви повеждат отряд от около 800 американски партизани срещу значително по-числен британски и лоялистки гарнизон, наброяващ близо 1400 души.
Забележителен исторически детайл е, че в битката взема участие и бъдещият президент на САЩ Андрю Джаксън, тогава едва 13-годишен.Патриотите предприемат устремена и агресивна атака, като успяват да превземат части от британския лагер и да нанесат тежки, непропорционални загуби на врага — близо 200 убити или ранени британци срещу минимален брой американски жертви. Макар че в крайна сметка американците са принудени да се оттеглят, след като лагерът е частично разграбен, това сражение сериозно разклаща контрола на лоялистите в провинциалните райони на Южна Каролина и дава мощен тласък на морала на Патриотите.

Днес Битката при Хангинг Рок е неизменна част от учебните програми във военните академии, тъй като служи като класически пример за огромните предимства и същевременно опасните ограничения на нередовната (партизанска) война. Когато съвременните военни стратези изследват този конфликт, те се фокусират върху два фундаментални урока:
1. Умножаването на силите чрез неконвенционални действия
Военните сили на генерал Томас Съмтър се състоят изцяло от местни доброволчески формирования (милиция) и партизански бойци. Те не разполагат със стандартните за епохата щикове, нито с тежкото оборудване на професионалната редовна британска армия и лоялистките провинциални части. Патриотите обаче компенсират този дефицит, като залагат на специфичните си умения за оцеляване в дивата природа — по-конкретно на изключителната си стрелба, развита благодарение на годините лов. Чрез гъвкави, нетрадиционни маневри те успяват напълно да надиграят тромавите и строго структурирани военни формирования на противника.
2. Тактическа адаптивност и ефективно използване на терена
Сблъсъкът демонстрира майсторско оползотворяване на естественото прикритие. Когато редовните британски войски вдигат щиковете си и тръгват в челна атака, прилагането на стандартната за XVIII век линейна тактика (изискваща американците да удържат позициите си в открито поле или да отвърнат с контраатака) би довело до катастрофален разгром за Патриотите. Вместо това обаче, континенталните сили и доброволците незабавно се разпръскват и се сливат с околната гора, намирайки сигурно прикритие зад дърветата и масивните скални образувания. По този начин те успешно абсорбират шока от вражеския удар, докато същевременно нанасят тежки загуби на напълно откритите и уязвими британски линии.

[Jordana Профил]

На 17 август 2017г друг гениален стратег лидер и баща на нацията туитва :

"Проучете какво генерал Пършинг от Съединените щати е правил на уловените терористи. След това не е имало Радикален ислямски терор в продължение на 35 години!"

Все още не се преподава във военните академии , но някога и това може да стане .
Историята започва със потушването на филипинските бунтове и избиването на въстаниците от племената Моро в началото на 20 век описани в по горния пост . Носи се легенда че генерал Пършинг използва тъй наречените "свински куршуми" - куршуми потопени във свинска кръв или свинска мас . За да разстрелва филипинците . Тъй като те са били мусулмани , свинското е Харам така се проваля влизането в рая след смърта от такъв свински куршум . Реалноста е че американците във Филипинете използват метод за оскверняване на труповете на филипинците като ги погребват в общи гробове заедно със свински трупове .В своите лични мемоари генерал Пършинг споменава тази практика на погребване с прасета и отбелязва, че тя е имала известен възпиращ ефект, но самият той никога не е одобрявал или провеждал масови екзекуции с кървави куршуми. Вероятно този мит за свинсксите куршуми има още по стар генезис . Във по старите капсулни револвери на Колт преди унитарния патрон , които са разделно зарядни се използвали подръчни мазнини включително и свинска мас за замазване камерите в барабана и за смазка на оловния куршум . Та такъв свински куршум реално е съществувал , такива оръжия са използвани масово в гражданската война в САЩ 1865г . 35 години по късно не е чак толкова дълъг исторически период да не се ползваеми тези антики при филипинските бунтове 1898г . Обаче дали е използвано такова оръжие да се спре влизането в рая на определени врагове на демокрацията не е напълно ясно към момента .