Цените на горивата

[msi200 Профил]

Мда, за пръв път се замислих дали да взема нещо на ток.

[stean Профил]

Оня ден една лелка в едно интервю по телевизията .... благодарение на което рафинерията може да обработва не само роски петрол...

През 1988-1990 г. делът на иракският петрол от общото количество петрол, преработвано в "Нефтохим" Бургас, е бил между 26,7 и 27,6 %

Пилците се броят на есен..

[nikola59 Профил]

Що ли си "тропате" клавиатурите се чудя. Инвентара само ще слуша и изпълнява. Айде четете, пък дано разберете защо:
https://www.facebook.com/piasachnik
Вчера САЩ отказаха да разрешат сделката за продажба на чуждестранните активи на "Лукойл" на Gunvor. Министерството на финансите на САЩ нарече Gunvor „марионетка на Кремъл". Gunvor веднага оттеглиха предложението.
А в България продължаваме да се карме, докато облакът става все по-черен. Имаме три сценария:
А: Продажба на прозрачен западен купувач - BP, Shell, OMV Petrom, Total Energies.
Ако САЩ позволят.
Б: Създаване на българско консорциум - БЕХ с 51%, плюс стратегически инвеститор от ЕС/САЩ с 49%. Модел като румънската Petromidia.
Ако САЩ позволят.
В: Национализация - справедлива пазарна оценка, ескроу сметка, концесионен модел, международен мениджмънт.
Ако САЩ позволят.
------
Суверенитетът умря, да живее особеният управител!
Правителството вече има "план" да назначи особен управител на рафинерията. Това означава някой от "нашите момчета" да раздава поръчки на правилните фирми и да чака благословията на Вашингтон за всяка фактура над 100 долара.
Това НЕ е национализация, защото национализацията предполага нация, а ние сме само едно географско недоразумение с право на глас в ООН.
Трите фази на капитулацията
Фаза 1: Държавата поема контрола, но не и собствеността.
Фаза 2: Наемаме одитори от "голямата четворка" (струват колкото три детски градини), за да ни кажат това, което всички знаем - рафинерията работи, печели и някой трябва да я открадне законно.
Фаза 3: Продаваме на "стратегически инвеститор", който САЩ ни посочат. BP, Shell, или може би някоя неизвестна фирма от Делауеър с капитал 1000 долара и приятели в Държавния департамент?
Виждате ли модела? Всички пътища водят към Вашингтон.
----
Следи внимателно фарса: Правителството "анализира варианти", експерти "подготвят стратегия", депутати "питат министри". Всички се правят, че дискусията се води в София.
А единственият въпрос който наистина има значение е: Ще издаде ли OFAC лиценз?
Office of Foreign Assets Control - отдел в Министерството на финансите на САЩ, за който 90% от българите научиха миналата седмица.
Те решават дали рафинерията ще работи, те одобряват купувача, определят условията, и дават зелена светлина.
А ние тук правим "национални планове".
Познавате ли това усещане, когато си дете и възрастните се преструват че питат накъде да тръгнете, докато колата вече е поела в конкретна посока?
------
Лицемерието взривява от всички посоки едновременно:
Прозападният лагер ликува: "Най-сетне удар срещу кремълската кочина! Това е победа на свободния свят!" - забравяйки удобно че същата тази "победа" означава че друга столица ще решава дали българите ще имат бензин и на каква цена. Колониализмът е ОК, докато колониалистите са западни.
Антиамериканският лагер се пени: "Национално предателство! Суверенитет! Колония!" - сякаш те не защитават друга зависимост.
А правителството се преструва че управлява.
Истинската мизерия, не е че нямаме власт, а че се преструваме че имаме.
Коментарите по темата са шедьовър на националната шизофрения. Едните викат "Долу руската кочина!", другите - "Долу американската окупация!".
Прагматиците са заглушени от идеологическия рев, защото е по-лесно да мразиш абстрактния враг, отколкото да признаеш, че сме прецакани от всички страни, и най-вече от собствената си некадърност.
Дебатите кипят, а политиците се позиционират.
Антируският лагер радостно приветства удара срещу "кремълската кочина". Искат национализация и пълно скъсване с руското влияние, цената не ги интересува. Това е битка на цивилизации.
Антиамериканският лагер гневно обвинява САЩ в колониално отношение към България. "Национално предателство!" "Слугинаж!" За тях ПП-ДБ са предатели, а суверенитетът е всичко.
Икономическите прагматици (малцинство) задават съществените въпроси: Какво става с цените на горивата? Как се компенсира дупката в бюджета? Какъв е планът за избягване на колапс? Но гласът им се губи в идеологическия шум.
Конспираторите не вярват на никого. Виждат навсякъде сделки между Буци и Гуци, обвиняват Борисов, Пеевски, Костов. За тях всичко е театър.
И докато ние се караме, облакът става все по-черен.
------
И точно когато дебатът достига кулминация, когато сценариите са готови, а експертите са измислили плана, а особеният търговски управител е почти назначен... БНР публикува едно изречение, което прави всичко останало ирелевантно:
"Всичко, което ще се случи с рафинерията оттук нататък, зависи от САЩ - на практика те ще бъдат особеният управител, като решават дали да издадат лиценз, дали да позволят продажба и на кого."
Прочетете си го още веднъж. САЩ ще бъдат особеният управител.
Не българското правителство, парламентът, БЕХ или консорциумът, а САЩ.
Те решават дали да издадат лиценз, дали да позволят продажба. Те решават на кого.
Суверенитетът ни е театрална декорация
Това е целия абсурд на ситуацията.
България обсъжда, прави планове, подготвя фази, назначава управители, търси купувачи, прави одити и създава комисии.
А реално чакаме разрешение от Вашингтон.
Цялата тази суматоха, всички тези планове и стратегии, са само димка. Защото истината е една и тя е написана с големи букви на вратата на OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ).
Ние няма да решаваме нищо.
Ще решава един чиновник във Вашингтон. Той ще каже "да" или "не", ще одобри или отхвърли купувача, ще издаде или няма да издаде лиценза, без който рафинерията е просто купчина скрап.
Всичко, което се случва в момента в нашия парламент, е ритуален танц пред лицето на всемогъщия бог, с надеждата да го умилостиви. Ние не сме суверенна държава, която взема стратегически решения, а територия под външно управление, която просто чака инструкции.
И най-голямата ирония е, че дори не го осъзнаваме.
Продължаваме да се караме помежду си кой е по-голям предател. Сякаш има значение кои и какви са затворниците.
------
Нашият суверенитет е театрална декорация.
До 21 ноември влизат в сила санкциите срещу "Лукойл".
До тогава трябва да има решение, какво решение - не знаем, защото чакаме да ни кажат.
Може да има специален лиценз "по модела на Германия", или одобрен купувач, или продължение на форсмажорния период.
Може да има много неща, ако САЩ решат.
Дотогава антируски и антиамерикански лагери, които се карат кой повече обича България.
Заоблачи се тежко на държавата, опасявам се, че няма да се размине без гръм.
Или ще гръмне снайперист, или ще гръмне пушка като онази край Калъчевия мост в Копривщица на 20 април 1876, или ще гръмне държавата.
Само че не ние държим пушката.
И докато се караме кои са предатели и кои патриоти, докато дебатираме сценарии А, Б и В, докато назначаваме управители и правим планове...
Облакът става все по-черен.
Това е горчивата истина на 21-ви век, не че преди е било много по-различно. Винаги сме били на кръстопът и сме чакали да видим откъде ще задуха вятърът.
Само че поне преди сме имали илюзията, че ако се въстанем, и гръмне пушка край Калъчевия мост, можем да променим нещо.
Сега чакаме лиценз от OFAC.
България няма план за Лукойл, чакаме САЩ да решат.
После ще го наречем "наше решение", ще сложим лого на Министерски съвет и ще напишем съобщение за медиите.
И всички ще се правим, че това е суверенитет.
------
Планът е да молим САЩ за "специален лиценз". Да обясняваме, че сме надежден партньор.
Представяте ли си български министър в Белия дом, обяснява на някакъв заместник-помощник на съветника по енергетика защо България заслужава милост.
"Моля ви, сър, ние сме добри слуги!
------
България има рафинерия, която не може да продаде, защото Америка не разрешава. Има правителство, което не може да управлява, и народ, който не може да избира, защото изборът е между различни нюанси на безсилието.
В този театър на марионетките остава единствено въпросът - ако всички са марионетки, кой дърпа конците?
И защо ние, зрителите, продължаваме да плащаме билет за представление, в което сме едновременно декор, реквизит и жертва?
САЩ току-що ни показаха истинското ни място в световната йерархия - не сме дори васали, ние сме инвентар, и докато спорим дали да целуваме източната или западната ръка, и двете бъркат в джобовете ни.
Амин

[Jordana Профил]

По всичко личи че на агнешките главички ще им купят рафинерия за 3 милиарда която ще бъде открадната още един път за 1лв ..