Виж темата - За загубата... и смисълът след това

от **savski** » 07 Ное 2008, 1:12

sonny, правя го! Няма ден, в който да не се сещам за нея! В повечето случаи ми става много болно, много тежко. Но има и случаи, в които си спомням нещо мило и се усмихвам, става ми топло в сърцето!
Просто много неща извън мен, извън това, което чувствам се промениха. Тежко ми е за баща ми (нейния син). Той много тежко претърпя загубата! Просто стоя безсилен, гледам го и не мога да направя нищо!

от **kdl** » 07 Ное 2008, 1:25

Aз съм кръстен на човек с голямо сърце, на единствения автомобилен ентусиаст в рода, в годините в които да имаш кола е било не просто рядкост, а нереално. Гаража в Бургас е пълен с грес на Shell, гуми Pirelli и авто-аксесоари от 60те години на 20ти в. На човек, който ми е показал, че дори без средства могат да се сътворят чудеса с 2 ръце, съзнание и въображение. Двамата с брат ми сме бледо подобие на авто.ентусиасти в сравнение с дядо Косьо.

Почивай в мир, не съм те забравил за миг.

Savski, усмихвай се всеки ден, за това че си познавал такъв човек. Тя се усмихва над теб някъде и не иска някой от хората, които е обичала да е тъжен.

от **Mecho** » 07 Ное 2008, 1:26

Колега по някога трябва да споделиш някой неща и да ти олекне...надявам се че вече се чустваш по добре :bcry:

от **stef--** » 07 Ное 2008, 17:50

Burningparis написа:Единствено мога да ти кажа, че смъртта е точно толкова естествена за човека колкото е и почти всеки друг жизнен процес. Рано или късно идва... ако това е успокоение....

също така единсвено мога да ти кажа, че и аз както теб влизам в стаята, в която съм отраснал и очаквам там да ме посрещне усмихнат дядо ми а вместо това виждам портрета с черната лента... почти всеки път когато имам нужда от подкрепа мислено се връщам към него и ми липсва неописуемо... и както теб гледайки компютъра аз се сещам колко пъти е събирал пари за да ми помага да си реализирам безумните идеи по колата ... и въобще...

това е, животът учи...

+1 Мойте съболезнования колега

от **LizarD** » 07 Ное 2008, 18:13

Не правя реклама на уискито. Просто тази фраза ми дава доста сила понякога.

от **savski** » 07 Ное 2008, 18:20

Някой автор (губи ми се кой) беше казал: "Човешката душа е кучешка! Винаги може да търпи повече! Мисли си, че няма да оцелее, но продължава и изтърпява още и още..."
Доста сурово, но може би е така наистина...

от **Berboo** » 08 Ное 2008, 20:42

savski написа:Наистина трябва да се научим да ценим дребните неща - усмивката на любимия човек, всеки жест на нашите родители, приятели и на всички, които държим.

Така е, колега!
Аз изгубих дядо си преди 2 дни... И това, което най-силно ми се запечата в съзнанието е как миналата неделя се качих в колата, свирнах му, а той ми помаха за чао и ми се усмихна. Тази картина ми излиза пред очите постоянно и ми е толкова мъчно, че не знам на кой свят се намирам.

Дано поне там където са отишли близките ни да им е по-добре и да ни наблюдават от горе и да ни закрилят. Ясно е, че трябва да се свикне с мисълта, че ги няма, но в началото е много, много трудно, особено като не си очаквал изообщо подобно нещо.

от **savski** » 08 Ное 2008, 20:49

Разбирам те, повярвай ми! И аз си спомням много ясно кога за последен път я видях жива и ме боли много!
Моите съболезнования! Стегни се, защото сега е най-трудния момент - погребение, опело... тези отвратителни ритуали! Бъди силен и опора на родителите си!

от **Garribaldi** » 08 Ное 2008, 23:16

Колега мойте искрени съболезнования... това наистина ме накара и мен и сигурен съм всички други да се замислят за хората които ги обичат и са до тях ... Насълзиха ми се очите... :bcry:

от **savski** » 08 Ное 2008, 23:28

Радвам се, че това, което написах е стигнало до сърцето на толкова хора това, защото наистина е нещо много, много лично! Благодаря, Garribaldi!

от **Reportera** » 09 Ное 2008, 9:44

Прочетох темата от първия до последния ред......насълзиха ми се очите.....много тъжна тема........искам да ви кажа нещо но думите ми убягват....

от **Berboo** » 09 Ное 2008, 9:52

savski написа:Радвам се, че това, което написах е стигнало до сърцето на толкова хора това, защото наистина е нещо много, много лично! Благодаря, Garribaldi!

То просто няма как да не достигне, защото рано или късно всеки го изпитва... За съжаление.
Моите съболезнования и към теб.

savski, погребението мина, беше много тежко през целия ден.
И както ти каза, животът е адски гаден, не разбирам как можем след това да говорим и да се смеем отново, въобще да продължим живота си по същия начин както преди. Явно живота е един огромен кръговрат и всичко си върви по някакъв стереотип, а ние сме като овце в него, за малко се отклоняваме от обичайния си начин на живот и после пак тръгваме по същия път... Ей така, "по навик".
Аз като си помисля за това и се плаша, това е толкова зловещо, но в същия момент е и толкова нормално, даваш си сметка, че светът не е свършил и трябва да продължиш напред.
Но има моменти, в които не искам нищо да правя, стоя си като замръзнал на едно място и се отнасям някъде с мислите си... Мисля, че тези моменти никой не може да ми отнеме, дори времето.

от **savski** » 09 Ное 2008, 13:59

Berboo написа:Но има моменти, в които не искам нищо да правя, стоя си като замръзнал на едно място и се отнасям някъде с мислите си... Мисля, че тези моменти никой не може да ми отнеме, дори времето.

Точно така е и при мен. Някой път просто съм изпразнен от мисли, абстрарихам се от околния свят и просто си мисля за нея... И аз си мисля, че това времето ми няма да може да ми го отнеме.

Уеб-сайт · от **miroslav4ev** » 09 Ное 2008, 19:33

Аз лично изгубих и баща си, и майка си, и то само за 2 месеца през 2005г от февруари до април. Сега три години по-късно все още ги сънувам понякога. Говорим си за разни работи. По скоро аз им разправям какво ми се е случило през времето, когато не сме си "общували"....
та на всички загубили някой близък искам да кажа да не се отчайват и със сигурност да не спират да мислят за тези които са си отишли, защото те продължават да съществуват в нашите спомени!

от **///M3-E36** » 10 Ное 2008, 14:54

Просто не искам да си го представям, не искам да съм подготвен, не искам да се случва (но няма начин..) Изгубих двама дядовци и една баба, остана ми една баба, която страшно много обичам и не искам да си представя живота без нея, как като си отида на село и ме посреща първо кучето, после се появява тя и ме прегръща и целува за добре дошъл.. Как от бебе ме е отгледала.. не искам тя да си отива :roll:

Гледам да не мисля за тези неща, а само да виждам хубавите мигове изживяни заедно. Понякога ми се насълзяват очите, но няма как, не съм от камък..
Усмихвайте се, хора, колеги, приятели, и както каза някой преди мен, плачете, когато ви се плаче, защото ако сдържате мъката, тя ще ви погуби..

Виж темата - За загубата... и смисълът след това

Официален форум

За загубата... и смисълът след това

Кой е на линия