Икономическа тема

[TNT Профил]

Всички ще спасим, няма проблем

[steeN Профил]

Това не са пари, които ще се дават. Това са гаранции за заеми.

Освен това 5 години ще внасяме на вноски докато стигнем 600 милиона евро.
После след още 7 години ще внесем остатъка до 1 милиард.

Тези 8 милиарда ако се наложи да се плащат... ще са максимума в извънредна ситуация (която според някои всеки момент ще се случи от 15 години насам), в която ви е бедна фантазията какво ще платят останалите като се има предвид, че пропорция от БВП на еврозоната.

И това изобщо не засяга колко пари ЕС ни е буквално дал през годините. Някой да сметне и да каже тия 8 хипотетични милиарди каква част са от това, което сме получили.

[empar Профил]

Ако кризисната ситуация е такава, че Франция да иска пари от България, парите ще са последното нещо, за което да се притесняваме.
Я Атлантика ще е прелял, я някой ще е метнал атомните играчки...

[b_u_b_o Профил]

Да бе съгласен съм, че са малко вероятни такива събития, ама все пак е хубаво да се знае и да се има предвид, че това подписваме. И Франция или някой друг няма да иска пари от България, ще ги иска от фонда, който ще си вземе дължимото от останалите, включително и България.

[steeN Профил]

Няма да се вземат от фонда. Фонда ще даде заем и вноските са капитала му... и тези суми са нищо в сравнение с това, което получаваме по европрограмите дори и ако вземем само следващите 12 години.Ако всички платят пълните вноски фонда ще е 700 милиарда евро. Не може само да се взема, трябва и да се дава.

[dhtj Профил]

https://www.segabg.com/hot/category-economy/bulgariya-vliza-1-mlrd-evro-spasitelniya-fond-na-evrozonata

България се присъедини към Европейския механизъм за стабилност с решение на Народното събрание днес. Той е създаден, за да осигури допълнителна финансова стабилност на еврозоната, като предоставя на страните-членки заеми с ниски лихви и благоприятни условия в случай на нужда. Стъпката е задължителна след приемането на еврото.

За това гласуваха 189 депутати - от ПБ, ГЕРБ-СДС, ДПС, ДБ и ПП. Само 10 от "Възраждане" бяха против.

С този милиард ще спасяваме френските и немските пенсионери.

Аз може да не разбирам много от икономика, но щом костя късия и четата му гласуват против нещо, значи 100% е нещо хубавo.

[BMW_POWER]

Щом е по нареждане на Урсула, значи всичко е наред

Някой е завел дела за едни милиарди в Урочистач или Юроклирънс или каквото и да е Юро там или Юро тук, или Юро каквото и да е. Става въпрос за някакви си близо 300 милиарда. Кеф ви е веро, кеф ви в УСД. И това е малкия проблем. Незабележимо по-големият такъв е това, че Саудитци, петролни и тем подобни шейхове, африканци, азиатци, латиноамерикамци виждат, че ако нещо, което започва с "Юро", то то от него и крив *** не става. И това не е всичко. Руснаците се диференцират, или диверфицират, или .... ще строят "Силата на Сибир2". Стиснат ли си окончателно ръцете с китайците, Райската градина ще има да си спомня за $200/1000м3 като пенсионер за първа тинейджърска тръпка.

Aнгличаните взели, свалили санкциите за петролни продукти, произведени от руски петрол в трети страни. ЕС не го прави, ама англичаните са прости. Ако не, колелото и на работа

И като стана въпрос за Райската градина

Европейската комисия започна да говори с език, който допреди няколко години би звучал като аграрна сатира. Брюксел официално обсъжда използването на органични отпадъци, оборски тор и човешка урина като частично решение на кризата с торовете. Това не е публикация от маргинален екофорум в Нидерландия. Това вече влиза в експертните препоръки към фермерите. Причината е проста — Европа се опита едновременно да води икономическа война срещу Русия, да унищожи собствената си енергийна база и паралелно да поддържа илюзията, че селското стопанство може да функционира без евтини суровини, без газ и без химическа индустрия.

Числата започват да изглеждат неприятно дори за самия Брюксел.

Производството на азотни торове е директно свързано с природния газ. Не политически. Технологично. Амонякът се произвежда чрез процеса „Хабер-Бош“, който изисква огромни количества природен газ — както като енергиен източник, така и като суровина. В някои европейски заводи газът формира над 70 процента от производствените разходи. След отказа от евтините руски доставки европейската химическа индустрия започна да губи конкурентоспособност почти мигновено. Част от производствата в Германия, Полша и Франция преминаха в режим на периодично спиране още през предишните години. Други започнаха тихо да се преместват към САЩ, където цената на енергията остана по-ниска.

После дойде вторият удар.

Митата върху руските и беларуските торове.

Тук има нещо, което не излиза в официалната брюкселска реторика. Европа продължава да има нужда от тези торове. Огромна нужда. Русия и Беларус заемат ключови позиции на световния пазар при калиевите и азотните торове. Беларуската компания „Беларуськалий“ дълги години беше сред основните играчи в света. Русия държи сериозен дял при амоняка, карбамида и сложните минерални торове. Санкциите и митата не унищожиха тази зависимост. Те само я оскъпиха.

Резултатът вече се вижда на полето.

Френски фермерски асоциации започнаха открито да говорят за използването на човешка урина като източник на азот. Част от холандските експерименти с така наречените „кръгови хранителни системи“ също преминават към подобни модели. Официално това се представя като екологична иновация. В реалността зад красивите термини стои обикновен дефицит.

И страх от разходите.

Проблемът е, че органичните отпадъци не могат да заменят индустриалното торене в необходимите мащаби. Това звучи добре в телевизионно студио. На терен нещата изглеждат другояче. Добивите на пшеница, царевица и рапица в индустриалното европейско земеделие са изградени върху интензивно използване на минерални торове. Без тях започва спад на добивите. Не с 2-3 процента. Понякога с десетки проценти в зависимост от културата и почвата.

Особено при зърното.

Европа дълго време живееше с убеждението, че може да превърне енергетиката в идеологически проект. Да закрива ядрени мощности, да ограничава въглища, да атакува газови договори и паралелно да запази индустриалната си база. Германия е най-добрият пример. След спирането на част от атомните реактори и разрушаването на стабилните газови доставки германската индустрия започна да губи позиции. BASF — символът на германската химическа мощ — още преди време започна съкращения и прехвърляне на капацитет извън Европа.

Това изглежда логично, но има един проблем.

Брюксел продължава да говори така, сякаш кризата е временна. А тя вече става структурна. Ормузкият проток само ускори процесите. Ако преминаването през Ормуз остане ограничено, световните цени на енергията и торовете ще продължат да растат. Европа влиза в тази криза без евтин руски газ, без стабилни дългосрочни договори и с тежка регулаторна система, която оскъпява собственото производство.

Селското стопанство не работи с лозунги.

Работи с дизел, амоняк, калий, фосфати и електричество.

Политическата класа в Брюксел очевидно подцени колко тясно е свързана хранителната сигурност с геополитиката. В продължение на години ЕС живееше в модел, при който Русия доставяше евтини ресурси, Германия произвеждаше индустриални стоки, Франция контролираше аграрната политика, а Източна Европа осигуряваше евтина работна ръка. Този модел беше разрушен почти едновременно — санкции, енергийна криза, война, прекъснати вериги, инфлация.

Сега започват да се виждат реалните последствия.

Не по телевизията. В аграрните бюджети.

В Германия вече има сериозно напрежение около цените на торовете и енергийните разходи за фермерите. В Полша земеделски организации многократно предупреждаваха, че евтиният украински внос, комбиниран със скъпите ресурси, удря местното производство. Франция е в постоянен цикъл от фермерски протести. Трактори пред административни сгради. Блокирани магистрали. Изсипан оборски тор пред институции. Това не са отделни инциденти. Това е реакция на сектор, който усеща, че политическите решения се вземат без връзка с реалната икономика.

Брюксел реагира с документи.

И с нови регулации.

Тук започва най-опасната част. Европейската комисия все по-често използва езика на „ограниченото потребление“. Подобни формулировки вече се появяват в разговорите за енергия, транспорт, отопление и селско стопанство. Пестене. Рациониране. „Устойчив модел“. „Намаляване на свръхконсумацията“. Това звучи приемливо в доклад. Много по-трудно звучи в общество, свикнало десетилетия да живее в комфорт.

Особено когато започнат ограниченията при храните.

Европа не е беден континент. Но това не означава, че е защитена от дефицити. Огромна част от съвременната европейска стабилност се базираше върху евтини външни ресурси — руски газ, евтини суровини, глобални логистични маршрути, относително спокойна международна среда. Всичко това започна да се разпада едновременно.

Има и още един проблем.

Европейската зелена политика влезе в пряк конфликт със собствената индустриална база. Ограничения върху емисиите, натиск върху химическите производства, затваряне на енергийни мощности — всичко това се случва в момент, когато САЩ и Китай водят агресивна индустриална политика. Китай строи въглищни мощности и контролира редки метали. САЩ субсидират собствената индустрия чрез Inflation Reduction Act. Европа пише директиви.

Това е грубо казано. Но не съвсем невярно.

Дори около темата за урината и органичните отпадъци започва да се оформя нов идеологически фронт. Част от брюкселските експерти представят това като „устойчива трансформация“. Фермерите обаче гледат сметките. Един земеделец от Бургундия не може да замени индустриално количество азот за стотици хектари с няколко цистерни органичен отпадък. Логистиката е абсурдна. Съхранението също. Миризмата е най-малкият проблем.

И тук започва истинският сблъсък — между политическата реторика и физическата икономика.

Русия междувременно направи нещо много по-прагматично. Пренасочи потоците. Индия, Китай, Азия, Африка. Руският износ не изчезна. Смени посоката. Част от европейските компании дори продължават косвено да купуват руски суровини през посредници. С по-висока цена, разбира се. Така работят санкциите в реалната икономика. Появяват се посредници, нови логистични маршрути и по-високи разходи за крайния потребител.

Европейският потребител.

Има една ирония, която все по-трудно може да се прикрива. Европа години наред обвиняваше Русия, че използва ресурсите като геополитическо оръжие. После самата Европа превърна ресурсите в политически инструмент. Резултатът е, че индустриалната и аграрната база на ЕС започна да губи устойчивост.

Някои все още отказват да го признаят.

Други вече го усещат в сметките за ток, в цените на храните и в затварящите предприятия.

Най-интересното е друго. Брюксел продължава да представя ситуацията като морална победа. Но икономиката няма морални категории. Един завод за амоняк или работи, или не работи. Един фермер или може да си позволи торене, или не може. Междинно положение няма.

А когато политиката започне да влиза директно в агрохимията, резултатите обикновено са неприятни.

[enigma Профил]

Саудитци, петролни и тем подобни шейхове, африканци, азиатци, латиноамерикамци виждат, че ако нещо, което започва с "Юро", то то от него и крив *** не става

Е това го виждам и аз, без да съм от тези екзотични групи.
Гледам точно днес бизнес резултатите от различните региони - в Европа е трагедия, пълна стагнация.
Най-голям бум имаме в Близкия Изток и Африка , след това Америките и Азия...

[ildivvy Профил]

Англетата пък от кога могат да казват, 'кой ще кара влака' ? Тресат ги още някакви спомени от преди 150г ...

[TNT Профил]

https://www.capital.bg/biznes/energetik ... anenie_na/

България стана №1 в света по батерии за съхранение на ток
Системите вече са над 16% от енергийната система, което е най-голямата наситеност на даден пазар към момента

Как започна всичко
Началото на тази история с голям заряд беше много по-хаотично и политически шумно, отколкото изглежда днес. На практика всичко започна с преработения вариант на Плана за възстановяване по времето на кабинета на Кирил Петков, когато мярката за батериите беше една от най-спорните. Тя беше защитавана най-вече от Асен Василев и предвиждаше национална инфраструктура за съхранение на ток с 6000 MWh използваем капацитет.

[streetz Профил]

спрямо размера на електроенергийната система, икономиката и населението.

Забутани провинциални градчета в Китай сигурно имат повече батерии от нас.

[TNT Профил]

Да, така е. Но

Китай може и да има 136 GW инсталирани батерии, но при мащаба на китайската система това е едва около 3.5% от всички мощности

С 3,5% нищо не може да балансираш.

[steeN Профил]

Ако се изразя форумно, ТЕЦ-овете вият като линейки. Или ги преработват да са на газ или заминават. А тия фантасмагории със "запазването" на работата на миньорите, които бяха поредния политически саботаж...

[Jordana Профил]

Аз викам след Теца да затворим и Айеца , да си бъдем само на слънце вятър и вода .

[steeN Профил]

Щом ти го викаш, нали се сещаш какво означава