АКО всички хора са ти мили, но никой прекалено скъп...

[ka4i Профил]

Има едно култово стихотворение на Киплинг, което, без да ме тласка съвсем в посоки за Свръхчовеци, по мое скромно мнение, до голяма степен описва нещо като Съвършения Характер.

Та, интересно ми е да чуя дали някой смята, че е възможно да има такъв характер, дали познава подобни хора или дори сам е такъв... как се постига...

Има всякакви интересни моменти, за мен особено труден е онзи, който всъщност отрича романтичната любов – “ако всички хора са ти мили, но никой прекалено скъп”

Тук ще го дам с един редактиран от мен почти буквален превод, който съвсем премахва поетичния момент (както Оскар Уайлд определя поезията – “онова нещо, което се губи при превода”) и набляга изцяло на идеите на автора.

***

Ако можеш да запазиш разума си, когато всички около теб
Губят своя и обвиняват тебе за това;
Ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб
И все пак взимаш под внимание тяхното съмнение;
Ако можеш да чакаш и да не се уморяваш от чакане,
Или, бидейки лъган, да не се занимаваш с лъжи;
Или, бидейки мразен, да не се поддаваш на омраза,
И въпреки това да не изглеждаш прекалено добър, нито да говориш прекалено мъдро;

Ако можеш да мечтаеш - и мечтите да не ти стават господар;
Ако можеш да мислиш - и мислите да не са ти цел;
Ако можеш да срещнеш Триумфа и Бедата
И да се отнасяш към тези двама измамника еднакво;
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл,
Изопачена от мошеници, направили от нея капан за глупци;
Или да видиш нещата, на които си отдал живота си, сринати
И да се прегърбиш, и да ги изградиш отново с износени инструменти;

Ако можеш да направиш една купчина от всички свои победи
И да я рискуваш в едно хвърляне на ези-тура,
И да я загубиш, и да започнеш пак отначало,
И никога да не прошепнеш и дума за своята загуба;
Ако можеш да насилиш своето сърце, нерви и мускули
Да ти служат още дълго, след като се изхабят;
И така да се държиш, когато нищо не е останало в теб,
Освен Волята, която им казва: “Дръжте се!”

Ако можеш да говориш с тълпата и да запазваш добродетелта си,
Или да се разхождаш с царе, без да губиш връзката с обикновеното;
Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят;
Ако всички хора са ти мили, но никой прекалено скъп;
Ако можеш да запълниш непрощаващата минута
С шейсет достойни секунди -
Твоя е Земята и всичко по нея
И - което е повече - ти ще бъдеш Човек, сине мой!

[ACCELERATOR Профил]

Бих казал, че това е гениално!
Благодаря ти, че го сподели.
По темата - мисля, че познавам такъв човек, или може би се доближава плътно. Приятелка ми е (не гадже, just a friend).
Всъщност много добре си уловил „ключа от палатката“ - „ако всички са ти мили, но никой - прекалено скъп“ (или това е заглавието може би, не разбрах?). Всичко това се постига с любов и вяра. Всяко твое чувство рефлектира пак върху теб. Човек, който обича живота, получава същото от него.