За децата от 60-70-80 -те год.
Модератор: Общи модератори
14 мнения
• Страница 1 от 1
За децата от 60-70-80 -те год.
Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мо билни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели!
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези времена винаги взимаха страната нa закона, можете ли да си го представите!
Да-а-а такива бяхме, а ето какви станахме сега:
1. По по-грешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, когато той стой в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, когато нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме на телефона така сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от в къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем е интернет още дори преди да сме си изпили кафето.
Сега накланяш глава да се усмихнеш нали, четеш този текст съгласен си с него и се усмихваш.
Още по лошо вече си намислил на кого ще го изпратиш . Прекалено си увлечен за да забележиш, че в този списък няма номер 6
Трябва ти само секунда да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Е има ли нещо което не е вярно?! Колеги замислете се колко се е променил живота ни през тези години ......
[ Моля, ако темата се дублира да бъде премахната. ]
Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мо билни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели!
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези времена винаги взимаха страната нa закона, можете ли да си го представите!
Да-а-а такива бяхме, а ето какви станахме сега:
1. По по-грешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, когато той стой в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, когато нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме на телефона така сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от в къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем е интернет още дори преди да сме си изпили кафето.
Сега накланяш глава да се усмихнеш нали, четеш този текст съгласен си с него и се усмихваш.
Още по лошо вече си намислил на кого ще го изпратиш . Прекалено си увлечен за да забележиш, че в този списък няма номер 6
Трябва ти само секунда да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Е има ли нещо което не е вярно?! Колеги замислете се колко се е променил живота ни през тези години ......



[ Моля, ако темата се дублира да бъде премахната. ]
Последна промяна ///vlado на 19 Яну 2008, 17:41, променена общо 2 пъти
- SpUd3r
- FiRe WaLK WiTh Me !
-
- Мнения: 4203
- Регистриран на: 23.03.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: винаги с усмивка :)
- Детайли за колата: 316is touring - Виолетка
- Sparco_Racing
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 429
- Регистриран на: 18.12.2007
- Местоположение: iZ DefIlEtaTa
- Пол: Мъж
- Кара: CoMPacT M54Б30
- Мечтае да кара: 645Ci
- VesoPesa
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4028
- Регистриран на: 18.01.2007
- Местоположение: Punta Cana, Dominican Republic
- Пол: Мъж
- Кара: ше кола, а я смени за кенеф... :(
- Мечтае да кара: E24 650csl, E34 550csl, E31 850csi, 2002tii turbo
вярно е по дяволите
найстина всичко се промени коренно
ей ме е и мене с 2 телефона,само се чуда кой кво ли е писъл в еди кой си форум
айде един поздрав за всички
Д2 - Нямаше кой да ни каже

найстина всичко се промени коренно

ей ме е и мене с 2 телефона,само се чуда кой кво ли е писъл в еди кой си форум

айде един поздрав за всички

Д2 - Нямаше кой да ни каже
VesoPesaW123 написа:вярно е по дяволите![]()
найстина всичко се промени коренно![]()
ей ме е и мене с 2 телефона,само се чуда кой кво ли е писъл в еди кой си форум![]()
айде един поздрав за всички![]()
Д2 - Нямаше кой да ни каже
ти в кои се вписваш

“All the power in the world won't make you fast at the Ring.“
- VesoPesa
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4028
- Регистриран на: 18.01.2007
- Местоположение: Punta Cana, Dominican Republic
- Пол: Мъж
- Кара: ше кола, а я смени за кенеф... :(
- Мечтае да кара: E24 650csl, E34 550csl, E31 850csi, 2002tii turbo
- VesoPesa
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4028
- Регистриран на: 18.01.2007
- Местоположение: Punta Cana, Dominican Republic
- Пол: Мъж
- Кара: ше кола, а я смени за кенеф... :(
- Мечтае да кара: E24 650csl, E34 550csl, E31 850csi, 2002tii turbo
00Cool написа::mhihi:ооо наборе представям си какво ти е било през 88 (в детските си години) за да знаеш какво се е променило коренно и как
наборке дай да не разваляме темата

- VesoPesa
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4028
- Регистриран на: 18.01.2007
- Местоположение: Punta Cana, Dominican Republic
- Пол: Мъж
- Кара: ше кола, а я смени за кенеф... :(
- Мечтае да кара: E24 650csl, E34 550csl, E31 850csi, 2002tii turbo
са оз още съм сравнително млад,ама и аз съм си видял достаbobi_maxo написа:VesoPesaW123 написа:^^^ 1988
Тогава съм бил 8-ми клас!



и в интерес на истинана си беше голям купон преди да купат наще компутра

- ///MapTo
-
-
- Мнения: 5133
- Регистриран на: 15.05.2003
- Местоположение: Herefordshire,Ledbury
- Пол: Мъж
- Кара: акцизни М-паркети от острова
- Мечтае да кара: много неща
VesoPesaW123 написа:...
ахахапхапахахахахахах



Купи си трети телефон и стани "хадмин" в още някой форум...ти къде се вписа в цялата картинка?Бил си дете през 88 или са те замислили края на 87?



Слез на земята бе каймак

14 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани