Годишнини на този ден

[enigma Профил]

Клането в Кундуз е военно престъпление, извършено от Съветската армия на 22 декември 1984 г. в село Хаджи Рахматулах в провинция Кундуз по време на Съветско-афганистанската война. Стотици цивилни са били убити при съветски репресии срещу цивилни заради антикомунистическата съпротива.

Според доклад на Helsinki Watch, базиран на показания на очевидци, съветските войски са влезли в няколко села в област Чар Дара, Кундуз, на 14 декември 1984 г. в преследване на бойци муджахидини. Съветските войници са извършили няколко престъпления там, включително грабежи, повсеместни разрушения, изнасилвания и убийства. В един от случаите те са хвърлили гранати в къща, убивайки жителите. На връщане към град Кундуз съветската колона е била нападната от засада на муджахидини. В отговор на това, на 22 декември Съветската армия и техните сътрудници от Армията на Демократична република Афганистан обкръжават село Хаджи Рахматулах и след това започват систематично да екзекутират хора във всяка къща, включително деца и жени. Три бременни жени са обезобразени с щикове. Селото е подпалено и горяло пет дни. Хората предлагали на руснаците пари с надеждата, че ще ги подкупят, за да им пощадят живота, но въпреки това били екзекутирани. Всеки, който се опитал да избяга от селото, бива застрелян. Многобройни селяни били заключени в къщи, които руснаците подпалили и хвърляли гранати вътре.

Впоследствие са открити изгорени трупове. Някои жени били намерени да лежат и да държат мъртвите си бебета. Зелени знамена са поставени в знак на почит към починалите, погребани под развалините. Оцелелите и муджахидините натоварили труповете на каруци и ги транспортирали до град Кундуз, за ​​да протестират срещу подобни действия. Във всяко село, през което преминавали към Кундуз, били посрещани от хора със сълзи. В покрайнините на Кундуз губернаторът и служителите на KHAD там им казали, че не могат да направят нищо по въпроса.

Между 1 и 3 милиона са общо жертвите на съветското присъствие в Афганистан през 1979-89. Human Rights Watch заключи, че Съветската червена армия и афганистанската армия са извършили военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Афганистан, като умишлено са атакували цивилни лица и цивилни райони, както и са убивали и измъчвали затворници.

[peshehodetz Профил]

На 27.12.1892 в село Сенник недалеч от град Севлиево е роден най-великия български борец за всички времена и най-силен мъж на планетата за времето си Дончо Колев Данев по известен като Дан Колов.

[peshehodetz Профил]

На 9 януари 2009 г. Кристиано Роналдо претърпява катастрофа с яркочервеното си Ferrari 599 GTB Fiorano като губи контрол над автомобила и се блъска в тунелна ограда близо до летището в графство Чешир на път за тренировъчния център в Манчестър. Въпреки, че колата е сериозно повредена и в последствие тоталвана, футболиста излиза от инцидента невредим без нито една драскотина и вместо да отиде в болница или медицински пункт, той хваща първото преминало такси и се отправя към стадиона за да се включи в тренировката със своите съотборници между които е и българина Димитър Бербатов.

[peshehodetz Профил]

14 Януари 1994г жк " Белите Брези", София - на този ден се провежда т. нар. ювелирна акция на МВР при която полицаи от специализирания отряд за Борба с Масовите Безредици (БМБ) застрелват свои колеги от отряда за Борба с Тероризма или така прословутите Червени Барети.
При кървава канонада са убити подполковник Марин Чанев и главен сержант Георги Георгиев.
Всичко започва с една заповед с неясен произход. На 14 януари 1994 г. екип на Специализираното поделение за борба с масовите безредици (БМБ) е изпратен да поеме наблюдението на северната страна на бл. 29 в жк „Белите брези” в столицата. Служителите на БМБ са изпратени да охраняват среща на шефа на отдел „Убийства” в дирекция Национална служба „Полиция” (ДНСП) Ботьо Ботев с шефа на казино „Севастопол” Иван Иванов – бивш полицай. Там е и шефът на отдел „Информация и анализи” в МВР Григор Вълков. Иван Иванов иска среща с горепосочените топ полицаи за да разбере защо е арестуван кръстника на българската мафия Иво Карамански.
Придружават ги трима цивилни командоси. Те са „назначени” за бодигардове въз основа на устна заповед на тогавашния секретар на МВР ген. Коста Богацевски. По това време вътрешният министър Виктор Михайлов бил на лов за патици. Влизайки в дома на Иванов, топследователят Ботев и Вълков оставят баретите подполк. Марин Чанев и гл. серж. Георги Георгиев – Индианеца, да пазят отвън на стълбищната площадка. Преди да тръгне по стълбите третата барета – Христо Билев, неволно или просто за да се изфука, разтваря пеша на дългото си манто и отдолу се показва автомат „Калашников”. Наблизо си играят няколко тийнейджърки и една от тях вижда оръжието. Момичетата се обаждат в столичната дирекция на МВР и оттам веднага изпращат екип БМБ. Първи във входа на блока влизат Митьо Петров и Димитър Смилянов.
Чувайки стъпки по стълбите, дали от страх, или без да иска, баретата Билев прещраква с калашника. Това напълно убеждава БМБ, че горе има бандит. Всъщност баретите въобще не знаят къде влизат – никой не им е дал никаква информация! Казали са им само, че в този вход са се вмъкнали цивилни и брадясали мъже, единият от които бил с автомат. Щом чува прещракването, Митьо Петров незабавно открива стрелба. Димитър Смилянов също започва да стреля по посока на прещракването. Когато чува стрелбата, серж. Георгиев задумква на вратата на апартамента: „Ботьо, моля ти се, отвори!”. В един момент вратата на апартамента на Иван Иванов леко се открехва, но вместо Георгиев да бъде издърпан, отвътре навън също започва стрелба.
Сигурно са решили, че гърмежите са от някои, които са дошли да убиват Иванов, Ботев и Вълков. Така Марин Чанев и Георгиев – Индианеца, пазещи пред входната врата на апартамента, се превръщат в открита мишена, простреляна от упор! Буквално в последния миг от живота си Индианеца успява да извади окървавената си служебна карта. Чак тогава БМБ виждат, че са разстреляли свои колеги.
След идването на прокурора в негово присъствие започва голямо чистене – замита се всичко, кървавите следи са измити. „Аз не съм имала друг такъв случай в практиката си!”, подчертава Ани Крулева, тогава директор на Националната следствена служба (НСлС). Експерти от службата започват работа по кървавата драма в „Белите брези”, но тя продължава, докато във Висшия съдебен съвет сменят подсъдността и делото е поето от военни прокурори. „Това, което ние бяхме събрали, казва Крулева, това си и остана. След нас никой нищо не свърши!”.

Срещу Митьо Петров и Димитър Смилянов е образувано наказателно дело. Процесът е засекретен. Ани Крулева си спомня, че когато попитала Ботьо Ботев защо не е отговорил на виковете за помощ на Индианеца и не го е издърпал в апартамента, за да го спаси, топследователят є отговорил: „Страх ме беше…”.
На погребението на Марин Чанев и Георги Георгиев всички барети идват с униформи, без никой да им е наредил, застават на входа на ритуалната зала и не допускат дошлите МВР началници да присъстват на поклонението. Тази демонстрация нагледно показва, че баретите са били наясно, че изпращането на техните колеги и приятели като охрана на Ботев, Вълков и Иванов е било напълно незаконно!
Основният заподозрян по делото серж. Митьо Петров получава 7-годишна присъда. Излежава 3 от тях – помилван е с указ на тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев. Димитър Смилянов е осъден на поправителен труд с удръжка от заплатата му в МВР. Няколко години по-късно е вкаран в психиатрията в Курило. След като излиза оттам, се прибира в родното си село. Два пъти е задържан в 4 ч. сутринта без видима причина. Полицаи му се заканват по телефона – явно колеги на загиналите барети, които са били убедени, че приятелите им са убити безмислено…