Да си поговорим за мениджърите

[alx Профил ICQ]

[Но никога не съм разбирал, не разбирам и най-вероятно и никога няма да разбера подобно мислене. Да си вгорчавам живота заради работа Кофти мениджмънт - напускаш, кофти колеги - напускаш, кофти заплащане - напускаш. Незаменими хора няма, но и незаменими фирми/позиции няма. Особено в канадско много ще се учудя да е ултра трудно намирането на добре заплатена работа, без значение за каква точно раЛта става дума. Ква е толко драмата ми е чудно

колега, много опростяваш нещата- хем ти го казва човек дето обича черното и бялото...

ако работата като работа си струва (каквото и да значи това за тебе) човек е склонен да прави компромиси. дали със шефове/ колеги, дали със дистанция на пътуване до работата, дали с работни условия/ офис, компенсационен пакет и тн.. понякога една работа толкова си струва, че човек е склонен да загърби повечето а понякога и всички от нещата които изброих.

намирането на добре платена работа _никога_ не е лесно. независимо колко си добър защото такива работи привличат други такива добри като тебе и винаги има драма със кого ще предпочетат. да не говориме, че самото наемане е много субективно- аз мога съвсем отговорно да ти кажа, че работните качества на един кандидат са едно от няколкото неща които играят като се наема човек... и никога не знаеш дали ти ще си печелившия кандидат защото... фазата на луната .

и друго- ако винаги напускаш като се изкофтят нещата по един от показателите които си написал (а те винаги се в един момент) ще дойде време когато никой няма да те наеме защото ще имаш 3-4 позиции на които си бил 1-2 години и това е голям червен флаг.

и така. не е толкова просто. ако беше- всички шяха да го правят. номера е човек да се научи да работи със почти всеки, при всякакви условия и да постига резултати. ноу екскюзес това е което прави един професионалист- желан професионалист. и тогава намирането на добре платена работа е относително лесно

[peshehodetz Профил]

Колегата от дей уан е безкрайно ънхепи от еверитихнг в Кенъда и търпи десетилетия наред

И аз имам някакви такива наблюдения

Донкето, горното е написано от човек, дето е емигрирал четири пъти, четири пъти се е прибрал и пак хейти бг-то. Сещаш ли се, колко му тежат приказките

Да обаче той поне не се оплаква непрекъснато от нещо или и да го е направил някога не е толкова набиващо се на очи. Докато при теб положението е наистина сериозно, все нещо не е наред и непрекъснато занимаваш форума с твоите проблеми. То не бяха данъците ви в Канада, то цени на незнам си какво, все нещо в работа, сега пък отпуска ти отказали. Да не говорим че ти си единствения човек на когото чувам че в КАНАДА на бензиностанция на Костко май беше му наляли повече бензин отколкото му е резервоара.

Sent from my SM-G950U using Tapatalk

[steeN Профил]

и така. не е толкова просто. ако беше- всички шяха да го правят. номера е човек да се научи да работи със почти всеки, при всякакви условия и да постига резултати. ноу екскюзес това е което прави един професионалист- желан професионалист. и тогава намирането на добре платена работа е относително лесно

И това в много случаи е по-важно от "техническите" умения.

[Jordana Профил]

Това от страната на мернджей ли го казвате или от позицията на работягата ? Щото работника няма много какво да сработва с меринджея , изпълнява каквото му се нарежда мотамо , или обяснява на меринджея как да стане по добре но по добре да не обяснява че може да бъде изтълкувано грешно

[madafaka_donkele Профил]

колега, много опростяваш нещата- хем ти го казва човек дето обича черното и бялото...

ако работата като работа си струва (каквото и да значи това за тебе) човек е склонен да прави компромиси. дали със шефове/ колеги, дали със дистанция на пътуване до работата, дали с работни условия/ офис, компенсационен пакет и тн.. понякога една работа толкова си струва, че човек е склонен да загърби повечето а понякога и всички от нещата които изброих.

намирането на добре платена работа _никога_ не е лесно. независимо колко си добър защото такива работи привличат други такива добри като тебе и винаги има драма със кого ще предпочетат. да не говориме, че самото наемане е много субективно- аз мога съвсем отговорно да ти кажа, че работните качества на един кандидат са едно от няколкото неща които играят като се наема човек... и никога не знаеш дали ти ще си печелившия кандидат защото... фазата на луната .

и друго- ако винаги напускаш като се изкофтят нещата по един от показателите които си написал (а те винаги се в един момент) ще дойде време когато никой няма да те наеме защото ще имаш 3-4 позиции на които си бил 1-2 години и това е голям червен флаг.

и така. не е толкова просто. ако беше- всички шяха да го правят. номера е човек да се научи да работи със почти всеки, при всякакви условия и да постига резултати. ноу екскюзес това е което прави един професионалист- желан професионалист. и тогава намирането на добре платена работа е относително лесно

Сори, колега, но не съм съгласен. Не виждам причина да правя компромис с каквото и да било в името на работата. Минал съм през всичко - недоклатени мениджърки, мениджърки станали мениджърки на колене, мениджъри парашутисти, обещано повишение като позиция и пари и впоследствие се повишава някакъв гъзолизец, "колеги" доносници и интриганти, час и половина...с кола...в посока(софийски задръствания), работиш сам за 5 човека, докато другите 5 реално си клатят краката, абе квото се сетиш, като bad work experience в корпоративна среда съм го преживял лично и абсолютно, ама абсолютно никога не е било оправдано. На няколко места иначе хубавата работа биваше прееб@вана от някой от изброените фактори. Сега, фирмата да е моя да правя компромиси. Ама, като редови бачкатор... не виждам смисъл. Иначе да, аз сменям фирмите точно на 1-2г. То си отнема време да опознаеш среда, колеги, няколко месеца, обикновено точно по тва време започват и идиотщините, още някой и друг месец да видиш дали е било инцидентно или обичайна практика, още някой и друг месец за интервюта и предизвестие и се събират точно 1-2г. Е, имал съм и брутални греди, където всичко приключва за няколко месеца. Но аз съм си аз и така ги виждам нещата от моята камбанария. За жълтите стотинки(образно казано), които се взимат, като редови бачкатор не намирам абсолютно никаква причина да правя компромиси с личен живот, време, нерви и т.н. за едната работа/заплата.
Тва с дълги години в една фирма също не го разбирам и ми е малко старомодно, като mindset. И си е монета с 2 страни. Аз хубаво ще стоя да кажем 5г. в 1 фирма, но тва няма как да стане със 100лв. брутно повишение на заплата за година. Който иска да задържа кадри трябва да си предвиди и с какво ще го задържи този човек. Почваш със заплата, минеш през длъжност и отговорности и стигнеш до проекти да кажем. Няма как да задържиш способен човек на една и съща длъжност, една и съща заплата и т.н. години наред. Тва може да го прекараш само при възрастни хора, които гледат да изкарат до пенсия или мързеливи хора, които нямат желание за развитие.
Иначе и аз съм "излизал" на няколко пъти и съм се връщал. Живял и работил съм в UK, CZ, DE и NL, но като дръпна чертата разликите с България са били или пренебрежимо малки или никакви и затва си кютам тук. Но да не го обръщаме на BG vs XYZ. Идеята на предишното ми мнение беше съвсем друга, сега с второто мнение го допълвам и вече кой разбрал, разбрал.

[Spunky Профил]

Става ясно, само от тези няколко мнения, че автора на темата има доста от симптомите за раним/прикрит нарцисизъм. Лошата новина е, че и да смени работата, ще си намери подобни проблеми, ако не е с началството(ако са добри лидери, ще знаят как да комуникират и с неговия тип), ще са колеги, клиенти и всеки, който се осмели да му направи забележка и не го потупва по рамото от време на време. Не мога да дам на колегата съвет, но мога да дам на тези около него…

Трудно е да се работи с хора, ако не знаеш с какъв темперамент и потенциални наклонности и разтройства са и това е най-трудния момент - да го класифицираш в началото. После има различни копчета за всеки.

[BMW_POWER]

Става ясно, само от тези няколко мнения, че автора на темата има доста от симптомите за раним/прикрит нарцисизъм. Лошата новина е, че и да смени работата, ще си намери подобни проблеми, ако не е с началството(ако са добри лидери, ще знаят как да комуникират и с неговия тип), ще са колеги, клиенти и всеки, който се осмели да му направи забележка и не го потупва по рамото от време на време. Не мога да дам на колегата съвет, но мога да дам на тези около него…

Трудно е да се работи с хора, ако не знаеш с какъв темперамент и потенциални наклонности и разтройства са и това е най-трудния момент - да го класифицираш в началото. После има различни копчета за всеки.

Колега, ти ме уби "Нарцисизъм", стига бе. Нямам идея къде си и възоснова на какви опит и образование даваш тия определения. Ще ти кажа, че грешиш. Тук просто нещата толкова се сговнясаха навсякъде, че е трудно обяснимо. В условията на сегашната криза се вижда кой е мениджър и кой само взима пари за стоенето на тази позиция. Как би ми обяснил ситуацията, на 23 юли да кажеш, че през август няма да има отпуски? Ще ти обясня подробно. Огромен процент от канадците лятото пътуват в чужбина. От 35-37 милиона, над един милион ходят само в Куба. Отделно Доминикана, Мексико и т.н. курорти. Да не говорим, за прибиращите се по родните си места. И сега с ограничението в пътуванията, всички останаха тук. И пътуват тук. Абсурдно е да намериш кола под наем, вила край езеро под наем, хотелите са претъкани, а цените са в Космоса. Пожарите в Британска Колумбия прекъснаха пътищата между провинциите и съвсем настана хаос. И при цялото това чудо, не мога да взема отпуск? Да взема другата седмица? Ще ми дадат ли от днес за утре? Септември и нататък не са ми опция. Синът ми е на училище. Прекалено малък е, за да го остави, сам и да си идем с жената някъде. "Нарцисизъм" може да бъде несъобразяването със другите и да си бия сам шута, но не и да не мога да заведа семейството си второ лято на почивка. Дано си ме разбрал. Има и неща, които не искам или не мога да вадя. Един колега кебекар е още по-директен. Според него трябва да ни целуват ръцете всяка сутрин, само защото сме дошли на работа.

Пешеходец, живеем в много различни условия. Канада и САЩ нямат нищо общо. Едни и същи стоки в едни и същи фирми струват с пъти разлика. В Коско наистина ми сипаха 10% повече, отколкото е обема на резервоара ми. В ляво е дилърът на КИА, в дъното вдясно е бензиностанцията на Коско.
https://www.google.ca/maps/@45.3378675, ... 384!8i8192
Дадоха ми бележка, че резервоарът ми е 57л и доста двусмислено се смееха, на касовата бележка за заредено гориво. Не съм стъпил повече там. И това е от много други хора. В Коско в Щатите съм зареждал само два пъти в Syracuse NY. Не помня, дали и там както тук имаше надпис "Не пълнете резервоарите до горе".

[steeN Профил]

Трудно е да се работи с хора, ако не знаеш с какъв темперамент и потенциални наклонности и разтройства са и това е най-трудния момент - да го класифицираш в началото. После има различни копчета за всеки.

Не знам за първата част, но тази част за темперамента е наистина така. Към всеки човек трябва различен подход.
Направо си е изкуство. Обаче един път на 3 месеца като успеят да ме ядосат и всичките ги подкарвам подред.
Което в повечето случаи не е ОК. Някой е разбрал как да не се случва това да ми каже

дали и там както тук имаше надпис "Не пълнете резервоарите до горе".

Дано не го приемеш като заяждане, ама мисля че ще ти улесня живота.
Надписа не значи това. "do not top off" значи, че след като щракне пистолета първия път
да не се опитваш да ДОпълваш повече, щото често води до преливане на резервоара.
Пълни смело до горе, просто не се опитвай да допълваш след първото щракване на пистолета

[peshehodetz Профил]

То освен че води до преливане, по лошото е, че може да доведе и до повреда в т. нар. EVAP система от където светва чек енджина и не може да се мине на преглед. А ремонта на тази система в резервоара не е евтин.

[Spunky Профил]

Как би ми обяснил ситуацията, на 23 юли да кажеш, че през август няма да има отпуски? Ще ти обясня подробно..

Нищо не разбрах от обяснението, все едно смени темата за няколко изречения и после питаш, защо не ти дават отпуска при това положение. Нищо общо не виждам между ситуацията в страната ви и това, че не ви дават отпуски, както и причината съм сигурен, че не е защото мениджър “само взима пари за стоенето на тази позиция.”. Не бих се наел да обясня ситуацията, без да знам за каква индустрия става въпрос и също да познавам тази индустрия. Изглежда, че и ти не я познаваш и не можеш да си я обясниш. Имаш няколко опции - опиташ да разбереш, поне ще знаеш причината и може да измислиш други варианти и ако тази причина е за теб недопустима и няма други варианти, почваш да търсиш друга работа. Друга опция е да мрънкаш вечер и по форумите и хем да останеш без отпуска, хем да си в лошо настроение заради това. Разбирам, че има и езикова бариера, която не помага.

За нарцисизма, играеш го жертва, без да разбираш причините. Мислиш, че си незаменим, а в същото време скатаваш, не вдигаш на клиенти, имаш предупреждение за уволнение, повечето колеги “маймуни”, ти бял човек, но някак не те разбират ти колко всъщност си по-напред. Дразниш се, че другите краднат повече и не ги хващат и ги натопяваш. Пак обаче, лошите мениджъри не виждат твоя талант.

[BMW_POWER]

Стинка, не го пиемам за заяждане. Виждам цифрите на колонката.

То освен че води до преливане, по лошото е, че може да доведе и до повреда в т. нар. EVAP система от където светва чек енджина и не може да се мине на преглед. А ремонта на тази система в резервоара не е евтин.

На Коско (поне при нас) са камионджийски колонки и пълнят с огромен капацитет. Почти е невъзможно да си напълниш резервоара до капачката. За моята кола, на 15 години, мислиш ли, че се втелясвам? Служебната е 42л. Не я ли пълня до горе, ще зареждам (когато я кара и маймуната втора смяна) 4-5 пъти на седмица.

Отидохме в спама пак. Та да се върна към Колегата с "нарцисизма". Да си търсиш правата, така ли се нарича? Питам, защото Гугъл дава съвсем различни отговори. А пък аз лично не си спомням да съм се държал някога и някъде така. Грешиш, и то с много.

[steeN Профил]

Аз не коментирам дали са ти сипали повече или не. Само надписа.
Иначе може да е била повредена колонката, може много неща да са.
Все пак това са машини, всичко се случва.

[barty]

А има ли мениджъри сред нас, които да споделят мнение за подчинените
Защото аз съм ръководил хора, най-много 16 човека, и ми беше писнало да се занимавам с тази работа Само претенции, искания....та се наложи да се променя като човек

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Аз съм бил, на 6 човека.
Недостигаше ни 1 човек, но аз седнах и направих график на отпуските за цяла година, като питах всички първо кога искат, след това си избрах за мен дати.
Бяхме обаче рядко добър екип и аз имах уважението им, не защото зависят от мен, щото бачках същото като тях, без скатавки и не съм комплексарствал.
Най-вече кофти менАжера си личи по това.
А често са и некадърници..

[Borymeckata Профил]

Бях няколко години ръководител сектор в Централата и установих, че това... не е за мен. Заплатата е г/д като на експерт, но отговорностите и ядовете са в пъти повече. Всичките ти "подчинени" си имат индивидуални особености и претенции, с които трябва да се съобразяваш. А с теб никой не се съобразява, нито "отдолу", ни то "отгоре". Щефът ти иска само работата да върви и ако му кажеш, че в момента нямаш хора - ти си виновен, че си ги пуснал отпуска. А платен отпуск всички имат по 52 работни дни в годината (това са си 10 работни седмици или кажи го два и половина пълни месеца), и има указание отгоре, че дните трябва да се ползват в рамките на годината, да не се натрупват и да не се плащат накрая. Дори само този въпрос (с отпуските) беше достатъчно главоболен, а се сещате че нито беше единствен, нито най-важен в работата ми.

Толкова бях намразил шибаното "ръководство", че на следващатра си работа кандидатсвах и ме взеха за експерт. По едно време се канеха пак да ми делегират някакви ръководни функции, но се извъртях и повече не са ме закачали на тази тема. А, сега се сетих, че вече съм писал по този въпрос, значи имаме такава тема във форума:

https://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?f=4&t=440449&hilit=%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82

С две думи - не всеки може да бъде мениджър, това си е като талант. Някой го могат, други... се мъчат да бъдат, като реално мъчат себе си и всички хора наоколо. А от такъв "мениджмът" абсолютно никой няма ползва и всички страдат.