Сблъсък-тема за гражданите и селяните

[horhef Профил]

Няма нищо по хубаво от това да си живееш в къща с дворече някъде на чист въздух. Разбира се който може да си го позволи. Така, че София срещу провинцията е доста безмислен и комплексарски спор.
Нали сите сме Българи другото няма кой знае какво значение

[Nucl3arDru1D Профил]

А вие, в Лозенец, как така имате още заден двор, няма ли там поне три нови кооперации?

Хаха ще ти издам една тайна,старата част е строена през 40-50-60 години и всички (освен тези който не са си направили двора на паркинг ) имат двор с асмичка за винце
А новата е над Кемпински и стига до Кошарите надоло вече е квартал Хладилника това молко хора го знаят не е Лозенец,а то вече брокерите викат Лозенец до Околовръсното а там е Крастова вада но това е друга тема.
Сега ме питайте от къде идва името на Лозенец,да видим колко знаят кореняци софиянци и Лозенчани да си траят

ето, Ники:
"...квартал "Лозенец, някога е бил горист хълм, където софиянци са ходели на разходка в почивните дни. Турското име на Лозенец е "Корубаглар", което в превод означава "лозя в гората", по-късно "Курубаглар" - "изсъхнали лозя". Местността е описана от Евлия Челеби като "една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи..." . Известният журналист Димо Казасов си спомня, че Долни Лозенец - местността около площад "Журналист", е била покрита с вишневи градини и само тук-там е имало по някоя паянтова къща. В подножието на хълма заради нуждите на разрастващия се град били изкопани кариери за строителен пясък и глина. "Възвишението представляваше един прорязан от пътеки гол баир с пръснати тук-таме дъбове - остатъци от някогашна гора. На платото имаше просторни ливади, към които не един път предприемахме своите дълги празнични излети. Седяхме сред ливадите, разстилахме пакетите с провизии и прекарвахме безгрижно свободния ден", разказва Казасов в книгата "Улици, хора, събития".
Лозенец е бил свещено място за турци и за християни. Срещу сградата на районния съд днес около останки от стара стена е разположен кварталният пазар. Останките погрешно се наричат "Римската стена". Всъщност това е свято за турците място - стара стена от ХVI в., част от "намазгяф" - мястото, където ходжата служел молитва за тези, които заминават за хаджилък. Край стената били наредени големи камъни, на които бъдещите хаджии стъпвали, за да се качат на конете си. Християните от своя страна се събирали на местността Кръста, която е запазила името си до днес. Изследователката Анна Монеджикова разказва в книгата "София през вековете", че според поверието там имало малко изворче, бликнало под краката на коня на Св. Георги. Затова в чест на светеца софиянци се събирали на Кръста на Гергьовден .
Местността надолу от семинарията се е наричала "Айва деде" . Името идва от дюлевата градина, която е била разположена там."

кореняк съм, но не се стърпях :-)

[Е.Димитров Профил ICQ]

аз съм "ЗА" жителството да се върне,не само в София,ами в по-големите градове.
София никога не е била толкова мръсна,никога не е имало толкова много мангали и никога толкова пренаселена от разни индивиди,дето незнам и неразбирам какво ми говорят и на какъв език.

[SlipKnoT Профил]

по молба на автора - ключ.