Дрифт.....с шейна

[ati Профил ICQ]

Нямам снимки, за да ви ги покажа, но накратко ще разкажа.
По-миналата седмица поради липса на сняг в София с Рибарски и БГ-Тролл от форума ходихме да пързаляме колата на първия из петроханските завой (бяхме минали на 1.1.05 оттам и видяхме, че има малко сняг). Не знам как му дойде на акъла на Рибарски, но предишната неделя отиде до Хасково да си вземе шейната - модел Снегокат с кормило и спирачки (малко като моторна шейна без двигател).
Та, стигнахме до Петрохан, забихме се по страия път за София и този, който води до снегоринната база, вързахме шейната за колата и айдееееее. Понеже не ми беше добре от предишния ден, когато бях карал картинг в Пловдив на студа след 2-седмични болки в гърлото, бях решил да седя в колата и само да ги дърпам нагоре-надолу. Но луд умора няма (то и в тая компания) и слязох и аз да ме дърпат. Добре, че майката на Рибарски има от тези модните слънчеви очила, който не знам защо се наричат така, при положение, че не пазят от слънце, а само карат света да изглежда малко по.....жълт. Та екипиран и с тези очила, увит като шушул седнах на шейната. Първите няколко метра бяха ок, след което от снега, който хвърляха гумите виждах само предвидливо пуснатия стоп за мъгла на колата и карах по него. Усещането е велико Малко след това доказах, че аз ако не направя глупост, няма кой да я свърши - от любопитство реших да видя какво ще стане, ако теглещата кола завие на разклона на дясно, а аз се изхитря да завия на ляво.....Миг след това шейната изчезна с около 40 км/ч изпод краката ми, аз в следствие на търкалянето ми в снега ми бяха прогизнали дори боксерките
Нищо, колата има силно парно. Седях мирен няколко тегления, докато поизсъхнах малко и хайде отново. Този път освен, че нищо не виждах ми се запотиха и очилата (или заскрежиха ) и хептен нищо не виждах. Не знам защо Рибарски намали за момент, в който от догонването ми с шейната да се отпусне въжете, но в момента в който даде газ шейната направи един 360-градусов финт и аз пак лежах в пряспите (този път не можах да се овъргалям толкова ) - шейната била застъпала въжето, което се оплело в задния край и сами се сещате нататък...
Спряха, догоних ги пеша и хайде пак.
Този път грешката бе на Рибарски - по едно нандолнище (стабилничко), което завършваше в снегоринната база, той не съобрази, че шейната няма такива спирачки, като колата и спря по средата. Аз с натиснати спирачки летя към задницата на колата (по неговия скоростомер преди да спре сме били с около 50 км/ч). Пускане на спирачки, десен и се шмугвам между пряспата сняг и колата. И не щеш ли в този момент Бг-Тролл отваря дясната врата, за да види какво става.....Не знам как се разминах, но замалко да остана без глава, а Рибарски без врата. Обърнах се да видя как бързо се отдалечавам от спрялата кола, набирайки скорост, въпреки орящите в снега спирачки. Чак тогава разбрах какъв е проблема - аз се движех върху повече лед, отколкото сняг. И наближавах все повече снегоринната база, която е далеч от всякакви други постройки на цивилизацията, а от долу лаят кучета, които не съм убеден дали не са повече потомци на вълци и какво биха направили с непознат човек, което със сигурност щеше да им се случи за пръв път в живота.
Е, аз реших да оставя това познание за друг път. Радикални ситуации изискват радикални мерки. Приклекнах, стиснах здраво кормилото и го завъртях на дясно. Красив скок през натрупания в страни сняг и продължително пързаляне навътре в полето. По едно време спрях и дори не бях паднал от шейната, а отгоре на всичкото полето се оказа само леко заснежено - шейната беше потънала не повече от 5 см в снега - какъв съм късметлия
Слизам от шейната и храааз - крака ми потъва 30 см надолу. Да бе, леко заснежено - ските на шейната са разпределили тежестта ми на голяма площ и затова не съм потънал, ма кой да се сети. Е, няма как, явно ще си тръгна с мокри крака, по-лошо не може да стане. Храааз, айде още 10 см надолу - не трябваше да си вдигам другия крак. Но въжето го бях скъсал някъде при избягване на удара с пасажерската врата и нямаше как да ме изтеглят. Леко, леко, затъвайки все повече се повлякох с шейната на гръб към слязлата до моето ниво на пътя кола. Е, не мога да отрека, че ми беше готино въпреки това - избягването на удара с колата и скока през натрупания сняг ме изкефиха много.
Решихме да сменим дисциплината със свободно пускане по нанадолнище (не, не по това нанадолнище, намерихме още по-голямо БЕЗ КУЧЕТА накрая). Един се пуска, другите двама му светят с колата отзад - съвършенно удоволствие. Тук установих, че дрифт, ако нямаш какво да те бута/тегли от завоя наистина много забавя движението, но пък кефа да вървиш с шейната на страни (а в някой случай с Рибарски шейната да върви настрани върху теб ) е неописуем.
Като цяло Бг-Тролл се представи най-добре - 0 падания, въпреки, че по едно време, когато го теглихме той махал да спрем, а аз си мислех, че ни маха да даваме газ
Така до 1 часа след полунощ.
Прибрахме се изморени и мокри, но удоволетворени.
Ати

[Hristo Профил ICQ]

хах ха НЕВЕРОЯТНИ СТЕ !!!
:):)
голям кеф сте си напрайли!

[MobbDeep Профил]

Миналата година го правихме сьщото.. но не завьрши за някои хора неблагоприятно едно от момчетата си счупи рьката..

[Новини]

Ати, ся ще ти кажа по-идейна щуротия....
Връзваме ИС-ката за Е21-цата и у завоите дрифтваш а аз отзаде отсичам борчетата

Другия път се обади като ходите да се пързаляте ....ИДВАМ

[bmw maniqk ivo bmw Профил Уеб-сайтICQ]

Ати ти си луда глава как можа да направиш такава щуротия.

[Monkey Профил]

ати ти уби вожда, изби рибата искам да го видя на живо

[acrimonious Профил ICQYIM]

Хихихи, тва с приятели го правим три поредни години вече по пътя за Алеко... Само дето първата шибнахме едно мондео в мантинелата
Иначе номерът е да се теглите само на горе, щото шейната спира по-бързо от колата. И другото е, колкото и да не ми се ще да го казвам е... колата да е предно . Друго си е когато не ти хвърля сняг в очите... Иначе гарантирам, че е 100% безопасно- падаш с 50-60 и грам нищо ти няма... А да, забравих да кажа, правиме го винаги към 3 през нощта

П.с. Който опита- няма да сбърка!