Дрифтинг (малко полезно инфо)

[ati Профил ICQ]

Тъй като често съм бил питан за дрифтове, техники итн реших да събера малко личен опит и знания и да ги комбинирам със статии, които имам, за да разбуля малко миетсрията около този млад, но набиращ популярност автомобилен спорт. Нещо, което държа да кажа още в началото – дрифтинга на асфалт не е най-бързия начин да вземете завоя, но може би най-ефектния.

Ще разделя темата на няколко части и ще прибавям мой коментари и опит, така че не претедрирам всичко да е вярно на 100 процента, а и по принцим има доста голямо различие в техниките, сетъпа на колите и използваните гуми между най-известните дрифтаджии, така че всико е въпрос на самостоятелна преценка.

Нека да започнем с основните термини:
Целенасочено поднасяне в завой се нарича slide (слайд). Ако това поднасяне е предизвикано от превъртане на задвижващи колела (възможно само при задно или двойно задвижване) се използва термина power-slide.Drift представлява два или повече поредни slide. Apex – точката в завой, когато сте най-близо до ръба му (с други думи най-острата точка на завоя).

История


Дрифтинга води своето начало от Туринг Кар серийте в началото на 70-те в Япония. Легенда от онова време е пилота Куминитсу Такахаши – известен с “ритането” на колата в точката на Апекс и излизайки с “вратите напред” с голяма скорост от завоя, което освен няколко шампионски титли и слава му докарва и милиони фенове на горяща гума и бял пушек. Един от тях, тогавашен уличен състезател на име Кеиичи Тсухия, започва да практикува дрифтинг в улични условия. Не след дълго той си спечелва прозвището “Дорикин”, което в превод означава – Краля на Дрифта. Тук вече се разводнява малко информацията и не съм намерил 100 процента потвърден материал. През 1984-та в американските НАС-КАР серии се състезава японски пилот с такова прозвище, много хора твърдят, че това е Тсухия, който в момента е част от съдийския комитет на Дрифт-контести, други твърдят, че не е бил той – аз съм на мнение, че случаката, която ще ви разкажа е негово дело. “Дорикин” има шансове да спечели титла на шампион в последното състезание за сезона, плътно следван от американец (забравих му името). В самото състезание нещата се развиват така, че японеца е възпрепятстван много заради станала катастрофа, в която той няма участие, но която задръства неговия път (като знаете Нас-Кар не може да потегли сам от място) и докато го бутнат всички останали са с обиколко напред, което автоматично го прави втори (двамата с американеца са имали много голяма преднина пред останалите, борбата е била за първото място, второто дори без участие им е било сигурно). Тогава огромна на численост публика вижда за пръв път състезателен автомобил да взема с висока скорост дългите завой настрани, обгарден от огромни количества бял пушек от гуми. Шоуто, което толкова впечатлява хората, че дори пропускат финиширането на американеца бележи началото на този спорт в САЩ и за пръв път пред света показва, че има явление, наречено Дрифтинг. Всички камери са насочени към Тсухия, всички репортери се бият да вземат интервю от него, а победителя и новия шампион седи от страни. И тогава на въпрос от журналист: “Какво по дяволите правихте там на пистата”, “Доркин” спокойно отговаря: “I drifted” (аз дрифтвах).

Защо Дрифт?

Въпреки, че повечето пистови състезатели предпочитат лек недозавиващ сетъп, който да прощава малки грешки, за всекиго е полезно да умее основни дрифттехники, които освен живота могат да му спасят и мястото в класацията.

Сетъп на автомобила?

Тук ще разгледаме основните типове сетъпи, като имате предвид, че няма един опрделен сетъп, а всичко е въпрос на собсветено предпочитание.


Да започнем с двигателя – естествено той трябва да е достатъчно мощен, за да може да предизвика загуба на сцепление у задвижващите колела в режим на натоварване. Но колко трябва да е мощен никой не знае и всеки сам си избира. Има дрифтаджии, които използват дори турбо-двигатели и ги предпочитат пред атмосферните. Важното тук е, че не се гонят много конски сили и може да се обърне внимание на дълготрайността на агрегата. Общото, към което се стремят всички дрифтаджии е такъв ДВГ, който може да се използва във възможно по-широк диапазон от обороти, в които да има достатъчна мощност.


Задвижване – най-често колите са със задно или двойно предаване. Има и такива с предно, но те са доста по – трудни за контролиране по време на пързаляне и често налагат употребата на ръчна спирачка. Също така колите са с възможно по-ниско тегло и близко до идеалния баланс преден – заден мост, но и в диагонално съотношение.


Диференциали – самоблокиращ се диференциал (или шпер) е задъкжителен атрибут, професионалистите използват така наречените semi-locker (полу-блокиран диференциал).


Окачване – тук вече идва по-трудната част, по която няма едно мнение – едната школа твърди, че цялата кола трябва да е много твърдо окачена, като камбъра отпред е повече в посока навън (отрицателен, но не съм сигурен дали не бъркам посоката). Други твърдят, че предницата хубаво сетната за повече сцепление, но е по-добре да е по-мека от задницата (като казвам по-мека става въпрос за чуствително по-мека), която от своя страна може и да е лишена от амортисьори. За мен второто повече се доближава до истината, но не съм такова светилище в автомобилостроенето, че да защитя моето мнение.


Гуми – дрифта, както ще видим по-долу, се контролира предимно с газ-та, затова е задължително да имате хубави гуми навсякъде, ако сте със задно или двойно предаване, коли с предно на състезания така или иначе няма.


Стръд-брейс – задължително има на задните бумбета, повечето имат и отпред.


Улични автомобили – разбира се, че в България нямаме писти, нито пари да си направим автомобил за дрифт, затова ето няколко хинта, които няма да напарвят колата ви комкурентноспособна на истинските дрифт-автомобили, но ще ви помогнат значително да си износвате задните гуми.


Предница – целта е предницата да има колкото се може повече сцепление, ето какво помага (може поотделно, в комбинация естествено ефекта се умножава) – добри и нови гуми отпред, предните гуми с по-ниско налягане, стандартно окачване(*полусъстезателно – виж по-надолу), малко да се намали камбъра.


Задница – целта е задницата да има колкото се може по-малко сцепление, ето какво помага – износени (така или иначе свършват едни гуми за един следобяд) гуми, препомпани гуми, полуспортно окачване (*спортно-пистово окачване – виж по-горе), стръд брейс на задните бумбета и задължително самоблокиращ се диференциал.


Гуми – естествено, че размера на гумата и джантата са от съществено значение и варира според вида/мощността на автомобила и времето/терена, в което се използва. Тук не предендирам да съм въобще на прав път, във форумите се карат и всеки хвърля много и противоречащи си мнения – и аз не знам кое се доближава до абсолютната истина. Както знаете голямата джанта тежи повече така че забравете за 16 и нагоре – тази кола няма да има вид. Не бива и да е прекалено малко джантата, защото много гума на височина ни убива от възможността да превъртаме колелото, а и чуствителността значително намалява, сложени пък отпред ще се гънат – колата ще бута през тях. Оптималното е 15 цолови с ниски гуми. Ширина: тук вече идват споровете – едни твърдят, че за летния сезон се искат широки гуми, за да има повече площ, над която може да се работи при дрифт, контрират, че широката гума е трудно да я превъртиш и ти трябва мощен двигател, който обаче качва тегло. Истината за нас е разбира се по средата – не прекалено тясни гуми, защото те имат навика изведнъж да “изпускат”, а прекалено широките тежат на двигателните колела – забравете за стрийт – вида на колата, една идея по-широки от стандартните са идеални.



Техники – техниките за дрифтване са много и има огромно количество вариации, понякога се използват дори няколко наведнъж. Също така по някога може на кола с предно да не се наложи да се дърпа ръчната, а на такава със задно предаване да е наложително – затова няма да разделям техниките на видове предаване, само ще ги споделя, вие излезте и вижте, коя най-добре пасва на вашия стил и автомобил.

Power-slide – любимото ми : влизате в завой и по средата, когато сте най-близко до апекса давате рязко газ – задните гуми превъртат и излизате настрани с контриран волан. Когато колата тръгва да се изправя продължавате да навивате, докато тръгне на другата страна – и пак и пак и пак

Заиграване – трудно, но много зрелищно, то се явява продължение от предишния завой, който сте взели с вратите напред и люшкате колата наляво – надясно. Можете и да карате до завоя на право и малко преди него да завите в противоположната посока и после рязко по посока на завоя – получва се камшичен удар, който ако овладеете ще ви изкара през целия завой настрани. За тази техника обаче трябва много скорост и опит, иначе завършва в канавката.

Пускане на газ-та: също техника, практикувана в комбинация с висока скорост – малко преди средата на завоя, когато сте в големи обороти си вдигате рязко крака от газ-та, което ще накара колата да започне да презавива – контрирате и с подаване на газ държите дрифта

Превключване на предавка : същото, като връщането на газ-та, обаче този път превключвате и предавка по-надолу (гледайте да не вкарате двигателя в прекалено високи обороти) – внимание – колата тръгва зверски настрани, трябва да сте бързи с пускантео на съединителя, подаване на газ и контриране.

Мръсен дрифт: при по-слаби автомобили може да се възползвате от мръсотията до пътния банкет, вкарвайки задницата там с газ, за да пребоксуват гумите – вминание – колата поднася много рязко и ако останете със задницата в мръсотията трудно ще е овладеете отново – преценете си траекоторията така, че да ви изхвърли на пътя.

Скокче – същото като мръснич дрифт, само че използвате скокче по средата на пътя (при наличие на такова), за да плъзнете колата – вниамние: при отлепяне на колела от земята за момент колата виси във въздуха и нямате усещане за нея – не навивайте в никакъв случай волана, ако нищо не се случи след съвсем леко (подчертавам съвсем леко) завъртане – ако колата падне с прекалено навит волан на колелата си, търкалянето през таван е най-вероятния изход.

Спирачка – в самия завой натиснете рязко спирачка – независимо с какво предаве е колата, ако вече сте в апекса тя ще тръгне настрани или ще започне да презавива (при задно и двойно – не забравяйте да натиснете съединителя). Тази техника е широко използвана при предното предаване, но е и много трудна за изпълнение, защото в идеалния си вид вие държите десния си крак на газ-та до долу, за да превъратат предните гуми, а с рязкото натискнае (не силно, рязко) вие блокирате задните колела – малко като бърнаут в движение е – не трябва да сте натиснали нито прекалено много, нито прекалено малко спирачката

Ръчна спирачка – важи същото, както и за крачната, само където тук оставате само с една ръка за въртене на волана, което при висока скорост може да ви изиграе лоша или фатална шега.

Съединител – подобно изпълнение като Пауър-слайд-а, само че при по-маломощни автомобила, които сами не могат да превъртят в завой просто ритнете съединителя.

Това са общи техники, както споменах има много вариации и комбинации. Не съм обяснявал всяка една поотделно като движения, ако има неяснотии – питайте.

Къде да го правим?

Колата е проектирана да върви на право. Вървейки настрани всичко зависи от вас, особено посоката, в която тя ще поеме, която при серийни автомобили със стандартно окачване често води до изненади. Практикувайте тези маневри далеч от хора или имущество, което бихте могли да повредите. Няма безгрешни хора, винаги се случва да изпуснете дрифт – мислете и за останалите, те не са виновни.
Идеални са празни паркинги, полигони, ливади или изоставени пътища – и въпреки всичко се убедете, че няма вероятност да изкочи дете, животно или друг автомобил – бъдете много внимателни. Ако не сте абсолютно сигурни, че владеете всички техники близо до съвършенството, не се качвайте на планината да дрифтвате!!! Дори да сте сигурни в уменията си, трябва да сте прежалили колата, а и трябва да сте наясно, че освен колата може и вие да не се върнете повече – планината не прощава големи грешки.

Кога да започна?

Никога не може да се каже кога е най-доброто време да започнете да дрифтвате – общо взето стига да знаете и да можете да управлявате автомобил с основните му маневри може да започнете да се учите – то само си показва. Най-добре е да се учите първо на мокро – автомобила най-малко се тормози тогава, най-близко сте до пързалянето на сухо, а и не вдигате много шум, което няма да ви навлече гнева на съседи или служители на закона. На сняг е доста по-различно и доста от елементите не са същите както на сухо (например камшичния удар при сняг идва много по-рано и е много по-мек, на сухо идва доста късно и е с пъти по-силен) – можете да карате на сняг и да се учите, но преди да пробвате на сухо опитайте на мокро, за да видите разликите.

Заключение.


Както споемнах, дрифта не е в никакъв случай бърз начин да излете от завоя. Също така поради естествното си, автомобила се износва хилядократно повече при дрифт, отколкото при движение напред, защото той е проектиран да върви именно напред. Освен гумите страдат амортисьори, тампони, кормилна уредба и не на най-последно място – купето, което се огъва неествествено при странични натоварвания. Ако колата ви след усилено дрифтване започне да “носи” настрани или купето започва да скърца, волана се върти тежко или седи накриво – бяхте предупредени.

Какъв е смисълът тогава?


Смисъл от техническа гледна точка няма. Нито от физична. Но има определен контингент от хора като мен, за които най-вълнуващия начин да се движи в завой е именно с “вратите напред”. Някой са фенове на ускорението на 400 метра, но за мен ускорението настрани е това, което ме кара всеки път след сесия да преживявам нощем всеки един изминат санитиметър настрани. Помня всеки един мой дрифт, анализирам го, преценявам грешки, чета и гледам дали не може да стане по-добре… Усещането, когато се носиш настрани е неописуемо. То ме успокоява, мисълта ми е бистра като горска рекичка през зимата, вниманието ми е изцяло заето с това, което правя, всяка команда, дадена от мозъка ми скорострелно се изпълнява от тялото – всичко работи в синхрон във високи обороти, нещо като нирвана на мисълта. Усещам, как някъде изпускам завой, не защото не съм го видял, а защото тялото е доста по-мудно от мисълта. Усещам, че имам да работя над себе си – умението за преценка, усещането за скоростта и ускорението, тялото като цяло трябва да е по-бързо и издръжливо – всичко това поставя пред мен една много голям задача, една цел, която е добре за тяло и душа, за мозък и разум, за преценка и оценка – всичко това е едно огромно предизвикателство. Предизвикателството да се бориш с физиката, с техниката и със собстените си страхове.

Ати


ПС – тази статия е мой собствен труд. Никъде не съм цитирал други мнения или сайтове дословно, а пусната в този форум тя става собственост на БМВ-клуб България и неговия форум. Изрично моля преди да бъде публикувна някъде това да става с мое съгласие.

(ПС - имам я по-прегледно структурирана на Уорд, но не мога да я прикача - хелп)