Никола - разказ! Продължение

[bobi_maxo Профил]

За сега е това, след няколко дни ще продължа


- Наско, давай колите- тихо му каза Кръстев
- Момчета, вие сте- прошушна в малката слушала Наско
Момчетата бяха обучени перфектно, и без да подразнят някой бързо се появиха и спретнато и точно поеха шефа.
Когато колите спряха пред вилата, Никола си оправи настроението, знаеше че ще имат както винаги невероятна нощ заедно със Симона.

Сутринта бе слънчева и ясна, Никола погледна през прозореца и когато видя синьото спокойно море се усмихна. "Д*ба и живота, д*ба!" пак си повтори на ум той, отпи глътка от горчивото кафе на леля Златка(тя се грижеше за къщата) и тръгна да се облича за сутрешният си крос. Тичаше сутрин от както се помнеше, а и попушването не му пречеше.
Обичаше спорта и никога не се отказа от него, каквото и да ставаше в личен или бизнес план. Сега на 45г. изглеждаше по-добре и от 20-30 годишните мъже, е вече прошарен,
но доста изпънат за тази си възраст.
Наско и две от момчетата също бяха по екип и го чакаха седнали на верандата със спортни шишета в ръка.
- Добро утро, началник - поздравиха те бодро шефа си. Никола кимна и се усмихна
- Добро утро, лъвчета
Четримата се запътиха към плажа и плътно обградиха Никола.
Никола знаеше че някъде встрани дебнат още 4-5 души с колите и бинокли, и оглеждаха зорко околноста, знаеше че може да е спокоен за своята сигурност.
След 30 минути спряха да тичат, и под вещите напътствия на Наско започнаха да разтягат мускулите си, Наско харесваше тия моменти защото шефа му го слушаше и повтаряше внимателно упражненията.
Навръщане Наско поиска среща на 4 очи с Никола.
- Кажи Наско, проблем ли има-попита Кръстев след закуската
- Шефе, нали снощи дойдоха момичета от тукашният контингент
- Да, и какво?
- Ами ето ви запис на едно от тях пред Милко, това якото момче от БОП-а
- Давай!

"-Ти знаеш ли оня Чичито?"- почна записа.
"- Да, знам го, разбира се"- отговори й мъжки глас, това бе Милко, а женския глас бе на проститутката.
"- Ами, че таз мутра разправя на ляво и дясно как щял да вземе бизнеса на вашия. Хвалел се пред свойте хора и се биел в гърдите като горила."
" - Е, ами той да си говори каквото иска!"
" - По принцип да, но тоя път е наел някакви украинци които са в Бургас на квартира, и предполагам сега ви дебнат"
"- Глупости, няма за какво да напада шефа, те нямат сблъсък на интереси"
"- Да и аз това си казах, но някакъв бос от София го е ангажирал за тая работа"
"- Ок, айде стига си ме занимавала с глупости!"
Това беше целият запис. Къщата в която спеше охраната е цялата с микрофони и всичко се записваше 24 часа.
- Проверих днес преди джогинга информацията от свой източници, и тя се оказа вярна- каза Наско
- Това е лошо, тоя Чичито е изродска мутра-отговори Никола, - Имал съм срещи с него преди, и ми е направил впечатление на безскруполен човек.
- Виж там разбери кой е поръчителя, и как стой въпроса с украинците!
- Добре, шефе- рече Наско- А, какво да ги правя тия?
- Ти само рабери кой са и къде са, а другото ще го свърши оня Пенков

Личния телефона на Пенков иззвъня, обичаше мелодиите да са му от БГ-филми с патриотичен дух, и сега му звънеше с песента от филма "На всеки километър".
А, как мразеше да му звънят в събота или неделя сутрин! Пак беше препил снощи в родния Плевен, глава вече отдавна не го болеше, но гадния вкус в устата и желанието за сън го дразнеха винаги сутрин! Видя познат номер:
- Здравей Кръстев - отговори на повика с бавният си а сега и дрезгав глас
- Здравей Росене - поздрави Никола, - Пак си препил май снощи?
- Е, не всички живеем здравословно като теб Никола - вече поразсънен каза Пенков, - Кажи какъв е проблема?
Пенков беше Министър на вътрешните работи в Правителството на Тройната коалиция, или както я наричаше Никола - Тройната клоака.
Беше се издигнал от кмет в зората на демокрацията и сега водеше най-голямата и силна мафия в държавата, беше известен с пиянството си, и с безкрупулните си методи на работа.
Никола му разказа за какво иде реч.
- Имаш ги довечера в ареста на Бургаския затвор - отсече Пенков
- Благодаря ти Росене
- Е, благодаря си е благодаря. Но истинското, нали знаеш как да ми благодариш?
- Спи спокойно Пенков, знам ти тарифата и швейцарската сметка. В понеделник ги имаш! - затвори слушалката нервно Никола
Мразеше ги тия безскрупулни копелета! Всичките стояха там горе не за да помагат на народа си, а за да облагодетелстват собствените си задници!
"-Копелета!"- каза си пак наум Никола и тръгна към Симона която беше излязла току-що от банята и се преобличаше в спалнята. Беше решил да прекъсне преобличането й за известно време.

Всичко дойде е така изведнъж! Просто след секса със Симона изведнъж мислите му нахлуха в главата, но с такава сила че чак стана рязко от леглото.
- Ей, какво става?- стресна се Симона, - Всичко наред ли е?
- Да, да - успокои я Никола и продължи да мисли
След банята й разказа всичко, а тя го гледаше със зяпнала уста и ококорени очи.
- Ти си луд - отсече тя, - Това е невъзможно!
- Добре, но защо да не пробваме?- разпалено продължи той, - Имаме опит, парите не са никакъв проблем, няма кой да ни спре!
- Виж сега, обичам те много! - почна Симона,- Ти ме измъкна от ония братя Даневи, издигна ме нависоко и аз ти помагам доста, но мисля че това няма как да стане!
- Ами писна ми да живея скрит зад някой, ако не са тия ще са други! - все по-разпалено заговори,- Винаги ще ги има, и ще правят каквото си знаят!
- Добре, прави каквото искаш и знай че аз съм винаги с теб, каквото и да се случи - отсече Симона и се фръцна към вратата.



5. Въпроси и отговори

Идеята на Никола беше наистина абсурдна, даже беше най-непостижимото нещо в живота му. Винаги се захващаше с неща който му бяха сигурни, но сега това е абсолютно несигурно. Ако имаше степен на несигурност щяха да я кръстят на него.
Идеята му бе да вземе власта в държавата, да разкара всички тия кръвопийци и да направи една истинска европейска държава. Знаеше че на Евросъюза ще им писне от тия задници и рано или късно ще ни покажат жълт картон, а впоследствие може и червен. Нямаше да е лесно, но пък и си заслужаваше идеята, най-накрая да направи нещо истинско и стойностно в живота си.
Извика Наско при себе си и му каза какво е намислил. Наско изтръпна при обясненията на шефа си, само като си помисли какво ги чака и му ставаше лошо.
- Г-н Кръстев, Никола- започна Наско,- Винаги съм бил до вас, вие сте ми помогнали доста. Искам само да ви кажа че каквото и да става, както и да завърши тоя замисъл.
Аз, Атанас Атанасов ще съм винаги до вас!
- Благодаря ти Наско- погледна го в очите той, и видя пламъка на приятел,- Благодаря!

При вечер се обади Пенков и каза че си чака благодарностите, украинците бяха на топло.Същата вечер Наско се срещна с Чичито в "Плаза" на Слънчев бряг.

Чичито бе страшилището на южното черноморие. Започнал кариерата си на бандит в структурите на бивша вече групировка и след това стоейки под нейното крило си разви собствена бригада. Разбира се слушаше Големия шеф, но след като него го свитнаха вече нямаше кой да го контролира. Е, шефа на Бургаското поделение на МВР се опитваше да го сложи под свое наблюдение, но Чичито не му дремеше и си правеше каквото иска. Всъщност "Чичито" бе прякора му и то не защото е стар, а просто още на млади години косата му беше побеляла и приятелите мутри го кръстиха така. Истинското му име бе Добромир Димитров, но за съжаление действията му нямаха нищо общо с името му!
- Кажи бе е ' Танасе- ревна Чичито когато видя Наско и се засмя с дрезгав глас,- Какво те води насам, къде е наденицата?
Хората около Чичито се разсмяха на глас, не им плащаше за смях, но трябваше да се подмазват на шефа си.
- Разкарай, тия палячовци - посочи обкръжението му Наско.
Момчетата настръхнаха , а и някой станаха пред Наско
- Кажи бе е, смешник - погледна го в очите един здрав младеж на име Дамян, - Мъжкар ли си?
Наско погледна Чичито, след това се обърна към младежа и с опакото на лявата ръка и със силен шамар с дясната удари Дамян. При първия удар младежа погледна тъпо, но при последвалия ляв ъперкът политна 2-3 метра назад и се просна върху плота на съседната маса. Разбира се остана там следващите 10 мин., а Добромир вдина ръка да спре останалите, тия минути бяха достатъчни на Наско да се разбере с Чичито за това от къде идва поръчката. Преди години Наско спаси задника на тоя мутро-дебил и сега той му върна услугата, просто нямаше начин! Тия момчета може да бяха безскрупулни и прости, но никога не забравяха нито услуга, нито обида. Добромир по никакъв начин не се различаваше от останала флора и фауна на престъпния свят.
Поръчителя бе Свилен Христосков, един бизнесмен-шушумига, направил малка империя от контактите и опита на баща си. Правеше напъни да вземе част от южното черноморие, даже кмета на един от най-хубавите градчета там - Созопол беше избран с неговите пари. Та тая шматка(според Никола) беше решил, че корпорацията на Никола му пречи да развие измислената си империя. Работеше с една мутра от тоя край - Ключалката, той пък от своя страна го свърза с Чичито и така се стигна до поръчката.
Когато разбра от къде иде поръчката Никола щеше да се пръсне от смях, разрева се и се разхълца. Така не беше се смял от момента в който жена му му каза че спи с един от шофьорите, и се смя защото той плащаше на момчето да го прави, просто не я желаеше и това бе начин да не си иска тя от него.

В неделя тръгна за София. Пристигна към 21:00ч., над града беше здрач и всички граждани се прибираха от родните места. На входа на Горубляне беше страшно задръстване, но колите на Никола стояха чинно и чакаха реда си, а не като на някой "бизнесмени" да се бута напред и да създават паника. "Боже колко са измъчени погледите на тия хора!" помисли си Никола, "Как може така бе? Всички ли гледат така?". Мобилния изъння, беше Симона:
- Къде си вече Ники-попита тя
-А, вече сме в София, забравих да ти звънна, всичко е наред- отговори и той
-Кога почваш да действаш
-Още утре!


Понеделник, сутрин в София бе кошмара на века! Всеки бързаше за работа, бутат се, пререждат се, псуват! Абе беше ужас! Как мразеше тоя кошмар, но въпреки всичко трябваше и той да се набута в трафика. Както винаги момчетата бяха бързи и точни, и без да притесняват никой влязоха в трафика на бул."България".
- Здравей Ваньо,- поздрави по телефона Иван Алексиев, приятел и шеф на една от най-големите транспортни фирми в България- Как я караш?
-Ох, нали знаеш- провлачено и отегчено му рече Иван,- Понеделник е, на работа отивам
- Да не би да идваш от Рибарица
- Да, и трафика на Ботевградско е отратителен - отговори Алескиев
-Можеш ли да се видим днес- попита Никола
- Да, мисля че мога-рече Иван, - Един обяд?
-Какво ще кажеш Панорамата в Кемпински, към 13:00?
-Ок, става. Чао до тогава
-Чао, до тогава
Така започна първата част от плана му, да се свърже с близки бизнесмени и без да им обяснява много да потърси подкрепа. След това се обади и на още 3-ма души на който можеше да разчита в този план, това бяха Даниел Миртов(млад политик), Ценко Минев(банкер) и Михаил Милев (П.Р. агент).


13:00ч. на паркинга пред Кемпински беше претъпкано като в задръстена магистрала от клипа на Р.Е.М, всеки спрял както и на където си иска. AMG-та, Бентли-та, М-ки, кой със шофьори кой без. Кортежа на Никола спря пред централния вход, той беше един от малкото на който позволяваха да паркира там, влезе в прохладното фоайе на Лоби бара.
По пътя към ансаньорите го пресрещна прошарен мъж на 50-на години.
- О, здравейте г-н Кръстев,- каза господина- Радвам се да ви видя, как сте?
- Здравей, Ники-поздрави и Никола- Карам я някак си!
Ники беше Недялко Йорданов и всъщност един от наслединиците на дядо Иван Зогравски, беше му зет. Хич не си обичаше името и държеше да му казват Ники, дядото не можеше да понася свикнали на разгул синове, но точния , прецизен и най-вече хитър зет му беше влязъл под кожата и дъртия го слушаше.
-Ти как си? Кога си пристигнал?-попита Никола
- Добре съм както винаги, вчера вечерта. Ники живееше в Германия
-Как така насам?
- А, имам среща в Панорамата - отговори Никола, - Да ти звънна по-късно
- Да, добре. Аз ще бъда долу в фитнеса, можем да пием кафе на бара преди фитнес
- Става- каза Никола и продължи към асансьорите

Както винаги Иван беше точен, седнал на "дежурната" маса гледаше отегчено в покривката.
-Здравей Ваньо- поздрави го Никола
- Здравей Никола - отговори и Иван
- Поръча ли нещо?
- Да, нали ме знаеш? -усмиха се уморено - С тоя фитнес само някой храни, телешко филе със зеленчуци на скара и малко ориз
- Е, знае как е! - засмя се и Никола - И аз така!
След малко пристигна сервитьора да вземе поръчката, сипа им вода от гарафата и се отегли за да я изпълни. В този ресторант правеха най-доброто телешко в може би цяла България, братята който държаха ресторанта си разбираха от работата.
Малко преди да започнат разговор, се появи на работен обяд кмета на столицата.
Величко Великов беше един от най-популярните политици в най-новата история на България, ухажван от повечето бизнесмени, и самият той със собствен бизнес въртеше доста успешно столицата, особено на фона на Тройната коалиция, която не го понасяше заради високата му популярност.
Когато влезе видя Никола и се запъти към него. Между двамата винаги е имало симпатия и те не го криеха.
- Ей, къде си бе Никола?-в типичен свой стил го поздрави Величко - Къде се изгуби? Не съм те бил скоро на тенис!
- Добре съм! - двамата се прегърнаха и Никола продължи - Може тази събота, на теб как ти е?
Никола винаги можеше да бие на тенис кмета, но поради бизнес интереси се оставяше да го поразят
-Ок, става. Към колко часа?-попита кмета
- Как ти е към 9?
-Перфектно- кмета ставаше рано и този час в събота не му беше никакъв проблем
-Добре, до събота - каза Никола и кмета продължи към масата си


Иван Алексиев погледна с интерес Никола Кръстев в очите и рече:
-Кажи какъв е проблема сега?
-Ще сваляме правителства!-отговори Никола
Ваньо щеше да се задави с водата която отпиваше в този момент. Ако това му беше казал друг, нямаше да обърне внимание, но Никола бе уважаван от него бизнесмен и направо не можеше да повярва какво му говори в момента!
- Как, как, така, така?-запелтечи Иван - Ти, как така, добре ли си?
- Успокой се!- умихна му се Никола - Не съм се побъркал! Хапни сега, че ми трябваш нахранен.

[VT5602AK Профил]

[Чанев Профил Уеб-сайт]

Братлееее,дано тия дни минат по-бързо,много е интересна историята и нямам търпение да прочета продължението Определенно имаш много голям талант

[theraven_nz Профил ICQ]

Абе момци... в тоя форум повече писатели имаме, отколкото в цялото интернет пространство накуп. Вече ме е яд, че продадох баварката....

Не помня да съм чел е така на един дъх от години сигурно... ЕВАЛА ЕВАЛА ЕВАЛА. Страхотен разказ! Предлагам сериозно авторската колегия от форума да се замисли за издаване на БМВ христоматия

[hemicharger Профил]

Баси филма..... Колега как ги измисли тея разкази?

[NStorm Профил]

Баси Сега ги прочетох и двете истории наведнъж! Давай в същия дух, чакаме продължение

[Bavarcho]

баму мамата та ти колега си страше втора супер история евала

[t060 Профил ICQ]

[RSxRacer]

:mrgreen: Сега вече мога да умра доволен! Продължавай все така, че и от оня свят, твоите истории пак ще ги чета!

без мене нема мреш ей

[shengi Профил ICQ]

Еи големи истории, харесват ми продължавайте в същия дух момчета. Поздравления.

[Andronoff]

Очаквам продължението

[cod-cdbp Профил]

искам ощеееееееееее

[Evelin Cotsev Профил]

Браво колега историята е супер , чакаме продължение

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Очаквам продължението

[alexsch Профил]

...само едни съвет- колега, внимавай с имената, които използваш! не съм сигурен дали г-н Алексиев ти е дал съгласието си да пишеш разкази за него. иначе е супер увлекателно! браво!