Как селото попадна в града
Модератори: mitaka7, Общи модератори
Как селото попадна в града
Момчета темата я прочех в тунинг форума много ме накефи и реших да я споделя с вас
автор: вероятно болен мозък
ето историята огин е приятно четене
мноу истина
Как от село ти попадна в града.
Знам че с това излияние на мисли ще подразня много хора, да не кажа едни 5-6 милиона, но проблема си е техен, че в героите по долу те откриват себе си.
И така да пристъпиме по същество.
Студено, въпреки, че е края на април, всичко е зелено и цъфтящо, навън си е студено. Стамат отново недоволстваше пред бремената му жена Калина. Тя беше бременна в 9 месец, скоро трябваше да разжда. В селото им нямаше акушер, нямаше и болница, идваше само един фелдшер веднъж в седмицата, алкохолик, но симпатичен човек пълен с истории. Калина не се притесняваше, тя беше родила вече 3 деца в собственната си къща, на собственното си легло, на което със Стамат създаваха живот.
-Стамате, Стамате, събуди се, Стамате, раждам. - през зъби сумтеше Калина. Стамат бързо отвори очи и хукна да грее вода, да търси чисти чершафи, не забрави да събуди и най-голямото си отроче, дъщеря му Лидка, която беше симпатично тинейджърче, учещо в близкото градче, беше едва 9 клас, но вече знаеше, че щъркелите деца не носят, а ги носят пиянските вечери, силните думи и скъсаните презервативи.
Стамат и Лидка наобиколиха Калина и започнаха израждането. Роди се красиво, малко момиченце, кръстиха го Стефка.
- Гане, Гане - викаше Иванка, лежаща на леглото си заобиколена от двете си малки отрочета. И тя раждаше, същия ден, в същата държава, но в друго село, на около 350 километра от родния край на Стамат, Лидка, Калина и Стефка.
Иванка роди прелестно момче, кръстиха го Григор.
Мина се не мина време Лидка завърши средното си образование и реши да пробва тя късмета си в Столицата. Беше ходила два пъти там през целия си живот, Столицата беше на около 200 километра от родното и селце. Беше виждала само базара в Илиянци и НДК-то.
Учи Лидка цяла година, не излиза, заряза свойто гадже, свойта судбина, както се казваше по нейния край. А той беше героя на селото, най-красивия, най-оправния, имаше 30 декара ливади, 10 крави, 30 овце и разни други малки животни от типа на кокошки и пуяци.
Научи Лидка и отиде да си проба късмета, отиде тя сама, пробва и успя, влезна МИО в УНСС. Тя бе единственния човек от двете фамилии който започнал да учи висше. Когато наесен заминаваше, мама тихо прошепна и в ухото " Какво правиш, какво струваш, там маме да се омъжиш, че тук живота на село е труден, виждаш сама ", ама забрави мама да и каже, че Лидка от селото ще излезе, но селото от нея, уви.
Започна да учи Лидка, открехна се на живот, в началото беше плаха и срамежлива, но нейната дружка и съкилийница в Общежитията я убеди да не бъде толкоз страхлива. Започна смело да се облича в скъпи дрехи и да заявява на тате, че живота в града е скъп, а ученето още повече. Горкия Стамат, продаде 10 крави докато изучи Лидка.
И така лидка завърши, с почти пълен отличен в дипломата, и само с един който не беше спала от цялия студентски град, и това бе пазача на общежитието и. Беше почти на 80, не му стана, иначе се опита хитрушата Лидка.
Намери си работа в голяма, просперираща фирма, вече почти беше успяла да загърби селския си акцент, но още обичаше някоя вечер в новия си апартамент в Люлин, купен с ипотечен кредит за 60 години ( когато го купуваше беше само на 25, дали ще доживее 86 никой не знае ) да си рупа лучец кат ябълка и да си бърка с пръсти в устата. Обичаше много мусакица да си прави, да си гризе ноктите на всичките си крайници, на които ги имаше. Обичаше да си говори с леля Мара, която чистеше входа и също едно време беше дошла да си търси късмета в Столицата.
Една вечер докато скучно гледаше телевизора си ( и той разбира се купен на лизинг ), разбра, че вече е на 26, а все още си няма сериозен приятел, имаше един във фирмата, дето се заиграваше с него, беше му лапала няколко пъти в кенефа, и на един тим билдин му даде да и го сложи в гъза, но нищо повече. Не и харесваше той, беше прекалено интелигентен, изискан, взискателен.
- ...готов ли си да вземеш Лидка за твоя законна съпруга.... - това бяха част от думите които пияния и баща успя да чуе, докато я гледаше с насълзени очи и буташе десетолевки в тарамбуката на циганина от оркестъра.
Тя беше на 31, той на 33. Тя беше вече административен мениджър, той беше красив, не много изискан, обикновен човечец, но с потекло от Столицата. Той имаше 3 кафета, добре развиващи се, изкарваше доволно количество пари.
Тогава Стефка реши, че тя обезателно кат кака си Лидка, ще учи в града, ще срещне своя богат и любящ съпруг, ще имат деца, ще живеят щастливо, ще кара хубава кола, ще има скъпи дрехи, ще пие скъпи кафета ( мразеше кафето ).
Григор, последвал примера на двамта си по-голями брата завърши училището с отличен, изкара книжка, изкара всички категории, които позволяваха годините му, опита се да работи, но видя, че не е за него тежкия труд. Баща му беше тракторист в разпадналото се ТКЗС, братята му и те, но той от малък се бе начел на книжки в които се говореше за онзи, лекия живот, с хубавата работа, много жени, нощните заведения, свободата, ресторантите и всичко което общо взето предлагаше Столицата.
Григор бе станал висок, красив, с красиво загоряло тяло младеж, беше едва на 21, преди година завършил училище, но изглеждаше като 30 годишен. Всички селски красавици от 3 села покрай неговото искаха да го имат, искаха да мърсуват с него, искаха да имат деца от него, искаха да целувата мургава му кожа, биха му дали да ги чука в ушите, ако това ще го задържи при тях.
Реши се Григор и замина да учи в града, влезна той Право в УНСС. Много интелигентен беше човека, отдаваше му се да назубря, пък и тате беше служил с декана едно време, та почерпи прасенце, винце, една бъчвонка ракия и Григор бе първи курс в УНСС.
Стефка също беше завършила, но не започна да учи, понеже забременя, но абортира спонтанно в 3-тия месец. Самата тя не знаеше на кой е детето. В ноща в която забременя спа с 5-тима, все пак беше абитюрентския бал.
Сега тя беше красива, приятно глуповата, но все пак завършила с пълен отличен. И нея като Григор я бяха прославили за местната богиня ( той бог де ).
Тя си бе обещала нещо преди 5 години, че ще отиде във столицата. Последва примера на по-голямата си сестра и отиде да учи в УНСС, само, че нея приеха я право.
Още в първия ден в който Григор видя очите й, лицето й, разбра, че това е неговата любов, тя беше красива, великолепна, чернокоса, леко мургава, слаба, с огромни гърди ( наследство от майка й ). Не се посвени и отиде при нея и й каза: " Здравей, красавице, виждам, че и ти не си от тук, спокойно и аз съм от село, ама само ние си се познаваме, другите ни мой ни разберът ". Стефка се засмя, отговори му нещо и даде номера на мобилиния си телефон, адреса и в общежитието и го целуна по бузата.
Вечерта те бяха в "приятното" кафе във входа на нейното общежитие. Беше топло, тя беше само по потник, без сутиен. Все пак трябваше да впечатли Григор.
На другия ден бяха на "Стриит Бар", после дискотеки, и така прекараха следващите 5 години, щъкайки на площ от 10 квадратни километра. Не им липсваше нищо, те се обичаха, бяха в голямия град, бяха студенти, работеха в международни фирми на ръководни постове, бяха щасливи. Караха свойте коли, допринасяха за ужаса по пътищата на голямия град, допринасяха за все повечето кисели физиономии по улиците на същия този голям град.
И още много като тях правеха същото, раждаха се на село, навирваха нос и си търсеха късмета в града, задушавайки местните, внасяйки своя бит в ежедневието на градския индивид. Техните бащи и майки бяха там, далече, трудейки се с ръцете си, за благото на свойте чада, за да могат да изучат, да се омъжат/оженят в голямия град, без вобще да осъзнават защо, съседското чадо не бърза да си пътува към града. Нямаше как и да имат представа защо, кой да им обясни, че и на село се правят пари, че и на село развитие има, стига да искаш да вдигнеш глава, как ще разберат, че не всичко е в града, когато за тях селото е града.
автор: вероятно болен мозък

ето историята огин е приятно четене
мноу истина
Как от село ти попадна в града.
Знам че с това излияние на мисли ще подразня много хора, да не кажа едни 5-6 милиона, но проблема си е техен, че в героите по долу те откриват себе си.
И така да пристъпиме по същество.
Студено, въпреки, че е края на април, всичко е зелено и цъфтящо, навън си е студено. Стамат отново недоволстваше пред бремената му жена Калина. Тя беше бременна в 9 месец, скоро трябваше да разжда. В селото им нямаше акушер, нямаше и болница, идваше само един фелдшер веднъж в седмицата, алкохолик, но симпатичен човек пълен с истории. Калина не се притесняваше, тя беше родила вече 3 деца в собственната си къща, на собственното си легло, на което със Стамат създаваха живот.
-Стамате, Стамате, събуди се, Стамате, раждам. - през зъби сумтеше Калина. Стамат бързо отвори очи и хукна да грее вода, да търси чисти чершафи, не забрави да събуди и най-голямото си отроче, дъщеря му Лидка, която беше симпатично тинейджърче, учещо в близкото градче, беше едва 9 клас, но вече знаеше, че щъркелите деца не носят, а ги носят пиянските вечери, силните думи и скъсаните презервативи.
Стамат и Лидка наобиколиха Калина и започнаха израждането. Роди се красиво, малко момиченце, кръстиха го Стефка.
- Гане, Гане - викаше Иванка, лежаща на леглото си заобиколена от двете си малки отрочета. И тя раждаше, същия ден, в същата държава, но в друго село, на около 350 километра от родния край на Стамат, Лидка, Калина и Стефка.
Иванка роди прелестно момче, кръстиха го Григор.
Мина се не мина време Лидка завърши средното си образование и реши да пробва тя късмета си в Столицата. Беше ходила два пъти там през целия си живот, Столицата беше на около 200 километра от родното и селце. Беше виждала само базара в Илиянци и НДК-то.
Учи Лидка цяла година, не излиза, заряза свойто гадже, свойта судбина, както се казваше по нейния край. А той беше героя на селото, най-красивия, най-оправния, имаше 30 декара ливади, 10 крави, 30 овце и разни други малки животни от типа на кокошки и пуяци.
Научи Лидка и отиде да си проба късмета, отиде тя сама, пробва и успя, влезна МИО в УНСС. Тя бе единственния човек от двете фамилии който започнал да учи висше. Когато наесен заминаваше, мама тихо прошепна и в ухото " Какво правиш, какво струваш, там маме да се омъжиш, че тук живота на село е труден, виждаш сама ", ама забрави мама да и каже, че Лидка от селото ще излезе, но селото от нея, уви.
Започна да учи Лидка, открехна се на живот, в началото беше плаха и срамежлива, но нейната дружка и съкилийница в Общежитията я убеди да не бъде толкоз страхлива. Започна смело да се облича в скъпи дрехи и да заявява на тате, че живота в града е скъп, а ученето още повече. Горкия Стамат, продаде 10 крави докато изучи Лидка.
И така лидка завърши, с почти пълен отличен в дипломата, и само с един който не беше спала от цялия студентски град, и това бе пазача на общежитието и. Беше почти на 80, не му стана, иначе се опита хитрушата Лидка.
Намери си работа в голяма, просперираща фирма, вече почти беше успяла да загърби селския си акцент, но още обичаше някоя вечер в новия си апартамент в Люлин, купен с ипотечен кредит за 60 години ( когато го купуваше беше само на 25, дали ще доживее 86 никой не знае ) да си рупа лучец кат ябълка и да си бърка с пръсти в устата. Обичаше много мусакица да си прави, да си гризе ноктите на всичките си крайници, на които ги имаше. Обичаше да си говори с леля Мара, която чистеше входа и също едно време беше дошла да си търси късмета в Столицата.
Една вечер докато скучно гледаше телевизора си ( и той разбира се купен на лизинг ), разбра, че вече е на 26, а все още си няма сериозен приятел, имаше един във фирмата, дето се заиграваше с него, беше му лапала няколко пъти в кенефа, и на един тим билдин му даде да и го сложи в гъза, но нищо повече. Не и харесваше той, беше прекалено интелигентен, изискан, взискателен.
- ...готов ли си да вземеш Лидка за твоя законна съпруга.... - това бяха част от думите които пияния и баща успя да чуе, докато я гледаше с насълзени очи и буташе десетолевки в тарамбуката на циганина от оркестъра.
Тя беше на 31, той на 33. Тя беше вече административен мениджър, той беше красив, не много изискан, обикновен човечец, но с потекло от Столицата. Той имаше 3 кафета, добре развиващи се, изкарваше доволно количество пари.
Тогава Стефка реши, че тя обезателно кат кака си Лидка, ще учи в града, ще срещне своя богат и любящ съпруг, ще имат деца, ще живеят щастливо, ще кара хубава кола, ще има скъпи дрехи, ще пие скъпи кафета ( мразеше кафето ).
Григор, последвал примера на двамта си по-голями брата завърши училището с отличен, изкара книжка, изкара всички категории, които позволяваха годините му, опита се да работи, но видя, че не е за него тежкия труд. Баща му беше тракторист в разпадналото се ТКЗС, братята му и те, но той от малък се бе начел на книжки в които се говореше за онзи, лекия живот, с хубавата работа, много жени, нощните заведения, свободата, ресторантите и всичко което общо взето предлагаше Столицата.
Григор бе станал висок, красив, с красиво загоряло тяло младеж, беше едва на 21, преди година завършил училище, но изглеждаше като 30 годишен. Всички селски красавици от 3 села покрай неговото искаха да го имат, искаха да мърсуват с него, искаха да имат деца от него, искаха да целувата мургава му кожа, биха му дали да ги чука в ушите, ако това ще го задържи при тях.
Реши се Григор и замина да учи в града, влезна той Право в УНСС. Много интелигентен беше човека, отдаваше му се да назубря, пък и тате беше служил с декана едно време, та почерпи прасенце, винце, една бъчвонка ракия и Григор бе първи курс в УНСС.
Стефка също беше завършила, но не започна да учи, понеже забременя, но абортира спонтанно в 3-тия месец. Самата тя не знаеше на кой е детето. В ноща в която забременя спа с 5-тима, все пак беше абитюрентския бал.
Сега тя беше красива, приятно глуповата, но все пак завършила с пълен отличен. И нея като Григор я бяха прославили за местната богиня ( той бог де ).
Тя си бе обещала нещо преди 5 години, че ще отиде във столицата. Последва примера на по-голямата си сестра и отиде да учи в УНСС, само, че нея приеха я право.
Още в първия ден в който Григор видя очите й, лицето й, разбра, че това е неговата любов, тя беше красива, великолепна, чернокоса, леко мургава, слаба, с огромни гърди ( наследство от майка й ). Не се посвени и отиде при нея и й каза: " Здравей, красавице, виждам, че и ти не си от тук, спокойно и аз съм от село, ама само ние си се познаваме, другите ни мой ни разберът ". Стефка се засмя, отговори му нещо и даде номера на мобилиния си телефон, адреса и в общежитието и го целуна по бузата.
Вечерта те бяха в "приятното" кафе във входа на нейното общежитие. Беше топло, тя беше само по потник, без сутиен. Все пак трябваше да впечатли Григор.
На другия ден бяха на "Стриит Бар", после дискотеки, и така прекараха следващите 5 години, щъкайки на площ от 10 квадратни километра. Не им липсваше нищо, те се обичаха, бяха в голямия град, бяха студенти, работеха в международни фирми на ръководни постове, бяха щасливи. Караха свойте коли, допринасяха за ужаса по пътищата на голямия град, допринасяха за все повечето кисели физиономии по улиците на същия този голям град.
И още много като тях правеха същото, раждаха се на село, навирваха нос и си търсеха късмета в града, задушавайки местните, внасяйки своя бит в ежедневието на градския индивид. Техните бащи и майки бяха там, далече, трудейки се с ръцете си, за благото на свойте чада, за да могат да изучат, да се омъжат/оженят в голямия град, без вобще да осъзнават защо, съседското чадо не бърза да си пътува към града. Нямаше как и да имат представа защо, кой да им обясни, че и на село се правят пари, че и на село развитие има, стига да искаш да вдигнеш глава, как ще разберат, че не всичко е в града, когато за тях селото е града.
"Класиката" за един е Скрап за Друг !!!


- cod-cdbp
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 8775
- Регистриран на: 18.12.2006
- Местоположение: село Кестеново
- Пол: Мъж
- Кара: мфили
деба колко болезнено вярна е историиката
евалата за написването и
пусни я в e-bane.net
100% ще стане хит
евалата за написването и
пусни я в e-bane.net
100% ще стане хит

- t_andonov
- ентусиаст
-
- Мнения: 1054
- Регистриран на: 15.10.2005
- Местоположение: ХАСКОВО
- Пол: Мъж
- Кара: Е 30
Много готина статия. Пуснете и една за всичкото граждан, което е родено у градо и си мисли че това е достатъчно... за селския манталитет на хората които дори не знаят какво е село. Не тези селянчета са ви проблема.
Компанията "Chrysler" решила да поставя черна кутия в новите модели на джиповете "Grand Cherokee", която да записва последните думи на шофьора преди катастрофа. В Америка в 90% от случаите, последната дума е била "Shit!", докато в България, в 99% процента от случаите, последните думи на шофьора са били: "Пичове, скивайте к'во мо'а да напра'а с тоя джип!"
- bam-bam
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 3665
- Регистриран на: 25.12.2006
- Местоположение: македонче
- Пол: Мъж
- Кара: Е39
- Мечтае да кара: Е92
- SaSo
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2090
- Регистриран на: 2.07.2006
- Местоположение: Sofia
- Пол: Мъж
- Кара: Е61 530d '05 и Е46 330d '04
- Мечтае да кара: 5GT 535 xd
Някой имотен шоп дето до оня ден си е орал нивата и днес я продава за строителен парцел, я е писал тая история...Ама то селянина си е селянин...Но въпреки това все си мисля че е безимотен шоп комплексар... тоя който я е писал...Нищо лично към шопите ама повечето са доста комплексирани горките...
Загатка от провинцията :
- Кажи нещо тъпо с 3 букви...
- Нееееее, не е чук... Шоп е ...
Аве селска история какво да се прави....
Нека не се засяга всеки това е в кръга на шегата... И естествено всеки човек е сам за себеси...
Загатка от провинцията :
- Кажи нещо тъпо с 3 букви...
- Нееееее, не е чук... Шоп е ...



Аве селска история какво да се прави....
Нека не се засяга всеки това е в кръга на шегата... И естествено всеки човек е сам за себеси...
- barty
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1975
- Регистриран на: 19.03.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: т му се стари БМВ-та
- Мечтае да кара: R6 turbo на задно и ръчни скорости
- Детайли за колата: отново с чарджър
Ае понеже всички са експерти по всичко тука - да ви питам аз: Ако туриш у един казан едно паве и една шопска глава - кое ще заври първо а? ...
Както и да е - горното в кръга на майтапа - според мен това разделение на граждани и селяни и столичани и провинциалисти и тъй нататък е много тъпо - в крайна сметка, не сме ли всички БЪЛГАРИ? Значи - аз по принцип вярвам, че е така, какво обаче ми се случи миналия петък. Седнали сме на една маса - аз, един приятел, който е от Шумен и някакъв индивид, който дойде с него и който той много уважавал, щото видиш ли ти оня бил голям пичага. Това прекрасно, обаче в даден момент оня като вкара някоя поредна бира и след като бяхме приключили разговора за автомобили, щото аз нещо споменах за нашата любима марка, пък оня рече "Тва БМВ-тата са за швабски таралясници за български селяндури с малки пишки", аз в отговор "Млъквай моментално, че ш ти го туря в чофката с отскок" (защото той доде пиеше бири - аз ракии жулех - иначе по-вероятно щях да го питам какво кара той и да го избия на майтап). Та от там разговора стана малко натопорчен и онзи явно тъй в идеята да се обединим срещу общ враг - почна да разказва за работата си и новия си колега, който бил ТЪП софиянец и видиш ли ти трябвало да го носи на гръб щото ТЪПИЯ софиянец кът бил от ТЪПАТА София и кат всички софиянци и тъй нататък ... Аз в тоз момент на това момче му зададох няколко въпроса. Тъпия софиянец ли е дошъл на твойта нива да оре или ти бачкаш в неговия град? Защо учиш в Софииския университет, а не в Търновския примерно? Като в крайна сметка ти е писнало толкоз от тъпите софиянци, защо по дяволите не си одиш от дет там си дошъл и защо си дошъл като за начало? Значи аз принципно съм зад идеята, че няма значение кой от къде е и идеята за общия знаменател - тоест, те софиянците всичките ... какво - те софиянците 3/4 не сме от софия даже, пък камо ли нещо друго общо да имаме. Та в тоя ред на мисли, не знам защо се насаждат тия мисли в главите на българите, каква е тая изкуствена неприязън срещу някой дето даже не познаваш - само защото е роден някъде или идва от друг град, тъй като това е истината - всички сме българи ... Въпреки това което изчетох, ми става някък болно като видя такива теми и участвам в такива разговори ....
Както и да е - горното в кръга на майтапа - според мен това разделение на граждани и селяни и столичани и провинциалисти и тъй нататък е много тъпо - в крайна сметка, не сме ли всички БЪЛГАРИ? Значи - аз по принцип вярвам, че е така, какво обаче ми се случи миналия петък. Седнали сме на една маса - аз, един приятел, който е от Шумен и някакъв индивид, който дойде с него и който той много уважавал, щото видиш ли ти оня бил голям пичага. Това прекрасно, обаче в даден момент оня като вкара някоя поредна бира и след като бяхме приключили разговора за автомобили, щото аз нещо споменах за нашата любима марка, пък оня рече "Тва БМВ-тата са за швабски таралясници за български селяндури с малки пишки", аз в отговор "Млъквай моментално, че ш ти го туря в чофката с отскок" (защото той доде пиеше бири - аз ракии жулех - иначе по-вероятно щях да го питам какво кара той и да го избия на майтап). Та от там разговора стана малко натопорчен и онзи явно тъй в идеята да се обединим срещу общ враг - почна да разказва за работата си и новия си колега, който бил ТЪП софиянец и видиш ли ти трябвало да го носи на гръб щото ТЪПИЯ софиянец кът бил от ТЪПАТА София и кат всички софиянци и тъй нататък ... Аз в тоз момент на това момче му зададох няколко въпроса. Тъпия софиянец ли е дошъл на твойта нива да оре или ти бачкаш в неговия град? Защо учиш в Софииския университет, а не в Търновския примерно? Като в крайна сметка ти е писнало толкоз от тъпите софиянци, защо по дяволите не си одиш от дет там си дошъл и защо си дошъл като за начало? Значи аз принципно съм зад идеята, че няма значение кой от къде е и идеята за общия знаменател - тоест, те софиянците всичките ... какво - те софиянците 3/4 не сме от софия даже, пък камо ли нещо друго общо да имаме. Та в тоя ред на мисли, не знам защо се насаждат тия мисли в главите на българите, каква е тая изкуствена неприязън срещу някой дето даже не познаваш - само защото е роден някъде или идва от друг град, тъй като това е истината - всички сме българи ... Въпреки това което изчетох, ми става някък болно като видя такива теми и участвам в такива разговори ....
много е смешно когато претендират че са софиянци и ходят на село и се връщат с щаиги и буркани от каде са мама и тате софиянецо?
аз съм роден във варна и невиждм с какво съм по зле от някои които е роден в сф и обратното е валидно, това разделение е смешно още повече че варна-(ТИМ) купи софия МултиГРУП вече е минало
летище софия и българските авиокомании се сетете на кои са по планините скъпите хотели от веригата виктория груп
така чи ще викате девит на девет и аи варети не причети ба деца
и как ще се държи софинец ако разбере че селянката има хотел на морето 1-2ра линия



и как ще се държи софинец ако разбере че селянката има хотел на морето 1-2ра линия
- 54321
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 261
- Регистриран на: 3.02.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: E46 316 m43b19
Еййй ми тва много неграмотно написано бе.
Поне като се храни по селяните - кви са селяни, да не е така селско написано.
Поне като се храни по селяните - кви са селяни, да не е така селско написано.
- Evangeline
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 56
- Регистриран на: 27.11.2007
- Местоположение: Sofia
Струва ми се, че темата Столица-Провинция някак си не е вече актуална в 21 век, когато светът е толкова космополитен, а границите се простират далеч отвъд родната София.
В крайна сметка, това което ни обединява е човешкото у нас, и в частност - че сме Българи!
Айде наздраве!
Една българка
В крайна сметка, това което ни обединява е човешкото у нас, и в частност - че сме Българи!
Айде наздраве!
Една българка

Dont run in front of my car, you gonna get TYRED!
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани