Нашенец ли бе това?

[Azidaha Профил ICQ]

Тъй де, той че беше - беше, ми барем да се "дозапознаем"
Предговор.........

Щъкаме си с едно аверче по главната улица, на моето китно балканско градче и нещеш ли до нас спира Е36 Тъмно синя // Черна (Мнооо' мръсна). Скоростта и бе между 1-2 км/ч. Ние вървим пеша, пичагата се вози с отворен джам и започва диалог:
-Пичове! За София, на къде? На там ли? (Сочейки вярната посока)
-Да. (Отговарям с приятна усмивка, а авера ми до мен вече ме ръчка, "хехе бмв-тата от далече те надушват")
-Мерси пич. Колко път е?
-Грубо 180км.
-Колко време т'ва?
-Хубаво време час и половина - два, сега ...нямам идея.
-Благодаря ти много младеж, лек ден.
-Няма защо, между другото Е36 за винагиииии! (Той вече усокарява..)
-Знааааааам, виж ми номераааааааааааааааааааааааа...... (отпрашва)

Поглеждам аз номера.... СА 37** ** нещо си, не го запомних, а от долу гледам - "bmwpower-bg.net"

Умрях си от кеф. Младежа беше симпатяга, возеше някаква арна мома до него и останах с впечатлението, че се връща от ски.
Историята я написах с цел, как може би трябва да общуваме на пътя, за да ни е приятно и да си правим приятни впечатления. Останах направо през целият ден с усмивка на лице - голееем кеф!

п.с. "Пич!" Ако ти четеш това, с удоволствие бих те поканил на по чашка следващият път като дойдете по Троянско. Също очаквам и возия

Поздрави!

[GeorgiMarinov Профил]

Много приятна история Браво на момчето..