За заключените ключове
Модератори: mitaka7, Общи модератори
12 мнения
• Страница 1 от 1
За заключените ключове
Ето и я моята история прясня прясна:
Нощна смяна съм, в работата ми имаме право на 2 малки почивки от по 10 минути и вече наближава края на смяната ми - 6 сутринта и се решавам да ползвам едната да не иде зян, слизам до колата (БМВ е28 518 1982-а год.) Отключвам (колата няма централно, има си едни копчета по вратите дето ги цъкаш да се заключва вратата) та отварям откъм вратата на пасажера, оставям ключа на седалката и ровя нещо по жабката, намирам го, натискам палчето за заключване на вратата и я тръшвам, тръгвам, в асансарьора си усещам джоба по-лек, пипам ключа го няма, опа-а-а, връщам се тъмно, вадя телефона, светвам, оглеждам, ключа на седалката до шофьора, прозореца поради горещото време съм го оставил свален на 1 пръст, пъхам си пръстите натискам не помръдва... Заобикалям колата, отивам до шофьорската врата, там имам ветробран и съм оставил прозореца смъкнат на 4 пръста, махнах ветробрана и почнах да си пъхам ръката, пръстите влезнаха, при китката позапря, почвам да я въртя и хоп влезна и тя и си напъхах ръката до средата на предмишницата, завъртях се с гръб към колата и почвам да напипвам към копчето за отваряне на вратата, аха да го стигна само 10 сантиметра ме делят
, качвам се пак в офиса и си пускам и втората малка почивка (при нас е много строго имаме си специален софтуер дето следи за почивките)... значи имам 10 минути да си отключа колата, добре че наскоро правихме ремонт в горния и си имаме копчина строителни боклуци пред вратата. Разбърквам я и съзирам спасението - подов корниз, от тия дето се м/у пода и стената като имате паркет, от някаква пластмаса е, перфектно!! Отчупвам си около метър и слизам до колата (тук трябва да отбележа, че колата макар и стара да е има ел. стъкла, сам съм си ги слагал и съм ги вързал към запалката, тоест в системата винаги има ток и можеш да ги вдигаш и смъкваш дори когато колата не е на контакт) И така решен съм да използвам тънките си ръце, корниза и стъклата за да се измъкна от затруднението... промушвам си ръката, с другата и подавам корниза, устремявам се към копчето (по старите копчета не са равни ами за вдигане имат една бабунка, а за сваляне една вдблъбнатина) устремявам се към вдблъбнатината, тъпия корниз не съм го преценил и не стига с няколко милимитра, пъхам си още ръката на вътре, стъклото така я притиска, че направо и спира кръвта, волана на тия стари коли е бая големичък и се пада точно по средата на мисленета траектория до копчето, бах мама му, обаче съзирам пролука между лъчовете му и вкарвам корниза там, натискам и хоп стъклото изръмжа, грешен бутон, все повече ми притиска ръката, вече почти не мога да я движа и всичко е изтръпнало, с последно усилия вкарвам ъгъла на счупения корниз във вдлъбнитаната за копчето за сваляне, натискам едвам едвам, копчето помръдва и стъклото бавно се засмъква, като стигна до половината извадих си ръката, бръкнах със живата и си вдигнах бутона на вратата, отключих се, взех си ключа и се прибвах 3 минути преди да ми е свършила почивката, с мисълта утре да си извадя модула за централното и да го свържа 
Нощна смяна съм, в работата ми имаме право на 2 малки почивки от по 10 минути и вече наближава края на смяната ми - 6 сутринта и се решавам да ползвам едната да не иде зян, слизам до колата (БМВ е28 518 1982-а год.) Отключвам (колата няма централно, има си едни копчета по вратите дето ги цъкаш да се заключва вратата) та отварям откъм вратата на пасажера, оставям ключа на седалката и ровя нещо по жабката, намирам го, натискам палчето за заключване на вратата и я тръшвам, тръгвам, в асансарьора си усещам джоба по-лек, пипам ключа го няма, опа-а-а, връщам се тъмно, вадя телефона, светвам, оглеждам, ключа на седалката до шофьора, прозореца поради горещото време съм го оставил свален на 1 пръст, пъхам си пръстите натискам не помръдва... Заобикалям колата, отивам до шофьорската врата, там имам ветробран и съм оставил прозореца смъкнат на 4 пръста, махнах ветробрана и почнах да си пъхам ръката, пръстите влезнаха, при китката позапря, почвам да я въртя и хоп влезна и тя и си напъхах ръката до средата на предмишницата, завъртях се с гръб към колата и почвам да напипвам към копчето за отваряне на вратата, аха да го стигна само 10 сантиметра ме делят


Силно позната история
Бъркам си за ключовете ... ах няма ги.Отивам до бус-а оглеждам се и ето ги на волана ... Обаче буса е от всякъде заключен. Няколко минутно мислене и напъване по вратите не доведе до нищо.Аз бях в София,а резервния ключ в Рудозем.(на 300 км от София).След още няколко минути мислене какво да правя и малко консултация със Старшия (Баща ми) стигнахме до извода че или трябва да се счупи стъкло или да търся ключарски услуги.На ключарските услуги се отзоваха и ми казаха,че ще ми струва 80 лв. и до 30 минути ще дойдат да ми го отворят.Този вариант избрах (в крайна сметка ако бях счупил стъклото вероятно щеше да ми коства повече и време щях да загубя в сервиза).Дойде ключарят ... помъчи известно време с шперц или незнам как се казва ... но ефект нямше,а и беше люта зима на вън студ яко и се отказа да се мъчи с шперца.Взе една поизвита стоманена тел (стоманената тел си беше част от инструментите му) напъха я между стъклата поразмърда я и айде отключи се.Оправихме си сметките даде ми и визитната си картичка (на ум си пожелах да не я използвам) и си казахме чао. ...
не минаха и няколко часа и отново си заключих ключовете
... направо ми премаля вече
... ама какво да сторя и се обърнах се към визитната картичка (която така и неисках да използвам),но се наложи ... дойде човека този път за 30-ина секунди със стоменаната тел ми отключи буса и пак дойде време да си оправяме сметките поиска ми само 20 лв.(дали от съжаление,дали като за редовен клиент незнам) ... на мен пък ми стана драго,че "спестих" пари и си хванахме всеки по пътя.
Бъркам си за ключовете ... ах няма ги.Отивам до бус-а оглеждам се и ето ги на волана ... Обаче буса е от всякъде заключен. Няколко минутно мислене и напъване по вратите не доведе до нищо.Аз бях в София,а резервния ключ в Рудозем.(на 300 км от София).След още няколко минути мислене какво да правя и малко консултация със Старшия (Баща ми) стигнахме до извода че или трябва да се счупи стъкло или да търся ключарски услуги.На ключарските услуги се отзоваха и ми казаха,че ще ми струва 80 лв. и до 30 минути ще дойдат да ми го отворят.Този вариант избрах (в крайна сметка ако бях счупил стъклото вероятно щеше да ми коства повече и време щях да загубя в сервиза).Дойде ключарят ... помъчи известно време с шперц или незнам как се казва ... но ефект нямше,а и беше люта зима на вън студ яко и се отказа да се мъчи с шперца.Взе една поизвита стоманена тел (стоманената тел си беше част от инструментите му) напъха я между стъклата поразмърда я и айде отключи се.Оправихме си сметките даде ми и визитната си картичка (на ум си пожелах да не я използвам) и си казахме чао. ...
не минаха и няколко часа и отново си заключих ключовете


Търсим шофьор без книжка с крадена кола. За контакти тел. 166
Ха това с москветата е жестоко, само че не може да запалиш с тоя ключ, само може да отвориш.
На мене от много употреба ключа ми е един малък без гумената глава накрая, и съм го сложил на една швейцарско ножче, да ми тежи да го усещам...
Отивам миналата година при Сони да пробваме едни ел. стъкла, Сонката зима ножа с ключа, и заголва 2 кабела, връзва ги към лампата на багажника и механизма на стъклата се размърда, Сони ме поглежда победоносно фърля ключа в багажника и тръшва капака....
Радостен, отивам до вратата и почвам да се ровя за ключа да запаля, няма го, гледам насякъде по седалки, под седалки, няма, обаждам се на Сони, той слиза с една връзка ключове, гледа ги известно време, първия дето хвана ми отвори багажника, един друг с малко зор ми отвори и вратата, но нито един не можа да запали.
На мене от много употреба ключа ми е един малък без гумената глава накрая, и съм го сложил на една швейцарско ножче, да ми тежи да го усещам...
Отивам миналата година при Сони да пробваме едни ел. стъкла, Сонката зима ножа с ключа, и заголва 2 кабела, връзва ги към лампата на багажника и механизма на стъклата се размърда, Сони ме поглежда победоносно фърля ключа в багажника и тръшва капака....
Радостен, отивам до вратата и почвам да се ровя за ключа да запаля, няма го, гледам насякъде по седалки, под седалки, няма, обаждам се на Сони, той слиза с една връзка ключове, гледа ги известно време, първия дето хвана ми отвори багажника, един друг с малко зор ми отвори и вратата, но нито един не можа да запали.
- Le Transporteur
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2871
- Регистриран на: 11.10.2006
- Местоположение: Ruse
- Пол: Мъж
И аз го играх тоя филм ,че и по-зле .Бършех си джамовете отвътре и натиснах бутона на вратата,затварям я и брада ,ключовете на патрона
.Отворени само багажниците,почнахме да бъзикаме по централното,изгорихме прадпазител и както се разбра по-късно сме заорали още в проблема.Накрая ключар докарах,момчето със спец инструменти,докопа бутони на вратите ама нъцки ,централното нещо с двойна защита или нещо такова и като сме ровили тоците сработила,та спасението само в ключовете.Извадиха се едни телове,започнаха едни гимнастики,еле накрая 20-те лева ми се видяха сладки. Така че внимавайте ,като нямате резервни ключове ....и сте на работа
Хайде със здраве...


"Башак": ...еее БМВ караш, а ти е скъпо!
12 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани