Route 66

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Route 66

Мнение от BMW_POWER » 21 Авг 2019, 4:39

Във форума няма секция за пътувания и затова ще споделя тук своето преживяване. А именно, 2880 мили или малко над 4600км по пътищата на Северна Америка. Маршрутът ми повтаря на голям процент историческото шосе 66. Накратко за него.


Изображение

https://en.wikipedia.org/wiki/U.S._Route_66

Каквото и за знаем, каквото и да прочетем или видим, това е една суха материя. На живо нещата са съвсем различни. Ама съвсем. Не съм първа младост и дори на тези години много неща в главата ми се изясниха. Респект към милионите, дръзнали през годините да минат този маршрут. Не като мен, със 75-80 мили в час, климатик и удобни хотели, а с онези стари и несигурни коли, натоварили деца и покъщина ...

Но това е част от историята, с която имах удоволствието да се запозная. Накратко, осъществихме една отдавна планирана визита в ЛА. Планирана от 2006г насам. Какъв е живота там и как видях града и околностите, може би ще напиша в друга тема. Деветте дена там отлетяха като миг и дойде момента за връщане. Рентнахме кола от ЛА до Отава, Канада. Пътят покрива на близо 80% шосе 66. Имаме два варианта. След Чикаго да продължим Детройт, Торонто и после Отава. Избрахме втория. След Сейт Луис на дясно през Индианополис, Кълъмбъс, Кливланд, Бъфало, Сиракюз и после на север Уотъртаун и у дома. Ето го как изглежда на GPS-a

Изображение

На една ръка разстояние ;)

Първо ни дадоха едно Субару, толкова оритано, че се уплаших. Слава Богу нямаше чистачка и взехме един Джип Компас. Сравнително нов. Докато се разправяхме с документите, женицата и хлапето натовариха багажа и сложи GPS-a. Всъщност те бяха два. Един отпред, втори отзад задната врата. Хлапето също следеше къде се намираме.

Изображение

Субаруто вляво беше толкова очукано, че нямаше ъгъл без скрачове. Направих снимка на таблото и тръгнахме

Изображение

Излизането от ЛА беше удивително лесно. Все пак сме срещу трафика и в средата на август. Предполага се, че отпускарите са по плажовете. С излизането от града пейзажа се променя. Нищо зелено, пясък до хоризонта и нови за нас панорами. Да, бяхме навъртяли известни километри до Лас Вегас, Хувър дам и Гранд Каньон, но тук гледките се променят след всяко изкачване.

Изображение

Изображение

Още на първата възможна отбивка слезнахме на стария път. Магистралата си е магистрала, но тръпката е различна

Изображение

Изображение

Все пак ще покоряваме Америка, нищо че е отзад напред ;)



По пътя е пълно с малки ресторантчета, в които можете да хапнете за $10-15 на човек.

Изображение

Снимка за спомен и напред, че път ни чака

Изображение

Върнахме се бързо на магистралата, защото по оригиналното шосе е пълно с такива завои

Изображение

Влаковете са едно от най-характерните неща за първите близо 1000км. Три машини отпред, две отзад и над 130 вагона с контейнери. На всеки 15 минути. Не е истина, какви обороти са.

Изображение

Изображение

Пътят е много красив, независимо, че напомня на лунен пейзаж

Изображение

Изображение

GPS-ът е с "шапка", защото се нагрява почти до стопяване. Направо е невъзможно да се пипне.

Изображение

Път като път, понякога дори малко скучен

Изображение

Пейзажите са хем завладяващи, хем страшни. Главата ми не го побира, как са пътували с онези коли отпреди войната. Навън е вече 109 по Фаренхайт или 42.7 по Целзии. На Слънце не знам. Не се и опитвам да докосна с голо месо асфалта.

Изображение

Когато пътуваш през пустинята, какво друго освен Кънтри да слушаш? Гледам пейзажа и спомените ме връщат далеч назад в годините на бегрижното ми детство. Тогава гледахме индиански филми и Гойко Митич ни беше идол. Както и Дийн Рид ... Съвременните индианци пак са в пуснинята, ама в RV-та и основно в каравани. Ама това е друга тема

Изображение

Ето песента от снимката



Е, днес конете са заменени с камиони

Изображение

Така сред безкрайно интересни и нови за нас пейзажи

Изображение

Напускаме слънчева Калифорния и влизаме в не по-сенчеста Аризона.

Изображение

(следва продължение)

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1964
Регистриран на: 19.03.2007
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: т му се стари БМВ-та
Мечтае да кара: R6 turbo на задно и ръчни скорости
Детайли за колата: отново с чарджър

Re: Route 66

Мнение от barty » 21 Авг 2019, 5:30

Много интересно! Браво за споделяне на това пътуване с нас. Ще очаквам продължение :ok:
:yes:

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Route 66

Мнение от Borymeckata » 21 Авг 2019, 6:51

И от мен - благодаря за възможността да се докосна до впечатления и гледки, които никога няма да видя "на живо". Надявам се да има продължение?

А защо ти "дават" кола под наем, не си ли я избираш ти? Нямаше ли БМВ?
И ми е интересно - какво става с колата, след като стигнеш в Канада с нея?
Excellent! Steven is my name!

Кръстникът
Аватар
Мнения: 547
Регистриран на: 7.03.2014
Местоположение: Вкъщи
Пол: Мъж
Кара: с турбо
Мечтае да кара: V10
Детайли за колата: стокови

Re: Route 66

Мнение от c04 » 21 Авг 2019, 10:41

Интересна история... чакам продължението :yes:

Потребител
Аватар
Мнения: 40
Регистриран на: 25.10.2016
Пол: Мъж
Кара: BMW 320ci E46 Convertible

Re: Route 66

Мнение от preki » 21 Авг 2019, 11:03

Borymeckata написа:И от мен - благодаря за възможността да се докосна до впечатления и гледки, които никога няма да видя "на живо". Надявам се да има продължение?

А защо ти "дават" кола под наем, не си ли я избираш ти? Нямаше ли БМВ?
И ми е интересно - какво става с колата, след като стигнеш в Канада с нея?

Имаш опция да върнеш колата на друго място, а не откъдето си я рентнал. Малко по-скъпо е, но е хубава опция
Иначе си избираш определен клас автомобил и ти дават какъвто е наличен.
BMW се води премиум и са малко по-скъпи, ако въобще някоя рент а кар фирма има поръчани

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1841
Регистриран на: 25.09.2008
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: G20

Re: Route 66

Мнение от Bexim » 21 Авг 2019, 14:23

И аз се записвам и следя с интерес! Евала за приключението! :yes:
FREE SPIRIT
``He who shall be last shall be sideways and smiling...`` J. Clarkson
ex: e30 318is, e46 330d, e36 328i M, e46 316i, e90 320d, e34 ///M5, e46 330ci SMG M, e90 LCI 325i M, f30 328i, e92 ///M3 6MT

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Re: Route 66

Мнение от BMW_POWER » 22 Авг 2019, 3:32

Видяхме границата на Аризона, но реших да ви дам още малко снимки от Калифорния. Красотата на пустинята е не по-малка от жестокостта и.

Изображение

Изображение

Гледките се сменят след всеки завой. Никога не съм бил в пустиня и няма да спра да повтарям, колко ме е изненадала красотата и.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Взимаме си довиждане с Калифорния и се надяваме следващата ни среща да не е след още 15 години. Продължаваме напред, защото там е не по-малко интересно. Въртим главите като обрани и се стремим да изпуснем възможно най-малко гледки. Аз карам и снимам на едната страна с телефона, жената помага на другата страна. Отзад хлапето сам си избира какво, кое и как да снима. Той поне е фотоапарат. Още не съм видял, какво е снимал...


Изображение

Изображение

Отново пясък

Изображение

и отново влакове

Изображение

и отново пясък ...

Изображение

Изображение

От време на време преминаваме през малки градчета, издържащи се неизвестно от какво.

Изображение

Изображение

А гледките, гледките ... Горе вляво се вижда как е прорязана планината при строителството на пътя

Изображение

Изображение

След този предел започва спускане, някакво градче

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

и пак изкачване.

Изображение

Женицата искаше да планираме колко километра на ден ще пътуваме, къде ще отсядаме, какво ще видим. Аз и казах, че за такова разстяние бих се наел да планирам само първия ден. Оттам нататък само Бог знае.

След последният предел започна промяна в ландшфта. Появиха се нови цветове. За гледалите само пейзажите на пустинята, това беше приятна изненада.
(следва продължение)

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Re: Route 66

Мнение от BMW_POWER » 23 Авг 2019, 2:52

Покрай пътя започва да се появява зеленина. Това е повече от приятно.

Изображение

Из равнината се появяват големи купчини от камъни, подредени от незнайна ръка.

Изображение

Изображение

Изображение

Нов проход в поредния хълм

Изображение

и отново смяна на пейзажа. Камъните останаха зад гърба ни. Отпред е поле с преобладаваща зеленина. Искам да ви припомня, че това е все още първия ден от пътуването. Зяпаме настрани със зяпнали усти, дето се казва


Изображение

Изображение

Наближаваме някакви възвишения или хълмове, чието име не знаем. Те ни очакват с приятна изненада

Изображение

Покрай пътя се появяват дървета. Приятна промяна в гледката

Изображение

На планината в далечината се забелязват дори очертания на ски писти.

Изображение

Изображение

Изображение

Влакът не се отделя и за секунда от пътя. Този път са само няколко машини отиващи на запад

Изображение

Повече от десет са

Изображение

Заобикаляме планината от юг. По високите части е пълно с антени

Изображение

Изображение

Изображение

Подминаваме височините и продължаваме по 40 Изток

Изображение

Пейзажът отново започва да се превръща в пустинен. Не както в началото, но няма и помен от зелените гори

Изображение

Ние бързаме към първата си задължителна точка за посещение. Денят преваля и сме притиснати малко от времето. Минаваме покрай отдавна изоставени крайпътни обекти

Изображение

Изображение

Изображение

и се оглеждаме за трябващата ни отбивка вдясно. Часът е вече почти 6 вечерта и ние се движим повече от девет часа. Малките спирания за хапване и бензин могат да ни изиграят лош номер. Работното време е до 7 и трябва да стигнем. В противен случай изпускаме много. Женицата се нерви, защото там, където отиваме няма адрес. Само координати. GPS-ът вече един път ни извъртя номер с търсене на координати и имаме едно на ум. Около нас няма и спомен от зеленото допреди два-три часа. Пясък и ниска разтителност.

Изображение

Най-накрая виждаме отбивката и тръгваме по тесния път на юг

Изображение

Това, което търсим се вижда в далечината. Дори от няколко километра изглежда впечатляващо.

Изображение

Бързаме към сградата, където има паркинг и вход. Удоволствието да влезем беше около $40 за тримата. Нещо такова ми се върти из главата. Заслужават си до последния цент.

Изображение

С нетърпение се качваме на наблюдателните площадки, подминавайки музея, защото желанието да го видим е голямо. Пред нас на фона на залязващото Слънце се разкрива с цялата си прелест Метеоритния кратер в Аризона
https://en.wikipedia.org/wiki/Meteor_Crater

Изображение

Бах мааа му, огромен е :shock:

Изображение



В музея има нещо много интересно. Една конзола, на която е нарисувано едно кръгче. Това е нашия кратер в някакъв мащаб. Можем да го наслагваме върху най-големите кратери на Луната. Разликата с най-големите беше около 8-9 пъти. Онези горе са по-големи от този тук. Това кръгче с диаметър около 5мм ни показва колко сме малки и колко смешни са всичките ни проблеми. Има интересно филмче, което разказва историята. Завършва с думите, че "Не дали, а кога отново ще се случи това с нас?". Има парчета от истински метеорити и като цяло е много интересно. Единият е доста голям. Чист метал са и може да се сравняват допирайки ги с магнит. Гледката от върха към равнината е завладяващ.

Изображение

Седем часът е и музеят затваря. Понасяме се към последната си точка за днес. Преди да излезнем на магистралата пред няс претичаха някакви еленчета. Докато жемицата извади телефона и вкара кода, те се отдалечиха. Снимахме им задниците :lol:

Изображение

Слънцето залязва и оцветява в жълто-червено изоставените стари сгради покрай пътя

Изображение

Изображение

Изображение

Почти се стъмва и ние бързаме да стигнем до хотела. Нощно време пустинята оживява. Милиарди и милиарди мушици превръщат предното стъкло в пълна отврат. За няма и час колата замяза на нищо. Водата е варовита и оставя бели следи навсякъде, където изсъхне. Измивате предното стъкло и при изсъхването остават яко бели петна. Гадно!

Къде спахме първата вечер, ще ви разкажа утре вечер ;)

Потребител
Аватар
Мнения: 26
Регистриран на: 9.08.2017
Пол: Мъж

Re: Route 66

Мнение от MUFA » 24 Авг 2019, 7:24

Чудесен пътепис с много снимки и обяснения, благородно завиждам :D очаквам продължение.Само да добавя, на хората които го четат и им харесва, има подобен пътепис във форума ОФРОУД (раздел пътешествия с мотори мисля беше ) там един българин описва пътешествие от Чикаго до Аляска с мотор ще ви хареса.

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Re: Route 66

Мнение от BMW_POWER » 29 Авг 2019, 5:00

Въпросът със спането по пътя е много лесно решим. Хотели под път и над път. Бяхме си поставили за цел да стигнем първият ден до Wigwam Motel Arizona. Нямахме резервация и разчитах на късмет. Е, не ни огря слънцето и си взехме обикновена стая за $75 в сградата зад тези наистина оригинални постройки. Лошото е, че всичко е точно до жп-линията и нощем имаш чувството, че влакът ще влезе в стаята.

Изображение

В дъното се вижда Компасчето ни и зад него е обикновената сграда на мотела.

Изображение

Направихме по някоя снимка и се приготвихме за отпътуване. За съжаление рецепцията беше затворена и не можахме да си вземем магнитчета за спомен. С жената ги събираме, а от няколко години си купувам и по една чаша за спомен.

Изображение

Изображение

Влезнахме да закусим в едно малко кафене. Отвън на сянка се бяха проснали едни местни и един с бавна стъпка се приближи. Чест му прави, че открито си проси пари за бира, а не за лекарства за колата. Но както и да е. Забравих да си "глътна корема" и истината лъсна :mhihi: Имам оправдание, че 10 дни в Калифорния беше ядене и пиене. Ама като за последно ...

Изображение

Изглеждам както в най-добрите си години, ужас. Но, да продължим нататък. Всяко заведение или какъвто и да е търговски обект по пътя носи духа на отминалите времена и предлага безброй сувенири. В това кафенце имаше от ония старите джубоксове, който за съжаление не работеше. С удоволствие щях да чуя някоя песен ...

Изображение

Изображение

Отвън на стената дори има карта, за да видите къде се намирате

Изображение

Мотелът се намира в самото начало на градчето и ние влезнахме навътре, за да сипем бензин. По магистралата винаги е малко по-скъпо

Изображение

Снимах таблото, за да знаем какво разстояние сме минали:

Изображение

После отново се заредиха гледки

Изображение

Изображение

Изображение

И къде без влакове. Край нямат.

Изображение

Навсякъде е пълно с отдавна забравени реклами на кой знае какво

Изображение

Аризона ни изпрати с много красиви сипеи. Вятърът и дъждът са оформили прекрасни форми. Всичко започва така

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ще кажете, снимки, снимки и никакъв коментар. Женицата е майстор на дългия разказ. Тя може да вземе едно яйце и 45 минути да говори за него, без и дума да повтори. Аз не мога :roll: . Та след долното хълмче пред наз се разкри мейзаж, който навява странни чувства.

Изображение

Не знам доколко си личи от снимките, но земята прилича на врящ катран. Заснет в стоп-кадър. Сниман от много близо при това.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Преминахме този район и се оказахме в друг, не по-малко "забавен". Завсякъде над пътя имаше огромни скали, които чакаха само момента си, за да се сспуснат надолу. Снимките не показват реалните дистанции и размери.

Изображение

Изображение

Следващата точка по маршрута ни беше Blue Hole в Санта Роза. Не си бях направил труда да прочета за това чудо. Женицата го беше отбелязала като забележителност. Пътят беше хубав и без голям трафик. Бързо стигнахме до там

Изображение

Изображение

Изображение

Колкото по-далеч оставаше Калифорния, толкова повече поевтиняваше бензина. По крайбрежието е малко под $4 за галон. В пустинята е почти $5 за галон, сега цените паднаха на половина. Приятна изненада

Изображение

Признавам, не съм гледал в кой щат колко струва. За такава дистанция долар-два на резервоар нямат значение.
За пет дни видяхме три или четири полицейски коли, които да засичат скоростта с радари. Надписите обаче говорят сами за себе си.

Изображение

Същото е и в участъците, където се извършват ремонтни работи. Ако бачкаторите са там и превишите скоростта, глобата е дабъл. Не помня къде пишеше, че ако ударите работник, $10 000 глоба и 14 години затвор. Дано да сме го снимали по-нататък. Още не съм свалил всички снимки. Както май писах по-готе, над 1000 са само в моя телефон.

Изображение

Та взехме отбивката и бързо намерихме това синьо чудо на природата. Водата е много синя, неестествено дори

Изображение

Изображение

Обяснение за нея

Изображение

и "устройство"

Изображение

Водата е студена, но непрекъснато има хора в нея. Аз влезнах по стълбите до глезените. На 5мин оттам се намира един музей, за който ще ви разкажа следващия път.

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Re: Route 66

Мнение от BMW_POWER » 30 Авг 2019, 2:38

В Santa Rosa има един много хубав музей. Ето някои експонати

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На долната снимка всъщност е касата. Там седи касиерката, на която плащате.

Изображение

Тази кака ни извади стотина долара за вход и сувенири :OT:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Не забравяйте, че това е Америка и всичко се продва.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Хубава пейка за почивка има във фоайето

Изображение

Това е шапката, която си купих. На никого няма да я давам :OT:
Снимка за спомен и продължаваме нататък.

Изображение

Покрай пътя започна да се вижда добитък. Не сме в пустинята все пак.

Изображение

Напускаме Ню Мексико

Изображение

и влизаме в Тексас

Изображение

Първото, което ни се наби в очите е огромното количество вятърни генератори. Пътят върви между тях

Изображение

Изображение

Изображение

Направо са от хоризонт до хоризонт. Видяхме една безкрайно дълга композиция влекач и ремърке, които караха една перка за тях.

Кое е най-интересното в Тексас? Кадилак ранчото, естествено.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cadillac_Ranch

Спряхме, за да си напишем имената върхи тези световно известни коли. Наблизо има и фолксваген такова, ама след оня скандал с емисиите, дори не сме си и помисляли да го търсим. Взимаме отбивката

Изображение

и сме вече там. Точно отпред имаше един доста оригинален камион.

Изображение

и точно срещу него от земята стърчаха те.Бях забравил да взема от ЛА спрей и ме хвана яд. Реших да си напишем имената с химикалка поне. За щастие, това не се наложи. Наоколо са разхвърляни десетки спрейове и голяма част от тях са пълни. Записахме се, снимахме се и така оше еднин задължителен обект беше отметнат. В интерес на истината се снимате на фона на имената си (или на това, което сте написали) и веднага после някой пише отгоре и се снима и той. Забавно е, признавам.

Изображение

Оттам се организирахме вече към второто си спане. Третият ден ще кача при следващото включване.

Кръстникът
Аватар
Мнения: 547
Регистриран на: 7.03.2014
Местоположение: Вкъщи
Пол: Мъж
Кара: с турбо
Мечтае да кара: V10
Детайли за колата: стокови

Re: Route 66

Мнение от c04 » 30 Авг 2019, 13:39

Чета го с удоволствие, чакаме продължението :bchug:
пc: това с Кадилаците ме изглежда тъпичко, каква му е идеята :dunno:

Старши спамър
Аватар
Мнения: 1857
Регистриран на: 27.04.2010
Местоположение: Извън матрицата в Ориндж кЪнтри юниверс.
Кара: го на оранжеви хапчета ПО ДЖАПАНКИ!
Мечтае да кара: хората към оринджпилване.
Детайли за колата: разделена на 21 млн. бройки.

Re: Route 66

Мнение от Top Gun Maverick » 31 Авг 2019, 17:13

Откога не го бях отварял този раздел, придал си му един съвсем нов облик. :yes: Мечтан и за мен маршрут на който най-вероятно никога няма да отида. Бях се зарибил доста от филмчето "Колите", много се смяхме с радост тука с жената и децата като си се снимал до камионче почти същото като Матю. :mhihi:
Само се чудя защо минавате основно по магистралата, оригиналния път не е ли само през градчетата? Или така пестите време? Във филмчето даже се споменаваше как построяването на магистралата е потопила населените места в забвение.
Чакам с нетърпение другите снимки.
Направи ми впечатление как ако удариш работник по платното даваш само 10 000 на фона ма 14-те години затвор. Сетих се за случая от магистралата в последната година или две беше където умряха един или двама работници, май никой не осъдиха.
https://youtu.be/MNf97XgBdTc
Ако има неразбрали, there is no second best:
https://youtu.be/yzs7qtF04e8 :mhihi:
In God we trust, all others we track.
https://youtu.be/upv2UP4sCzI?si=sXoNFIQpgckN0dVc
I feel the need, the need for speed.
https://youtu.be/zTPoRDrtc0s?si=y-Qi2Ec94Gg15iOw

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Re: Route 66

Мнение от BMW_POWER » 07 Сеп 2019, 23:14

Филмчето "Cars" е едно към едно с истинската история. Да, пистата и състезанието са част от сюжета, но всичко останало е 100% истина. Ето дори един пожарен камион.

Изображение

Изображение

Всичко в него се развива някъде на юг.

Каква е идеята на Кадилаците? Ми забележителност по пътя. Хората спират и се снимат. Отстрани има мотел и т.н. Всеки турист носи пари...
Та да караме нататък. Тексас. Имал съм съвсем различна представа, когато чуех това име. Каубои, пистолети, добитък, петрол...

А, нещо любопитно. Поръчахме си пица за вечеря. Уморени, изнервени нечтаехме за душ, две-три хапки и сън. Ония с пицата закъсняха час. Бях подивял. Като съм гладен, не съм аз... Докато си взимах душ, пицата дойде. Фрий, заради забавянето...

Какво ни чакаше в третия ден? Ставаме и ето снимка на изгряващото слънце:

Изображение

Кафе, закуска и хайде на път. Снимка на километража, за да имаме идея какво е останало зад нас. Смених F със С и вече имам по-ясна идея за температурата навън. 19С първите два дни беше сън. Да не казвам в предишните близо 10 дни за нас.

Изображение

Тексас ни изненада с дъжд. Беше валяло през нощта и сутринта беше мокро.

Изображение

Като цяло до тук пътят беше спокоен. Трафикът повече от поносим и нито веднъж не ни се наложи да караме в колона. В Тексас изведнъж на пътя се появиха ОГРОМНО количество камиони. Сякаш от раз.

Изображение

Проблемът не е в наличието им. Когато карат вдясно е ОК. Те са с около 5 мили по-бавни и колите си подминават. Проблем е, когато два камиона започнат за се задминават и разликата в скоростта им е в рамките на четвърт миля. Операцията може да отнеме и пет минути. Не искам да кажа повече. Единият е по-бърз. Започва "операцията". Използвайки "стрийма" нашият вляво вече а-хааа да се изравни. Да, ама след малко започва леко изкачване. Този вдясно обаче има по-висок въртящ момент и започва обратната операция. Десният изтегля. Тъкмо му дръпне с почти една дължина и този вляво пак започва да задминава. И зад тях колона ...

Изображение

Иначе в Тексас конете са заменени с камиони. Навсякъде са...

Изображение

Изображение

и това е на фона на вятрните генератори. Край нямат

Изображение

Равно до хоризонта. Планините останаха зад нас и всяко хълмче над 10м е събитие. Познат, както и при нас.

Изображение

Изображение

И пак камиони. Можете да си ги купите буквално през миля

Изображение

В Тексас няма много неща за гледане. Поне близко до магистралата. Едното от тях е

The Cross of Our Lord Jesus Christ Ministries

Не можете да минете покрай този огромен кръст и да не го видите. Ние не се отбихме да го видим и само му направихме снимки за спомен.

Изображение

Друга забележителност точно до пътя е наклонената водна кула. Американците се шегуват, че италианците си имали кула в Пиза, те пък си имали кула в Тексас. Тя също е точно до пътя и трябва доста да сте заспали, за да не я видите

Изображение

Като цяло нищо интересно. Път като път. Равно, право и скучно.

Изображение

Женицата и тя доста покара. Това поне помага за мен, че като кара не говори много....
Електрогенератори без край. Не знам, дали изобщо някой има идея колко са като цяло.

Изображение

Старият път върви точно отстрани и покрай него винаги могат да се видят реклами на отдавна несъществуващи обекти. Това ми припомня съдбата на крайпътните заведения покрай бългаските магистрали. Жалко, но какво да правиш.

Изображение

Изображение

Тук много добре се вижда стария път вдясно. В Аризона имаше места, където пътя беше на такива "бамп"-ове, или как да ги кажа, като прекалено близки дюни, че карането с над 50 мили може да ви отлепи от пътя. Тук отстрани са много по-малки и полегати

Изображение

Изображение

Това също беше някакъв известен мост, ама нямам идея кой от стотиците :oops:

Изображение

И пак сме в ритъма изкачване - спускане. Както виждате, денивелацията не е голяма, но поне е разнообразие.

Изображение

Изображение

И така стигнахме до Клинтън, Оклахома. Там е поредният много симпатичен музей на Route 66

Дон Хуан де Маркофф
Аватар
Мнения: 6033
Регистриран на: 1.06.2002
Местоположение: Стара Загора/Казанлък
Пол: Мъж
Кара: Е30 cardio,Е39,Е36 combainero
Мечтае да кара: X6 cabrio

Re: Route 66

Мнение от B U L L I » 09 Сеп 2019, 17:48

ммм браво :mhihi: много обичам разкази с картинки и кратки разяснения :clap:
само не знам как така живееш в щатите ,а така брутално си го прихванал тоя модерен и масов напоследък
по нашите географски ширини израз "като цяло" :kuku:
чакам продължението :lalala:
ИзображениеИзображение
http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.

Следваща

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook