Една обикновена история

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

ентусиаст
Аватар
Мнения: 802
Регистриран на: 16.07.2009
Пол: Мъж

Една обикновена история

Мнение от driver69 » 29 Ное 2013, 0:48

Имало едно време.. така започват приказките, а?
Е, тази не е по-различна. Няма да говоря за края на света, нито за третата световна. Това е просто една обикновена история.
Иван не беше по-различен от 19-годишните пичове, дошли в София от дълбоката провинция. През целият си живот не можеше да се похвали с натрупан опит, с родители с потекло или с каквото и да е, което да го отличава от другите. Нищо. Е, може би беше малко по-умен или упорит, но това не го правеше нещо специално. Строителството на сгради също не беше нещо толкова интересно, въпреки желанието на нашия герой да бъде добър в своята бъдеща професия.
И така, той побърза да си намери работа и да вземе така мечтаната купчина ламарини – Е39 530d. Изпъната, внос от германия, колата за него беше нещо като детска мечта. Въобще не помисли дали ще може да я поддържа, трябва ли му наистина и т.н. Просто я взе, искаше я. И наистина си паснаха – през следващите седмица-две Иван прекара наистина хубави моменти със своята хубавица, палавата задница му носеше само усмивки и той се чувстваше щастлив и доволен.
И така, докато една вечер отиде да почерпи бате Краси, който го беше насочил към правилната марка. В кафенето освен обичайните компании имаше една маса, на която седеше едно момиче. Само. И много красиво. Имаше още десетина минути преди уговорената среща, Иван не мисли много и отиде до нея.
- Извинявай, свободно ли е?
- Мх.
Седна той, пита я разни глупости, които не бяха от най-добрите теми за свалка, но все пак успя да вземе номера й. Чудеше се дали нещо ще се получи, но нямаше много време да размишлява на такива теми. След последната си връзка беше убеден, че няма да има друга. След това тя си тръгна и той се върна към черпенето на бате Краси, с кого се направиха на маймуни по повод новата придобивка.
На другата сутрин Иван отиде на петъчни лекции, написа няколко диференциални уравнения и надраска една-две карикатури, между унищожаването на поредната конска доза кофеин. Чудеше се дали да не запише някакъв курс по език, все пак беше доста далеч от полиглот. По някое време се сети за момичето от снощи, трябваше да й се обади после. И след стотина часа носещите конструкции отстъпиха мястото на тихата равномерна работа на дизеловия двигател.
След няколко часа Иван пиеше кафе с момиче, повече от красиво и готино. Чудеше се къде й е проблемът. Искаше да я опознае повече и затова я питаше, все по-лични въпроси, а за негово учудване тя отговаряше много готино и зряло. Той я гледаше и си мислеше че ако се влюби в нея ще е голяма грешка, че е прекалено перфектна за него. Не, не беше пръв поглед, може би и любов не беше, просто Иван не знаеше кога последно се е чувствал толкова жив и кога за е бил последният път, когато е искал да говори с някое момиче, защото му е кеф, не защото иска да я чука и просто трябва да изслуша тирадата от пълни глупости. Не помнеше, не беше скоро.
И така, от дума на дума разговорът стана доста личен, а отговорите – все по-перфектни, поне според представата му за перфектно мислене. След кафето си мислеше точно за това – как му беше приятно и се чувстваше добре. Колко малко му трябва да човек за да се радва на живота.
През следващите дни Иван мислеше само за едно нещо. Заеба всички курсове и всякакъв вид учене, по цял ден кибичеше във фейсбук и гледаше снимки на Моника, докато не си говореше с нея. За толкова малко време реши толкова много неща. Влюби се. Направи точно това, дето беше толкова „сигурен” че няма да му се случи. Чувстваше се, сякаш лети. Дори вечер, когато излизаше с Бавареца, мислеше за нея. Превключването на предавките, стремителното движение на стрелката на оборотите, всичко това беше приглушено от един ярък образ в неговото съзнание. Моника го беше накарала да забрави за всичко друго. Не беше на себе си, беше като дрогиран, но много щастлив. Никога не се беше чувствал така. Истински жив, всяка една секунда от животът му имаше смисъл. Разбра какво е да ти пука за някой друг повече, отколкото за теб самият. Много неща се промениха за толкова кратко време. Всичко му се случваше сякаш насън.
След две седмици на убеждаване, чудене и безсънни за Иван нощи, той постигна целта си. Имаше я. Имаше най-хубавото момиче до себе си. Не искаше нищо друго, нищо повече, но и нищо по-малко. Нея и само нея. Говореха. Обещаха си да бъдат заедно, да имат един живот и да бъдат щастливи заедно. Беше.. неописуемо. И за двамата.
Тя му беше разказала своята история. Беше го впечатлила, сякаш излязла от кофти филм, пълен с драми. Той видя в нея просто момичето с маска. Маската на гордостта, на наглостта и на всичко онова, способно да накара хората да се държат настрана от нея. Просто за да не видят колко слаба и ранима е, да не бъдат част от всичките лайна в живота й. Иван си мислеше че точно той е този, който ще е различен, ще я направи щастлива и никога няма да я предаде. Искаше я до себе си. Искаше момичето до себе си, тя го правеше щастлив.
За няколко дни Иван промени мнението си за жените, живота и всичко останало. Или поне започна да го променя. И виновна за това беше само Моника. Не беше к**ва. Имаше моменти, в които той искаше да намери една шибана причина да не е с нея, да докаже сам на себе си, че тя не е идеална. Не успяваше, а може просто да не искаше да види недостатъците.
И ето че той се запъти към тях, взел колие за рожденният й ден, дошъл да я изненада. Тъкмо паркира черната перла и изгаси ксеноните, когато видя че има „съперник” – Е90 320d. Красавица беше, Иван от малък харесваше бели тройки, просто черна петица беше идеалът му за кола. Линиите, хармонията, спокойствието и непоколебимостта, които излъчваше. Всичко това сякаш допълваше неговия характер. Може би спортът го беше направил спокоен, шест години борба, или просто беше такъв по природа, Иван имаше много спокоен нрав и тежък характер. Не прощаваше никога и никому.
Реши да не звъни, а да влезе и да я изненада приятно, все пак няма нищо по-романтично от 19-годишен младеж с букет рози и подарък. Натисна дръжката и вратата се отвори, а фикусът го гледаше изцъклено. До вратата видя готини маратонки, пак БМВ, а на закачалката – кожено яке. Не особено приятна мисъл се прокрадна в съзнанието на Иван, след което той закрачи тихо към спалнята. А от там се чуваха звуци, твърде познати за него. Натисна леко дръжката и видя картинка, която беше далече от мила.. по-скоро приличаше на част от евтин порнофилм.
Следващите секунди бяха мъгла. Коридорът, обувките, пътьом пусна подаръкът и розите, остави вратата отворена и влезе в колата за време, на което биха завидели най-ловките автоджамбази.
Гумите изсвириха, а ревът на двигателя огласи иначе тихата квартална уличка. След три пресечки излезе на Цариградско и превключването от втора на трета беше приглушено от силен удар на съединителя. Колата ускоряваше, движението беше сравнително спокойно, имаше как да заобиколи другите. На Църна маца километражът показваше малко над 180, а в колата един младеж беше стиснал здраво волана, докато мислите в главата му летяха по-бързо от Е39-ката му. И ето го завоя. 220, изобщо не мислеше да намаля. Съвсем леко чукна волана, а влажният път му изигра лоша шега. Усети как предницата започна да се носи и върна газта, опомни се, но беше късно.. Оранжевото табло светеше, всеки уред беше на мястото си и показваше точно, сякаш след миг нямаше да стане просто топка метал и пластмаса, примесена с човешки останки. А Иван.. просто затвори очи, надявайки се всичко да е лош сън. Но не беше, за жалост никога не се събуди, никога не излезе от колата, силният удар го уби на място. Но го откъсна от мислите. Вече нямаше нужда да мисли. Нямаше защо.

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 2104
Регистриран на: 17.01.2009
Местоположение: София-Коньовица
Пол: Мъж
Кара: F10

Re: Една обикновена история

Мнение от (bubsa) » 29 Ное 2013, 5:27

:bowdown: :clap:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение


...и всички разбират от всичко...

Да пишеш на БЪЛГАРСКИ език с ЛАТИНСКИ букви е като да пишеш с лайна по стената. Чете се, но не е приятно!
Изображение

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1241
Регистриран на: 22.01.2012
Пол: Мъж
Кара: Сива Бима
Мечтае да кара: Черна Голяма Бима
Детайли за колата: Лачена

Re: Една обикновена история

Мнение от hacker4eto1 » 29 Ное 2013, 9:20

Евала колега много приятна история и за жалост много правилна... Заради една К*ва да съсипем хубавият баварец..
Много пъти моята ме е ядосвала супер много и си го изкарвам на колата ...То не са гуми , спирачки :bang: :bang: :bang: и едни високи обороти :nono: :nono: Та научих се да не се вживявам толкова много а си удрям парцалчето на любимата в гаража да си е чистичка и само моя !
Изображение
Последен проект https://youtu.be/oRvrTuwa_Rg

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 617
Регистриран на: 10.11.2010
Местоположение: Шумен
Пол: Мъж
Кара: BMW 325 dizel

Re: Една обикновена история

Мнение от krasi2bmw » 29 Ное 2013, 10:32

hacker4eto1 написа:Евала колега много приятна история и за жалост много правилна... Заради една К*ва да съсипем хубавият баварец..
Много пъти моята ме е ядосвала супер много и си го изкарвам на колата ...То не са гуми , спирачки :bang: :bang: :bang: и едни високи обороти :nono: :nono: Та научих се да не се вживявам толкова много а си удрям парцалчето на любимата в гаража да си е чистичка и само моя !

Тук не става дума за КОЛАТА а за човека , него го няма ..................майната и на колата . Ако имаш деца , и някой ден ти се обадят по телефона и ти кажат че детето ти е катастрофирало , какво ще питаш пьрво НА КОЛАТА ИМА ЛИ И НЕЩО , или как е детето ? :banghead:

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1241
Регистриран на: 22.01.2012
Пол: Мъж
Кара: Сива Бима
Мечтае да кара: Черна Голяма Бима
Детайли за колата: Лачена

Re: Една обикновена история

Мнение от hacker4eto1 » 29 Ное 2013, 10:52

Колега излишен коментар.... Говоря по принцип как се получават нещата... няма да влизам в излишни спорове.
Изображение
Последен проект https://youtu.be/oRvrTuwa_Rg

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1420
Регистриран на: 18.02.2007
Местоположение: Вече в собствена колибка!
Пол: Мъж
Кара: Е38, понякога Е61, Е34 и Е65
Мечтае да кара: КА-50

Re: Една обикновена история

Мнение от predel » 29 Ное 2013, 11:33

Казарма му е трябвало.....! Иначе историята е добре написана и има заряд! Дисциплина и самодисциплина, това е преди всичко, да любов, но мислене с "горната" глава, че долната винаги подвежда :confused:
Ако няма повреда в компютъра - бийте провайдера :)

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 79
Регистриран на: 3.07.2012
Местоположение: София
Пол: Мъж

Re: Една обикновена история

Мнение от bmw2012 » 29 Ное 2013, 11:44

predel написа:мислене с "горната" глава, че долната винаги подвежда :confused:

Точно ако беше мислил с долната глава нямаше да стане така.
Супер история браво :yes:


Аватар
Мнения: 579
Регистриран на: 21.08.2008
Местоположение: Асеновград
Пол: Мъж
Кара: бавно
Мечтае да кара: e30 m3

Re: Една обикновена история

Мнение от snaiperist0 » 29 Ное 2013, 18:34

hacker4eto1 написа:Евала колега много приятна история и за жалост много правилна... Заради една К*ва да съсипем хубавият баварец..
Много пъти моята ме е ядосвала супер много и си го изкарвам на колата ...То не са гуми , спирачки :bang: :bang: :bang: и едни високи обороти :nono: :nono: Та научих се да не се вживявам толкова много а си удрям парцалчето на любимата в гаража да си е чистичка и само моя !


ти си номер 1 бе човек аххаахахахаахахахахахах :dummy: :dummy: :dummy:
БМВ не е нито най-бързата кола, нито най-луксозната, сигурно не и най-красивата, тя е просто НАЙ-ДОБРАТА!

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1420
Регистриран на: 18.02.2007
Местоположение: Вече в собствена колибка!
Пол: Мъж
Кара: Е38, понякога Е61, Е34 и Е65
Мечтае да кара: КА-50

Re: Една обикновена история

Мнение от predel » 30 Ное 2013, 16:58

driver69 написа:Имало едно време.. така започват приказките, а?
Е, тази не е по-различна. Няма да говоря за края на света, нито за третата световна. Това е просто една обикновена история.
Иван не беше по-различен от 19-годишните пичове, дошли в София от дълбоката провинция. През целият си живот не можеше да се похвали с натрупан опит, с родители с потекло или с каквото и да е, което да го отличава от другите. Нищо. Е, може би беше малко по-умен или упорит, но това не го правеше нещо специално. Строителството на сгради също не беше нещо толкова интересно, въпреки желанието на нашия герой да бъде добър в своята бъдеща професия.
И така, той побърза да си намери работа и да вземе така мечтаната купчина ламарини – Е39 530d. Изпъната, внос от германия, колата за него беше нещо като детска мечта. Въобще не помисли дали ще може да я поддържа, трябва ли му наистина и т.н. Просто я взе, искаше я. И наистина си паснаха – през следващите седмица-две Иван прекара наистина хубави моменти със своята хубавица, палавата задница му носеше само усмивки и той се чувстваше щастлив и доволен.
И така, докато една вечер отиде да почерпи бате Краси, който го беше насочил към правилната марка. В кафенето освен обичайните компании имаше една маса, на която седеше едно момиче. Само. И много красиво. Имаше още десетина минути преди уговорената среща, Иван не мисли много и отиде до нея.
- Извинявай, свободно ли е?
- Мх.
Седна той, пита я разни глупости, които не бяха от най-добрите теми за свалка, но все пак успя да вземе номера й. Чудеше се дали нещо ще се получи, но нямаше много време да размишлява на такива теми. След последната си връзка беше убеден, че няма да има друга. След това тя си тръгна и той се върна към черпенето на бате Краси, с кого се направиха на маймуни по повод новата придобивка.
На другата сутрин Иван отиде на петъчни лекции, написа няколко диференциални уравнения и надраска една-две карикатури, между унищожаването на поредната конска доза кофеин. Чудеше се дали да не запише някакъв курс по език, все пак беше доста далеч от полиглот. По някое време се сети за момичето от снощи, трябваше да й се обади после. И след стотина часа носещите конструкции отстъпиха мястото на тихата равномерна работа на дизеловия двигател.
След няколко часа Иван пиеше кафе с момиче, повече от красиво и готино. Чудеше се къде й е проблемът. Искаше да я опознае повече и затова я питаше, все по-лични въпроси, а за негово учудване тя отговаряше много готино и зряло. Той я гледаше и си мислеше че ако се влюби в нея ще е голяма грешка, че е прекалено перфектна за него. Не, не беше пръв поглед, може би и любов не беше, просто Иван не знаеше кога последно се е чувствал толкова жив и кога за е бил последният път, когато е искал да говори с някое момиче, защото му е кеф, не защото иска да я чука и просто трябва да изслуша тирадата от пълни глупости. Не помнеше, не беше скоро.
И така, от дума на дума разговорът стана доста личен, а отговорите – все по-перфектни, поне според представата му за перфектно мислене. След кафето си мислеше точно за това – как му беше приятно и се чувстваше добре. Колко малко му трябва да човек за да се радва на живота.
През следващите дни Иван мислеше само за едно нещо. Заеба всички курсове и всякакъв вид учене, по цял ден кибичеше във фейсбук и гледаше снимки на Моника, докато не си говореше с нея. За толкова малко време реши толкова много неща. Влюби се. Направи точно това, дето беше толкова „сигурен” че няма да му се случи. Чувстваше се, сякаш лети. Дори вечер, когато излизаше с Бавареца, мислеше за нея. Превключването на предавките, стремителното движение на стрелката на оборотите, всичко това беше приглушено от един ярък образ в неговото съзнание. Моника го беше накарала да забрави за всичко друго. Не беше на себе си, беше като дрогиран, но много щастлив. Никога не се беше чувствал така. Истински жив, всяка една секунда от животът му имаше смисъл. Разбра какво е да ти пука за някой друг повече, отколкото за теб самият. Много неща се промениха за толкова кратко време. Всичко му се случваше сякаш насън.
След две седмици на убеждаване, чудене и безсънни за Иван нощи, той постигна целта си. Имаше я. Имаше най-хубавото момиче до себе си. Не искаше нищо друго, нищо повече, но и нищо по-малко. Нея и само нея. Говореха. Обещаха си да бъдат заедно, да имат един живот и да бъдат щастливи заедно. Беше.. неописуемо. И за двамата.
Тя му беше разказала своята история. Беше го впечатлила, сякаш излязла от кофти филм, пълен с драми. Той видя в нея просто момичето с маска. Маската на гордостта, на наглостта и на всичко онова, способно да накара хората да се държат настрана от нея. Просто за да не видят колко слаба и ранима е, да не бъдат част от всичките лайна в живота й. Иван си мислеше че точно той е този, който ще е различен, ще я направи щастлива и никога няма да я предаде. Искаше я до себе си. Искаше момичето до себе си, тя го правеше щастлив.
За няколко дни Иван промени мнението си за жените, живота и всичко останало. Или поне започна да го променя. И виновна за това беше само Моника. Не беше к**ва. Имаше моменти, в които той искаше да намери една шибана причина да не е с нея, да докаже сам на себе си, че тя не е идеална. Не успяваше, а може просто да не искаше да види недостатъците.
И ето че той се запъти към тях, взел колие за рожденният й ден, дошъл да я изненада. Тъкмо паркира черната перла и изгаси ксеноните, когато видя че има „съперник” – Е90 320d. Красавица беше, Иван от малък харесваше бели тройки, просто черна петица беше идеалът му за кола. Линиите, хармонията, спокойствието и непоколебимостта, които излъчваше. Всичко това сякаш допълваше неговия характер. Може би спортът го беше направил спокоен, шест години борба, или просто беше такъв по природа, Иван имаше много спокоен нрав и тежък характер. Не прощаваше никога и никому.
Реши да не звъни, а да влезе и да я изненада приятно, все пак няма нищо по-романтично от 19-годишен младеж с букет рози и подарък. Натисна дръжката и вратата се отвори, а фикусът го гледаше изцъклено. До вратата видя готини маратонки, пак БМВ, а на закачалката – кожено яке. Не особено приятна мисъл се прокрадна в съзнанието на Иван, след което той закрачи тихо към спалнята. А от там се чуваха звуци, твърде познати за него. Натисна леко дръжката и видя картинка, която беше далече от мила.. по-скоро приличаше на част от евтин порнофилм.
Следващите секунди бяха мъгла. Коридорът, обувките, пътьом пусна подаръкът и розите, остави вратата отворена и влезе в колата за време, на което биха завидели най-ловките автоджамбази.
Гумите изсвириха, а ревът на двигателя огласи иначе тихата квартална уличка. ........

И тука му "светна": Та то момичето било нифоманка....
Иван спокойно загаси колата, слезе от нея и пак се втурна по стълбите. Вратата си зееше отворена, както беше я оставил, цветята се бяха разпилели по плочките в коридора!
Пътьом взе една червена роза и със замах влезе в стаята.... Реакцията беше очаквана. Двамата го зяпаха :shock: но той спокойно се приближи и поднесе цветето на момичето.
Напрежението бе неописуемо, но усмивката му, която не таеше злоба и мъст, както и цветето подействаха като "гръмоотвод".

ОТ ТУК НАТАМ - ВЪОБРАЖЕНИЯ ;)
Ако няма повреда в компютъра - бийте провайдера :)

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 312
Регистриран на: 2.10.2009
Пол: Мъж
Кара: e46 328i

Re: Една обикновена история

Мнение от BaDxBoY » 30 Ное 2013, 18:27

От тук натам си представям някаква тройка хахаха

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1003
Регистриран на: 14.12.2009
Местоположение: Габрово
Пол: Мъж
Кара: дърто Е30
Мечтае да кара: моята си,ама с неограничен бюджет

Re: Една обикновена история

Мнение от SPEED_GABROVO » 30 Ное 2013, 18:54

:yes: Браво колега,много добре написано,определено ме грабна. :clap:
Тия с Е90ките са доста опасни типове,само развалят на хората връзките :mhihi: ,ето тука едно доста истинско клипче http://vbox7.com/play:36b90fb87a
BMW не е просто марка автомобили,а начин на живот.

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 51
Регистриран на: 21.09.2011
Местоположение: Sofia
Пол: Жена

Re: Една обикновена история

Мнение от B1ZzY_BMW's Wife » 04 Дек 2013, 13:16

Ето, че Ryapoff се завърна с поредната страхотна история.. Щастлива съм, че отново мога да чета историите ти, очакваме следващата. :yes:

ентусиаст
Аватар
Мнения: 930
Регистриран на: 22.09.2008
Местоположение: софия/uk
Пол: Мъж
Кара: e60 e30 turbo

Re: Една обикновена история

Мнение от ///ivanE30 » 08 Дек 2013, 13:00

коженото яке и маратонки :shock: оставаше и анцунг адидас само :shock: не ми се връзват с новата кола ..... освен регистрацията да е била ВР ,М или ВН .......иначе добра история
bedrock city racing

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook