sometimes i feel insane
Модератори: mitaka7, Общи модератори
29 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
sometimes i feel insane
от ati » 23 Юни 2006, 22:28
Всеки има разни моменти, в които прави дадени неща, за които едва по-късно си дава сметка. Вярвам, че всеки, който чете това е имал такива преживявания, аз ще споделя поредното,с което не се гордея, не бих повторил, но...съм направил.
Късно вечер, излизам от последната прожекция в Арена 1. Сбогувам се с приятелите си и отивам към колата си - двуврата Е30-ска, 316....Малка, сива, незабележима за този, който не я търси, моята Е30-ска. Тъкмо бях оправил гумите и джантите, бях махнал пропан-бутана и всичко излишно от колата като резервни гуми, крикове, багаж. По окачване имах да сменя само една счупена пружина, за която по това време още не знаех.
Качвам се в колата, паля я и я оставям да работи на място, докато връзвам колана си и си пускам тихо музика.
I am a man who walks alone
And when I'm walking a dark road
At night or strolling through the park
звучи от говорителите докато чистите ми безлупови фарове осветяват с 100 ватовите си крушки почти празния паркинг.
Правя завой посока Люлин и незабелязано и тихо се вливам в нощното движение на София.
And When the light begins to change
I sometimes feel a little strange
A little anxious when it's dark
Вече съм на първия светофар.
Първа кола.
Температурата седи в синята зона. До мен нещо неопределено, тунинговано грозно, така че не мога да го различа на пръв поглед. Едва на втория поглед откривам под цялата излишна пластмаса и стъклопластика, скрита под сините светещи пръскалки и тъмни стъкла - Рено 19. Момче и момиче. Явно бързащи, защото се форсира на място. Но какво общо имам аз с техния зор? Защо така настоятелно ме гледа през страничния си джам? Та аз съм сток 316-ка с 14-цоловите ламаринени джанти, колата ми е без най-малък намек на състезател.
Поглеждам напред. Виждам гладния за коли тунел, празен и осветен. Чувам рева на спортното гърне на колата да себе си. Брус Дикинсън вече е извил глас в диво хеви-метъл препускане. Поглеждам температурата. Синьо.
Зелено. Свистене на гуми, вирната предница и клекнала задница - Реното се отдалечава с рев от мен, докато аз със стиснали зъби тръгвам нормално и включвам на втора. Проклинам себе си и късмета си. Навлизайки в тунела чувам тътена от набиращото Рено и умирам от яд.
Излизам от тунела и виждам Реното почти спряло на червения светофар. Дотъркалям се до него, момчето доволно ми се усмихва и форсира колата си, момичето се смее. Аз отново поглеждам температурата си - студено.
Fear of the dark, Fear of the Dark
Крещи Брус.
Зелено - тръгваме двамата, но аз бързо минавам на по-горна предавка, защото сърце не ми дава да я настъпвам студена. Реното за втори и вече познат начин се отдалечава от мен по празния нощен булевард, оставяйки все повече улични лампи между нас.
Червено, Реното спира със свистящи гуми и високи вдигната задница.
Спирам кротко до него и вече ме е срам да погледа към него - сигурно ме има за някакъв пъзлю. И без това съм изморен, тази вечер нощните улици ще минат без мен.
Зелено и познатата картинка. Сърцето ми вече се е свило до краен предел, десния крак едвам одържа порива на адреналина, но мозъкът ми успешно парира всичко.
Следва светофар, на който трябва да свия на дясно към нас, но ме хваща зелено в движение и незнайно защо продължавам след Реното.
Не, глупаво, защо да го гоня, та аз вече не съм в неговата посока. Нищо, и на следващия светофар мога да направя десен завой. Червено. Реното се тътрузи, оставяйки черни следи по асфалта.
Нареждам се по вече споменатия маниер от неговата дясна страна с пуснат десен мигач. Няма смисъл, не и тази вечер.
Започва следващия шедьовър на Iron Maiden - Be quick or be dead.
Covered in sinners and dripping with guilt
Making you money from slime and from filth.
Зелено. Два мотора едновременно извявят своя глас в нощта, два чифта гуми порят нощната тишина, две ентусиаски сърца помпат максималния дебит адреналин в десните ни крака, усещам съпротивлението на пода под педала ми на газ-та. Усмихвам се, когато въпреки танцуващата ми задница му взимам преднина, чувам как сменя предавка и прави лек скок назад, докато аз цедя все още дългата си първа и се радвам на махнатия ограничител на оборотите.
Удрям втора и задницата ми като че ли леко се подпира на земята, мъчейки се да избяга от удрящия я въртящ момент. Все още съм пред Реното и се вмъквам пред него в стесняващия се булевард.
Виждам как той се дърпа и започва да ме настига, опитвайки се да мине от моята дясна страна, която скоро ще свърши, заради стеснението. Рязко дърпам надясно, принуждавайки кола от насрещното да мине едно платно по-близо до бордюра, за да можем да се съберем всички. Реното ме минава, превключвайки на трета, докато аз все още се боря за обороти на втора. Мамка му и дълъг диференциал, мамка им и 4 дълги скорости. Още на 90 усещам огромната липса на коне, но за превключване е прекалено рано - ще падна в много неприятен диапазон. Без да се дърпам от насрещното продължавам да ускорявам след отдалечаващото се Рено. Каквото и да е то има поне моите коне, ако не и повече и доста по-добре сметнати предавки. Проклинам на ума инженерите, които са могли да пуснат такова бавно БМВ като моето на улицата. 110, мотора ще се пръсне, чак тогава включвам на трета. Единствено промяната на звука ми говори за нещо различно, няма удар на задницата в земята, както съм свикнал, къде ми изчезна въртящия момент от първата предавка?
Реното продължава да се отдалечава и вече ме води с 5 - 6 коли. Виждам как прелита над дупките - поглеждам скоростомера си - 140. Наистина няма смисъл да се опитвам да заобикалям каквото и да било с тази скорост. Виждам кола в далечината да свива по улицата, но виждайки ни как се приближаваме отбива в страни и пуска аварийни. Двамата продължаваме да набираме към Т-образното кръстовище, на което сме без предимство. И слава богу. Реното започва да се суче като нетърпеливо да излезе на разходка куче - виждам как момчето помпа спирачките и коригира курса на пързаляне на колата си в опита да спре. Скачам на моите спирачки, които явно са с една идея по-добри или може би заради сменените консумативи ме спират приятно праволинейно. Виждам как момчето няма да вземе завоя и без да гледа излита на втора с газ и завива на дясно. Аз не бях спрял до неговата скорост, движа се все още значително по-бързо и виждам, че няма смисъл да се опитвам да спирам. Не ми остава време да погледна, само насочвам леко предницата на дясно и докато крака ми е още на спирачката вкарвам със сила и без междинна газ втора - чувам зверски писък на гуми, колата ми за момент като че ли се чуди накъде да поеме, танцува като череша на топъл пудинг, и в следващия момент изнася задницата си. Но аз съм готов и контрирам, излизайки буквално с вратите настрани на булеварда. Поради липсата на мощност гумите ми бързо възвръщат сцпелението си и не мога да продължа дрифта, но за сметка на това съм почти в багажника на Реното и оставям крака си на газ-та. Пак започва да се отдалечава от мен. Вкарвам с още по-голяма злоба трета и гледам безпомощно как френската кола се отдалечава отново от мен. Със сигурност някой пенсиониран инженер на БМВ в Германия не може да спи в момента заради остър сърбеж в лумбалната област. Достигаме следващо кръстовище в Т-образен профил. Този път Реното не е толкова далеч напред, явно първия завой го е стреснал и е намалил леко темпото. Виждам го как се изнася да сече завоя и съм подготвен - вече знам, че на завойте мога да наваксвам загубеното на правите. Виждам как момчето взима завоя почти на две гуми, явно и той е със стандартно окачване като мен. Завъртам волана в желаната посока, вкарвам втора така, че цялата кола да се разтресе, контрирам и давам газ. В този момент виждам, че момчето изпуска завоя, колата му се завърта като моята, но той закъснява с контрирането и Реното поема почти право срещу тротоара. Виждам го как удря спирачки и навърта волана. На мен не ми остава нищо друго, освен леко да си дръпна десния крак, но не съвсем, за да не последва моята кола траекторията на 19-ката. Момчето почти се удря в бордюра, но успява да изправи колата си. Което ми дава възможност да завърша пързалянето си и да изправя моята. Скачам на спирачките, за да не го удар и той отново дава газ. Но вече не толкоа убедено, защото на два пъти си дърпам крака от газ-та, за да не го ударя отзад. Дава десен мигач и със скрибуцащи гуми взема завой в малка пресечка, не знам защо, унесен в транс, погледа фиксиран само в стоповете му и аз свивам. Продължаваме гонката в малките междублокови улички. 80. Виждам легналния милиоцонер преди него и скачам на кучките. Писък и мирис на изгоряла гума изпълват нощта. Момчето скача през препятствието без да намали. Пускам спирачките и минавам. Виждам го как си гаси фаровете, свива в един паркинг и вкарва колата с муцуната напред между две коли. В първия момент не разбирам какво става и продължавам напред. Спирам 200 метра по-навътре. Краката ми треперят. Главата ми е обзета от треска. Пускам волана и мигновено по ръцете ми избира пот. Цялото ми тяло се тресе от адреналинови конвулсии. Не мога да разбера къде съм и как съм се озовал тук. Чак сега чувам, че касетофона ми работи. Познат глас, позната песен. Поглеждам напред. Познатия квартал. Като събуждане в непознато време, но познато място. Излизам от това състояние с тръскане на главата.
Какво си мислех, че правя?
И защо? Защо продължих, след като видях, че е по-бърз. Защо и двамата оставихме да стигнат до там нещата, че да влизаме на кантар без предимство по нощните булеварди. И защо рискувахме колите и животите си?
Вкарвам първа и потеглям леко. На връщане виждам момчето и момичето тъкмо да влизат във входа си. Момичето говори нещо на момчето. Виждам, че е ядно, но явно още е прекалено уплашена, за да му викне. Виждам момчето със свити рамена. И то е осъзнално грешката ни. Иска ми се да разменя поне един поглед с него, да му кажа, че и аз съжелявам.
Прибирам се по всички правила на закона за движение по пътищата, спрял съм си и музиката.
Спирам колата и слизам от нея. Краката ми още треперят. БМВ-то ми мирише на бензин, изгоряла гума и феродо......
Ати
Късно вечер, излизам от последната прожекция в Арена 1. Сбогувам се с приятелите си и отивам към колата си - двуврата Е30-ска, 316....Малка, сива, незабележима за този, който не я търси, моята Е30-ска. Тъкмо бях оправил гумите и джантите, бях махнал пропан-бутана и всичко излишно от колата като резервни гуми, крикове, багаж. По окачване имах да сменя само една счупена пружина, за която по това време още не знаех.
Качвам се в колата, паля я и я оставям да работи на място, докато връзвам колана си и си пускам тихо музика.
I am a man who walks alone
And when I'm walking a dark road
At night or strolling through the park
звучи от говорителите докато чистите ми безлупови фарове осветяват с 100 ватовите си крушки почти празния паркинг.
Правя завой посока Люлин и незабелязано и тихо се вливам в нощното движение на София.
And When the light begins to change
I sometimes feel a little strange
A little anxious when it's dark
Вече съм на първия светофар.
Първа кола.
Температурата седи в синята зона. До мен нещо неопределено, тунинговано грозно, така че не мога да го различа на пръв поглед. Едва на втория поглед откривам под цялата излишна пластмаса и стъклопластика, скрита под сините светещи пръскалки и тъмни стъкла - Рено 19. Момче и момиче. Явно бързащи, защото се форсира на място. Но какво общо имам аз с техния зор? Защо така настоятелно ме гледа през страничния си джам? Та аз съм сток 316-ка с 14-цоловите ламаринени джанти, колата ми е без най-малък намек на състезател.
Поглеждам напред. Виждам гладния за коли тунел, празен и осветен. Чувам рева на спортното гърне на колата да себе си. Брус Дикинсън вече е извил глас в диво хеви-метъл препускане. Поглеждам температурата. Синьо.
Зелено. Свистене на гуми, вирната предница и клекнала задница - Реното се отдалечава с рев от мен, докато аз със стиснали зъби тръгвам нормално и включвам на втора. Проклинам себе си и късмета си. Навлизайки в тунела чувам тътена от набиращото Рено и умирам от яд.
Излизам от тунела и виждам Реното почти спряло на червения светофар. Дотъркалям се до него, момчето доволно ми се усмихва и форсира колата си, момичето се смее. Аз отново поглеждам температурата си - студено.
Fear of the dark, Fear of the Dark
Крещи Брус.
Зелено - тръгваме двамата, но аз бързо минавам на по-горна предавка, защото сърце не ми дава да я настъпвам студена. Реното за втори и вече познат начин се отдалечава от мен по празния нощен булевард, оставяйки все повече улични лампи между нас.
Червено, Реното спира със свистящи гуми и високи вдигната задница.
Спирам кротко до него и вече ме е срам да погледа към него - сигурно ме има за някакъв пъзлю. И без това съм изморен, тази вечер нощните улици ще минат без мен.
Зелено и познатата картинка. Сърцето ми вече се е свило до краен предел, десния крак едвам одържа порива на адреналина, но мозъкът ми успешно парира всичко.
Следва светофар, на който трябва да свия на дясно към нас, но ме хваща зелено в движение и незнайно защо продължавам след Реното.
Не, глупаво, защо да го гоня, та аз вече не съм в неговата посока. Нищо, и на следващия светофар мога да направя десен завой. Червено. Реното се тътрузи, оставяйки черни следи по асфалта.
Нареждам се по вече споменатия маниер от неговата дясна страна с пуснат десен мигач. Няма смисъл, не и тази вечер.
Започва следващия шедьовър на Iron Maiden - Be quick or be dead.
Covered in sinners and dripping with guilt
Making you money from slime and from filth.
Зелено. Два мотора едновременно извявят своя глас в нощта, два чифта гуми порят нощната тишина, две ентусиаски сърца помпат максималния дебит адреналин в десните ни крака, усещам съпротивлението на пода под педала ми на газ-та. Усмихвам се, когато въпреки танцуващата ми задница му взимам преднина, чувам как сменя предавка и прави лек скок назад, докато аз цедя все още дългата си първа и се радвам на махнатия ограничител на оборотите.
Удрям втора и задницата ми като че ли леко се подпира на земята, мъчейки се да избяга от удрящия я въртящ момент. Все още съм пред Реното и се вмъквам пред него в стесняващия се булевард.
Виждам как той се дърпа и започва да ме настига, опитвайки се да мине от моята дясна страна, която скоро ще свърши, заради стеснението. Рязко дърпам надясно, принуждавайки кола от насрещното да мине едно платно по-близо до бордюра, за да можем да се съберем всички. Реното ме минава, превключвайки на трета, докато аз все още се боря за обороти на втора. Мамка му и дълъг диференциал, мамка им и 4 дълги скорости. Още на 90 усещам огромната липса на коне, но за превключване е прекалено рано - ще падна в много неприятен диапазон. Без да се дърпам от насрещното продължавам да ускорявам след отдалечаващото се Рено. Каквото и да е то има поне моите коне, ако не и повече и доста по-добре сметнати предавки. Проклинам на ума инженерите, които са могли да пуснат такова бавно БМВ като моето на улицата. 110, мотора ще се пръсне, чак тогава включвам на трета. Единствено промяната на звука ми говори за нещо различно, няма удар на задницата в земята, както съм свикнал, къде ми изчезна въртящия момент от първата предавка?
Реното продължава да се отдалечава и вече ме води с 5 - 6 коли. Виждам как прелита над дупките - поглеждам скоростомера си - 140. Наистина няма смисъл да се опитвам да заобикалям каквото и да било с тази скорост. Виждам кола в далечината да свива по улицата, но виждайки ни как се приближаваме отбива в страни и пуска аварийни. Двамата продължаваме да набираме към Т-образното кръстовище, на което сме без предимство. И слава богу. Реното започва да се суче като нетърпеливо да излезе на разходка куче - виждам как момчето помпа спирачките и коригира курса на пързаляне на колата си в опита да спре. Скачам на моите спирачки, които явно са с една идея по-добри или може би заради сменените консумативи ме спират приятно праволинейно. Виждам как момчето няма да вземе завоя и без да гледа излита на втора с газ и завива на дясно. Аз не бях спрял до неговата скорост, движа се все още значително по-бързо и виждам, че няма смисъл да се опитвам да спирам. Не ми остава време да погледна, само насочвам леко предницата на дясно и докато крака ми е още на спирачката вкарвам със сила и без междинна газ втора - чувам зверски писък на гуми, колата ми за момент като че ли се чуди накъде да поеме, танцува като череша на топъл пудинг, и в следващия момент изнася задницата си. Но аз съм готов и контрирам, излизайки буквално с вратите настрани на булеварда. Поради липсата на мощност гумите ми бързо възвръщат сцпелението си и не мога да продължа дрифта, но за сметка на това съм почти в багажника на Реното и оставям крака си на газ-та. Пак започва да се отдалечава от мен. Вкарвам с още по-голяма злоба трета и гледам безпомощно как френската кола се отдалечава отново от мен. Със сигурност някой пенсиониран инженер на БМВ в Германия не може да спи в момента заради остър сърбеж в лумбалната област. Достигаме следващо кръстовище в Т-образен профил. Този път Реното не е толкова далеч напред, явно първия завой го е стреснал и е намалил леко темпото. Виждам го как се изнася да сече завоя и съм подготвен - вече знам, че на завойте мога да наваксвам загубеното на правите. Виждам как момчето взима завоя почти на две гуми, явно и той е със стандартно окачване като мен. Завъртам волана в желаната посока, вкарвам втора така, че цялата кола да се разтресе, контрирам и давам газ. В този момент виждам, че момчето изпуска завоя, колата му се завърта като моята, но той закъснява с контрирането и Реното поема почти право срещу тротоара. Виждам го как удря спирачки и навърта волана. На мен не ми остава нищо друго, освен леко да си дръпна десния крак, но не съвсем, за да не последва моята кола траекторията на 19-ката. Момчето почти се удря в бордюра, но успява да изправи колата си. Което ми дава възможност да завърша пързалянето си и да изправя моята. Скачам на спирачките, за да не го удар и той отново дава газ. Но вече не толкоа убедено, защото на два пъти си дърпам крака от газ-та, за да не го ударя отзад. Дава десен мигач и със скрибуцащи гуми взема завой в малка пресечка, не знам защо, унесен в транс, погледа фиксиран само в стоповете му и аз свивам. Продължаваме гонката в малките междублокови улички. 80. Виждам легналния милиоцонер преди него и скачам на кучките. Писък и мирис на изгоряла гума изпълват нощта. Момчето скача през препятствието без да намали. Пускам спирачките и минавам. Виждам го как си гаси фаровете, свива в един паркинг и вкарва колата с муцуната напред между две коли. В първия момент не разбирам какво става и продължавам напред. Спирам 200 метра по-навътре. Краката ми треперят. Главата ми е обзета от треска. Пускам волана и мигновено по ръцете ми избира пот. Цялото ми тяло се тресе от адреналинови конвулсии. Не мога да разбера къде съм и как съм се озовал тук. Чак сега чувам, че касетофона ми работи. Познат глас, позната песен. Поглеждам напред. Познатия квартал. Като събуждане в непознато време, но познато място. Излизам от това състояние с тръскане на главата.
Какво си мислех, че правя?
И защо? Защо продължих, след като видях, че е по-бърз. Защо и двамата оставихме да стигнат до там нещата, че да влизаме на кантар без предимство по нощните булеварди. И защо рискувахме колите и животите си?
Вкарвам първа и потеглям леко. На връщане виждам момчето и момичето тъкмо да влизат във входа си. Момичето говори нещо на момчето. Виждам, че е ядно, но явно още е прекалено уплашена, за да му викне. Виждам момчето със свити рамена. И то е осъзнално грешката ни. Иска ми се да разменя поне един поглед с него, да му кажа, че и аз съжелявам.
Прибирам се по всички правила на закона за движение по пътищата, спрял съм си и музиката.
Спирам колата и слизам от нея. Краката ми още треперят. БМВ-то ми мирише на бензин, изгоряла гума и феродо......
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- WilliamsF1Team
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1583
- Регистриран на: 8.02.2006
- Местоположение: София
от WilliamsF1Team » 23 Юни 2006, 22:51
Ти като няма какво да правиш и започнеш да разказваш историите ти, ни създаваш удоволствие.Аз се разбивам от кеф не знам за останалите... 
Аз в момента и съм много заинтригован, защото живея на първото Т-образно кръстовище и ме е малко яд честно казано, че не съм чул цвилене на гуми. Така както описа cruise-a се сещам, че може "утре" аз да съм на твое място и едва ли ще направя по различно нещо, макари и после да съжалявам.
Аз в момента и съм много заинтригован, защото живея на първото Т-образно кръстовище и ме е малко яд честно казано, че не съм чул цвилене на гуми. Така както описа cruise-a се сещам, че може "утре" аз да съм на твое място и едва ли ще направя по различно нещо, макари и после да съжалявам.
от Griffin » 23 Юни 2006, 23:17
Страхотен разказ. Нямам какво повече да кажа! 
1.8 литра е чудесен обем. Не мога да разбера, защо продължават да произвеждат 0.5 литрови халби?!
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
от ati » 23 Юни 2006, 23:46
DBPM написа:Люлин а ? цялата тази драма къде я разви бе колега
то не че няма къде но така като те чета дали не е било при централната поща ...
right in the middle of nowhere
точно там, посока околовръстното, после свихме към Мистър Бриколаж и в последствие на булеварда, който мисля че дели 1-ва от втора част и после се залупахме някъде из втора част, ма ако ме питаш къде точно и аз не знам, помня някакви огради като на училищен двор, но това ми е единстевното ходене в 2-ри микрорайон, та не съм сигурен
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- Дилян Пенчев
-
E30 Fanatic!
-
- Мнения: 4057
- Регистриран на: 14.10.2005
- Местоположение: Столичанин
- Пол: Мъж
- Кара: Е36 328g
- Мечтае да кара: Е30 Cabrio, Е30 с голям мотор, Е30 М3 SportEvo
от Дилян Пенчев » 23 Юни 2006, 23:49
И аз редовно на прибиране към вкъщи минавам по някакви заобиколни маршрути .. без да искам 
Позната история
Само ме е яд като ми се бъгне нещо колата от простотийте и напрао после не мога да спя
Позната история
Само ме е яд като ми се бъгне нещо колата от простотийте и напрао после не мога да спя
Какво се мъчиш да четеш тука, не пише нищо интересно вече
))
от HammaN » 24 Юни 2006, 0:10
ati ореди писането в този подфорум, но и това си има добра страна всеки път когато видя нова негова история се радвам повече и повече - чета минимум 2 пъти ! 
- steeN
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 6615
- Регистриран на: 7.04.2004
- Местоположение: CA
- Кара: конете да бягат
- Мечтае да кара: mustang gt, много черeн...
от steeN » 24 Юни 2006, 2:49
хаха якоооооооооСъс сигурност някой пенсиониран инженер на БМВ в Германия не може да спи в момента заради остър сърбеж в лумбалната област.
- Practical men, who believe themselves to be quite exempt from any intellectual influence, are usually the slaves of some defunct economist. – John Maynard Keynes
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
от txe » 24 Юни 2006, 14:18
Ако трябва да изпадаме в конкретика мисля, че сте наминали край 90то у-ще.. то е там из дебрите на 2ри микрорайон.. но това не е особено важно Ати, хвала за разказа.. дали е правилно или не не знам, факт е че адреналина плаши едни и обсебва други
на 2ри микрорайон.. но това не е особено важно Ати, хвала за разказа.. дали е правилно или не не знам, факт е че адреналина плаши едни и обсебва други what a helluva ride
- mastorpetko
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 289
- Регистриран на: 28.12.2005
от mastorpetko » 25 Юни 2006, 0:13
Страхотен разказ! Поздравления, наистина имаш дарба. Все едно, че аз ти карах БМВ-то.
Това ми хареса най-много:
Поезия
Това ми хареса най-много:
ati написа:Зелено. Два мотора едновременно извявят своя глас в нощта, два чифта гуми порят нощната тишина, две ентусиаски сърца помпат максималния дебит адреналин в десните ни крака, усещам съпротивлението на пода под педала ми на газ-та.
Поезия
от alx » 25 Юни 2006, 3:33
а кат си сменяш маслото по нощите пред блока- не те е страх от тъмното а?
алекс
трабант 601с
разни други возила
трабант 601с
разни други возила
от Idiot » 25 Юни 2006, 21:05
поздрав за статията........ много спомени изникнаха ей така изведнъж от мен.. Много подобни случки, много по рискови сами по себе си, но със сигурност няма да ги споделя със вас поради липсата на дар слово като на автора на статията!!!! Адмирации още един път....
Само ръчните скорости и хубавите жени ще ни избавят от педерастията!!!!!!
- M2PR
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1932
- Регистриран на: 3.03.2006
- Местоположение: над града..
- Пол: Жена
- Кара: звездомобил
29 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
