Виж темата - Един дълъг летен ден

от **enigma** » 11 Юни 2012, 8:35

Ето една измислена история отпреди много години (2005) със снимки намерени в нета.
Предварително се извинявам за отвратителната ми граматика (става все по-зле с годините

).
Такива дни никога не се забравят и пожелавам на всички много такива моменти

Беше хубав летен ден, от най-дългите. С брат ми трябваше да си приберем едно наскоро пристигнало 645 от БМВ дилъра. Отиваме до дилършипа с мурчи-то като не пропускаме да го щракнем там за спомен

Взимаме БМВ-то и малко го понастъпвам по пътя към къщи
ама нещо е малко странно това возило.
Тромаво се усеща, интериора е малко недомислен... Абе нещо липсва на тая кола, ама тя беше за жена ми така или иначе, тя да се оправя.
Правим малка фотосесия и сядаме да починем малко, обаче денят едва започва.

А пък преди няколко дена случайно минавахме покрай едно казино и влезнахме на майтап и ударихме един джакпот
(калитарчета си падахме).

Та седим си с брат ми и гледаме останали още малко долари от казиното и си мислим - Абе що не вземем да си вземем едно ферари?
- Е как ферари, той Феручо Ламборгини за какво се е борил?! Така да го предадем?
- Абе остави го Феручо, човек трябва сам да пробва.
- Ами хубаво да вземем, ама може ли така изведнъж да се изтърсим и като в бакалията?
- Може, познавам един дето работи в дилършипа и каза, че току-що има върнато едно 360 модена на малко мили...

Казвам на жена ми - "Ще дойдеш ли с нас да вземем едно ферари?" А тя ме поглежда с един такъв поглед, който ми напомня как майка ми ме гледаше в кореком-а
на щанда с мачбокс количките, и поклаща глава... Ехх, неизживяно детство. Хубаво, ще вземем едно приятелче да помогне с карането (понеже искахме да отидем
с 2 ламбота до дилъра да изглеждаме по-сериозни). А за по-интересно, да не ни е скучно до там, че е надалече, се разбираме - който стигне последен ще се
занимава с регистрацията и другите глупости по колата. И тръгваме така, аз с гаярдото, той с мурчиелагото. Викам му - Ти ще го возиш оня тюфлек, иначе хептен нямам шанс
с толкова товар

Та караме си така веселата компания, обаче има трафик и не може да натискаме колите, и по-добре - да не ми избяга.

Равномерният тътен на мощният двигател зад мен ме изпълва с положителни емоции.
Слънцето вече е високо, лъчите се отразяват в таблото, заиграват се и се разделят в целия диапазон на спектъра, галейки ме по лицето (все едно летя високо в небето), обаче в същото време малки камъчета
(или може би песъчинки) ме бият по бузата през отворения прозорец, напомняйки ми, че съм легнал на няколко сантиметра над земята

.

Само че, за зла беда гаярдото имаше софтуерен проблем с е-гиъра ... понякога като чакам на светофар изключва от скорост и не може да включи, трябваше
да се загаси двигателя и пак да се запали (да се рестартира компютъра

Та като слезнахме от магистралата се наредихме най-отпред на един светофар,
наоколо сеирджиите гледат с интерес, обаче като светна зелено мурчиелагото се изстреля напред с бесен рев, а аз останах да форсирам на място (за радост на публиката).
Та след 2рото такова изпълнение мурчиелагото се откъсна доста напред, а пред мене - тежък камион и пенсионер, и се влачат едва-едва. А пък има много
насрещен трафик, не мога да изпреваря.
Мислено псувам програмистите от ВАГ, а мурчиелагото даже не се чува вече. Съсредоточавам се и дебна и за минимална пролука в трафика да се изстрелям отпред, ама няма...
а и се сещам че точно по тоя начин стават големите бели, та се кротвам зад пенсионера. Мигвам му 2 пъти, ама той явно огледалата не ги е поглеждал от виетнамската война досега, а и какво да го притеснявам човека - никой не ми е длъжен. И така десетина минути карам и гледам безпомощно, обаче изведнъж мервам отдясно мигащи полицейски лампи и нещо познато
оранжавее отпред... трупъра ги е спипал за превишена скорост. Мнението ми за ВАГ програмистите претърпява рязък обрат (браво момчета, само така се пише код),
минавам бавно, като на парад покрай брат ми и се ухилвам ехидно... той ме гледа тъжно докато чака да му напишат акта, защото вече сме почти стигнали и няма никакъв шанс. Та стигнахме, огледахме колата, пробвахме я малко (не че много разбираме, нито пък много можем да караме), ама резливия звук на двигателя ни се стори донякъде приятно разнообразие на това, което
сме изпитвали досега (не че е с нещо по-добро, просто.... различно), и решихме - вземаме я.

Около два часа по-късно:

После малко се разходихме с 3те коли, да се похвалим наляво-надясно (извинявам се за порнографската снимка, на която до ключа на модената има един ключ от кайен - просто така се получи, много ключове , малко джобове).

Прибираме се, доволни и вече поизморени... приятелчето остана да спи в нас. Всъщност, вече се мръква и е много приятно, подухва лек ветрец, аромата на цветята от градината ни освежава, безмерната гора, която започва от задния двор зашумява...
Вечерта ще е дълга, защо да не отидем да половим риба на езерцето наблизо?