Отново премеждия при пътуване

[vicho Профил ICQ]

Всеки път на едно и също място се случват интресни неща... Пътя София - Враца (през Ботевград)... То не е кой знае каква история, но все пак има поуки в нея, за държавата и за хората в нея, което за пореден път доказва, че всички се държат дружно, а в крайна сметка сме на едно НИКАКВО ДЕРЕДЖЕ!!!

Та днес към 16:00 си взех колата от ремонт (спирачна система), сипах нафта и смело потеглих за Враца в това ужасно време, а то наистина беше такова, снеговалеж комбиниран с мъгла (слава богу не много гъста) и заледена магистрала. До Богров всичко беше окей, движех си се нормално със 100 км/ч и след като се качих на магистралата, обичайната гледка, няколко сантиметра сняг, нито луга, нито машини които да разринат снега, абе нищо... Да видите как се кара по магистралата със 70 км/ч (по принцип при сухо време се движа през повечето време със 150, ама това е друга тема)... Просто времето не позволяваше повече от тази скорост, а дори и при нея при инцидент забравете да спрете. Ама какво, да пътувам до Враца 4 часа ли???? (не, че в крайна сметка не бяха почти толкова, ама понатам в разказа) Остави снега ами отдолу и лед имаше. Изпреварвам по магистрала камион с 60 км/ч в най-дясна лента и колата отказва да се подчинява, чист лед отдолу... абе ужас! Е някак си минах, след това Ботевград и след това баирчето със завойте, е там е ужас ве... всеки път има по някоя случка, я някой се обърнал, я ще изпреварва някоя мадама каскадиор, я нещо друго... Та избързах аз през селата но все пак началото на тая епопея (от завой) застигнах камион и вектра които успях да задмина след 3я завой, камиона движеше с 20, малко рисково ама успях да ги задмина и вече си свиркам нагоре с 60, ама нъцки, видях спряла една кола и един микробус и един камион, спрях след тях, почудих се малко, дадах аварийни и минах пред тях и какво да видя една цитерна (заедно с влекача) напряко на шосето, ама така, че няма откъде да се мине... и така започна да се събира колона, не знам след мен колоната колко беше дълга, но едва ли беше малка. Седя си аз и си чакам, пуснал съм си музика, парното, хрупам вафлички и чакам да дойде някой да го изтегли тоя Камион, ама само с чакането и надяването си останах. Прередиха се още 5 коли пред мен и така, аз си седя и си чакам. Събраха се хора около камиона, първо идеята им беше да разглабят мантинелата, понеже влачеха някакви гаечни ключове и оглеждаха мантинелата отблизо, ама май се отказаха (така ли се разглабя мантинела), по моя преценка 50на човека и започнаха да го бутат и със задружни усилия. Шофьора явно имаше опит и успяха да измъкнат камиона, след час мъки, на студа. Избързах аз напред и си продължих към Мездра спокойно с 50-60... колоната която беше срещу мен няма да ви казвам колко беше, има-няма 10на км... след като стигнах на караулката на Мездра видях, че полицая отбиваше движението да минават през Ребърково, през Искърското дефиле за към София, заради Цистерната и огромното задръстване. Благополучно пристигнах във Враца в 19 без 10.

Изводи...

Кой се грижи за пътищата да питам аз? Не, че нещо ама са суперотвратителни, неподдържани, дупки, сняг и какво ли още не, и после катастрофи, е много ясно, остави, че караме като луди, ами и пътищата ни не са в ред. Направо си е за нерви.

Дори и в тия трудни условия българите пак се държат заедно и си помагат. Защото явно нямаше кой да изпрати една верижна машина да изтегли Цистерната. Дойдоха полицайчетата със скъпите коли, някви нови вектри, 406-ци и т.н. и само си лафят и гледат умно... Е това на какво прилича.

В крайна сметка всичко е добре, щом приключва добре.

Поздрави от София - Ботевград - Враца (ебати интересния маршрут)

Вичо