Винаги с вратите напред...:)

[ati Профил ICQ]

Пуснал съм си ваната да се пълни с топла вода, която чувам оттук как се пълни и чака само моето морно тяло да се потопи в нея и да се отпусне.И докато стане това ще ви споделя какво ми(ни) се случи днес, което ме кара да се усмихвам отново и отново.
Поради една или друга причина днес 17.02 заедно с Босев, съпругата му, Асен, Гад, Виктор Gazzar се наложи да пътуваме до Плевен. Колите бяха е34 М50 и дизеловата 318-ка на Гад (е46). Пътя заради необходимостта да спестим гориво не беше нищо особено, като изключим факта, че си направихме опашка от фенове, докато карахме в двете ленти на магистралата с 70, докато се наредим успоредно и след третото свиркане на клаксона изведнъж да се отдалечим от насъбралото се гъмжило....беше весело, макар и двете коли да не стават за удари на задниците в асфалта, но не това е историята.
Пристигаме в Долна Митрополия на самолетната писта - горе долу към 50 метра широчина, засечени 2.1 км дължина, няколко перфекетни обратни завоя, по които принципно маневрират самолети. И сняг По по-голямата част на пистата......
Трябваше да обърна посоката на движение на Е46-цата в края на пистата, където всичко беше заснежено, втора, малко газ, малко контриране - за пръв път карам Е46 настрани и баланса на автомобила е невероятен, останах изумен - не поднася рязко, наподобява ми малко движението настрани с е28, но дори се случва малко по-бавно Завиваш си и имаш време за всичко, а колата се носи така приятно настрани, все едно е изчислена да върви така Естествено при положение, че колата не е моя се лигавя около 2000 оборота и леки заигравки (разкриха ме при връщането по следите ), качи се собственика и започна шоуто.
Първо упражнение - движение с около 100 км/ч на трета по изцяло заснежене участък, рязко врътване на дясно, бързо ляво и муцуната на колата сочи в голяма степен към тревата, отзад усещам как се е изнесла задницата, бързо въртене на волана обратно, колата изведнъж застава на другата страна и пак и пак и пак
Не претендирам да съм добър дрифтаджия, но имам здрави нерви, и въпреки това тези продължителни маневри, при които настрани изминавахме по 30 - 40 метра с около 28м/сек (100 км/ч) не можеха да не накарат усмивката ми да стане все по-широка и лъчезарна
За пръв път от много време усещам тръпка от това, хормони те блъскат в главата, инстинктивно стискаш дръжката, запираш краката в пода и остава само едно - да се наслаждаваш на безтегловното усещане от движението на колата настрани...
Второ упражнение - обратните завой, които са мислени да слиза самолета от пистата - широки, дълги и...точно така, почти изцяло заснежени
И отново майсторкото шофиране на ГаДИНКО ни събра погледите - на няколко пъти показа какво значи да вземеш целия завой настрани със скорост около 70 км/ч На мястото на РВД-тата имаше военни, предимно старшини, които като видяха първия обратен завой на Динко се построиха в редица да гледат, работници, които до този момент кротко си вършеха работата оставиха всичко и се обърнаха да гледат как едно ново баварско произведение върви настрани, хвърляйки на около 3 метра височина сняг, от който част от задницата не се виждаше. Настрани значи наистина настрани
Едно голямо към Динко, който показа перфектен контрол на кола, за която до този момент не смятах, че може да е така добре центрована откъм динамичен баланс
Ати