На косъм от тоализиране на Е30-ката...

[Дилян Пенчев Профил ICQ]

Колеги... вчера минах по тънката лайсна На прибиране от Банско на познатия за всички проход - Предела, след обилен снеговалеж и лошо време в комбинация с непочистен път и никакво опесъчаване се случи случката...
Карам си аз и сме си колонка от един бус, мойта кола и едно Ауди зад нас... та движиме си се по предела а пътя - КУКЛА, пресен сняг, добра видимост, управлява се добре колата и по пътя надолу - яко дрифтове... хората който караха около мене даже свикнаха че така си карам и не спазваха дистанцията която спазваха в началото
И както си карам и вече реших че спирам с дрифответе за да не се наиграя и спокойно влизам в един ляв завой който даже не беше остър но се оказа че там е текло вода през платното и в последствие замръзнала, важна роля изигра и шпер-диференциала както и невниманието ми и ненавременната реакция влизайки в завоя усетих че предницата не ще да ме слуша...бях на втора и се уплаших и пуснах газта рязко и тогава блокираха двете гуми и тръгна задницата, това не беше единствената ми грешка - закъснях с натискането на съединителя за да предотвъртя блокирането на гумите и да изправя колата Докато се осъзная какво става вече бях навъртял пълен обратен (инстинктивно) и гледах безучастно как колата се плъзга перпендикулярно на пътя и след бърз поглед оцених ситуацията - в дясно имаше малка канафка и каменна стена, в ляво имаше леко оширение в пътя около 1,5 метра и после храсти и дере с дървета на около 5 метра под храстите
Скоростта беше около 40 км/ч и колата "летеше" като нямаше никакви изгледи скоростта да намалее дори малко представих си как на дрифт отивам през храстите към дерето да пийна водица като преди това събирам няколко дървенца
Инстинктивно наковах спирачки и задницата полетя още по-силно тогава незнайно как просто взех та навъртях пак ляв волан до край и пуснах спирачките... колата се засили и за миг се обърна с задницата по посока на движението като направих 180 градуса завъртане с незначително влизане в насрещното платно, след миг без да се замисля какво правя навъртях пак пълен волан на ляво и предницата полетя пак надолу и пак натиснах спирачка до долу, блокирайки гумите за малко предницата идеално завърши 360 градусовото завъртане тикана от тежестта на двигателя надолу
Бързо изправих волана и колата "ЗАКОВА" праволинейното си движение по платното
След равносметката която направихме с навигатора в колата се получи перфектно 360 градусово завъртане с влизане в насрещното платно при вторите 180 градуса, имах късмет че отдолу не идваше автомобил защото щеше да стане страшно
Всичко това се случи за ужасно малко време дори не успях да реагирам адекватно и може би това ни отърва от сериозен удар в каменна стена или падане в дере Реагирах спонтанно, без да се замисля какво правя след което дори не разбрах как точно се случи всичко
След висшия пилотаж траещ не повече 2-3 сек усетих как адреналина и ускорения ми до максимум пулс ме блъскат в главата и съшевременно изпитах невероятно удовлетворение от стореното
Зад мен караше някакъв пич който бая време ми гледа дрифтовете и това което направих забелязах че хич не го изненада, ми напротив даже се изкефи Което ме наведе на мисълта че е изглеждало контролирано и като че ли умишлено го направих
Радвам се че се разминах с сериозния проблем а също така и успях за първи път в скромния си шофьорски стаж да направя почти перфектно 360 градуса завъртане при крайно неблагоприятни условия и като за капак на всичко не знаех изобщо какво става

Да но до тук не свършиха премеждията Продължихме шофирането посока София и аз крайно прадпазлив с треперещ ляв крак си карам и стигайки до благоевград попадаме в някакво километрично задръстване... след нахално престрояване и голяма доза неблагоразумие напреднахме напред в опашката докато не стигнахме до место където колите в нашата посока бяха заели и двете платна на пътя
Попитахме какво става и разбрахме че доста по-надолу има някакви тирове който са катастрофирали и са блокирали пътя и това се е случило сутринта а ние пристигнахме на местото към 14 часа
След кратко събеседване с картата обърнахме и тръгнахме по алтернативен път през село Кочериново Оказа се че и там е задръстено и след като поседяхме 30 мин на едно место разбрахме няма изглед да се мръднем скоро... обърнахме и гледайки картата решихме да пробване някакъв третокласен път който свързва Благоевград и Бобошево... стигнехме ли там след това е лесно пътища много Върнахме се и тръгнахме натам но след като попитахме един човек за този път на къде е той ни разубеди като обесни че този път не съшествувал вече
Твърдо решени да се приберем се върнахме в "ЗАДРЪСТВАНЕТО" което беше вече и по главния път в Благоевград тоя с мантинелите посредата
След като се наковахме там и изгубихме всякаква възможност да се върнем обратно в Благоевград поне да хапнем и да убием времето поседяхме още почти два часа докато стигнем до края на мантинелата при Лукойл и последвахме голяма част от колите който обръщаха по посока Благоевград...
Решихме с Мето да навестим негова стара позната която живее там и след кратък разговор по телефона се отправихме към посочената от нея улица... е да ма ние не знаехме къде се намира тя
Понеже Мето е ходил и на спомени вика намира се някъде на горе... карай на горе и аз карам и стигаме един остър ляв завой, стръмен с канафка от лявата страна и доста добър вираж към нея
Както си вървях на втора колата започна да спира и стигнахме до средата на завоя и там спряхме... направих опит да тръгна които бе последван от хлъзгане на задницата на колата към канафката и колата започна да се хлъзга надолу по байра
Натискам аз спирачки и усещам че колата се пързаля неконтрулируемо по склона и няма никакво сцепление
Бързо съобразих че с блокирали гуми колата е неуправляема и отивам в канафката... тогава пуснах спирачката и леко с завъртане на волана се опитах да я отдалеча от канафката точно се отдалечих и вървейки с гъзо напред по нанадолното пак опитах да спра Уви долу беше толкова хлъзгаво че нищо не постигнах освен отново колата да тръгне към канафката и то по бързо
Пак маневра с волана... пак на косъм изправяне като едната предна гума леко падна в канафката.
Тогава реших да се опитам да повторя процедурата от Предела и да обърна колата с предницата надолу
Е да ма тоя път парашута ми не се отвори и колата се плъзна перпендикулярно на пътя летейки към едни кофи
Аз вътре се набрах на волана и викам "НЕ НЕ НЕ НЕ КОФИТЕ"
Пак проба с спирчката и волана и пак грешка Нямаше изправяне на този лед и наклон
Трябваше да избирам къде да се спра... в близките гаражи на къщите или да напдна в канафката
Е избора не беше труден защото канафката ме привличаше като магнит заради виража а и мене ми светнаха лампите вече Натиснах панически спирачката до долу и чаках да се спреме в канафката
Паднах в канафката като бронята се опря в бетонната и стена и задницата беше вирната нагоре
Слезнах и огледах и видях че щети няма
Горе на байра имаше един Голф 4-ка фор моушън и някакви хора се опитваха да го поместят с бутане... в момента в който стъпи на леда се подхлъзна настрани и видях как поема мойта траектория и щеше да свърши на същото место... проблема беше че то беше заето от мойта кола
Зарадвах се като видях че се блъсна в спряла НИСА отстрани и така остана... за кратко се зарадвах и тръгвайки към хората да им помогнеме разбрахме за какво иде реч
Долу беше такава пързалка че мето падна като гнила круша и пое същата траектория начертана от гумите ми
Помагайки на хората да избутат ГОЛФ-а се радвах че ще ни помогнах и ще извадим колата от клопката... слизайки бавно надолу с още 5 човека всичките паднахме на леда Беше невероятно
Почваме да умуваме как ще я извадиме когато погледжам от байра от горе се задава един трактор с гребло Ама яката работа трактор - "БЕЛАРУС"
Махаме му ние да не идва че ще се хлъзне а тоя си знае неговото и кара ние пак махаме и тоя обаче не спира
аз изтръпнах като знам кое е най-доброто място за спиране в този заледен участък и като знам че там беше мойта кола и на всичкото отгоре беше препречила половината платно
Махаме на тракториста - "ОН" не спира
Побеснях и бях готов да побегна настрани за да се предпазя и да гледам безучастно как трактора се спира в мойта кола с греблото си в мойте врати
Тогава човека размисли и реши да се опита да спре... не беше закъснал много но все пак трактора пое по леда настрани, обаче Оператора на машината ( ) беше явно весел под влияние на алкохол реши че ще ще спре и пускайки греблото успя да се забие в купчина пръст отстрани
Доволно извадихме колата и поехме съвсем бавно надолу... говорихме с наши приятели чакащи в колоната и разбрахме че за всичкото това време което ние сме се мотали те са мръднали с метри
Отидохме на гости на момата и се оказа че тя си има гостенка и двете са сами
Много се зарадваха щото скучаели и ни поканиха да преспим там при което направих равносметка какво преживях... какво но очаква като си тръгнем и реших да приключа филма с ХЕПИ ЕНД
Преспахме там и днес рано сутринта се прибрах безаварийно като след всичките тези премеждия единственото останало на лице нещо беше веселия спомен от преживяното и съевременно поука от случката
Сега си я гледам Е30-ката през прозореца и се радвам колко ми е послушна
Другото е обект на друга тема

Поздрави на всички и помнете... който каквото иска да си говори от ходенията по Витоша и Плана ефект има
Знайте че натрупания опит в един момент може да ви спаси от неприятни последици И на на последно място Не карайте уморени, пили и заспали защото стотни в такива ситуаций са решаващи

П.С. И бързо да въртите волана