На края на света.

[Spit-Fire]

За по-добър ефект препоръчвам след първите 10-15 реда - http://www.youtube.com/watch?v=njwvIPJlPN0


Звуци от коли, клаксони, безброй пешеходци и куп различни работи се чуваха под прозореца на Петър. Именно те го събудиха от не особено продължителния му сън. Той стана, протегна се и излезе на терасата, където слънцето го посрещна с топлите си утринни лъчи. Той се огледа наоколо за да види какво става навън. По улиците кипеше живот. Но погледа му се спря някъде в близката далечина , на няколко дървета. Под тяхните корони се подаваше черната муцуна на любимата му.
Той се прибра вътре, пооправи набързо , облече се, излезе навън и се запъти именно към тези дървета. Отключи колата си, седна вътре и се запъти по дневните задачи.
...
Денят почти бе към края си. Слънцето бавно и небрежно наближаваше към хоризонта, чакащо края на смяната си и да бъде заместено от луната. Малко по малко суматохата по улиците намаляваше. Привършваше и работния ден на Петър. Почти 21 часа. Петър тъкмо излезе на улицата и отключи своята любима, седна вътре, пусна си музика и запали цигара след дългия работен ден. Но в погледа му ясно личеше, че няма намерение да се прибира. Нощта тепърва предстоеше, а с нея и безброй приключения.
Петър запали любимата си и я остави да поработи малко на спокойствие , може би и да се наслади колко е спокойна, когато не я пришпорва.
След броени минути той потегли и се понесе по опустяващите улици с бавна скорост. Пушейки цигара и слушайки музика се чудеше на къде да поеме, защото израза "на където му видят очите" не вършеше работа в случая. Вече 1 час се въртеше из града безцелно.
На таблото му светна лампа - бензина привършваше. След около 300 метра видя бензиностанция, бавно влезе в нея и спря на най-отдалечената колонка. Извади портмонето си и погледна вътре - мяркаха се 60 лева и някакви стотинки. Когато момчето от бензиностанция дойде , Петър му заръча - Зареди за 60 лв. , след което се запъти към касата.
Когато седна в колата, стрелката на безина сочеше малко след половината на резервоара.
"Перфектно" - помисли си той, запали и се върна обратно на улицата.
Когато покара още няколко километра вече знаеше къде отива. След 2 пресечки зави надясно - точно към входа за магистралата. Той беше наясно, че най-близката бензиностанция на нея е на около 500 км. а отбивки преди това нямаше. Десен мигач, след това ляв и вече се намираше на нея.
Плахо подаде газ и ускори до 80 км/ч. Запали цигара, пусна си музика и започна да се наслаждава на пустия път. В продължение на 4-5 мин. не видя нито една кола.
Крака му започна да трепери нервно. Запали още една цигара, която започна да пуши много бавно. Още 10 мин. и все още нямаше никой. Той хвърли цигарата, крака му спря да трепери. Затвори всички прозорци и спря музиката си. Плахо ускори до 100 км/ч. Ако го погледнем отстрани, то той изглеждаше като човек, който не е в тялото си, а някъде другаде.
Той сведе глава за миг, затвори очи... и след няколко секунди се изправи и се настани удобно на седалката си. 100 км/ч на 6-та скорост, колата се крепеше на 2200 оборота. За миг ръката на Петър трепна и се доближи до скоростния лост, а крака му се приготви да натисне съединителя. Той смръщи вежди, натисна съединителя и превключи на 3-та, след което натисна газ-та до край. 120, 140.. 4-та, 160, 180, 5-та, 210, 230, 6-та, 250, 270, 280 и стрелката продължаваше да се покачва бавно нагоре. Петър се бе вкопчил във волана, гледаше вперено в пътя и продължаваше да натиска газта до край. Моментния разход показваше 20 литра за 100 км. а той бе заредил едва 25.
Стрелката на таблото се готвеше да достигне 300 км/ч и да ги подмине. Стрелката на температурата взе да се колебае, след което започна бавно да се мести надясно. Температурата на маслото също растеше. На таблото светнаха няколко лампи. Петър сякъш не забелязваше всичко това и продължаваше... почти 320. Стрелките също продължаваха да отчитат завишени температури, а бензина намаляваше. Стрелката закова на 330 км/ч, толкова , колкото беше и ограничението на скоростта. Двигателя започна да удря прекъсвач. Лампичките за температура на вода и масло светнаха, както и резервата за бензина.
Трясък отпред, кълбета дим и тракащ двигател спряха тази идилия. Скоростта започна да пада. Бензин нямаше, а двигател изобщо. Петър дори и не натисна спирачката, остави колата да спре сама. Когато отби отстрани на пътя все още бе вкопчен във волана. От колата излизаха гъсти кълбета дим. Той отвори вратата и излезе. Отдалечи се на 10 метра от любимата си и я погледна - цялата потънала в дим, с пушещи гуми. Двигателя , който предната нощ и бе монтирал беше аут. Това беше първото и каране с него.
Колата беше спряна прилежно в дясно със светещ габарит. Петър извади цигара, запали я и погледна още веднъж любимата си. Намираше се насред нищото, посред нощ, а и наоколо нямаше жива душа. Петър дръпна от цигарата си, издиша кълбо дим, след което отново я погледна и въздъхна тежко.
- Сбогом, любима...
След тези свои думи прескочи оградата на магистралата и пое през пустощта.
Луната бе изгряла отдавна. Нейната светлина макар и не много силна се отразяваше в черния, лъскав силует на свирепата красавица, стояща послушно на пътя. Постепенно светлините и взеха да светят по-слабо докато накря не изгаснаха напълно. Настъпи сетният и час...
Но защо, какво бе станало, какво се случи, къде отиде Петър?
А луната продължаваше да свети така силно, сякъш искаше да запази черната вещица в цялата и красота под светлината и и никой да не узнае за нейната съдба. Слънцето щеше да развали цялата магия. Сякъш точно в този момент времето трябваше да спре и никога повече да не тръгне, всичко във вселената да замръзне завинаги. Единствено прелестната черна хубавица щеше да изглежда вечно жива, готова за подвизи и приключения.
А дали някой някога щеше да узнае за нейната съдба, на тази изоставена от дълги години магистрала, в тази опустяла държава на края на света.
А дали щеше да живее вечно там, където бе заспала дълъг сън.
А дали... всичко е въпроси, за които нямаме отговор?...

[outworld Профил]

Добра история, малко неочаквана, което ми хареса

[Kroki]

Много добра!

[uCnaHeTcA]

You're back...
Гуут, гуут... Жалко, че не дават вече да се пишат истории като едно време...

[А.Марчев Профил]

много ми харесааа има хора на който им се отдава да пишат

[Николай К Профил]

Това е или го можеш , или не.

[dichodichev3 Профил]

Поне си се изкефил с бимата!Много надъхваща история,поне за мен.

[CuMo Профил]

Браво!
За момент ми се дорева дори!

[compactdrift2222 Профил]

Тази история е страхотна особенно черната красавица

[bg20010 Профил]

Човека много пуши според мен ,иначе преживяването е много ларж и този Петър си пада бохем.

[Gari Профил]

Много добра история. С фона на музиката е невероятна. Браво.

[fenixs Профил]

Определено увлекателна история..

[Dirty M5 driveR Профил]

Това е от историите, които нямат никаква логика, но някак си са приятни за четене и събуждат особени мисли в нас. Хареса ми и се надявам все повече подобни истории да се пишат, за да направим раздела едно място, в което човек да се разтоварва и забавлява.

[uCnaHeTcA]

Аз го чакам да се включи с бясна скорост отново в ритъм, като му знам способностите

[Dargon77 Профил]

Поздравления за емоционалната история ..... напомня ми за http://www.youtube.com/watch?v=MMdpEsC-9Uo