Събор 2005, Велико Търново

[ati Профил ICQ]

С малко закъснение
Петък е, почивен ден за повечето, за мен във всички случай - понеделник отивам в казармата (да видим дали с професионалната книжка ще ми позволят да се докопам до някой ЗиЛ)
Чета темите от събора, сърцето ми прескача няколко фатални за разума удара, пускам си Пънк кавари и започвам да си спомням.....
Както знаете от предишната тема бях спал само 2 часа преди да тръгнем за събора с Мадпетио. Още към 9 часа започнах да получавам обаждания с основния въпрос:
- Ще идваш ли?
Понеже заминаването ми беше несигурно два дни преди събора, не си направих труда да кажа на хората, че в крайна сметка ще дойда
Затова всеки път лъжех, че съм на работа, а звука на шестака иде от улицата По едно време Грешката се обади, че е закъсал с колата (не неговата) и има нужда от помощ. Оправихме тая работа, като благодарностите са за сметка на Асен_Х и Един. Прескачам частта с пътуването, защото ще се дублират, стигам направо до Събора с главно "С". Хотелчето ни беше разположено на едно възвишение, в подножието имаше затревен паркинг, до него имаше асфалтиран плац с мантинела, дълга около 3 метра в единия край. От плаца тръгваха три пресечки - една отиваше нагоре, в противоположната на нашия хотел посока, другата отиваше към един паркинг по-надолу от хотела, третата минаваше покрай входа на затревения паркинг и продължаваше към Арбанаси. Всичко това, и като казвам всичко имам предвид всичко, беше пълно с представители на синьо-белия пропелер. Щом нашето шумно пристигане не направи впечатление...чуваше се музика, дрънчене на ламарини от мощен бас, форсиране на шестаци и по-малките им братя, филтрирани от спортни гърнета, чуваха се опитите на организаторите да въдворят ред по време на конкурсите. Изведнъж се гмурнах в море от познати, усмихати и щастливи лица, не знаех с кого пръв да се здрависам/прегърна, имаше хора, с които не се бяхме виждали цяла година и бях много щастлив да ги видя. Една групичка, предвождана от Екс-сайтъра с асистент Сашо от Автсралия, който специално за събора беше дал едно малко състояние за студентския си стандарт, за да наеме БМВ, с което да дойде на събора , се бяха събрали на масичка, принесена в близост до колата на Любо, от която свиреше разнородна музика Повечето гледаха насъбралите се коли, видях призрака на Асен, който търчеше наляво надясно, зарадва се, че ме видя и ми натика листа на жури в ръцете, като без да ми даде думата ме включи в журито за старите БМВ-та Е как да откаже човек - с другите представители на журито огледахме до болка познаните ни автомобили - преценката не беше лесна, но се старахме да е обективна, макар тези конкурси да са повече за поощрение и повод да се разгледат от всички участници автомобилите, отколкото истинска надпревара. Започна да пръска леко. Не знам другите съдии как се оправиха в този дъжд, шапка им свалям. След като приключи оглеждането започна и Събора. Въртене на място, в движение, бърн-аут-и нашариха девствения плац. Всеки желаещ чакаше търпеливо реда си, от което се образува малка колонка от автомобили. На който не му стигаше веднъж се пускаше втори и трети път. Да подчертая, че нямаше човек, който да се пусне само веднъж По- късно разширихме мероприятието, като започнаха и дрифтове. Тонове бял пушек и изтъркана гума станаха жертвоприношението към бога на БМВ и неговия пророк - бога на чистото гориво. Апостола на гумата също не остана по-назад. Явно това умилостивяване на боговете в началото на събора ни донесе тяхната закрила, от която най-много се облази Сашо Plague. Но на събора нямаше никакви пострадали, което е най-важното. Дори Явор го пуснаха навреме от РПУ-то . Безсилен съм да опиша ентусиазираните викове на тълпата при всяко изпълнение, добре че имаше богато видеоприсъствие.
Дойде време за вечеря. Настанихме се, но ресторанта не беше достатъчен за да събере всички ни, затова някой седнаха на терасата отвън. С тях ни делеше известно време една стъклена врата, която Ицо и Явор изнесоха, за да не пречи на дружбата ни. Жалките ни опити да хапнем останаха безуспешни, затова се натоварихме в колите и тръгнахме към долния хотел, където беше другата част от групата. Разстоянието беше няколко километра по първоначално виещ се между планината път и после по главния път за Търново. Карах колата на Асен, с беквокалистките на Гаджо - Пабло и 'Оня Русия - sooo many timeeeees, звучеше от Mp3-player-a, надвикван от новите вокални попълнения. Не знаехме пътя до хотела, за сметка на това карахме зад управляваната от Цвети (на Митака с компакта приятелката) е46-ца, която доста бягаше по завойте На правата към Търново вече бяхме толкова опиянение от БМВ-тата, музиката, приятелите, че хукнахме с цедене на предавките към уникално красиво осветения град. Цвети разумно се отказа на 140, аз продължих още да се набирам. Нямаше значение, че не знам пътя, нямаше значение, че долу чакаха полицай, имаше само значение, че всички сме заедно и сме се събрали. Стигнахме до хотела, където вече се вихреха луди танци. Ние с Асен бяхме гладни обаче и слязохме до града, където спряхме на произволно избрана бензиностанция, за да хапнем. Данини и жена му вече бяха там, не след дълго се появи и Неопринт - в града върлуваха вълци на воля
Връщахме се към хижата, когато ми се обади Мадпетио - "читав ли си? айде да ни закараш до долната хижа, че ние сме прекалено читави"
Хайде втори курс. Поседяхме малко, върнахме други хора нагоре, след малко се обади Пецата - "тия тук са много луди, я ела да си ни вземеш" - отиваме с Асен и какво да видим - Адаша дрифти на плочките, мокър от скока си в басейна по бикини, гонен от приятелката му, Юта застанал с нож в ръка и ясни намерения да открадне полицейската кола пред входа, цяла група пияни ентусиасти танцуват по целия ресторант (пак казвам - ПО ЦЕЛИЯ), някакви хора си говорят и пият на паркинга - всичко беше като залят с вода мравуняк. Прибираме се след малко в хотела и тъкмо се приготвяме да си легнем и отвън се чува - АРРРРРРРММ, познати баварски гласове - поглеждаме навън и какво да видим - пристигат с рев Ицо, Да Волф, Явор и Любо. Отварят бири и започват да пият. Ние сме излезли на балкона и си говорим с тях. По едно време идват Явор и Ицо под балкона - единия иска цигара, която не може така или иначе да държи, другия решил да ни черпи бира. Тъкмо да кажа, че не пия и снаряд се разби до мен на стената - като погледнах идиота със замах хвърлил затворено шише с бира по нас. Тъкмо се обръщам невярващ към Ицо, който казва - "е що не я хванахте, бе?" и се засилва да мята втора....Кецовете ми останаха на място, докато тялото ми се търкаляше към вътрешната част на стаята, препъвайки се в легла и багажи. На Асен не му трябваха много увещания, защото ме следваше плътно. Зa да не настане неяснота - стаите бяха оборудвани с големи панорамни стъкла, към които летеше пълна бирена бутилка....
Така и не разбрахме какво е спряло в посления момент Ицо и не метна и втората бутилка.
Мина малко време, врачанската група заспа по колите си, остана само Любо, който клатушкайки се опитваше да ме убеди да стана в 2 часа, за да го закарам до долния хотел. Не исках Любо да пие повече, затова отказах, но той се качи в колата си с твърдото намерение да кара. Слязох, а той с очи като на загубен кокер-шпаньол ми каза:" батенце, каквото за теб е рева не шестака, за мен е веселбата с приятелите ми, моля те, закарай ме, за да не направя някоя беля" - при тези думи как да не го закара човек и до другия край на света
Закархме го с Асен и се прибрахме да спим. Какво сме пропуснали? Викове, тропащи по коридора крака и ...изстрели Както разследването показа, Булли станал жертва на Алекс, който го гонил с газов пистолет Пропуснали сме и физиономията на дядото зад рецепцията, на когото ожаднелия през нощта Ицо Бесния се помолил да му продаде още една бира. Дядото, като съвестен гражданин и загрижен за здравето на Ицо здраве, отказал да му продава повече алкохол и заключил хладилната витрина. Но не е бил наясно с кого си има работа - човек, който по цял ден разглабя и сглабя стари БМВ-та не би могъл да бъде спрян от някакъв си заключващ механизъм. Навел се Ицо, с едно движение отключва витрината и тропва две бири на тезгяха. Старецът гледал и жално промълвил: "ама витрината е заключена...".