спомени....

[ati Профил ICQ]

Макар съвместния ни път с Е21-цата да беше кратък, всяко излизане е история сама за себе си и може би някой ден ще седна да ги напиша всичките. Сега се сетих за една, която освен топли спомени в мен събужда тихия ужас от изречението "ако...".
Понякога имам чуството, че съм останал жив, за да не повтарят хората грешките ми.
Беше един топъл летен ден. Дори по-точно: беше 3 Юни, рожденния ден на брат ми, който щеше да се празнува вечерта някъде около орлов мост. Но имах цял ден свободен и бях запланувал нещо специално - първото ми посещение в сервиза на Бавареца, което да не цели оправянето на колата ми, ами барбекю. Пътувам със Спийдмастера в моята кола, заедно с мен един приятел с Вектра. Гледам да не пържа много шестака, защото дизеловата вектра и с пешеходец се озорваше (330 к км служебно навъртяни си казвха думата). На кръстовиещето на "Цар Борис" и гара "Овча Купел" трамвайните ресли минават през пътя и всички коли пред мен намаляха - знаете как с течение на десетилетията асфалта спада под нивото на релсите, което сторих и аз. Гледам леко се поклащат, но минават, аз минавам на втора без газ, но колата ми се оказа прекалено ниска - силно хрускане отдолу, светване на контролната лампа за масло - веднага се усетих, че съм разхермитизирал картера и изгасих двигателя, оставяйки се на аварийки да се търкулна въжможно по-далеч от кръстовището да не преча. Белята така или иначе беше станала - всичките 4.5 литра масло бяха почти на една локва по средата на кръстовището. Слязх да погледна огромната дупка на картера си - все едно някой с топъл нож беше се опитал да разреже масло от край до край. Ревеше ми се, блъскаше ми се някой от държавната администрация, исках да се обърна с лице към космоса и да изчезна - колата толкова време я бях правил и някак вървеше и сега това......
Нямах нерви да я карам, дърпана от Вектрата, кеото пое за мен Пешо. Бавареца хвърли бърз поглед и вендага я качихме на канала, където започнах да разглабям болното си акулче. Свалих разрязания картер заедно с маслената помпа в него, която освен че се беше откъснала от стойката си се беше сцепила по дължината на корпуса си - Бавареца каза, че е виждал много счупени помпи, но нито една като тази. Не ми беше трудно да повярвам. Същото каза и за счупения маслен привод. Слава богу имаше части, та докато другите правеха месото аз пак бях под колата, което някак ме утешаваше, въпреки всичко. Монтирах си помпата, сложих картера (без гарнитура, но това е за друг пост) и налях масло от Бавареца. Часа беше 17.40 - аз бях омазан до кости с масло, нямах подарък, нито време да се измия преди тържеството на брат ми. Карай да върви.Тръгваме с Пешо и неговата (покойна вече ) акулка от вида 318, разновидност - инжекционна, по околовръстното и после по "България". Още преди светофара на БИЛЛА задминавам от дясно едно Е36, което на светофара по звука разобличих като М40. Явно не се хареса на шофьора, от неприятния тип "кисели задни части", минаването му от една антика, пък била и тя от същата марка. Тръгваме и двамата с газ от светофара и започваме да се мушим между колите, но моя шестак с малко тегло му е прекалено лесно да оставя зад себе си тежката е36 с малкия М40, което аз използвам за да пускам по някое време газта, да го чакам да се изравни с мен и после с усмивка да настъпвам до дупка, оставяйки го отново и отново назад. На следващия светофар сме първи коли. Той дори не ме поглежда, устремен е към хоризонта. Зелено - с тези гуми за мъгла не се тръгва с много газ, освен ако не искате сцеплението Ви да се изпари във формата на бял и приятен на мирис пушек - е36-цата прави скок от кола и нещо преди да хвана асфалта. Бързо го настигам и на втора вече съм кола пред него - пускам напълно газта - колата ми изведнъж вдига задницата, е36-цата ме изравнява - удар на задницата в асфалта и пак съм пред него. Същото на трета, само че този път не успявам да го настиган толкова бързо и той захожда за десния завой пред мен. Тук отварям скоби, че колата ми беше със зверски разбито окачване отпред и понякога ставаха готини дрифтове, ако гумата улучеше правилния ъгъл, понякога не. С 140 виждам задницата на е36-цата да легне елегантно в завоя и без зор продължава да набира. Влизам със същата скорост, но гумата ми застава накриво и единственото което постигам е протяжен писък на неестествено огъваща се гума и плъзгането ми напред към оградите. Леко отпуснах газта (не исках с рязко пускане да предизвиквам преместване на теглото и камшично удряне, че с 140 трудно се държи кола настрани, а и три ленти бързо свършват като опитно поле) и започнах да навивам, връщам, навивам волана в посоката на завоя - по някео време, което е било части от секундата, но сега ми се струва като минути, гумата явно застана в правилното си разположение и излязох цял от завоя. Реших, че не си струва, а и бях загубил Пешика. След това вече навлязохме в по-натоварената зона, движейки се по канала на Евлоги Георгиев, където забавата ни беше да се форсираме на светофарите и да изчезваме яко дим в буквалния смисъл пред смаяните погледи на минувачи. На светофара до техникума по икономика има четири ленти - 3 за направо и една за десен завой, която в края на кръстовището се задънва. Аз съм първа кола в дясната лента за направо, Пешо е зад мен и форсира до прекъсвач - същото правя и аз и така чакаме заветната зелена светлина. В този момент до мен се нарежда един черен Голф 3, дръпва малко напред и гледа през отворения си шибедах светофара с ясното намерение като светне зелено да се изтреля напред и пред мен да се шмугне. Не му обръщам внимание - щом бърза, нека да минава, аз си имам ревящ шестак, отивам на парти, света е красив за мен. Продължавам да си форсирам колата и зелено светва точно в момента, в който съм на около 5 хиляди оборота, затова само пуснах съединителя и се заех да оправям траекторията си на движение, която малката акула така приятно разваляше - първо контра на дясно, втора, контра на ляво - ех...все още чувам и сънувам понякога нощем рева на чистия, карбуратов шестак. Малко след това стигаме целта си и Пешо ухилен слиза от колата си. И на мен много ми хареса, две стари акули излезли на лов за пролуки в гравитацията и физиката.
"Копеле, това, което направи с Голфа беше върховно, много се изкефих - ми казва той.
" какъв Голф" - питам аз
"Оня, който искаше да мине пред теб"
Чак сега се сещам че вярно имаше един такъв Голф, но в мига на пускането на съединителя не си спомням да е имало такъв пред мен, а какво става зад мен тогава не ме интересуваше. Но Пешо видял, как Голфа тръгва с превъртащи гуми заедно с мен, за да ме засече, но акулата се оказва по-бърза, а и с по-игрива задница, която при потеглянето така се изнася на дясно, че минава на сантиметри от шофьорката врата на Голфа, чийто "карач" виждайки това, както е с пълна газ, завива рязко на дясно и се спасява в страничната уличка.
Я, какви неща ставали, без да знае човек.
Намираме компанията на брат си, качвам при мен хора, между които братовчедка ми и нейна приятелка, която тъкмо ме пита какво правя, а аз виждам широко място, втора, газзззззз, контриране с още газ и спирам напречно на светофара и в следващия момент ме застига и подминава пушека от собствените ми гуми. Повече не ме пита нищо до края на пътуването ни.
Вечерта мина с много танци и закарването на една девойка, с която се бяхме харесали, до тях. Но аз какво да направя, като тя много късно каза, че я било страх дори от звука на шестака......
Отдавна не карам така и си давам сметка за някой неща, който ще сортирам като изводи:
1. Ако бях излетял с 140 от завоя, полегналия борюр щеше да ми послужи за трамплин към трамвайните релси - с 140 лесно се прехвърча метър ограда, а ако минаваше трамвай в това време от мен щеше да остане само гръмкото заглавие във вестника "БМВ връхлита трамвай"
2. Ако бях ударил човек с голфа щях да му счупя вратата - защо? никакъв смисъл - когото и да изкарат виновен (и той с неговата маневра не е много прав) щеше да е неприятно и за двама ни
3. Ако не бях карал така може би девойката нямаше да слезе с меки колена от колата ми и да се съгласи да излезем и друг път.
Но, както казах - понякога имам чуството, че съм останал жив, за да не повтарят другите моите грешки.
Ати

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Прочетено е.

[blqsu4ko Профил]

Ати,пак казвам-луууд сииии!!!аз все още си спомням разказа за раздирането на помпата...какъв смях беше тогава...

П.С. предлагам да издадем книжка с разкази за БМВ

[ati Профил ICQ]

Прочетено е.

[///M Power]

Ати ти си го знаеш :ВЕЛИК СИ!!!!

[Impasse Профил YIM]

Ati,за пореден път беше истинско удоволствие да чета писанията ти Поздравявам те и все така да ни радваш

[txe Профил ICQ]

Ати, ненадминат си

[ivo Профил]

Ати Много обичам такива истории, точно такива "боzи" носят много приятни спомени . А и аz като спра след серия от каскади понякога сам си каzвам "ето тука бях на косъм, така не трябва повече", но следващия път като си седна в любимата кола все едно някой друг го е каzал и пак
Чакаме още сторийс

[N.Mihaylovski Профил Уеб-сайт]

АТИ бог си бате да знаеш много вярно има в думите ти
продължавай да пишеш тъкива твой случки супер ги пишеш
земи стани писател забогатей и си купи М5 и после ни го давай да се возим

[vicho Профил ICQ]

ех...все още чувам и сънувам понякога нощем рева на чистия, карбуратов шестак.

Няма такъв звук, за тези които не са чували Е21цата на ati, мога само да съжелявам! Просто съм влюбен в този звук, слушал съм какво ли не, 2 турбини, мъсъли, атмосферки с по няколко стотин коня, НО нищо не звучи така както карбураторовия шестак на ati! Просто не е ИСТИНА!
ВИНАГИ ЩЕ СИ СПОМНЯМ как KillerLoop беше до нас, в съседното платно и само се чу ВВВВВВРРРРРРРррррррррррррррррТ и всички коли изчезнаха, а KillerLoop беше далеч назад (използвам възможност да го поздравя, не съм го виждал от миналата година ) НЕЗАБРАВИМО!
Няма да забравя когато бяхме в тунела на път за Казанлък, с отворени прозорци, бих дал всичко което притежавам да чуя този звук ОТНОВО!

Като казах Казанлък, мислех да снимам филм с ati и акулата му с заглавие "До Казанлък за 80 дни" (римейк на филма "Around the WORLD in 80 days") Какво пътуване беше само! Надявам се някой път да разкаже и тази ЗВЕЗДНА ИСТОРИЯ!!!

Ati нямам думи
Благодаря за страхотната история

на събора ще се видим, а може и по-рано, трябва да поговорим

[simple_man Профил Уеб-сайт]

Евала брат!

[DEFLEPPARD Профил Уеб-сайт]

мдам тез поуки някой хора си ги знаем и без да сме правили подобни грешки а иначе за глупости винаги може да се намери време и място - без тях живота не е толкова хубав, просто трябва да избираме по правилен начин времето и мястото където да ги правим

[bmw maniqk ivo bmw Профил Уеб-сайтICQ]

Ати ти рулираш брато.

[pAbLo]

След като прочетох дългия пост......учуден се запитах
САМО ТОЛКОВА ЛИ
АТИ така се свалят мадами.Във прекия смисъл на думата

[madpetio]

е пак не ми стига ИСКАМ ОЩЕЕЕЕЕЕ