ИЗДЪНКИ...

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Издънки...
(няма връзка с БМВ)

Да учиш за изпит по висша математика и да си болен от грип, не че се оплаквам... не е живот това - знайте го от мене. Всъщност на пръв поглед двата факта не са кой знае колко страшни, но от тях произтичат други много лоши неща. Заради грипа няколко пъти прегрявам и кривя главата (в следствие, от което затъпявам безнадеждно), тялото ме боли все едно 40 боксьора (супер тежка категория - от онези дебелите) са играли не футбол, а ХАРДКОР-МАХЛЕНСКИ МАЧ, и аз съм бил топката (ФАНИ ТОЯ БУРУМ). Освен това и доста често създавам дълги и неоформени факсове до Германия. Заради изпита ходя на уроци по математика в другия край на града и давам по една торба с пари за такси (и за самите уроци) в едната посока и обратно, а пък началството и без туй е отрязало финансите. В допълнение решавам задачки за удоволствие - яко, а? Човек като учи за изпит не излиза, като е болен - въобще не излиза. Тоест резлултатът от двата изходни продукта (изпит, болест) е рязко понижаване на броя на социалните контакти, което пък от своя страна заедно с другите произтичащи негативи (прегряване на блока и болки, решаване на задачки, липса на кинти и други) ВОДИ ДО ОБРАЗУВАНЕТО НА ЛЕКИ ФОРМИ НА ДЕПРЕСИЯ. На всичкото отгоре мощната фордела, освен че не пропуска повод да се строши, е с предно и не става шоу на снега. Прави са синоптиците като казват, че през тези зимните месеци положението е висящо и е много лесно депресията да те отвлече. Или психолозите твърдяха това? Както и да е. Моят приятел Калин Динков Динданов твърди, че няма нужда всяка болест да се лекува. Аз не му вярвам (щото бивш наркоман няма) и реших да се преборя със смотаното разположение на духа като прибегна до най-мощния антидепресант, а именно - весели моменти от близкото минало и далечното бъдеще.

Ще е хубаво да има тема като тази. Във всяка компания си има разни приказки, характерни само за самата нея, казани пред други хора тези лафове предизвикват най-малко недоумение. Такива съчетания от думи (някой път не са думи, а нечленоразделни звуци) се раждат най-често, когато някой приятел се издъни здравата . Ще ви разкажа и нормални излагации, и такива от които са се родили изрази. После, ако и вие споделите, ще се получи смешно четиво, точно това е целта.

От първата случка не се е родила крилата фраза, но пък е смешна така, че...

Аз май страдам от леки форми на сонмамбулизъм (баси думата, сгреших ли я?). Много трудно се будя. За какво става дума ли... Примерно казал съм на баща ми да ме събуди и той е първото нещо, което виждам след като отварям очи. Но защо ли е ужасно ядосан, направо разярен е. Казва ми, че ме буди за 5-ти път и аз всеки път съм му казвал - "Ей сега ставам!". Нещо се шегува с мене този човек - за пръв път ме буди, сигурен съм, щях да помня, ако не беше така... ама си изглежда доста сериозен. Както и да е. Този пример не е показателен за това, че съм сонмамбул. По едно време дори си мислех, че алармата на ГСМ-а ми е развалена. Лягам си в малките часове на денонощието, а трябва да стана след 4-5 часа. Нагласям си ГСМ да ме събуди в 7 (сутринта имам задачи) и го слагам до възглавницата си. Забрави! Събуждам се в 11 и смотаният ГСМ не е звънял. Мамка му! Обаче като пробвах алармата - звъни си! Е как така си звъни, пък не ме буди, не помня да е звъняла. Добре де, следващия път, когато исках ГСМ-ът ми да ме събуди, го оставих в другия край на стаята (да проверя колко крачки са това - 7 в едната посока и още толкова в другата). Когато се събудих (пак с 3-4 часа пагубно закъснение) ГСМ-ът ми беше някъде под одеалото ми. Е как, по дяволите, се е озовал там и защо не е звъннал? С помощта на дедуктивната логика разбрах за какво става въпрос - аз просто в спящо състояние съм станал, отишъл съм до другия край на стаята, изключил съм алармата и съм се върнал в топличкото легълце. Мноооу хубууу... Това, което исках да докажа с нагледните примери, е че около момента на събуждането ми много не знам къде се намирам - не знам нито в коя галактика съм, нито в кое измерение (х,у,z?).

Преди известно време родителите ми бяха решили да ходят на почивка някъде (май в Хисар) за 10-тина дни. Аз деликатно отклоних поканата им, там щях да издивея, а пък и не съм кой знае колко уморен - хехе. Заминаха те и останах сам вкъщи (ХОУМ АЛОУН 5) - е не са ме нападали мокрите крадци, за щастие. Доспа ми се и реших да ударя на спокойствие един хубав следобеден сън. Преди да легна сложих наблизо домашния телефон и ГСМката. Заспал съм и по едно време се звъни и аз отговарям сънено:
- Даааа...
- Иво, ти ли си?
- Аз съм. (търсеше ме една девойка, с която не ми се заниваше много-много)
- Как си? Да не те събудих?
- Не се притеснявай, няма проблем.
- А, да те питам, свободен ли си довечера?
- Да, бе, не е като да съм зает.
- Тогава искаш ли да излезем заедно?
- С удоволстие, но не съм в града, с майка ми и баща ми съм в Хисар и ша се върна след 10 дни. (това беше най-правдоподобната лъжа, която измислих, за да отклоня поканата й по-безболезнето. Аз и бях казал, че те ще заминават, но не бях уточнил аз ще ходя ли с тях).
- Наистина ли? Кога заминахте?
- Още сутринта.
- Ами не мога да разбера как така ти звъня на домашния телефон, а ти ми отговаряш от Хисар ?!? (ееейййшшшш, сериозно ли ве... така ли съм се прецакал , аз наистина говорех по слушалката на дом. тела, а не по ГСМката - ааааааа яка излагация!) Може би щях да успея дя убедя милата девойка, че повикванията на домашния телефон се пренасочват към ГСМката, но едва ли щеше да ми повярва... дори и не опитах, достатъчно се бях омазал. Краят на диалога не е много интересен. Почнах да насичам и заеквам (Сайракс процесор - кво да правиш?), общо и обясних, че тръгваме за Хисар всеки момент - доста срам брах. Хич не ми беше смешно тогава, сега е. Изводът е, че човек не трябва да се опитва да лъже, особено, ако още спи. Един ден като порасна и стана световно известен таен агент (служебният ми автомобил ще е Z8) ще се проваля, щото ще ме пленят и разпитат, тъкмо когато се събуждам, и аз ша си кажа всичко.

Втора случка е направо размазваща!

В края на миналата година се събираме вече като бивши съученици целият клас от гимназията, поводът е прощалното парти. Двама отиват в Лондон, други двама в Щатите, един в Южна Африка, част се пръсваме из България, а останалите си оставаме в Пловдив. Разделяме се, тресе ни носталгията, мъчно ни е. Колкото и да искаш от тука нататък няма да можеш да намажеш дъската с течен сапун, няма да можеш да пръснеш с боен спрей в коридора и директорът, който иначе си е точен и уравновесен човек, да изкърти невинен ученик... вече не върви и да направиш здравия бой, само заради спора дали хеликоптер може да мине под мост или не може. Не върви и да бутнеш съученик по стълбите, той да направи 5-6 салтоморталета и после пак здрав кютек, не върви и да прецакаш всичките компютри в училище Не е невъзможно, но не върви. За 5 години се създадоха приятелства, имаше и интрига, любови, но най-вече спомени, които ще останат до живот. Съзнанията на всичи са заети с тези мисли. И заради тях си струва тази вечер да се изкъртим, ама здравата. Oтиваме до близкия денонощен и си напазаруваме енерджи дринкс, големи количества водка, уиски, безалкохолно и дребни неща за хапване. Отправихме се към празния апартамент на Гьорето (или Гизмото). Чушката донесе синтетичен кубински ром, който по неговите думи е направен от... (много тихо да се прочете това) млад любител химик . "Не ти трябва това да го пиеш" - казах на Гизмото, ама той не ме послуша. След 2-3 часа смъртоносната битка е в кулминацията си. Всички сме гибсън брадърс . Аз се въртя из импровизирания дансинг като три и петак, някой имитират Фреди Меркюри, на терасата се пафкат разни работи, други просто си танцуват и пият. Музиката е на макс, колоните сигурно са се пръснали, ама за това ще се мисли утре. Последният танц на 12-ти Б. Минаваме ги всичките. Излязох на тесата, че щях да прегрея. Огромна тераса! В единия край се вият облаци от дим, а в другия Гизмото е заспал върху една пейчица. Т'ва момче взима-дава. Аз и един отидохме на инспекция. Гизмото легнал по гръб, джиесемката му стои на гърдите, целият е мокър, над него направо се извиват алкохолни пари и бълнува нещо. Ще има инфекция. Не знам дали сте виждали заспал да изригва повръщано като ВУЛКАН (Гизмо, що смеси синтетиката с чипс, бе майна?!?). Изплаших се да не вземе да се удави/задуши т'ва момче, щеше да е голяма загуба за българската демокрация. Успях поне да му спася ГСМ-а от киселинно разлагане. Оживя младежа! Петре, ахмак, давай му още да пие от този шит! Много хубаво, ама към наблюдателите от терасата забелязаха светлините на една патрулка, която очевидно идваше да ни посети. Кой беееееее? Ние сме тарикати, спряхме музиката, загасихме лампите и започнахме да играем на мълчанка, сякаш е WW2, намираме се в подводница, а над нас минава крузър . Да, ама радарът на куките ни засече (чудно ми е въобще как сме си мислили, че ще ги заблудим, като това, което направихме вероятно е короният номер на попрекалилите купонджии. Вечерта беше лудница, но интересно предстоеше. Униформените почнаха да звънят като простаци, а след 5 минути започнаха да блъскат по вратата като луди . Кой им беше отворил долу, как бяха стигнали до третия етаж? (Апартаментът на Гизмото се намира в кооперация и няма как да се стигне до третия етаж, ако някой не отвори входната врата на сградата). "Ех, подлият му съсед, той ги е викнал и им е отключил" (друго се чу за съседа, ама нека не пиша чак такива цинизми)... Някой им отвори, а те започнаха да разпитват за стопанина. Как да им го покажем, той беше в доста изряден вид, с прекрасни апликации... нещо като еднородна смес от ужасно миришещ полусмелен чипс и истински синтетичен ром - не ти трябва тази субстанция нито да я миришеш, нито да е виждаш... наистина прекрасни апликации имаше по тениската, по панталончето, дори... ПО КОСАТА. АААААААААА НЕ! НЕ МОГА! Вкарахме го набързо в банята, той се съблече и за около 15 сек си взе душ. Излезе гол, не помня дори дали имаше нещо около кръста и куките го отведоха в патрулката, за да го закарат в районното и да му напишат акт. МАААААЙЙЙКООООООО! Всичко мина по план, куките си тръгнаха със стопанина, ние се разбрахме по между си, че заедно ша покрием глобата (което всъщност не направихме) и така. Надухме пак музиката и... някой по усети, че по едно време телефонът звъни. КОЙ ЛИ Е В 2.30 сутринта (сега е 4.21 бааах) ? Всички се стресирахме, спряхме музиката и... избрахме най-тезвеният "уж" измежду нас да говори. Това беше Пафката, познат още като "КМЕТА" (щото в 8ми клас го избрахме за отговорник на класа) или "МАГАРЕНЦЕТО ЙОРИ". Тука ще ви разясня неща, които разбрах в последствие и са ужасно смешни... майката и бащата са при брата на Гизмото в Гермиания, те си знаят колко струва отрочето им и са дали телефонен номер, на когото съседът (да точно така - същият съсед извика и куките) може да звъни, ако възникне проблем. И така Йорито вдига телефона:
- Даааа, кого търсите?
След това веднага затръшна слушалката и каза, че човекът от отресща яко го прокълнал и му казал "КАК ТАКА ША ПИТАШ КОГО ТЪРСИТЕ, БЕЕЕЕ !"
След това се звъни пак, Йорито отговаря (нали е най-непил - лежи ти още на тая кълка). Обажда се братът от Германия, който заплашва да събуди бащата, ако не му се дадат обяснения веднага. Събуди ли бащата ще стане яко мазало, тва е ясно. Та Пафката започва да обяснява.
- Не, не, всичко е наред! Съседът ви е подвел, той си измисля, не са идвали полицаи. Къде е Гошето ли? Ами няма го сега, тоест отиде до тоалетната. (Да но от отсерщната страна знаят, че куките са били тук и Пафката е принуден да признае). Ами полицаите взеха Гошето в патрулката. Не, не, не се притеснявай, нищо страшно няма, и аз съм бил в районното и мене са ме разкарвали с патрулка, нищо страшно няма наистина. (БРАОООООООО БЕ, ПАФКА, МНОГО ДОБРЕ УСПОКОЯВАШ ХОРАТА... ЗНАЧИ И ТИ СИ БИЛ В РАЙОННОТО И НЯМА НИЩО СТРАШНО ТАМ, СЕРИОЗНО?). Майката и братът, както можехме да предположим, изпаднаха в пълна истерия - "С КАКВИ ХОРА СЕ Е СЪБРАЛ ГОШЕТО ???". То й той Пафката малко на криво си говори. Не помня по-нататък разговора, само помня как приключи вечерта. Иван придоби някаква нова смеховка - преди да се засмее всеки път почваше да съска като турбо и да прави гримаса все едно го жигосват, тва съскане се примесваше със стария му смях. Имитира какво е говорил Пафката по телефона - "Не, не, не се притеснявай, нищо страшно няма, и аз съм бил в районното, нищо страшно няма наистина" и почва да се смее и да съска. Не мога да предам точно какво се случи тогава, но лично моите колена не ме дършаха повече, а коремът ме болеше все едно съм направил 500 серии от по 500 коремни преси за 13 минути. Няма такъв смях... дузина младежи и девойки се гърчехме в безнадеждно луд смях на пода и се надявахме да не починем... от задушаване ли, от какво ли... Това беше точно една дива нощ. Незабравимо! Дано поне отчасти съм успял да го предам... аааа 20-30 минути след нещастния телефонен разговор, нашият герой, Гизмото се прибра от участъка пеша, а той беше чисто гол, ако сте забравили да припомня... Е, то вечерта/сутринта няма кой да го гледа по улиците. Каза ни, че полицайте го навикали, че им е вмирисал патрулката и го карали да я чисти. Баси гаврата.


Е това е от мен. Очаквам вашите издънки... По-късно може да допълня с още 1-2 мои простотии. Постарайте се да разкажете случки, от който са се родили крилати фрази.

Поздрави!

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

tuninga, що не разкажеш случката за "Красьо, тръгвай си по-хубаво!"



Аз шси тръгна хубаво... баси 5:30 е.

[Bobi Профил ICQ]

Бабуна затова пише толкова рядко .....Отнема му много време.
И както винаги пише страхотни истории.

[Southside Профил ICQ]

Бабуна браво! И все пак има нещо тъжно в историята- носталгия по старите познати един вид... Тази случка и мен ми навява някакви спомени по изгубеното детство и старите приятели и аз бях 12 Б и беше много депресиращо докато се свикне с мисълта, че хората с които си прекарал толкова много време вече ги няма... ахаха и аз трябва да разкажа някой път история от ученическия си период, но сега ще чета макроикономика и нямам време. Още веднъж евала!!!!!

[sparco Профил ICQ]

Аз ще разкажа една история която ще я представя чрез снимков материал.Случката се разиграва точно на Бъдни вечер (по точно на Бъдни обяд ).Събираме се аз,братовчет ми,един мой много добър приятел,брат му и ISATIS от форума.Мероприятеието е каране на картинг на улицата зад блока.Някой ще си помисли хубу де ама защо абжеба бе джанъм точно на един от най-светлите християнски празници не си стоя вкъщи да помагам да се приготвят нечетен брои постни астия .И съответния отговор е защото тогава няма да има куки(хитри смеееее).Както и да е извадихме карта от едно мазе(после 3 дена ставах за рекламно лице на КОСМОДИСК).Машината е вече на пътя и след няколко неуспешни опита да я запалим , тя запалва и аз ГАААААААААС обаче пред мен ненадейно се приближава един сервиз(не е ли странно аз си карам картинг а срещу мен сервиз се появава) естествено аз натискам спирачка , ама усещам,че продължавам да се движа равноускорително(спирачата не работи) и металните врати на затворения сервиз(нали е празник никой работи) се приближават.Поглеждам наляво огромна локва(по-добре мокър от колкото да влява в сервиза ) ляв ГААААС (тва от далече е било по интересно той ISATIS ще ви каже ) задницата тръгва ,седалката загребва вода и оттам нататък снимките говорят достатъчно .


Иво браво за темата,много добре си я написал.

[ati Профил ICQ]

Ех, Бабунчо, понякога се плаша колко много си приличаме в някой отношения. И аз най-дългите си теми съм пускал по време на сесия...
издънки - при мен са толкова много, че не ги помня, но ще използвам темата ти по второто предназначение - за споделяне на спомени и раждане на лафове.
Беше много отдавна. Или по-скоро не беше отдавна, но от тогава толкова много сме преживяли заедно, че си беше много отдавна. Имаше време, когато в Люлин бях сам ентусиаст във форума. Но не след дълго се появи подкрепление в лицето на Асен_Х и Иво от Банкя. Спомням си всичките вечери с бира в ръка, когато двамата въртяха 316-ките из люлин (примерно единия си купува цигари, другия се върти) и се чудехме какво да правим. Пробвахме Ати колко време може да се задържи върху предния капак на газ-спирачка (после Иво реши, че е лошо за боята и преустановихме експериментите). Помня и как една вечер си седяхме, с двете коли до нас, на тротоара с бира в ръка и си мислехме...Мислехме как точно да се казва малката ударна групичка, която с малко повече зор можеше да покаже на голф ГТИ на газ какво е БМВ-Пауър Пловдив си имаха глутница, под названието PLD-Squad. На Иво му роди болния мозък фразата - ми защо да не е Squad, само че на български - оттам и Люлин Склад
Ати

[sisuk Профил]

Bravo na teb Babun4o:)t.e....не ме е сумнявало, че умееш да пишеш
Наистина мноооооооооооооого смях падна...припомних си и доброто старо време....което наистина ми липсва...но...няма вращане!Може би си все още готов да ме хапнеш с парцалите,след като ти дигнах кравното снощи, и ми се нервиш (според мен) неоснователно!Имай в предвид,4е рядко оставям някой да ми даржи тон...теб си те обичам...и си трая!Не забравяи 4е вси4ко си има граница!!!

[emdless4 Профил]

Хаха, мислех някой път да отделя повече време, за да напиша на дълго и на широко малко истории... ама не се сдържах...
Значи, миналото лято, някъде юни месец може би, отиваме на вилата на един приятел в Трудовец. Това е едно село до Ботевград, а самият Ботевград е един град посока от Подуене като тръгнеш по ботевградското шосе към Витиня Събрахме се прилична компания, ядене, пиене... Сега, както каза Бабуна, всяка компания си има определени думи и фрази, които само тя си знае. В нашия случай става въпрос за Кръспето, който е известен със ""СИЛАТА""... В най-неприятните моменти на напиването, точно когато си драйфаш кротко от терасата, или под храста, или пък си вкарал мадамата на втория етаж на вилата, докато другите са в механата долу, идва Кръспето, барабар със СИЛАТА! За какво иде реч, то е неописуемо, ама ще се опитам надве-натри... Като се напие порядъчно (над литър водка, за малко да му викаме и Краси Литъра, ама много прякори ще станат), Кръспето започва да прави странни движения и асоциации от "Междузвездни войни", като размахва странно ръце в подобие на меч и казва "Почуствай Силата!!!"..., В това няма нищо лошо, ако не се случва в гореспоменатите ситуации, и не ти пречи да си поркаш тихо и кротко... СИЛАТА се изразява и в показване на действителна сила - Кръспето като че ли никога не е бил под 100 кила, и като ти се стовари пиян на врата и те моли да почустваш силата, единственото нещо, което ти остава, е да се стовариш на пода и да се молиш да не си си счупил много кокали. Та да се върнем на онази вила на Трудовец... Еньо, на който е вилата, така и не беше виждал Кръспето в акция, и едва ли не не вярваше, че той прави това в действителност - мислеше че го бъзикаме. Е, успя да се убеди лично... След като премина свръхзвуковата граница от един литър, Кръспето започна да "вика силата" (господи как звучи като го чета ), а Еньо само седеше на един стол, хилеше се като пън и единственото, което се чуваше от него, беше "... хахахаха, ааа не, истина е хахахахаха ааааа...." Това накратко...
Всъщност започнах да пиша темата, като се сетих как по-късно същата вечер ходихме... къде ходихме никой не знае, ... но в един момент Кръспето реши да се качи на колата и да изфиряса на някъде (не правете това у дома си!), а ние тръгнахме да го гоним с другата кола (ВАЗ 2107 с багажник на покрива)... Е, спомням си само как навръщане незнайно защо решихме да се качим на багажника на покрива на ладата, и така през целия път - който не беше малко едно 20-30 минути обикаляне около селото, всъщност така и не стана ясно докъде сме стигнали... е това е набързо... тая събота пак ще ходим на вила, и после ще пиша пак

[grnka Профил]

малееееее спарко умрях да се хиля бе...исатис ми приказваше какво беше станало ама твоите снимки направо убиец!

оффтопик: Бабуна още чакам моя материал да го качиш някъде ман

[DEFLEPPARD Профил Уеб-сайт]

това се случи днес... (наче ми се е случвало доста често )
начи "бягаме" от лекция и някъде из двора на университета срещаме професора, при който ще имаме след по-малко от час... аз обаче го обърках с един възрастен (меко казано) наш колегга, с който си приличаха (полуплешиви, с бели коси и т.н.) та въпросния професор ни пита дали сме свършили лекции при другия...
останалите от групичката (5-6 души) почнаха да мънкат нещо, а аз смело "ние свършихме, ама той май още не е свършил" и се ухилвам тъпо... останалите ме погледнаха още по-тъпо, а аз както винаги нищо не разбрал тръгнах ухилен... после разбрах, че тва е бил професора... като влязохме в неговата лекция (и от неговата отсъствах първите 2 пъти и влязох чак на третия) се оказа че съм един от малкото (или единствения) на които им запомни трите имена, заданието за проекта и т.н......

някви идеи как да си взема изпитите при горепосочените хора?


П.С.

сещам се за още една подобна случка....
Лято е. Варна е. Бирен фест е.
една позната софиянка от чата идва във Варна на почивка (или поне аз така си мислех ) с гаджето си....
уговорихме се се да се видим на бирения фест...
да ама тогава даваха мач от евротурните Левски сф с.... не помня май с Динамо Киев...
та си изгледах мача и чак тогава тръгнах за феста... съответно закъснях с около 90 минути като стигнах всичко вече беше свършило и хората си тръгваха - някои към дискотеките други към домовете си....
видях се с въпросната кака и гаджето и казахме си по 2-3 думи... бяха леко сърдити, че не съм отишъл на време...
пак бяхме групичка от десеттина човека...
питам ги
"кажете ми поне коя група свири днеска, като кажа че съм ходил на бирен фест поне тва да знам"
тя:
"Днес свириха ****"
аз:
"еееееее аз нищо не съм изтървал значи... те тия са слабички няма кво да им слушам, пък камо ли и да ги гледам... хич ги няма горките...(и все неща в тоя дух)" докато го казвах гледах гаджето на познатата право в очите (не знам що него гледах) а той горкия заби погледа в земята и не си вдигна главата повече)
отново цялата групичка се умълча странно....
впоследстие разбрах че въпросното гадже е бил барабаниста на групата а не били дошли заради бирения фест
познатата така и не ми прости цяла вечер, после се разделихме....
рано сутринта към 4-5 часа се прибирах вече доволно пиян и по пътя без да искам блъснах някаква жена... не знам що ама си помислих, че е била тя и и се обадих по телефона да и се извиня... тя горката спеше в хотелската си стая....
оттогава досега не ми е проговорила

[BMW-X5]

DEFLEPARD ти си и....и медалиста честно !!!
няма такав образ като тебе

[BadAngel Профил]

Ех, Бабунчо, понякога се плаша колко много си приличаме в някой отношения. И аз най-дългите си теми съм пускал по време на сесия...
издънки - при мен са толкова много, че не ги помня, но ще използвам темата ти по второто предназначение - за споделяне на спомени и раждане на лафове.
Беше много отдавна. Или по-скоро не беше отдавна, но от тогава толкова много сме преживяли заедно, че си беше много отдавна. Имаше време, когато в Люлин бях сам ентусиаст във форума. Но не след дълго се появи подкрепление в лицето на Асен_Х и Иво от Банкя. Спомням си всичките вечери с бира в ръка, когато двамата въртяха 316-ките из люлин (примерно единия си купува цигари, другия се върти) и се чудехме какво да правим. Пробвахме Ати колко време може да се задържи върху предния капак на газ-спирачка (после Иво реши, че е лошо за боята и преустановихме експериментите). Помня и как една вечер си седяхме, с двете коли до нас, на тротоара с бира в ръка и си мислехме...Мислехме как точно да се казва малката ударна групичка, която с малко повече зор можеше да покаже на голф ГТИ на газ какво е БМВ-Пауър Пловдив си имаха глутница, под названието PLD-Squad. На Иво му роди болния мозък фразата - ми защо да не е Squad, само че на български - оттам и Люлин Склад
Ати

Тва е готино историята за мацката и телефона ми хареса доста и на мен ми се е случвало нещо подобно, само че по лошо стечение на обстоятелствата едно момиче ме беше тъсило вкъщи и майка ми дига и вика.. миииии няма го.. след 5 минс се обажда на гсм-а ми.. къде си.. миии вкъщи.. и после ?!?!?!?!?!!?!?!

[DEFLEPPARD Профил Уеб-сайт]

DEF strikes again!
ей бая зор видях докат намеря тая тема, ма по-добре от нова

това се случи преди няколко дена, главно действащо лице.... АЗ!

наложи се да отида до университета ми (веднъж седмично все се случва нещо та тряба да се отиде...) причината беше някви лекции... няма значение

та отивам аз към университета, който е на 10 км извън града посока златни пясъци, пристигам там и започвам да си търся място да паркирам (обикновено улицата е с плътно паркирани от двете страни коли. Но в случая няма пукната паркирана кола и в първия момент си помислям (ехааа днеска няма почти никой ся ще спра близо до входа кат цар ) и къде да спра, къде да спра.... видях две патрулки паркирани една след друга точно пред входа и си викам "ей тука зад патрулката е добре"...
в първия момент се замислих "тия пък кво търсят тука" ама по принцип си има поне по 1 кола там така че реших че няма проблеми...
паркирах мазно мазно точно зад патрулката, полицайте ме гледаха в очите... погледнах ги ма не видях никва реакция - не ми направиха никакъв знак, нищо... загасих колата, свалих колана, излязох, заключих я и тръгнах към входа... Да ама не... единия полицай (сравнително нервен) ми вика злобно "Ай ся ела тука с документите!"
и аз си мисля "тоз пък кво му стана..." отивам давам си документите, тоя ги хвърля на задната седалка в патрулката и почва да нарежда видимо ядосан
- абе ти къф човек си бе! как можа да спреш баш пред мене ! как може да си толкоз нахален! ела тука ся да ти напишем един акт!!!
- е що... ?
- щото е забранено, ето защо !
- е как ще е забранено тука по принцип е пълно с коли....
- бе ти не ми говори по принцип! тука е забранено!!!!!
- е как така...
- Да не говорим че тва тука е тротоар и въобще нямаш право да спираш!
- да бе да тротоар... не го ли виждаш къф баир е, само купчина пръст и полусъборена огграда... имало някви жалки остатъци от бордюр и вече тротоар....
- ей го знака бе, не виждаш ли!
- кой знак?
- ей тоя !!!!
- ааааа... ма той тоя знак е с ггръб към мене как да го видя ?
- а ти по принцип не трябваше въобще да спираш тука, даже навлезе в насрещното и спря в обратната посока, мн ясно че знака ще е с гръб като е от лявата страна на пътя !!!!!!!!!
- бе тъй то ама... то тука няма осова линия... как ще съм в насрещното кат има само 1 платно ?
(тука вече човека си смачка шапката от яд и замалко да я изяде...
и в тоя момент един друг смелчага спря точно зад мене и ченгето направо си фърли шапката на земята и видимо положи огромни усилия да не си излее гнева

- а освен това имаш знак и от твойта посока !!!!!
- де е?
- ся кво искаш да ми кажеш че нам знак ли?!?!?!?!?!?!?! (вече ръмжи)
- е то може и да има ама не съм го видял... кажете ми къде е да знам занапред?
- ей го бе ей там !
-аааааа да.... верно... то тва не е знак спирането или паркирането забранено ама.... рекох да си замълча тоя път (знака по принцип е "зона охрянавана от паяци" ама там никога не е стъпвал паяк)
в тоя момент се обръща към другия студент спрял зад мене
-ей го и тоз... я ела тука бе, ела бе !!!!
идва и другия оптимист искат му пак документи и продължават да се разправят едновременно и с двама ни ама него го пое другата патрулка, видях че кара с акт....
и аз викам:
- е добре... занапред ще знам... (мислех си "тия от университета нарочно са го направили тва за да им влизаме в платения паркинг)
и се чудех тия са пари ли ще искат кво ли... ама имаше твърде много пешеходци минувачи и протиера на 20 метра... твърде много свидетели.. едва ли.. ма знае ли човек
другите ченгета се смилиха над момчето с акта и го пуснаха да си ходи... "мойте хора" го видяха тва и без да кажат нищо ми хвърлиха документите в ръката и викат "айде зимай си документите и колата и да та няма оттука!!!!!!
мисля си "ехаа тва не мое да бъде:)"
запалих колата и си мисля "е нема как ще трябва да си платя двата лева за паркинг...."
влизам на паркинга дигат ми баирерата и - о изненада ! не ми искат пари за вход, правят ми знаци "минавай, минавай"
мисля си... "ебаси кво им става на всички днеска "

в крайна сметка се оказа че "Сакси Симеон Готски" (както го нарече нашата ректорка в "изявлението си" ни идвал "на гости" за да му дадат няква диплома за "доктор ноториус кауза" или нещо от сорта дето така и не разбрах как се нарича, кво представлява, що му дават тая диплома и т.н.
та цялата дандания билза заради него

а после когато вече бях мноооооооого огладнял и исках да ида до барчето да си взема нещо за ядене ни накараха да идем на входа да го посрещаме (трябвало да има калъбалък пък то няма студенти.. ) и срам не срам... на глад седи ли се отидох при тия в народните носии дето го посрещаха да си искам малко питка със сол (нали така се посреща) ама нъцки... нямаше!

[Един Профил]

Ей, добре че Дефчо я е изровил тая тема, та да не съм аз виновен
Действието се развива вчера малко след 17:30 часа. Имам една среща, седя и чакам ама човека закъснява. Вадя GSM-а и набирам.
Тууут, Тууут, Туут, мисля си сега ша ма прати да си говоря с гласовата му поща. Вдига, по шума познавам че пътува и е с отворен прозорец. Преди да е казал "ало" чувам едно "ТРЯЯЯЯС". Оглеждам се - не е около мен и бавно загрявам че съм го чул по телефона.
Питам:

- К'во направи бе?
- Как к'во - спрях в едно пежо заради тебе.

Поуката е: Използвайте hands-free когато шофирате. Това ми се случва за втори път - да предзвикам катастрофа с обаждане по ГСМ.

[Гост]

Един .......