ИЗДЪНКИ...

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Издънки...
(няма връзка с БМВ)

Да учиш за изпит по висша математика и да си болен от грип, не че се оплаквам... не е живот това - знайте го от мене. Всъщност на пръв поглед двата факта не са кой знае колко страшни, но от тях произтичат други много лоши неща. Заради грипа няколко пъти прегрявам и кривя главата, тялото ме боли все едно 40 боксьора (супер тежка категория - от онези дебелите) са играли не футбол, а ХАРДКОР-МАХЛЕНСКИ МАЧ, и аз съм бил топката (ФАНИ ТОЯ БУРУМ). Освен това и доста често създавам дълги и неоформени факсове до Германия. Заради изпита ходя на уроци по математика в другия край на града и давам по една торба с пари за такси (и за самите уроци) в едната посока и обратно, а пък началството и без туй е отрязало финансите. В допълнение решавам задачки за удоволствие - яко, а? Човек като учи за изпит не излиза, като е болен - въобще не излиза. Тоест резлултатът от двата изходни продукта (изпит, болест) е рязко понижаване на броя на социалните контакти, което пък от своя страна заедно с другите произтичащи негативи (прегряване на блока и болки, решаване на задачки, липса на кинти и други) ВОДИ ДО ОБРАЗУВАНЕТО НА ЛЕКИ ФОРМИ НА ДЕПРЕСИЯ. На всичкото отгоре мощната фордела, освен че не пропуска повод да се строши, е с предно и не става шоу на снега. Прави са синоптиците като казват, че през тези зимните месеци положението е висящо и е много лесно депресията да те отвлече. Или психолозите твърдяха това? Както и да е. Моят приятел Калин Динков Динданов твърди, че няма нужда всяка болест да се лекува. Аз не му вярвам (щото бивш наркоман няма) и реших да се преборя със смотаното разположение на духа като прибегна до най-мощния антидепресант, а именно - весели моменти от близкото минало и далечното бъдеще. conf: conf: conf:

Ще е хубаво да има тема като тази. Във всяка компания си има разни приказки, характерни само за самата нея, казани пред други хора тези лафове предизвикват най-малко недоумение. Такива съчетания от думи (някой път не са думи, а нечленоразделни звуци) се раждат най-често, когато някой приятел се издъни здравата . Ще ви разкажа и нормални излагации, и такива от които са се родили изрази. После, ако и вие споделите, ще се получи смешно четиво, точно това е целта.

От първата случка не се е родила крилата фраза, но пък е смешна така, че...

Аз май страдам от леки форми на сонмамбулизъм (баси думата, сгреших ли я?). Много трудно се будя. За какво става дума ли... Примерно казал съм на баща ми да ме събуди и той е първото нещо, което виждам след като отварям очи. Но защо ли е ужасно ядосан, направо разярен е. Казва ми, че ме буди за 5-ти път и аз всеки път съм му казвал - "Ей сега ставам!". Нещо се шегува с мене този човек - за пръв път ме буди, сигурен съм, щях да помня, ако не беше така... ама си изглежда доста сериозен. Както и да е. Този пример не е показателен за това, че съм сонмамбул. По едно време дори си мислех, че алармата на ГСМ-а ми е развалена. Лягам си в малките часове на денонощието, а трябва да стана след 4-5 часа. Нагласям си ГСМ да ме събуди в 7 (сутринта имам задачи) и го слагам до възглавницата си. Забрави! Събуждам се в 11 и смотаният ГСМ не е звънял. Мамка му! Обаче като пробвах алармата - звъни си! Е как така си звъни, пък не ме буди, не помня да е звъняла. Добре де, следващия път, когато исках ГСМ-ът ми да ме събуди, го оставих в другия край на стаята (да проверя колко крачки са това - 7 в едната посока и още толкова в другата). Когато се събудих (пак с 3-4 часа пагубно закъснение) ГСМ-ът ми беше някъде под одеалото ми. Е как, по дяволите, се е озовал там и защо не е звъннал? С помощта на дедуктивната логика разбрах за какво става въпрос - аз просто в спящо състояние съм станал, отишъл съм до другия край на стаята, изключил съм алармата и съм се върнал в топличкото легълце. Мноооу хубууу... Това, което исках да докажа с нагледните примери, е че около момента на събуждането ми много не знам къде се намирам - не знам нито в коя галактика съм, нито в кое измерение (х,у,z?).

Преди известно време родителите ми бяха решили да ходят на почивка някъде (май в Хисар) за 10-тина дни. Аз деликатно отклоних поканата им, там щях да издивея, а пък и не съм кой знае колко уморен - хехе. Заминаха те и останах сам вкъщи (ХОУМ АЛОУН 5) - е не са ме нападали мокрите крадци, за щастие. Доспа ми се и реших да ударя на спокойствие един хубав следобеден сън. Преди да легна сложих наблизо домашния телефон и ГСМката. Заспал съм и по едно време се звъни и аз отговарям сънено:
- Даааа...
- Иво, ти ли си?
- Аз съм. (търсеше ме една девойка, с която не ми се заниваше много-много)
- Как си? Да не те събудих?
- Не се притеснявай, няма проблем.
- А, да те питам, свободен ли си довечера?
- Да, бе, не е като да съм зает.
- Тогава искаш ли да излезем заедно?
- С удоволстие, но не съм в града, с майка ми и баща ми съм в Хисар и ша се върна след 10 дни. (това беше най-правдоподобната лъжа, която измислих, за да отклоня поканата й по-безболезнето. Аз и бях казал, че те ще заминават, но не бях уточнил аз ще ходя ли с тях).
- Наистина ли? Кога заминахте?
- Още сутринта.
- Ами не мога да разбера как така ти звъня на домашния телефон, а ти ми отговаряш от Хисар ?!? (ееейййшшшш, сериозно ли ве... така ли съм се прецакал , аз наистина говорех по слушалката на дом. тела, а не по ГСМката - ааааааа яка излагация!) Може би щях да успея дя убедя милата девойка, че повикванията на домашния телефон се пренасочват към ГСМката, но едва ли щеше да ми повярва... дори и не опитах, достатъчно се бях омазал. Краят на диалога не е много интересен. Почнах да насичам и заеквам (Сайракс процесор - кво да правиш?), общо и обясних, че тръгваме за Хисар всеки момент - доста срам брах. Хич не ми беше смешно тогава, сега е. Изводът е, че човек не трябва да се опитва да лъже, особено, ако още спи. Един ден като порасна и стана световно известен таен агент (служебният ми автомобил ще е Z8) ще се проваля, щото ще ме пленят и разпитат, тъкмо когато се събуждам, и аз ша си кажа всичко.

Втора случка е направо размазваща!

В края на миналата година се събираме вече като бивши съученици целият клас от гимназията, поводът е прощалното парти. Двама отиват в Лондон, други двама в Щатите, един в Южна Африка, част се пръсваме из България, а останалите си оставаме в Пловдив. Разделяме се, тресе ни носталгията, мъчно ни е. Колкото и да искаш от тука нататък няма да можеш да намажеш дъската с течен сапун, няма да можеш да пръснеш с боен спрей в коридора и директорът, който иначе си е точен и уравновесен човек, да изкърти невинен ученик... вече не върви и да направиш здравия бой, само заради спора дали хеликоптер може да мине под мост или не може. Не върви и да бутнеш съученик по стълбите, той да направи 5-6 салтоморталета и после пак здрав кютек, не върви и да прецакаш всичките компютри в училище Не е невъзможно, но не върви. За 5 години се създадоха приятелства, имаше и интрига, любови, но най-вече спомени, които ще останат до живот. Съзнанията на всичи са заети с тези мисли. И заради тях си струва тази вечер да се изкъртим, ама здравата. Oтиваме до близкия денонощен и си напазаруваме енерджи дринкс, големи количества водка, уиски, безалкохолно и дребни неща за хапване. Отправихме се към празния апартамент на Гьорето (или Гизмото). Чушката донесе синтетичен кубински ром, който по неговите думи е направен от... (много тихо да се прочете това) млад любител химик . "Не ти трябва това да го пиеш" - казах на Гизмото, ама той не ме послуша. След 2-3 часа смъртоносната битка е в кулминацията си. Всички сме гибсън брадърс. Аз се въртя из импровизирания дансинг като три и петак, някой имитират Фреди Меркюри, на терасата се пафкат разни работи, други просто си танцуват и пият. Музиката е на макс, колоните сигурно са се пръснали, ама за това ще се мисли утре. Последният танц на 12-ти Б. Минаваме ги всичките. Излязох на тесата, че щях да прегрея. Огромна тераса! В единия край се вият облаци от дим, а в другия Гизмото е заспал върху една пейчица. Т'ва момче взима-дава. Аз и един отидохме на инспекция. Гизмото легнал по гръб, джиесемката му стои на гърдите, целият е мокър, над него направо се извиват алкохолни пари и бълнува нещо. Ще има инфекция. Не знам дали сте виждали заспал да изригва повръщано като ВУЛКАН (Гизмо, що смеси синтетиката с чипс, бе майна?!?). Изплаших се да не вземе да се удави/задуши т'ва момче, щеше да е голяма загуба за българската демокрация. Успях поне да му спася ГСМ-а от киселинно разлагане. Оживя младежа! Петре, ахмак, давай му още да пие от този шит. Много хубаво, ама към наблюдателите от терасата забелязаха светлините на една патрулка, която очевидно идваше да ни посети. Кой беееееее? Ние сме тарикати, спряхме музиката, загасихме лампите и започнахме да играем на мълчанка, сякаш е WW2, намираме се в подводница, а над нас минава крузър. Да, ама радарът на куките ни засече (чудно ми е въобще как сме си мислили, че ще ги заблудим, като това, което направихме вероятно е короният номер на попрекалилите купонджии. Вечерта беше лудница, но интересно предстоеше. Униформените почнаха да звънят като простаци, а след 5 минути започнаха да блъскат по вратата като луди. Кой им беше отворил долу, как бяха стигнали до третия етаж? (Апартаментът на Гизмото се намира в кооперация и няма как да се стигне до третия етаж, ако някой не отвори входната врата на сградата). "Ех, подлият му съсед, той ги е викнал и им е отключил" (друго се чу за съседа, ама нека не пиша чак такива цинизми)... Някой им отвори, а те започнаха да рапитват за стопанина. Как да им го покажем, той беше в доста изряден вид, с прекрасни апликации от полусмелен чипс, примесен с истински синтетичен ром... наистина прекрасни апликации имаше по тениската, по панталончето, дори ПО КОСАТА. АААААААААА НЕ! НЕ МОГА! Вкарахме го набързо в банята, той се съблече и за около 15 сек си взе душ. Излезе гол, не помня дори имаше ли препаска около кръста и куките го отведоха в патрулката, за да го отведат в районното и да му напишат акт. МАААААЙЙЙКООООООО! Всичко мина по план, куките си тръгнаха със стопанина, ние се разбрахме по между си, че заедно ша покрием глобата (което всъщност не направихме) и така. Надухме пак музиката и... някой по усети, че по едно време телефонът звъни. КОЙ ЛИ Е В 2.30 сутринта (сега е 4.21 бааах) ? Всички се стресирахме, спряхме музиката и... избрахме най-тезвеният "уж" измежду нас да говори. Това беше Пафката, познат още като "КМЕТА" (щото в 8ми клас го избрахме за отговорник на класа) или "МАГАРЕНЦЕТО ЙОРИ". Тука ще ви разясня неща, които разбрах в последствие и са ужасно смешни... майката и бащата са при брата на Гизмото в Гермиания, те си знаят колко струва отрочето им и са дали телефонен номер, на когото съседът (да точно така - същият съсед извика и куките) може да звъни, ако възникне проблем. И така Йорито вдига телефона:
- Даааа, кого търсите?
След това веднага затръшна слушалката и каза, че човекът от отресща яко го прокълнал и му казал "КАК ТАКА ША ПИТАШ КОГО ТЪРСИТЕ, БЕЕЕЕ!"
След това се звъни пак, Йорито отговаря (нали е най-непил - лежи ти още на тая кълка). Обажда се братът от Германия, който заплашва да събуди бащата, ако не му се дадат обяснения веднага. Събуди ли бащата ще стане яко мазало, тва е ясно. Та Пафката започва да обяснява.
- Не, не, всичко е наред! Съседът ви е подвел, той си измисля, не са идвали полицаи. Къде е Гошето ли? Ами няма го сега, тоест отиде до тоалетната. (Да но от отсерщната страна знаят, че куките са били тук и Пафката е принуден да признае). Ами полицаите взеха Гошето в патрулката. Не, не, не се притеснявай, нищо страшно няма, и аз съм бил в районното и мене са ме разкарвали с патрулка, нищо страшно няма наистина. (БРАОООООООО БЕ, ПАФКА, МНОГО ДОБРЕ УСПОКОЯВАШ ХОРАТА... ЗНАЧИ И ТИ СИ БИЛ В РАЙОННОТО И НЯМА НИЩО СТРАШНО ТАМ, СЕРИОЗНО?). Майката и братът, както можехме да предположим, изпаднаха в пълна истерия - "С КАКВИ ХОРА СЕ Е СЪБРАЛ ГОШЕТО ???". То й той Пафката малко на криво си говори. Не помня по-нататък разговора, само помня как приключи вечерта. Иван придоби някаква нова смеховка - преди да се засмее всеки път почваше да съска като турбо и да прави гримаса все едно го жигосват, тва съскане се примесваше със стария му смях. Имитира какво е говорил Пафката по телефона - "Не, не, не се притеснявай, нищо страшно няма, и аз съм бил в районното, нищо страшно няма наистина" и почва да се смее и да съска. Не мога да предам точно какво се случи тогава, но лично моите колена не ме дършаха повече, а коремът ме болеше все едно съм направил 500 серии от по 500 коремни преси за 13 минути. Няма такъв смях... дузина младежи и девойки се гърчехме в безнадеждно луд смях на пода и се надявахме да не починем... от задушаване ли, от какво ли... Това беше точно една дива нощ. Незабравимо! Дано поне отчасти съм успял да го предам... аааа 20-30 минути след нещастния телефонен разговор, нашият герой, Гизмото се прибра от участъка пеша, а той беше чисто гол, ако сте забравили да припомня... Е, то вечерта/сутринта няма кой да го гледа по улиците. Каза ни, че полицайте го навикали, че им е вмирисал патрулката и го карали да я чисти. Баси гаврата.


Е това е от мен. Очаквам вашите издънки... По-късно може да допълня с още 1-2 мои простотии. Постарайте се да разкажете случки, от който са се родили крилати фрази.

Поздрави!