Джъстин

[Spit-Fire]

Беше почти полунощ. Джъстин стоеше на терасата. Пушеше поредната цигара. Очите му бяха толкова големи и тъжни, че пълната луна се отразяваше в тях. Поредният ден от живота му, който бе загубил своя смисъл. Той тъкмо бе скъсал с поредното момиче, което наричаше своя приятелка. Джъстин нямаше късмет с момичетата. Винаги преживяваше бързи и силни авантюри които бяха желание за секс от отсрещния пол и дълбоко намесени чувства от негова страна. Джъстин бе висок 1.80 м. с късо постригана кестенява коса, винаги набола брада, атлетичното му тяло изглеждаше много добре на лунната светлина. Многобройните татуировки по него винаги караха хората да се замислят какво ли точно означават. Но само той знаеше. На едната му ръка имаше череп със увити около него змии. Със всяка нова негова приятелка змиите се увеличаваха. На другата ръка имаше голяма татуировка със египетски йерогрифи. По гърдите беше татуирал символите на всяка една любима негова група, а на гърба бе татуиран Исус, влачещ кръста към Голгота. Каква беше символиката на всички тея неща никой не бе разбрал до сега.
Цигарата бавно загасна. Мигове след това запали нова. Това момиче не беше като всички останало. Тя бе докоснала сърцето му толкова силно за толкова кратко време. И като си тръгна, тя взе своята част от него. На Джъстин му бе останала едно малко парченце, колкото да изпомпва нужната му кръв за да живее. Но какво може да даде човек на друг човек за няколко седмици? Това се питаше непрекъсно и Джъстин. Поредна цигара задимя. Джъстин не издържаше на напрежението и излезе навън с ключ в ръка. Някъде на улицата се чу глухо отключване на кола. Той седна в протритата кожена седалка на неговото БМВ 645 и отпраши на някъде.
На другия ден беше малко по-добре. Запозна се с поредната. Но тя както всички други искаше само секс, секс, секс и секс. Джъстин бе безразличен. За него това бе поредната змия, увита около черепа.
Дните минаваха, ръката на Джъстин бе червена от непрестанното драскане по нея. А той все ходеше с това характерно Каменно изражение. Дори и най-близките му хора не можеха да разберат какво крие вътре в себе си.
Докато един ден Джъстин видя Силвия по улицата. Инстинктът в него го караше да побегне към нея, но краката му сякъш бяха залепени за плочките и той не успя да помръдне. След секунди я загуби от поглед. Бавно и безразлично седна в своята кола и се запъти към студиото за татуировки. Черепът на рамото му вече стигаше под лакътя. А змиите изглеждаха като купчина червеи около топче тор. След това се прибра в тях, излезе на терасата и запали цигара. И цигара след цигара кутията му се изпразни. Но не можеше да стои на едно място, не бе на себе си. Грабна якето си и излезе навън. Запали колата и започна да броди по пустите нощни улици. Изведнъж на едно кръстовище изскочи кола. А Джъстин не внимаваше в пътя и се сблъскаха. Ударът бе сериозен. Джъстин бе пробил с глава предното стъкло, бе счупил волана на колата. А помен от предницата му нямаше. Но освен кървящата глава и навехнатите ръце бе добре. Той изскочи бързо навън да види как е другия човек, който бе ударен странично. За жалост бе жена. Главата и бе отпусната навън от прозореца. Джъстин побърза да и помогне. Хвана главата и за да я изправи. отвори вратата и я изкара навън. И чак когато я положи на асфалта и тръгна да звъни на 911, той онемя. На земята пред него лежеше Силвия. Джъстин успя да се опомни за няколко секунди и побърза да звънне на линейката. След минути вече пътуваха към болницата. Там промиха главата му и превързаха ръката му, а Силвия трябваше да претърпи множество операции поради сериозните си травми. Джъстин остана в болницата дни наред, стоеше на един стол до леглото на Силвия и я гледаше непрестанно. За Бога, какво беше сторил. Съдбата ли ги събра по този начин или Господ си отмъсти за нея по този начин. Той не знаеше...
След седмица Силвия беше по-добре. До леглото и имаше огромен букет цветя без картичка от кой са. Дойдоха полицаи на същия ден за да изяснят обстоятелствата покрай катастрофата. Тя им разказа каквоти си спомня, докато държеше в ръка една роза и вдъхваше уханието и. Изведнъж розата падна на земята. Силвия туко що бе чула познато име, името което и съобщиха полицаите, че е виновно за катастрофата. След час медицинската сестра и разказа, че същото това име е стояло до нея непрестанно до деня в който вече е била по-добре, след което е оставил един огромен букет цветя и без да каже нищо си е тръгнал.
След няколко дни изписаха Силвия от болницата. Но първото нещо, което искаше да направи бе да намери Джъстин. Отиде направо в тях. След около 5 минути звънене, вратата се отвори. Посрещна я Джъстин, който беше в ужасен вид. Целия му апартамент миришеше на цигари. А той не бе спал от дни и бе адски изтощен. Той покани Силвия вътре и отиде да разтреби масата. А през това време тя съблече якето си и остана само по потник. Джъстин направи и кафе. И в момента в който влезе в хола, изтърва каната на земята и се скова. Цялата дясна ръка на Сливия бе в татуировки. Един диамант и стотици миньори около него. Смешно нали ? Всеки един от тях отчупваше по едно малко късче от диамантеното сърце на Силвия. Но имаше един по-особен миньор. С по-голяма кирка от другите. Именно това бе Джъстин. Той бе отчупил най-голямото останало парче от сърцето и и бе си тръгнал с него. А змиите на ръката на Джъстин винаги бяха с една по-малко от жените с които е бил някога... Имаше едно чисто късче от сърцето си, което никоя не бе опетнила. По-скоро някой го бе докоснал така, че то стана недосегаемо...


Но ние хората сме странни камъни. По един или друг начин обичаме болката. Особено обичаме да я причиняваме на другите. От маймуни, облечени само с животинска кожа около чатала се превърнахме в зверове. И с всеки ден озверяваме все повече и повече. А това какво зло правим се определя от самите нас. Милиони се избиват, милиони разбиват. С автомат или с думи, силата на "патроните" които пронизват е еднаква. Само че с едните умираш веднага а другите те обричат на вечна агония. И само глупакът би казал, че няма чувства, че не обича, че не мрази... А това да си силен, значи да чувстваш. Значи всяко едно нещо, всеки един момент да минава първо през сърцето а чак след това да влиза в главата. Днес докато бягах в парка едно дете с триколка така се бе засилило, че щеше да ме блъсне, но се дръпнах. Погледнах майка му, която бягаше след него и тя ми се усмихна. И аз се усмихнах също. Без да мисля, просто го почувствах. За да се усети красотата на света, не трябва да я търсим. Трябва да я усетим в нас. И в момент, в когато всяко нещо се управлява от парите, от жаждата за власт и мощ, можем и трябва да се опитаме да променим нещо. Всичко зависи от нас. Аз лично ще бъда един по-добър човек, а ти ? Ти си на ход...

[BaHka Профил]

Евала. Не спираш да ни радваш с разказите си.

[t060 Профил ICQ]

Много добре написано!

[tyson Профил]

Аз не карам БМВ, но чета форума Ви с интерес.
Искам да кажа на автора само едно:

"Не спирай да пишеш!"


Благодаря.

[pampo Профил]

^ И аз не карам BMW (не че не се надявам на Е46 де, но има време). И аз също чета историите с интерес. Имаше няколко супер увлекателни.
Тази е много добра, давай все така, пич!

[BavarianMotorWorks Профил Уеб-сайт]

Чета всичките ти истории с Много Голям интерес!!!
Велик си!!!!!!!

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Уникално, замислете се !

[vectra Профил Уеб-сайтICQ]

имаш способността да пишеш! Браво

[driver69 Профил]

Браво колега. Спечели фен с тази история.

[BMWPetar Профил]

Пишеш страхотно, просто...

[mitrax Профил]

толкоз страхотно че си за в друг форум просто не раздел ..

[Koko Loko Профил]

Без думи

[M-TEAM]

най-големия просто само заради твойте разкази влизам в този подфорум ,просто уникални

[zigo Профил]