Чета и рева
Модератори: mitaka7, Общи модератори
38 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
- TheBoss
- Полковника
-
- Мнения: 2998
- Регистриран на: 8.03.2004
- Местоположение: в по- следния блок на София
- Кара: мухите да се лепят по лявото стъкло
Чета и рева
от TheBoss » 22 Яну 2005, 17:06
Получих долния текст по ел. поща, така че не мога да посоча автора. Но мисля текста е достоен за постване дори и като анонимен. Ако някой го е чел на друго място, моля дай инфо за автора.
Следва текста:
Здравейте! Много интересна дискусия се разгоря на тема "тъпите копелета, катаджиите". Аз живея в Германия. От скоро. Идвам си толкова често, колкото някои от колегите шофьори от провинцията ходят до София. Тези от вас, които четат в клуб "Рено" вероятно ме познават виртуално. Аз съм по душа пътешественик. Обичам всички видове транспорт, но най-вече и преди всичко - да шофирам. Последната година ми се събраха малко над 47 000 км. Това не е малко, нали? Докато шофираш имаш възможност да мислиш
за много неща. Особено ако пътя е дълъг и живота е пред теб. Та и аз така - мисля си.
Например - преди няколко месеца се случи да пътувам до България с колата за първи път. Голям страх брах - всички ми казваха "в Югославия да не замръкваш!", "в Хърватска да внимаваш", "стопаджии не вземай", "гледай да не заспиш". Все такива насърчителни съвети. Добре, викам си аз, един път да стигна до Калотина и съм си у дома - познавам всяко камъче по българските пътища в този район. Е, в Хърватска е почти като в Словения - тихо и спокойно, само дето магистралата е права и дълга и се пада баш когато най- ти се спи. Сърбия - по пътищата има малко коли, не толкова много дупки и известно количество полицаи. Карах със 140, при ограничение 120
и ме глобиха. Нито имах намерение да споря, нито време да увъртам. Платих си 25-те евро и ги включих в калкулацията на общите транспортни разходи. Всичко беше като по ноти докато не минах Калотина...
Не знам дали някой от вас е бил с личната си кола извън Бългаия, в страна която не познава и в която примерно табелките по улиците са на друга писменост (примерно Гърция или Арабските страни). В такива случаи на човек му се иска останалите да прояват мъничко търпимост към забавените му реакции (щото примерно се опитва да разчете някой надпис) или щото не се ориентира. Мислейки си за принципа не реципрочност си рекох аз от Калотина до София да карам бавно и внимателно (пак са монтитали нови дупки
на непознати, за мен, места). Изпревариха ме. Отдясно. С около 130. В това време аз давах мигач за да се върна обратно в моята лента, след като бях заобиколил току-що убит заек. Само късмета и добре вкоренения от немските магистрали навик да поглеждам през рамо спасиха нещастника, който ме изпревари, от това да го изблъсквам в канавката.
В София. Гъмжило от коли. Движа се от Трайчо Костов (или както се казва вече таз улица) към Семинарията. Гадно кръстовище - без предимство си. Пешеходците едвам се промъкват, за да пресекат. Всички си пречим един на друг. Спирам за да дам път на кола, която е запушила всички ни, макар че е без предимство. Свиркат ми отзад - един вид, "копеле, тука не ти е Германия - мачкай го!". Чудя им се на акъла - аз бързам, затова предпочитам да се забавя мъничко. Нек'ъв келеш с прототипа на Голф I смуче биберона си и
гордо се намъква в мястото, дето съм оставил, за да се промъкне нещастника, дето е без предимство. Усмихва ми се гордо и си остава там запушен незнайно до кога. Измъквам се от задръстването. Той сигурно още е там, смучейки биберона си. Както и да е.
Два месеца по-късно. Този път минавам през България транзит. Целта е малоазиатската част на Турция. Две кратки почивки - една в София и
една в Царево. От Мюнхен до София са 1300 километра. От София до Царево няма и 450. Разстоянието от Мюнхен до София вземам за 15 часа. Слизайки от колата си вземам душ и тръгвам да се разхождам. Уморен съм, но причината е по-скоро неудобната поза и дългото взиране в пътя. Разстоянието от София до Царево вземам за 6 часа. Избехнах три челни сблъсъка. По магистралата правихме тройно разминаване. Няколко пъти ме засякоха. Едвам не блъснах каруца.
Къде е тоя, дето каза, че нямало война по пътищата?! Че то усещането е, все едно, че участваш в кастинг за каскадьори. И това при положение, че съм с кола с немски номера - т.е. би трябвало останалите да предположат, че идвам от дълъг (минимум 1000 километров) път и не се ориентирам в обстановката.
Признавам, че леко се изнервих. Сигурно от зодията или от 1/4-та арменска кръв. Включих дългите светлини и фаровете за мъгла и почнах да карам със 120 при ограничение 90 (когато си с немска книжка това обикновено води до лист хартия, наричащ се акт, който ползваш за увиване на банички). Почнаха да ми правят път. Едно Голфче, от тези с пеленачетата, така се същиса, че дори даде ляв мигач, когато изпреварваше. Странна работа. Стана ми тъпо. Намалих до 90, изключих дългите. Загасих и фаровете за мъгла. Престанах да обръщам внимание на самоубийците. В Царево приятелите ми ме питаха дали не съм видял призрак та съм толкова блед. И това при положение, че предните лета, докато живеех още в България, беше обичайно петък вечер да се метнем на колата и да идем почивните дни на море. Губи се тренинг, явно.
Турция. 70 милионна държава. Магистрали, първокласни пътища, черни пътища. На места няма пътища. Подготовката за пътешествието е отнела
2 месеца. Четеш всичко, що е написано в интернет и по пътеводителите. Информация бол. И на всякъде еднозначно - съветват те, ако нямаш здрави
нерви и поне 10 годишен стаж и не си с кола под наем В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ ШОФИРАШ. Движението било "А Д". Минаваме границата при Малко Трърново.
Рано сутрин. Няма коли. Разсъмва се окончателно. Стигаме до ферибота. Два часа по-късно сме в Мала Азия. Къде по дяволите са невъзпитаните, неопитни
и жестоки турски шофьори?! Lonely Planet не може да греши. На магистралата сме. Слизаме от нея - движим се по пърокласен път. Ето - наближаваме Измир.
Тука, викам си, вече трябва да чакаме огъване на ламарините. Примирил съм се, че ако не ми откраднат колата, поне ще трябва да я изчуквам.
Ма къде, да му се невиди, са тея шофьори. И нямат ли голфове тука, да му се незнае. Вече 6 часа шофираме и само отляво ни изпреварват (ако успеят, де,
щото ние караме с колкото е ограничението + 10 % отгоре). И мигачи дават. И ние даваме мигачи, ма то е щото колата един вид си е свикнала.
"Влачим" се зад един ТИР. От тези, турските, дето ги карат най-гадните шофьори в света. В колоната сме 10 коли. Завой след завой. Заел съм поза за
самоотбрана - а някой от тези зад мене реши да ме изпревари - ще го засека викам си. Не щат, мамка им гяурска - карат чинно зад мене. По едно време
ТИР-аджиията, потомък на тези дето са ни колили и бесили, дава за кратко десен мигач. Знака ми е познат от далечната Германия - изпреварвай, един вид, пред мене е чисто. Викам си, тоя само ако ме будалка, като се срещнеме горе на небето не знам какво ще го правя. Включвам две предавки по-надолу и с 5000 оборота профучавам покрай него. Чисто е. Тоя верно не ме е излъгал. С носталгия си припомням за ставащата все по-далечна Германия и му мигвам с аварийните светлини веднъж. Един вид - "Тешек кюр комшу" (благодаря) - човек излезе. Той ми мигва с фаровете. Демек, казва, хора сме, ще си помагаме.
Шантава работа. Пак ми става тъпо. Сещам се за първите години, когато имах книжка. Четвърти километър. Кръговото. Връщам се от клиент, страшно изморен. Боли ме зъб. Зима е и кишата по булеварда е невъзможна. Мисля си как по-скоро ще оставя служебната кола, ще ида вкющи и ще спя, спя, спя... Движа се умерено бързо, с 80. При ограничение 80. В най-лявата лента. Давам мигач за престрояване. Изневиделица от локалното изниква "нещо". Нямам време да реагирам. "Нещото" просто застава пред мене. Движи се с 60 километра в час, но ускорява. Набивам спирачки. Колата поднася и се удря в мантинелата. Извивам волана. През предницата минава една Ифа. "Нещото" дори не намалява, за да види от любопитство ламарините, в които се е превърнала служебната кола. Ифата - и тя продължава. Успявам да овладея колата и спирам остатъците от нея в един храст край пътя. Трескаво се опитвам да се сетя как се казвам. Мозъка ми отказва да работи и аз го оставям намира. Усещането е приятно. С крайчеца на подсъзнанието си улавям зачатък на следната мисъл - сигурно заради това толкова хора по пътищата не мислят - та то било толкова прекрасно - само натискаш педала и ръчкаш скоростите (ако си късметлия да не си с "автоматик").
Спомените избледняват и пак връщам съзнанието си, там където му е мястото - тук и сега. Отново съм в Турция и духом. За 6 дена шофиране, по около 300
километра минимум на ден не се случи нито веднъж да ни засекат, да ни отнемат предимство или да ни "натиснат". Дали защото ни мислеха за турски гастарбайтери. Може би. Искам и в България да ме мислят за мияч на чинии от Канада, но поне веднъж да ме пуснат ако съм се объркал и съм вляззл без предимство на някое кръстовище. Искам поне веднъж някой да ми се усмихне когато пресичам ПЕША, С ПРЕДИМСТВО и той завива и да спре и да ме изчака, докато си връзвам връзките на обувките на платното. Искам поне веднъж ако аз спра и дам път на някого и му се усмихна, той да махне с ръка и да каже наум "благодаря ти".
Толкова ли е трудно?! Па трудно е. Най-важното в живота е да не настинеме и да не се минеме. Нали така? Оня ден дори измислих начин как да парикирам на
място, с ограничено време за паркиране, за по цял ден. Много хитра работа. Жалко че нямам време да направя механизма - трябва да работЯ, а в събота и
неделя ще отскоча до банката, за да си броя парите. Както се е видяло май ще си плащам таксата от 50 цента за P+R и ще пътувам из Мюнхен с метро за 5 евро.
Между другото да разсея няколко прочетени във форума мита. Средната заплата на работниците, в завода, в чийто IT отдел работя е между 1500 и 2500 евро. Бруто. Нетото се получава, като умножите това число по 0,5, максимум по 0,7. Вчера гледах колите по паркинга. 2 бяха със всесезонни гуми, останалите - със зимни. Нямам идея от къде някой черпи информация за заплати от по 4000 и нагоре (чисто!). Моята информация е от информационната система, щото отговарям за нея. Такива заплати има, естествено, но познайте кои ги взимат - ми естествено - "Отличниците, Иванчо, отличниците"...
Втория мит - нямало полицейски акции. Ха! Това пък къде го чухте?! По време на Октоберфест около Мюнхен има повече полиция от колкото на английски футболен мач. А оня ден по B12 (шосето дето свързва Пасау с Мюнхен) преброих точно 5 (пет!) полицейски патрула, всеки от по 4 полицая, които седяха на паркингите край пътя и спираха всичко дето е на 4 колела и може да се побере на паркинга и проверяваха дори налягането на гумите!!! И всичкото това, щото, разбирате ли, B12 бил пътя в Бавария с най-много произшествия.
Нека да ви кажа моето мнение (ако сте имали търпението да стигнете в четенето до тука, искам да кажа, че остава съвсем мъничко
). Та моето мнение е, че в България трябва да има драконовски глоби. И не ми пука дали законът важи за всички или не. Искам да изгарят и добрите хорица, дето не са имали пари да си купят хубави гуми и са тръгнали с "джапанки" по зимните пътища, па макар и "съобразявайки се с това". Искам полицаите да спират всеки, дето кара с два пръста а с цяла ръка държи безценния "жисеем", дето струва колкото две негови месечни заплати. Не ми пука, че в момента може да се обажда на болната си майка и бърза да вземе невръстната си дъщеричка от детската градина. Все ми е едно дали през това време порай полицая са минали 3 мутри с BMW 9000 и кусур, дето са карали без ръце, със затворени очи, обърнати назад и гледащи телевизия. Все ми е едно, повярвайте ми. И на вас трябва да ви е все едно, като се замислите. Ето логичното обяснение: ако сте толкова бедни и честни, последното нещо което искате да направите, според мен, ще е да вгорчите нечий чужд живот като предизвикате катастрофа. Без значение дали от самонадеяност, непредпазливост или небрежност. Нали всички се борим срещу неправдата? Ми хайде тогава да не се борим срещо нещо, чрез неговото умножаване. Че ще стане като борбата за мир с атомни бомби. Простата сметка е, че ако идиотите по пътищата се намалят с 80% и от тях 100% са бедни, честни и/или глупави хора,
то идиотите все пак са се намалили със 80%. По добре другите 20% идиоти, недосегаеми от закона, да са 100% мутри, но да са само 20%. Някак по-леко е да живееш с 80% нормални хора и 20% мутри.
Аз имам 12 години активно шофиране в България и още 2 в чужбина. Считам се за човек с умерен късмет. Спирали са ме катаджии много пъти. И никога не се е случвало тези корумпирани, тъпи, некадърни говеда да ме спрат И глобят, щото съм им несимпатичен. Все е имало защо, мамка му - я фар няма да работи, я колата е минала на преглед преди 13 месеца, я при ограничение 80 аз съм карал със 100... Как пък веднъж не се случи да ме глобят, щото карам червен форд, а катаджията е левскар :-( - тогава щях и аз да мога да рисувам снежинки и надписи M+S по летните си гуми без да ми е терсене.
Е, сполай ви. На желаещите да си рисуват зимни гуми мога да пратя пресни снимки от моите Michelin. Вчера на A3 ги пробвах и вдигнах 195 - Реното не може да вдигне повече. Един присветкаше отзад. Беше с Ламбурджини. Искаше да му направя място. Докато ме подминаваше погледнах кой е тоя нахалник. И тоя дъвчеше биберон и се хилеше като зелка. И тука, значи, имало такива....
С пожелание да не настинете и поне веднъж да се минете, пускайки някого пред вас без той да е в правото си...
Лошото на хубавото и хубавото на лошото е, че свършват!
Следва текста:
Здравейте! Много интересна дискусия се разгоря на тема "тъпите копелета, катаджиите". Аз живея в Германия. От скоро. Идвам си толкова често, колкото някои от колегите шофьори от провинцията ходят до София. Тези от вас, които четат в клуб "Рено" вероятно ме познават виртуално. Аз съм по душа пътешественик. Обичам всички видове транспорт, но най-вече и преди всичко - да шофирам. Последната година ми се събраха малко над 47 000 км. Това не е малко, нали? Докато шофираш имаш възможност да мислиш
за много неща. Особено ако пътя е дълъг и живота е пред теб. Та и аз така - мисля си.
Например - преди няколко месеца се случи да пътувам до България с колата за първи път. Голям страх брах - всички ми казваха "в Югославия да не замръкваш!", "в Хърватска да внимаваш", "стопаджии не вземай", "гледай да не заспиш". Все такива насърчителни съвети. Добре, викам си аз, един път да стигна до Калотина и съм си у дома - познавам всяко камъче по българските пътища в този район. Е, в Хърватска е почти като в Словения - тихо и спокойно, само дето магистралата е права и дълга и се пада баш когато най- ти се спи. Сърбия - по пътищата има малко коли, не толкова много дупки и известно количество полицаи. Карах със 140, при ограничение 120
и ме глобиха. Нито имах намерение да споря, нито време да увъртам. Платих си 25-те евро и ги включих в калкулацията на общите транспортни разходи. Всичко беше като по ноти докато не минах Калотина...
Не знам дали някой от вас е бил с личната си кола извън Бългаия, в страна която не познава и в която примерно табелките по улиците са на друга писменост (примерно Гърция или Арабските страни). В такива случаи на човек му се иска останалите да прояват мъничко търпимост към забавените му реакции (щото примерно се опитва да разчете някой надпис) или щото не се ориентира. Мислейки си за принципа не реципрочност си рекох аз от Калотина до София да карам бавно и внимателно (пак са монтитали нови дупки
на непознати, за мен, места). Изпревариха ме. Отдясно. С около 130. В това време аз давах мигач за да се върна обратно в моята лента, след като бях заобиколил току-що убит заек. Само късмета и добре вкоренения от немските магистрали навик да поглеждам през рамо спасиха нещастника, който ме изпревари, от това да го изблъсквам в канавката.
В София. Гъмжило от коли. Движа се от Трайчо Костов (или както се казва вече таз улица) към Семинарията. Гадно кръстовище - без предимство си. Пешеходците едвам се промъкват, за да пресекат. Всички си пречим един на друг. Спирам за да дам път на кола, която е запушила всички ни, макар че е без предимство. Свиркат ми отзад - един вид, "копеле, тука не ти е Германия - мачкай го!". Чудя им се на акъла - аз бързам, затова предпочитам да се забавя мъничко. Нек'ъв келеш с прототипа на Голф I смуче биберона си и
гордо се намъква в мястото, дето съм оставил, за да се промъкне нещастника, дето е без предимство. Усмихва ми се гордо и си остава там запушен незнайно до кога. Измъквам се от задръстването. Той сигурно още е там, смучейки биберона си. Както и да е.
Два месеца по-късно. Този път минавам през България транзит. Целта е малоазиатската част на Турция. Две кратки почивки - една в София и
една в Царево. От Мюнхен до София са 1300 километра. От София до Царево няма и 450. Разстоянието от Мюнхен до София вземам за 15 часа. Слизайки от колата си вземам душ и тръгвам да се разхождам. Уморен съм, но причината е по-скоро неудобната поза и дългото взиране в пътя. Разстоянието от София до Царево вземам за 6 часа. Избехнах три челни сблъсъка. По магистралата правихме тройно разминаване. Няколко пъти ме засякоха. Едвам не блъснах каруца.
Къде е тоя, дето каза, че нямало война по пътищата?! Че то усещането е, все едно, че участваш в кастинг за каскадьори. И това при положение, че съм с кола с немски номера - т.е. би трябвало останалите да предположат, че идвам от дълъг (минимум 1000 километров) път и не се ориентирам в обстановката.
Признавам, че леко се изнервих. Сигурно от зодията или от 1/4-та арменска кръв. Включих дългите светлини и фаровете за мъгла и почнах да карам със 120 при ограничение 90 (когато си с немска книжка това обикновено води до лист хартия, наричащ се акт, който ползваш за увиване на банички). Почнаха да ми правят път. Едно Голфче, от тези с пеленачетата, така се същиса, че дори даде ляв мигач, когато изпреварваше. Странна работа. Стана ми тъпо. Намалих до 90, изключих дългите. Загасих и фаровете за мъгла. Престанах да обръщам внимание на самоубийците. В Царево приятелите ми ме питаха дали не съм видял призрак та съм толкова блед. И това при положение, че предните лета, докато живеех още в България, беше обичайно петък вечер да се метнем на колата и да идем почивните дни на море. Губи се тренинг, явно.
Турция. 70 милионна държава. Магистрали, първокласни пътища, черни пътища. На места няма пътища. Подготовката за пътешествието е отнела
2 месеца. Четеш всичко, що е написано в интернет и по пътеводителите. Информация бол. И на всякъде еднозначно - съветват те, ако нямаш здрави
нерви и поне 10 годишен стаж и не си с кола под наем В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ ШОФИРАШ. Движението било "А Д". Минаваме границата при Малко Трърново.
Рано сутрин. Няма коли. Разсъмва се окончателно. Стигаме до ферибота. Два часа по-късно сме в Мала Азия. Къде по дяволите са невъзпитаните, неопитни
и жестоки турски шофьори?! Lonely Planet не може да греши. На магистралата сме. Слизаме от нея - движим се по пърокласен път. Ето - наближаваме Измир.
Тука, викам си, вече трябва да чакаме огъване на ламарините. Примирил съм се, че ако не ми откраднат колата, поне ще трябва да я изчуквам.
Ма къде, да му се невиди, са тея шофьори. И нямат ли голфове тука, да му се незнае. Вече 6 часа шофираме и само отляво ни изпреварват (ако успеят, де,
щото ние караме с колкото е ограничението + 10 % отгоре). И мигачи дават. И ние даваме мигачи, ма то е щото колата един вид си е свикнала.
"Влачим" се зад един ТИР. От тези, турските, дето ги карат най-гадните шофьори в света. В колоната сме 10 коли. Завой след завой. Заел съм поза за
самоотбрана - а някой от тези зад мене реши да ме изпревари - ще го засека викам си. Не щат, мамка им гяурска - карат чинно зад мене. По едно време
ТИР-аджиията, потомък на тези дето са ни колили и бесили, дава за кратко десен мигач. Знака ми е познат от далечната Германия - изпреварвай, един вид, пред мене е чисто. Викам си, тоя само ако ме будалка, като се срещнеме горе на небето не знам какво ще го правя. Включвам две предавки по-надолу и с 5000 оборота профучавам покрай него. Чисто е. Тоя верно не ме е излъгал. С носталгия си припомням за ставащата все по-далечна Германия и му мигвам с аварийните светлини веднъж. Един вид - "Тешек кюр комшу" (благодаря) - човек излезе. Той ми мигва с фаровете. Демек, казва, хора сме, ще си помагаме.
Шантава работа. Пак ми става тъпо. Сещам се за първите години, когато имах книжка. Четвърти километър. Кръговото. Връщам се от клиент, страшно изморен. Боли ме зъб. Зима е и кишата по булеварда е невъзможна. Мисля си как по-скоро ще оставя служебната кола, ще ида вкющи и ще спя, спя, спя... Движа се умерено бързо, с 80. При ограничение 80. В най-лявата лента. Давам мигач за престрояване. Изневиделица от локалното изниква "нещо". Нямам време да реагирам. "Нещото" просто застава пред мене. Движи се с 60 километра в час, но ускорява. Набивам спирачки. Колата поднася и се удря в мантинелата. Извивам волана. През предницата минава една Ифа. "Нещото" дори не намалява, за да види от любопитство ламарините, в които се е превърнала служебната кола. Ифата - и тя продължава. Успявам да овладея колата и спирам остатъците от нея в един храст край пътя. Трескаво се опитвам да се сетя как се казвам. Мозъка ми отказва да работи и аз го оставям намира. Усещането е приятно. С крайчеца на подсъзнанието си улавям зачатък на следната мисъл - сигурно заради това толкова хора по пътищата не мислят - та то било толкова прекрасно - само натискаш педала и ръчкаш скоростите (ако си късметлия да не си с "автоматик").
Спомените избледняват и пак връщам съзнанието си, там където му е мястото - тук и сега. Отново съм в Турция и духом. За 6 дена шофиране, по около 300
километра минимум на ден не се случи нито веднъж да ни засекат, да ни отнемат предимство или да ни "натиснат". Дали защото ни мислеха за турски гастарбайтери. Може би. Искам и в България да ме мислят за мияч на чинии от Канада, но поне веднъж да ме пуснат ако съм се объркал и съм вляззл без предимство на някое кръстовище. Искам поне веднъж някой да ми се усмихне когато пресичам ПЕША, С ПРЕДИМСТВО и той завива и да спре и да ме изчака, докато си връзвам връзките на обувките на платното. Искам поне веднъж ако аз спра и дам път на някого и му се усмихна, той да махне с ръка и да каже наум "благодаря ти".
Толкова ли е трудно?! Па трудно е. Най-важното в живота е да не настинеме и да не се минеме. Нали така? Оня ден дори измислих начин как да парикирам на
място, с ограничено време за паркиране, за по цял ден. Много хитра работа. Жалко че нямам време да направя механизма - трябва да работЯ, а в събота и
неделя ще отскоча до банката, за да си броя парите. Както се е видяло май ще си плащам таксата от 50 цента за P+R и ще пътувам из Мюнхен с метро за 5 евро.
Между другото да разсея няколко прочетени във форума мита. Средната заплата на работниците, в завода, в чийто IT отдел работя е между 1500 и 2500 евро. Бруто. Нетото се получава, като умножите това число по 0,5, максимум по 0,7. Вчера гледах колите по паркинга. 2 бяха със всесезонни гуми, останалите - със зимни. Нямам идея от къде някой черпи информация за заплати от по 4000 и нагоре (чисто!). Моята информация е от информационната система, щото отговарям за нея. Такива заплати има, естествено, но познайте кои ги взимат - ми естествено - "Отличниците, Иванчо, отличниците"...
Втория мит - нямало полицейски акции. Ха! Това пък къде го чухте?! По време на Октоберфест около Мюнхен има повече полиция от колкото на английски футболен мач. А оня ден по B12 (шосето дето свързва Пасау с Мюнхен) преброих точно 5 (пет!) полицейски патрула, всеки от по 4 полицая, които седяха на паркингите край пътя и спираха всичко дето е на 4 колела и може да се побере на паркинга и проверяваха дори налягането на гумите!!! И всичкото това, щото, разбирате ли, B12 бил пътя в Бавария с най-много произшествия.
Нека да ви кажа моето мнение (ако сте имали търпението да стигнете в четенето до тука, искам да кажа, че остава съвсем мъничко
). Та моето мнение е, че в България трябва да има драконовски глоби. И не ми пука дали законът важи за всички или не. Искам да изгарят и добрите хорица, дето не са имали пари да си купят хубави гуми и са тръгнали с "джапанки" по зимните пътища, па макар и "съобразявайки се с това". Искам полицаите да спират всеки, дето кара с два пръста а с цяла ръка държи безценния "жисеем", дето струва колкото две негови месечни заплати. Не ми пука, че в момента може да се обажда на болната си майка и бърза да вземе невръстната си дъщеричка от детската градина. Все ми е едно дали през това време порай полицая са минали 3 мутри с BMW 9000 и кусур, дето са карали без ръце, със затворени очи, обърнати назад и гледащи телевизия. Все ми е едно, повярвайте ми. И на вас трябва да ви е все едно, като се замислите. Ето логичното обяснение: ако сте толкова бедни и честни, последното нещо което искате да направите, според мен, ще е да вгорчите нечий чужд живот като предизвикате катастрофа. Без значение дали от самонадеяност, непредпазливост или небрежност. Нали всички се борим срещу неправдата? Ми хайде тогава да не се борим срещо нещо, чрез неговото умножаване. Че ще стане като борбата за мир с атомни бомби. Простата сметка е, че ако идиотите по пътищата се намалят с 80% и от тях 100% са бедни, честни и/или глупави хора,
то идиотите все пак са се намалили със 80%. По добре другите 20% идиоти, недосегаеми от закона, да са 100% мутри, но да са само 20%. Някак по-леко е да живееш с 80% нормални хора и 20% мутри.
Аз имам 12 години активно шофиране в България и още 2 в чужбина. Считам се за човек с умерен късмет. Спирали са ме катаджии много пъти. И никога не се е случвало тези корумпирани, тъпи, некадърни говеда да ме спрат И глобят, щото съм им несимпатичен. Все е имало защо, мамка му - я фар няма да работи, я колата е минала на преглед преди 13 месеца, я при ограничение 80 аз съм карал със 100... Как пък веднъж не се случи да ме глобят, щото карам червен форд, а катаджията е левскар :-( - тогава щях и аз да мога да рисувам снежинки и надписи M+S по летните си гуми без да ми е терсене.
Е, сполай ви. На желаещите да си рисуват зимни гуми мога да пратя пресни снимки от моите Michelin. Вчера на A3 ги пробвах и вдигнах 195 - Реното не може да вдигне повече. Един присветкаше отзад. Беше с Ламбурджини. Искаше да му направя място. Докато ме подминаваше погледнах кой е тоя нахалник. И тоя дъвчеше биберон и се хилеше като зелка. И тука, значи, имало такива....
С пожелание да не настинете и поне веднъж да се минете, пускайки някого пред вас без той да е в правото си...
Лошото на хубавото и хубавото на лошото е, че свършват!
- Valio23
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 269
- Регистриран на: 7.12.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: Скъпо Е30 Кабрио
Доста истина има.......... 
ТОЛЕРАНТОСТ НА ПЪТЯ - Giorceto
- Дружба Тийм
-
- Мнения: 5675
- Регистриран на: 4.05.2002
- Местоположение: Keep walking
- Пол: Мъж
- Кара: 535xD
от Giorceto » 22 Яну 2005, 17:30
И ако всеки един от нас прочете това, мисля че ще се замислим как да караме занпред! Найстина има много истини в писаното по-горе. 
Докъдето и да си стигнал, продължавай напред...
Почивки в Турция Почивка в Алания| Почивка в Дидим| Доставка от Англия|
Почивки в Турция Почивка в Алания| Почивка в Дидим| Доставка от Англия|
от tsvet40 » 22 Яну 2005, 19:14
Направо ми е мъка като си представя какво му е на един чужденец, като дойде у нас 
Срам ме хваща, честно Ви казвам 
Срам ме хваща, честно Ви казвам - Новини
-
от Новини » 22 Яну 2005, 19:22
Култово 
В тоя ред на мисли, бих искал и аз да напиша малко размисли....
Преди месец ми се случи най-голямата идиотщина, която въобще не съм си представял, че може да ми се случи.
На светофара на кино "Арена" по посока Люлин бях първа кола, светеше червено. Светна жълто, тръгнах, а в същия момент един от насрещното движение направи ляв завой пресичайки нашата лента. Не ми представляваше проблем, пипнах спирачките за да не се блъснем, погледнах към него, очаквайки поне да направи жест за благодарност.... и човека направи .... показа ми среден пръст.
Разбирате ли .....той ме засече, засече и трите ленти автомобили, правейки своята маневра, можеше да предизвика катастрофа... пуснах го да мине без нито да свиря с клаксона, нито да крещя глупости или да ръкомахам, а той ми показа среден пръст за благодарност. Дали защото вече беше късно да навъртя волана и да се забия в задницата му или защото бях твърде изненадан и втрещен, просто отминах и продължих по своя път. Но винаги ще помня този случай. Винаги ще помня този жалък човечец.
Друго, което ми прави впечатление. На всеки от нас се е случвало да се заблее на светофар и да не тръгне при зелен сигнал. Нали се сещате какво става от автомобилите зад вас - продължителни клаксони, псуване и т.н... Хитро. Защо ли твърде малко хора се сещат просто да присветнат с фарове ако е нощ, или пък съвсем кратко да бипнат ако е през деня. Сигурно е по-лесно да се опреш на клаксона, или да си направиш труда да отвориш прозореца и да покажеш културата си. Жалка работа...
На мен пък ми доставя удоволствие да правя жестове на шофьорите. Страшен кеф ми прави да блокирам движението на две платна за да може някоя плаха госпожица или просто някой шофер да успее да се включи в движението. Щото разбирате ли всички бързат за някъде и си викат - ми хайде то следващия ще го пусне. Ма и следващия и той бърза за някъде.
А при десен завой, когато и на пешаходците им е зелено... забелязвате ли колко малко коли си правят труда да спрат и да ги пропуснат?! Ама нали все бързаме....
Спомням си миналото лято с Иво Цветков пътувахме към морето. По магистралата постоянно се покривахме при изпреварване. Тъй като бях пред Иво аз го покривах, по едно време зад нас се движеше някаква малка количка, която поддържаше нашата скорост. Страшно удоволствие ми правеше да покривам първо Иво и после да изчакам и другата кола да изпревари преди да се мръдна от насрещното платно. Просто нищо не ми костваше да покривам и двамата.
Един жест на ден да направите на пътя, ще докарате на някого поне искрица надежда, че ще стигнем немците по шофьорска етика...
В тоя ред на мисли, бих искал и аз да напиша малко размисли....
Преди месец ми се случи най-голямата идиотщина, която въобще не съм си представял, че може да ми се случи.
На светофара на кино "Арена" по посока Люлин бях първа кола, светеше червено. Светна жълто, тръгнах, а в същия момент един от насрещното движение направи ляв завой пресичайки нашата лента. Не ми представляваше проблем, пипнах спирачките за да не се блъснем, погледнах към него, очаквайки поне да направи жест за благодарност.... и човека направи .... показа ми среден пръст.
Разбирате ли .....той ме засече, засече и трите ленти автомобили, правейки своята маневра, можеше да предизвика катастрофа... пуснах го да мине без нито да свиря с клаксона, нито да крещя глупости или да ръкомахам, а той ми показа среден пръст за благодарност. Дали защото вече беше късно да навъртя волана и да се забия в задницата му или защото бях твърде изненадан и втрещен, просто отминах и продължих по своя път. Но винаги ще помня този случай. Винаги ще помня този жалък човечец.
Друго, което ми прави впечатление. На всеки от нас се е случвало да се заблее на светофар и да не тръгне при зелен сигнал. Нали се сещате какво става от автомобилите зад вас - продължителни клаксони, псуване и т.н... Хитро. Защо ли твърде малко хора се сещат просто да присветнат с фарове ако е нощ, или пък съвсем кратко да бипнат ако е през деня. Сигурно е по-лесно да се опреш на клаксона, или да си направиш труда да отвориш прозореца и да покажеш културата си. Жалка работа...
На мен пък ми доставя удоволствие да правя жестове на шофьорите. Страшен кеф ми прави да блокирам движението на две платна за да може някоя плаха госпожица или просто някой шофер да успее да се включи в движението. Щото разбирате ли всички бързат за някъде и си викат - ми хайде то следващия ще го пусне. Ма и следващия и той бърза за някъде.
А при десен завой, когато и на пешаходците им е зелено... забелязвате ли колко малко коли си правят труда да спрат и да ги пропуснат?! Ама нали все бързаме....
Спомням си миналото лято с Иво Цветков пътувахме към морето. По магистралата постоянно се покривахме при изпреварване. Тъй като бях пред Иво аз го покривах, по едно време зад нас се движеше някаква малка количка, която поддържаше нашата скорост. Страшно удоволствие ми правеше да покривам първо Иво и после да изчакам и другата кола да изпревари преди да се мръдна от насрещното платно. Просто нищо не ми костваше да покривам и двамата.
Един жест на ден да направите на пътя, ще докарате на някого поне искрица надежда, че ще стигнем немците по шофьорска етика...
от Monkey » 22 Яну 2005, 19:30
хора вместо ние да се чудим как да сме толерантни на пътя нека органите които издават книжки на хора без опит на хора дето не са виждали скорестен лост на тези които не са виждали движение и тн.ние можем да се променим защото усъзнаваме колко е напрегнато положението в България.онзи ден имах едно преживяване-един пич няколко пъти ме засече при положение че пътя беше празен но той не "това е бмв и аз трябва да го накажа щото съм келеш и пълен глупак" като е казано сътбата на тарикатите винаги е една и съща-незнам как се оказа на един бордюр.ще ми се да не беше. бос недеи рева щото кат яде кифтетата не рива 
просто глеи да не ти пука ние нищо не можем да направин
просто глеи да не ти пука ние нищо не можем да направинПОЧИВЙ В МИР САМИ!
от ivo » 22 Яну 2005, 19:36
Аz пък много повече предпочитам да си карам в Бъгария отколкото на zапад. 
На zапад е много по-голям страх - камери, полицаи, секшън контроли и кви ли не други простотии... Има ефект, щото принципно стават по-малко zанитвания, но на каква цена - да си късаш нервите да караш бърzата кола бавно. Карането в България си е риск we're willing to take.
На zапад е много по-голям страх - камери, полицаи, секшън контроли и кви ли не други простотии... Има ефект, щото принципно стават по-малко zанитвания, но на каква цена - да си късаш нервите да караш бърzата кола бавно. Карането в България си е риск we're willing to take.
от setra49 » 22 Яну 2005, 21:33
ivo написа:Аz пък много повече предпочитам да си карам в Бъгария отколкото на zапад.
Да ама Иво, като си караш до Университета срещу Verkehrsamt-a се шубелисваш да не те спре eine kleine Horde von grüne Männchen. Или мислиш преди да се опитваш да сгазиш бабето дето се влачи на пътеката. И не ми говори за поема на рискове... щото като те нацепи някой такъв рисков идиот и цял живот после трябва да мислиш защо точно 4ти прешлен се е прекършил и че не можеш да ходиш, ще си мислиш и затова колко хубаво би било да няма такива идиоти...
И помисли още нещо - още от древността римляните са казали бързай бавно...колкото и да бързо да караш пак за толкова време ще стигнеш...Виена - София под 10 часа е почти невъзможно
И не на последно място.. Сега всички говорите за толерантност, а само преди няколко дена си говорехме как, кои и колко е вдигнал.. мисля че номиналните скорости отиваха към 2х0 км/ч. Е не е ли малко алогично
318-ката да не е една зелено купе?
от ivo » 22 Яну 2005, 22:39
Прав си setra49. Но аz друго исках да кажа, че в България сме си свикнали един вид... Ясно ми е, че не трябва да се бърzа. Точно такъв, дето много бърzа ми удари миналата седмица чудната колица и ми сгъна вратата и калника (от тия върлите селяни, и да го биеш и да го стреляш файда няма)... А университета наистина е срещу Verkehrsamta, но 318ката е сив металик и си я полzвам само в БГ 
Ясно ми е, че не трябва да се бърzа. Точно такъв, дето много бърzа ми удари миналата седмица чудната колица и ми сгъна вратата и калника (от тия върлите селяни, и да го биеш и да го стреляш файда няма)... А университета наистина е срещу Verkehrsamta, но 318ката е сив металик и си я полzвам само в БГ 
от Diablo » 22 Яну 2005, 23:40
Сходни асоцииации имах и аз в БГ.
Ако даваш мигач (не само на магистралата) не си мъж. Ако спазваш новобоядисаните маркировки не си мъж, ако спираш на пешеходна пътека не си мъж, ако спираш на червено пак не си мъж и ти свирят. Ако си с чужди номера и човек не си.
Горе долу до към изхода от София бях забравил всичко европейско в карането... велкоме то да БиДжи
Ако даваш мигач (не само на магистралата) не си мъж. Ако спазваш новобоядисаните маркировки не си мъж, ако спираш на пешеходна пътека не си мъж, ако спираш на червено пак не си мъж и ти свирят. Ако си с чужди номера и човек не си.
Горе долу до към изхода от София бях забравил всичко европейско в карането... велкоме то да БиДжи
от blqsu4ko » 22 Яну 2005, 23:55
Моето мнение (въпреки че предполагам че не ви пука какво е)а и може да не е правилно защото не съм шофьор е че ако няма корупция по пътя и не само там(познавам поне 10 човека които са си купили книжка)ще се намалят идиотите по пътя!защото на България не и липсват читави закони,законите са си супер няма хора които да ги налагат читаво!ако пробвате да направите изчисление сигурно 90%и повече от полицаите в България са корумпирани!ако се махнат тия копумпирани лайна наречени катаджий ше се махнат идиотите по пътя въпреки че сме фенове на "големите превишения на скоростните ограничения"това е горчивата истина!и накрая една народна мъдрост:
"когато мотела не върви не сменяйте леглата а проститутките"
"когато мотела не върви не сменяйте леглата а проститутките"
Live it like you Love it
- TheBoss
- Полковника
-
- Мнения: 2998
- Регистриран на: 8.03.2004
- Местоположение: в по- следния блок на София
- Кара: мухите да се лепят по лявото стъкло
от TheBoss » 23 Яну 2005, 0:03
Diablo написа:........... Ако спазваш новобоядисаните маркировки не си мъж................
Де ги виде тия маркировки бре? А виждал ли си кръстовището на "8 март"? Както си караш и изведнъж си в насрещното. Но този отсреща може и да не знае, защото маркировка просто няма. Добре, че народът помни какво е имало нарисувано на земята преди 4-5 години.
- smg
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 505
- Регистриран на: 7.06.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Audi 20VTQ
- Мечтае да кара: SSME
- kay
- просветлен
-
- Мнения: 1421
- Регистриран на: 17.03.2003
- Местоположение: Йоханесбург, РЮА
- Мечтае да кара: по празни пътища
от Diablo » 23 Яну 2005, 1:58
TheBoss написа:Diablo написа:........... Ако спазваш новобоядисаните маркировки не си мъж................
Де ги виде тия маркировки бре? А виждал ли си кръстовището на "8 март"? Както си караш и изведнъж си в насрещното. Но този отсреща може и да не знае, защото маркировка просто няма. Добре, че народът помни какво е имало нарисувано на земята преди 4-5 години.
Има доста поставени знаци, както и маркировки. Факт! И не само в София, а на доста места по БГ в последните 3 месеца са наслагали знаци, мантинели и маркировки.
Идвайки от Калотина към магистралата през София (мисля в началото на Сливница), ще забележиш как при 3 платна в едната посока тарикатите се престройват в 4тото (насрещно), бавно придвижвайки се срещу насреща идващите им коли, правещи ляв или съответно десен завой от напречната улица.
Простосмъртните (явно щото ги е страх от смъртта или щото в момента возят децата си и не са джигити или щот не са мъже ли..) си се редят дето им е мястото в техното платно.
Абе мизерия до шия, ама така е. Свиква се и не ти прави впечатление.
38 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
