И рев на шестаци......

[ati Профил ICQ]

31....
всеки се приготвя за празнуване....
а ние лудите, какво да правим, правим си колите
поне сега човек може (донякъде) необезпокоявано да си ровичка.
Сборен пункт е сервиза на Данини - там са неговите две съкровища, и двете с отворен капак, е30-ската на съдружника му, която също не остава по-назад и се разглобява, там е и Земната акула, която си майстори по новопридобитите фарове за мъгла. И какво прави Ати, който вече няма кола там? - ми нали все някой трябва да ги наглежда тез момци, да не свършат някоя беля
На Данини новата придобивка грее на високи обороти, за това той сменя виско-съединител на перката. След обезвъздушаването трябва да се пробва - решихме, че най-удачно ще е до Вакарел, че хем магистрала, хем всеки е тръгнал да пътува и има движение. Ние обожаваме движение
Кратък телефонен разговор с друг луд на близо (викат му МадПетио, но вие по-скоро ще го познаете по характерното - "Изкупувам") - едвам го навихме да покара малко с нас, защото и без това обикаляше. Тръгваме и още на качванаката за Цариградско ума остави управлението на автомобилите на десния крак Мад излиза и започва с мощен рев да ускорява в най-дясна лента, Акулата се нарежда до него и ние с Данини ускоряваме в най-ляво.
Какъв беше смеха, когато видяхме Андро да ускорява на трета, свирейки си с уста (благодарение на Астор се е обзавел с радио) да рови нещо из колата си И след това като започна едно шарене из 4-те платна - ляво, дясно, ляво, дясно - с 140 някъде и изведнъж празничние трафик изостана назад (и аз не разбрах защо, сигурно е имало намаление в Метро и са се били загледали), само един бял Мерцедес 190 се престраши и доближи Андро изотзад. В този момент явно Акулата видя моя строг поглед и веднага се кротна с 60, по случайност в най-лява лента пред Мерцедеса.... След обилно напъване Андро явно го забеляза и под благото ми разрешение върна от 5-та 3-та и се изстреля, за да не пречи на набралия 65 км/ч мерцедес. Мад в това време гледаше всичко през нашите прозорци, защото се движеше редом с нас и не знам защо се хилеше (сигурно и той е видял промоцията на авточасти в Метро, не че той одобрява такова поведение на пътя). Хвана ни светофара на Горубляне. След като тръгнахме се оказа, че явно сме били леко по-бързи и Мерцедеса не го е хванало червеното и с горди 110 ни задмина от ляво. Толкова им трябваше на двамата до мен - изтрещяха с рев на върнати втори, Андро от най-дясно се изтрелва в най-ляво, за да гони бялата лястовица, която от своя страна, чула рева на приближаващите шестаци се дърпа в средна лента - но Андро е упорит - още незавършил маневрата си (явно са му любими тия крайно ляво, крайно дясно) започва да се връща в средна, а мад пък иде от дясно - нещо тесничко му дойде на мерцедеса май....Изглеждаше отзад като акули, наобиколили жертвата си, добре че нямаше захапки, че.....
Минаваме кротко карулката, когато се оказва, че Данини не е отстранил повредата със загряването и какво е решението - след като подминахме полицайте - газ, до де може. На 4-та вече гонихме 190, когато той реши да пусне, а аз говорих по телефона, да съобщя, че мисията е провал. Тъкмо бяхме намалили в средната лента, когато с неописуем рев Мад ни задмина от ляво, сменяйки 3-та на около 150 (препука само вендъж ограничителя) и продължи да набира, а Андро направи същото упражнение от дясно (ей, немирни тия деца). Една бяла е34 се беше напекла след Мад, ясно решила, че може да държи с двама луди, но след като видя маневрите с 180 - крайна лява, крайна дясна (на Анро му били малки гумите, при 180 ставала леко мека ) видяхме само как му светват светлините на стоповете - не знам защо, но се отказа. А ние продължавахме да гледаме как двете е30-ски с рев, чуващ се километър и нещо назад, продължават да си менят шахматно местата между тръгналите на почивка хора - само да ги бях докопал тия двамата
И разбира се в унеса си и двамата пропуснаха отбивката за обратно...
С Данини се прибрахме кротко в сервиза и какво да видим - не стига, че са обикаляли по магистралата, ами те вече там и ни чакат
На връщане издебнали, че ме няма и се отпуснали - първо прелетяли покрай едно Ауди, движещо се в средна лента, на пълно ускурение от двете страни (стига стресирахте хората, те Ауди си купили, да не се пързалят като със шейни по снега, а вие...). После някаква е36-ца бързала за някъде и се опитала да мине покрай нашите герой, които само намалили и се подредили чинно един до друг на светофара - но точно на стоп-линията, докато е36-цата минала напред, до средата на кръстовището (нали бърза). Е, явно не й помогнало много, след като само им видяла стоповете на зелено
Е, и двамата бяха виновни и трябваше да ги накажа - как ще карат така, но усмивките им, тези изродски усмивки, а същевременно и невинни и факта, че Мад без парно пак на отворен прозорец кара ..... ми сърце не ми даде да ги накажа, дори не ги смъмрих - коледа е все пак
Не правете такива неща вкъщи, може да изкърите нещо (мивката например)
Лудите
(в ефир - Ати (независима медия))

[vicho Профил ICQ]

[madpetio]

ех пилеее кво да праа като удари прекасвача на трета аз си мислех че съм на четвърта вече
Аз малко да се включа в Разказа..
Някъде в Младост1 ""избягваме трафика дет се вика""правим ляв завой на един светофар като изпреварваме тези които са си се наредили на светофара да си завиват на ляво...и тва Е30 пред мен така влезе в завоя че ми омекнаха капачките и ГАААААЗЗЗЗ като я лъзнах мойта така на 2-ра с 50-60км/ч такова лъзгане стана като Колин МакРиййй 5част незнам защо пешеходците и другите хора се зазяпват по едни луди с БМВта бръмчащи като на онова от интернет Дринг-дринг ди-дидингринг-дигидинг-бъх-дръъ динг-динг

[Новини]

Като чета разказа на Ати и почвам да съжалявам, че имам само 4 цилиндъра, макар и с по 4 клапана Вий нямате сърце!!!

Атчо за пореден път изнесе урок за това как се разказва история, а тримката - Пецата Изкупвача, Андро и Дани пък са я сътворили!

[jorko Профил Уеб-сайтICQ]

[vlad0 Профил]

не че искам да развалям темата, но тук -> http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=13001 изядохте момчето, а сега се кланяте?!

[X-citer Профил]

Я ми покажи къде точно някой от по-горе писалите господа е взел отношение точно по тази тема??? Помисли малко следващия път преди да бързаш да разпалиш конфликт

[LuBo1 Профил]

че туи е същото като в другата тема само колите не са БМВ а забраих тия с БМВ са недостежими

[LandShark]

Като главен участник в разказаната от Ати случка ще си позволя и аз да напиша мнение. Да си призная, личното ми мнение е, че това е поредната история, която може би беше по-добре да не стига до широката публика, и която още веднъж дълбая в тлеещата в мен рана - "трябва ли да го продам това мое пусто БМВ или не?"... вярно е, че донякъде изпътвам лек срам от някои мои действия... но много по-тежка за мен е мисълта, че този разказ вероятно на общата публика по никакъв начин не действа поучително, нито пък дава добър пример. Напълно прави са в упреците си както колегата xterminat0r, така сарказма на LuBo1 - защото ние не сме по-добри с нищо от тези младежи, единствената разлика е, че сме "дърти кокали" в клуба. (Тук ще отворя скоба, в която искам не без известно раздразнение да изтъкна наблюдението си, че поради някакво много странно обстоятелство изглежда, когато пиша аз, много рядко някой, особено от клуба, смее да ми възрази - а аз не съм безгрешен!?).

Ще намерите известна ирония в това, че всъщност преди години, тогава когато основах първообраза на този форум, основаната ми мотивация, бе създаването на общност в която да се насърчават повишаването на културата на водачите, и по-специално на отношението към другите участници в движението, както и обмяната на знания и опит за ремонт и управление на автомобила. За мой най-дълбок срам, самия аз, инициатора на тези идеи съм ужасен пример за начин на движение... Повечето от приятели ми ме знаят като тих и кротък човек, но седна ли зад волана се превръщам в хищна акула, която безпощадно преследва плячката си. На всичко отгоре, съдбата ми отреди да карам сравнително мощен автомобил, какъвто е стандартния модел Е30 325i на БМВ - в западните страни това може и да е средна работа, но поне в нашата мила родина 90-95% от автопарка е далеч по-слаб. Като съчетаем това с магнетичния звук на редовия шест цилиндров мотор и окултното му поведение при високи обороти просто принуждават водача да забрави всякакви задръжки и всякакви благоразумия. С всяко достигане на прекъсвача, адреналина се покачва все повече и все повече, настъпва тотално умопомрачение и вече нищо не може да те спре... А в края на сесията, (защото уви, колкото и да е дълго то, като всяко друго нещо на него му идва края, а ех, да може, да можеше само пътуването с БМВ да е безкрайно), когато все пак, въпреки всичко си принуден да излезеш от това окултно превозно средство, някакси естествено се поражда и пристъп на богопочитание, изразяващ се с най-малкото милване на тази невероятно машина или целуване на любимата синьо-бяла емблема. Представяте ли си нивото на умопомрачение предизвикано от тази смотана купчина ламарини! Аз лично не съм срещал друга марка, която в такава степен да инспирира такива чувства, която така да обсебва съзнанието! Съзнавайки това, аз се опитвам да се контролирам, да не се поддавам на провокациите, да карам като нормален участник в движението, но уви толкова често това не ми се отдава. Наистина съм ужасен пример, отдавна го съзнавам, и донякъде това бе една от причините да се оттегля от ръководствто на клуба, както и от самия сайт. Как бих могъл да проповявам нещо, след като самия аз не мога да спазвам това, което проповядвам? На много от сбирките се получава обратен ефект... вместо да давам добър пример, аз се държа като идиот и показвам съвсем обратното... Понякога обаче (за особено голямо удоволствие на жена ми) успявам да се сдържа и карам уставно. Но типичен за мен ден бе този, за който разказва Ати: 31 дек 2004г. Преди няколко седмици съм си купил халогени. След още 1 седмица намерих стойките от старите. Купих си нови болтове от дарукар, че през тези две години откакто съм свалил старите, съм ги потурчил някъде. Открих, че тези две години са били достатъчни за да повредят инсталацията за халогените - макар и обвити в изолирбанд накрайниците на ел. инсталацията им бяха започнали да гният и самите накрайници буквално се прекършиха... кофти факт, който още веднъж ми припомни за преходността на човешкото творение, за крехкостта на материалните предмети и огромното бреме, което те поставят върху нас, за да ги поддържаме - колко време съзнанието ни е заето с решаването на такива проблеми, вместо да сме съсредоточени върху далеч по-важни екзистенциални въпроси! Отделно и че по неустановена за сега причини до крайщата на жиците не стига напрежение. И така, в последния ден на годината, реших да отида до жичкаджиите които мадПетьо ми препоръча. Хем и да поразкарам колата. Първите 10 км докато загрее са ми най-досадните, но няма как, любимата трябва да получава най-доброто... Бавно и кротко се кара само до 2-2.5 оборота, а маршрута дори и да е по-къс непременно се удължава... просто трябва да загрее милата... Наближаването на 10 км е съпроводено с особен трепет и чувството, че не бива да се поддавам на изкушението да премина границата от 3К оборота... притеснявам се, че веднъж като премина тази граница Рубикон е минат и няма да има връщане назад. Особено в приятен, слънчев ден като този със сух алсафт. Знам, че после ще изпитвам угризения, но дори и това не може да ме спре... със свито сърце леко си открехвам прозореца и кракът ми натежава... Мотора от тихото си басово ръмжене преминава в онази взироопасна симфония на плътен безпощадно режещ звук, който дава ясно да се разбе, че тук няма да има никакъв компромис... Слуха получава своята порция наслада, но и тялото усеща прилива на мощ чрез ускорението, което го прилепя към седалката... Изведнъж пердето пада, съзнанието къпещо се в сладостта на адреналина, забравя и вече почти избледняват в него всякакви идеи за благородство към другите, за култура на движението, защото вече и не вижда никакви участници в движението... има само разни почти неподвижни препятствия, които се опитват да възприпятстват симфонията от звуци и ускорения, автомобили, които са жалки подобия на елитарната баварска нацистка машина, предназначени само за возене, но и за да бъдат "жертви" на гладната акула. Между тези неподвижни препятствия изпъкват само тези, които се опитват да се противопоставят по една или друга причина на баварския агресор. Единствено другите Баварци биват отбелязвани като себеподобни. Моето любимо ястие е "слалом по Цариградски" или поне из 2 лентов булевард с прилично движение, но без задръствания... Това безрасъдно действие възприемам като едно от големите предизвикателства за ума, предизвикателство бързо и прецизно да се анализира най-добрия път измежду всички тези тромави коли, и това ми носи голямо удоволствие... А всъщност е страшно опасно и безрасъдно... Точно в този режим преминах и тогава, след като установих, че жичкаджиите не работят, и се обадих на Ати да мина да го взема; карайки сам, нарочно обикалях по софийските булеварди, за да минат тези 20 мин, които Ати каза че му трябват. Накрая Цариградско шосе беше взето с такъв шеметен слалом, че въпреки всичко се наложи 5-10 мин да чакам... Още тогава си дадох сметка, че всичко това не вещае нищо добро спрямо плана ми за въздържание. Съзнавайки лабилното си състояние, се опитах да придумам Ати да кара, надявайки се че управлението на чужд автомобил ще го принуди да бъде внимателен и да не се впуска в ексцесии. Но той отказа... вече знаех, че съм обречен и оттам нататък нещата просто си тръгнаха по обичайния начин. Само над 3 хил.оборота, слаломи между колите, изпреварвания и в насрещното, въобще всички тепични белези на така подиграваните тук улични състезатели. Тук презират голфаджийте, защото карали некултурно, били селяни и незнам си какво. Бас хващам, че самия аз в очите на всички тези хорица, покрай които прелитам, които само за момент чуват бруталния режещ звук, за всички тях - аз съм не по-малък селянин. Не го правя за да се изтъкна колко добър водач съм, но толкова ми харесва, че просто не мога да се въздържа... Използвам и най-малкото си превъзходство, изпреварвам масово и бързо, стрелкам се във всяко освободено пространство... И постоянно само това - хайде пак да чуем този ремусов глас... Това, което започнах сам, просто продължих с мадПетьо и Данини. Понеже знам, че те са същите наркомани като мен, пристрастени към звука и усещането, към телепатичните способности на баварските машини да правят точно това, което искаме от тях. Останалото Ати ви е разказал... За щастие не се вози при мен и някои дребни детайли пропусна... преживяване си беше обаче, и в края се разделихме всички прилично ухилени, щастливи... макар и да се бяхме забавлявали, с това, което на запад би било квалифицирано като "wreckless driving".

И все умен постоянно съществува усещането, че не бива да прекалявам с това. Пред приятели, често казвам, че за всичко това е виновно БМВто, че то ме подтиква към тези безумия. Споделял съм с близък мой приятел, и че ме дразни това, че се улавям да изпитвам наслада от начина, по който (обикновено младежи) се обръщат и гледат как минавам или профучавам... Виждам как текат алчни слюнки в техните погледи, как и те изпитват наслада, или поне аз така си внушавам... и това е тшестлавие. Заради всички тези обвинения, отправени към колата, често решавам - "Да, очевидно трябва да я продам!"... Мнозинството от приятели ми не са авто-ентусиасти. Като им говоря за това, винаги ме контрират - не ти е виновна колата. И са прави. Не е виновна колата. Тя просто прави това, което аз я карам да прави, аз съм проявявам агресията, аз се дължа като селянин, аз се наслаждавам на славата й. Тя въобще не разбира за всички неща, които аз преживявам. Мда, не е виновна колата, аз съм виновен, и може би вместо да е продавам, просто трябва да се справя със себе си... а и толкова много ми харесва тази кола, че сърце не ми дава да я продам, защото зная че ще съжалявам след това... И все пак си мисля, че ако не намеря друг начин да се справя... ще трябва да е продам. Защото смятам, че има далеч по-важни неща от няколкото момента наслада, които си доставям с тази вещ. Една безсънна нощ, когато разсъждавах по тези въпроси, осъзнах че рано или късно ще се разделя с колата. И тази мисъл ме прониза... почувствах се за момент празен, почувствах се толкова зависим! Веднага след като си представих, че съм се освободил от колата и се замислих върху това, с какво ще се занимавам без нея, разбрах че през всички тези години, откакто я имам, тя е превзела такова място в съзнанието ми, че за почти нищо друго не е останало място... без нея изведнъж ставам празен, без цел, без посока, без радост, без смисъл... тежко е да си го представи човек. Тази адска празнота разбира се е моментна, поне аз откривам в себе си хиляди далеч по-смислени неща, далеч по-дълбоки каузи, за които си струва да се жертват усилия и време. Все по-очевидно за мен е, че усилията които човек хвърля за да поддържа и експоатира един автомобил просто не си заслужават... прекалено кратък е човешкия живот, за да се задоволяваме просто с това... момента на раздялата наближава, и все пак - все още не е дошъл. А може би, ако успея да се справя със себе си той ще се отложи, трансформира? Надявам се да е така, защото колата ми харесва...

Друг основен въпрос, който би следвало всеки да си зададе е: какво получава в замяна човек? Струва ли си всички тези усилия? Обикновено това са моменти наслада, последвани от в пъти по-дълги моменти на грижи. Наблюдение: угрижени в мислите си за колите, колко често забравяме за хората около нас. Ето и аз, колко често пренебрегвам жена си, нейните нужди, нейните желание, колко често я стряскам и плаша с колата... добре, че е търпелива. Но нима тя заслужава това? Нима е справедливо да бъде поставяна на по-задно място от един тъп, гниещ, развалящ се автомобил? Определено не. Но ако оставим това, да се замислим и колко често предпочитаме да мислим за нуждите на колите си, вместо за нуждите на приятелите си? Лично на мен понякога ми става гузно...

Като се замисля - може би е най-добре да игнорирате почти всичките ми размисли. Повечето от тях са толкова противоречиви! Аз съм ненормален тип. Бог ме е надарил с това, към което толкова много други се стремят. А аз се опитват (неуспешно за сега) да се откажа от него...

На всичко отгоре съм непоправим шофьор, неспазващ никакви ограничения. Напълно заслужавам вашата критика, но преди да хвърлите своя камък по мен, спомнете си за блиблейската притча за блудницата и думите на Христос: "Нека който от вас е без грях първи хвърли камък".

[ati Профил ICQ]

Честно да си кажа и аз изпитах угризения, когато пуснах този разказ - дните, в които пусках с радост такива разкази отдавна преминаха - може би заради това престанах да участвам толкова активно с разкази в този форум, а се стремя да помогна с нещо техническо, до колкото ми позволява моята скромна осведоменост.
Но когато срещнах след тази ексецесия Мадпетио в чата и той с пламтящи очи ми каза- Ати, трябва да има разказ и не можах да се въздържа. Този "дълг" да споделиш със себе подобните си.....Ми изигра лоша шега.
Имаше една случка с едно ударено е36-комби преди месец, близко до Нова загора. Тогава никой не можа да разбере болката ми и състраданието, което изпитах към тези млади момчета, дали живота си в името на какво? на един ревящ шестак, на едно усещане за стабилност, на надмощие над другите участници (или поне болшинството) - струва ли си за това да се умре?
Още по-лошо се почуствах, защото аз самия от вас съм обявен за "писател" и "поет на БМВ-ентусиаста", а всъщност пиша и възхвалявам тези моменти, точно преди прексъвача да удари, точно, когато задните гуми се борят отчаяно за сцепление и колата върви на страни с метри - но какво продуктивно има в това?
Не знам дали тези момчета, лека им пръст, са влизали тук, не знам, дали са чели някой от нашите разкази, голяма част от които са мой, но аз се чуствам отговорен и донякъде виновен за тяхната смърт. Защото ако не те, то има други, нерегистрирани, не каращи БМВ, които след такава история излизат навън и не се връщат при семейството си.
Аз самия, също като Андро, се старая да надвия себе си, да подтисна това усещане на баварски глад, да не въртя шестака след 3, нарочно сменяйки по-рано, за да не му чуя гласа, за да не усетя лекото придърпване в гърдите, когато усетя ускорението. Ускорението не е нищо особено само по себе си, има много по-бързи автомобили, но както и при секса размера няма значение, а това, което правиш с "него", така и самата атмосфера около ускорението при шестака е невероятна, караща те да станеш зависим, да искаш пак и пак.
А затова си има писти...
Ние нямаме писти, ще кажете, къде да караме?
Вярно е, че нямаме писти, но това дава ли ни право да поставяме друг човешки живот в опасност, само за да си получим дозата удоволетворение и така необходимия адреналин, който вече не служи за да предпазва тялото от опасност, защото докато карам не ме е страх, чак когато сляза, а адреналина вече служи за да дрогира тялото, в буквалния смисъл.
И тогава ставаме безсмъртни, всичко се определя от собстевните ни граници, понякога далеч отвъд тези, на автомобила, който шофираме.
Аз самия освен приятели пренебрегвам и себе си покарй колата - трябва да има всичко за нея, пък после за мен. Само ето това, и ще си взема обувки. Само ето онова и ще си взема панатлон за себе си. Но то постоянно нещо излиза и аз постоянно ходя със скъсани маратонки и панталони. Продох едното си БМВ и чак сега си купих обувки.
Робувам на кола, о, колко детинско.
И въпреки това факт.
Не мога да се справя със себе си, не мога да карам нормално, с усилие успявам да съм с 20 км/ч над ограничението, дори с 316-ската често се опитваха да ме засекат с далеч над 40 км/ч над допустимото и това извън града. За шестака въобще няма да говоря как се гонех с други с 170 по цариградско - толкова безрасъдно, толкова глупаво, толков селско. Смятам се за интелигентен човек, може би не повече от обикновения, средностатистически индивид, но такъв, който си дава сметка каква отговорност носи. Но си я давам преди и след като прекрача прага, с надпис БМВ....Само като чуя как коляновия вал разхожда шесте бутала и нещо се пречупва в мен. Чувам собствените си мисли и вопли да карам разумно някъде далеч, като в катакомба, затворени зад дебела врата, за да се чува само приглушено мъмрене, но не и отделните думи. Зад волана сяда усмихнатия дух на екстремното преживяване, на адреналина, шизофреника в мен.
Започвам да хапя напосоки, не мога да не се приближа на милиметри от задната броня на движещия се пред мен и после с рязко замахване на опашката да го задмина.
Това е причината, поради която и аз се отказах от гласуваното ви доверие към мен, заемайки пост в управителния съвет на клуба.
Това е причината да има толкова малко мой постове с такова съдържание - не че не ги има, но не са пуснати.
Това е причината да реагирам остро, когато някой напише такова нещо, защото аз самия не мога да се справя с поривите си, но ако на някой от вас се случи нещо лошо, аз ще се чуствам ужасно, както за смъртта на тези, неизвестни за мен момчета.
Защото ако вие сте успяли да си наложите със сетни усилия да карате спокойно, то след такава тема целия ви труд отива на кино....
Само защото няколко наркомана като нас са престанали да мислят.
Моля ви, не повтаряйте нашите грешки, поучете се от тях.
С уважение към всеки, прочел това.
Ати

[///M Power]

ВЕЛИКИ ДУМИ ОТ ВЕЛИК ЧОВЕК

[vlad0 Профил]

Много МЪЖКА ПОСТЪПКА от страна на Андрю и Ати

Преди известно време по стечение на обстоятелствата се видяхме с Андрю, тогава той ме изуми с откровеността си и начина на мислене относно начина на каране! Думите му бяха същите както тук, но в доста по-стеснен вариант, тъй като срещата не беше дълга
От друга страна на Ати му бях споменал в една тема, че съм забелязал неговата промяна - новия Ати Тогава даже се чудех възможно ли е това, защото те са единствените които си признават, че на моменти карат неразумно, единствени изказват гласно грешките си:!: И те се борят срещу тях
Преди горе долу 1 година почнах да посещавам форума и тогава някак си беше доста приятелски настроен, но колкото повече напредваше времето, толкова повече започнах да забелязвам една агресиа във форума към всичко, което не е БМВ, добре де обичайте ги Някой ще каже да това е БМВ форум, ако не ти се слуша напусни:!: Аз не ви упреквам, а просто констатирам! Аз забелязвам разликата като се има предвид колко е кратък моя престой тук, а представям си какво им е на Ати и Андрю
И искам още едно нещо да кажа, което ще споделят 90% от участниците тук, а именно, че КОЛАТА НЕ ОПРЕДЕЛЯ ОПАСНОТО ШОФИРАНЕ, А НАПРОТИВ ШОФЬОРА ГО ОПРЕДЕЛЯ:!: КАКТО АНДРЮ КАЗА много правилно, колата е роб на този който я управлява!

На няколко пъти съм си спестявал разказите за шофьори с БМВ-та с кофти поведение на пътя, само и единствено, защото 100% веднага ще избухне вирутален скандал, а и другата по-реална причина е защото те не са единствените, които се държат така на пътя!

[LuBo1 Профил]

добре разказано, аз кат искам да избия малко енерги , комплекси тем подобни си намирам път с мнооо завои и без движение и ве4ерта съм там и карам , шанса някои да пострада е мнооо по малък от колкото в града. Всеки от нас и праил слаломи поради една или друга при4ина

[kay Профил]

"You were an animal then and you're an animal now. I just gave you claws."

[Новини]

Андро, Ати.... приятели, а другата "страна на медала" погледнахте ли?!?

Андро, колата найстина не е виновна. Всичко си е в теб самия. Да продадеш колата, значи да избягаш от проблема вместо да го разнищиш и да се пребориш.
Но всъшност проблем нямаш, освен ако не се чувстваш гузно заради това, че не живееш бавно и спокойно. Ако продадеш колата ще ти е празно не заради колата, а защото си се лишил от нещо, което ти носи удоволствие. Самия автомобил е просто средство. Средство към това, което си избрал да бъде твоята малка забежка от правилното и праволинейното. Сигурен ли си, че искаш да се лишиш точно от това? Може би има баланс между всичко, на което искаш да посветиш свободното си време и енергия. Може би вместо да се бориш с това, което ти носи удоволствие е по-добре да се пребориш с това, което ти пречи да ги съчетаеш.
Живота найстина е твърде кратък за да го посвещаваме на купчина желязо. Но живота е само един и се живее веднъж и когато след примерно 40 години погледнеш назад, какво точно искаш да видиш? Пътека, по която си вървял заедно с хиляди други, или да видиш собствените си стъпки, по собствения си път?
Защо опитваш да потискаш онова, което ти носи удоволствие? Защо просто не го "опитомиш" и не му се насладиш? Нека това бъде твоят малък грях, ако мога така да го нарека... защото след години, може да съжаляваш, че си го пропуснал. А дали си селянин отстрани погледнато? Не стига, че плащаме данък пътища и винетки ами ако трябва да плащаме и данък "обществено мнение" съвсем ще го закъсаме.

А за обществото, което ти създаде... Хм...
Преди известно време, когато катастрофирах... 20 минути след удара до моята кола имаше още 6 БМВ-та с приятели от точно тази общност, дошли от майната си за да ми помогнат и да бъдат съпричастни с това, което ми се случи. Ако ги нямаше всички тях, не ми се мисли. Във всеки един миг, когато ме е сполетявала беда на пътя пък и не само, съм можел да разчитам именно на хората, четящи този форум и с които се познавам благодарение на теб и това, което си създал.
Това е само един пример, а има хиляди други...

Ати... твойте разкази....
Те значат много за мнозина от нас. Винаги ги разказвай чисти и неподправени. Някой път си прочети нещо, което ти си писал. Когато започнеш да го четеш, адреналина ти кипи, когато завършиш с четенето се чувстваш някак си спокоен... и решаваш да не пипаш ключовете от колата засега.
Всеки има глава на раменете си. Дали ще я използва или не това не зависи нито от твоите разкази, нито от какъвто и да е страничен фактор. Зависи само от самия него си.

БМВ не е автомобил, който може да се кара бавно или който носи спокойстви е и смиреност на пътя. Факта, че това е вашата любима марка би трябвало да ви говори достатъчно. Вие сте го избрали. Това говори достатъчно красноречиво за личноста на всеки един от вас. Не трошете нерви да се борите срещу самите себе си и срещу това, което сте щом седнете зад волана. По-добре вложете тези сили за нещо, което си заслужава. Например организиране на мероприятия, където можем да си трошим главите без да застрашаваме околните.

Мога да пиша още много, но мислите ми при такива постове почти винаги са разбъркани. Надявам се ме разбрахте правилно...