Алпина и Хаман [2009]

[LizarD Профил]

И тогава за пореден път изгря слънцето. Във завода много се говореше за представителите на Hamann и Alpina и за новите модели които ще вземат за да дообработят. Те бяха приготвени. Чакаха само автовозите. Когато представителите дойдоха и взеха това за което бяха дошли, автовозите потеглиха и най интересното беше на път да се случи. Хаманите прибраха своята топла колекция в огромен гараж и затвориха. В този огромен гараж, незнайно защо имаше един прозорец, от който леко влизаше лунна светлина и осветяваше капака на черен автомобил. Стоков Е92. Той си мислеше....." Ех, колко много колеги... И всички спят. Защо само аз съм буден и.. Ах, как ми опъват тея лепенки, като лекопласт са.... Уф, ужас... В този момент отлепи поглед от земята и фарчетата му се насочиха към луната. "Светлината ти не ми дава покой, дали искаш да ми кажеш нещо...". Той стоеше и си мислеше, докато не заспа.
На следващата сутрин се събуди от рев. Рев на огромен двигател. Беше наминал The big boss да прегледа пратката. Пред гаража имаше спряна черна E34-ка с леки подобрения . Той забеляза странната емблема на звяра и погледна своята. "Хм, този прилича на дядо ми.. ама защо емблемата му е друга, какво ли му се е случило" (В завода беше видял снимки на цялото си родословно дърво) "... Докато си мислеше изведнъж някакъв работник влезе в гаража, отвори вратата и го изкара на пистата. "Лелее как опъва, айде махнете ги де " но никой не го чу, само няколко човека се обърнаха от необичайния за момент звук на двигателя, но това стана за части от секундата. Докато the big boss се радваше на новото попълнение на гаража му, то си мислеше: "Дали тези ще ми махнат камуфлажа, всички знаят че сме най добрите с и без лепенки.." .. след час и полвина в изпробване на пистата, човекът реши да изпробва новата Е92 в градски условия. Щом излязоха на пътя той видя много от своите предшественици, но не ги поздрави, защото беше съсредоточен над перфектната возия и доброто взимане на завои. На един светофар видя бяла Е93 и веднага си каза. "Тази съм я виждал някъде" в този момент шофьора спря до колежката си от алпина и размениха няколко думи през прозорците на чисто новите им придобивки. През това време двете возила гледаха право напред, сякаш са абсолютно бездушни. Е92 искаше да я погледне в очите, но нещо отвътре го спираше. Той постоянно си мислеше за момента в който я беше видял в завода и за този прекрасен момент. Той изпита нещо. Изведнъж Е92 изфорсира здраво. Шофьорът се стресна но видимо не реагираи се усмихна, тогава мацето в Е93-ката също изфорсира, светофара светна зелено и двете потеглиха и ускориха до 100km/h за отрицателно време, но тогава и двамата намалиха и мъжът отвори прозореца и и каза " Да бе да, да не сме като голфаджийте " Мацката се усмихна потвърждаващо и след като бяха разменили телефонните си номери в движение се разделиха и мъжът настъпа Е92-ката с всичкото желание с което искаше да из своята нова колежка.


Силно развълнуваният Е92 се носеше по немската настилка като младо конче по права поляна. Той бе адски развълнуван, объркан, изпълнен с различни въпроси.. "Дали ще я видя пак? Та тя беше толкова красива! " Мислеше си той.... След добра разходка, мъжът се прибра в големият гараж и махна лепенките на красивото возило. Остави я в гаража, пак до прозорчето (по немска прецизност ) и я заключи. Качи се в добрата стара машина и отпраши. Е92 беше толкова развълнуван. Гледаше до него една бяла Е60 и си казваше... "Ех да беше моята Е93 до мен, а не ти стара брънтио " Часовете минаваха и той пак заспа, беше уморен след толкова много скитане.
След като се прибра мъжът, взе ключовете и за новото е92 със себеси. Нещо му хареса в тази кола.
На следващият ден Шефът на Хаман и Мацката от алпина се срещнаха на някъкво кафе близо до центъра на града. Бяха дошли пеша. Това съсипваше Е92. Той много искаше да излезе навън и да се развилнее. Е93 пък беше спряна пред един музей на Opel. От него излизаха 2 момчета, едното от които облечено с доста скъпи дрехи и аксесоари, а другото, облечено по семпъл начин, но със стил. Личеше си, че и двете момчета бяха непълнолетни, но скоро щеше да им бъде време да взимат книжки и всеки по пътя си. Едното беше по бедно, но учеше доста, имаше цел, докато по богатото я караше както стане, защото беше толкова разглезен, че не го интересуваше нищо освен забавлението, на гърба на родителите си. Бедното казваше на богатото: "Знаеш ли, харесах си един баварец, много готин, и мисля да започна работа при едни приятели на татко, за да спестя и да си го взема. Хубавото е че утре ще ме вземат и мечтата ми малко по малко ще започне да става реалност!" Другото му отговори: "Аз такива грижи нямам, татко каза, че ще ми вземе нова кола когато навърша 18." Бедното момче се замисли. Представи си как баща му има повече пари и има възможност да му купи колата. Но някък... Просто не му беше толкова готино, за него беше прекалено неудобно да поиска такова нещо от баща си, при полужение че е работоспособен. И отговори... "Не мислиш ли, че ще е по добре да изкараш тези пари и да купиш първата си кола с твой труд?". Мързеланкото отговори " Ти щеше ли да откажеш баща ти да ти купи кола?" Бедното момче се замисли и отсече... "Един ден когато си имаш съпруга, да не я водиш баща ти да я оправя" И затвори вратата на таксито, с което си отидоха. Е93 се замисли дали е по добре да бъдеш така поглезен или да разбереш цената на парите по рано. В този момент нещо я удари в шофьоския прозорец. Беше крадец. Опита да счупи прозореца с лакът, но беше неуспешно, от този момент от близка бирария излезе напомпан и леко подпийнал чичка, хвана крадеца и го хвърли в кофа за боклук след лек масаж. Алармата се разпищя веднага след удъра и полицаите дойдоха мигновено. След срещата и с Хамън бос-а, мацката се качи в Е93-ката и отпраши. Всичко беше ясно. Бяха се оговрили да покарат на след седмица, до някакъв доста приятен парк извън града. Мацето се чувстваше прекрасно, а Е93, леко стресирана, усещаше какво става и се замисляше дали ще види отново черния Е92.
След като the big boss се прибра, започна да мисли какво ще направи по новото си любимче. Този път, то беше паркирано до старата Е34. След 1 куп хартия, 3 изхабени молива и много желание, той създаде новото сърце на Е92. На сутринта, той взе скиците, отиде при дизайнтерите и им обясни какво иска по новата тройка. Е92 все още не знаеше какво става, само беше забелязал, че в стария гараж много от колите не бяха същите. Много приличаха на дядо му. На следващата сутрин, някакъв пич дойде и закара колата в някакъв друг гараж, добре осветен гараж. Там той взимаше мерки за новите дрехи на Е92. Той само стоеше и си мислеше за Е93 и какъв глупак е бил, че не я е заговорил, не е успял да си създаде бъдеще с нея. Само тя беше в мотора му. И в емблемата. Страст. След като всички части бяха говоти и всичко беше изчислено, дойде моментът на истината, моментът в който от малкото плахо момче ще се роди звяр. Смениха му обувките, добвиха му спойлер, прагове, брони. Заприлича на самолет, но той все още се чувстваше самотен и доста подтиснат че не може да даде свобода на мечтите си. Той я желаеше все повече и повече с всяка минута. Тогава изведнъж дойде 1 работник с някъкво голямо устройство което носеше новият двигател. Двама работници започнаха да демонтират старият. " ей ей ей какво правите какво аа не защо не.... " мислеше си Е92. Но.. за момент се оказа без двигател. Всичко беше толкова празно и пусто. Не изпитваше нищо. Нямаше я Е93, нито луната. Нямаше я и самотата, беше само той със своя външен вид и голямото си самочувствие на кола, която прилча на самолет. След 2 часа престой, той беше готов да получи новото си сърце. И това не закъсня, хаманския двигател беше поставен още на следващата сутрин. Най накрая остана емблемата. Изведнъж се събуди и нещо го почеса по носа. И изфорсира. На иначе стария капак, се беше залепил някакъв работник, който сваляше старата емблема. " Е как може сега, не искам да съм си бумер, не може да ми сваляте емблемата.." Никой не го чуваше. На него най му пукаше за емблемката и двигателя. След седмица и полвина той беше готов. Хаман, изпълнен с страст и мощност беше нещо ново. Нещо различно с много подобрения по до тогава слабото двигателче и много по агресивен външен вид. Но в него имаше още нещо ново. Огромният двигател беше специално разработен за шефа на хаман, и беше много по голям, дори и от M-ковия на пазара. Хаман не беше чак толкова красив колкото М, но чара му го правеше неустоим. В този голям двигател се побираше всичката му любов към Е93. Той изгуби всичкият си страх и изпитваше непреодолимо желание да изфорсира за любовта си на E93.
Тя пък беше напудрена по вкус на мацката от алпина. Новата B10 изглеждаше точно като една красива дама. Казваше си.. "Сигурна съм, че сега Е92 ще ме пожелае..." Минаваше времето, оставаха 5 дни до срещата на големите и Хаман си мислеше за Алпина и мисълта за нея все още го побъркваше, защото пространството в огромният му двигател беше толкова много, че чувствата му имаха повече свобода от всякога. В гаража беше тъмно. В него влезе един от помощниците за да вземе някъкви инструменти. Изведнъж той чу глас. "Ех алпина... " работникът беше сигурен че е от Хаман, влезе, огледа колата отвътре.. Не е от навигацията... Нещо го накара да си помисли че се е побъркал, реши да затвори и да си замине. На следващата вечер мацката спря своята алпина пред вкъщи. Тя много искаше да се случи нещо, която да я доближи още повече до Хаман. Тогава мина един М6. Каран от някакъв тинейджър, слязъл да си вземе цигари от близкото магазинче. М6 я заговори мигновено. "Как си, хубавице, гледам си нова в квартала ... " Алпина все едно не го чу, но и стана хубаво, тя хареса у него това което не успя да направи Хаман ( или тогаващния Е92), а именно да я впечатли със смелостта си. Тогава той я помисли за задръстенячка и изчака собственика си да дойде. Изфорсира 2-3 пъти и потегли бавно и преизвикателно. В този момент Мацето се събуди. Погледна през прозореца и видя М6 да прави обратен завой. Каза си "Сега е време да те накажа" Вече и без това няма да мога да спа. Мацката се качи в B3-тката и настигна скитащия М6, направи му знак и го нахрани с миризма от гуми. М6 не и остана длъжен, защото момчето в него не можеше да си позволи да бъде наказан от жена, разпали се и реши да я настигне, но нейното каране в градски условия я направи по добрият шофьор и М6 остана да събира прах в квартални храсти, близко до мястото, където се развива действието. Мацката се прибра доволна, че е наказала невръстния, а алпина просто го изключи от To Do листата си Мацките наказаха стоковия титан, благодарение на неблагоразумието на бащата на шофьора му, да му го подари за 18-тия рожден ден. Тогава тя си даде отговор, на въпроса, който си постави пред музея. След като спряха пред къщата на мацката минаха някъкви работници и едния каза на другия "деа за тея спортни коли тряя да се държът допълнително шофьорски курсове. Тва все едно караш самолет." На български. Те бяха впечатлени от трафика който вилнее извън града. В този момент Алпина погледна към прозорчето на Мери и си каза.. "Сигурно има 5 книжки "

Слънцето отново изгря. Шофьорът на хаман се събуди, оправи се набързо и подкара малкият голям звяр. А хаман.. хаман нямаше търпение да я види отново. Алпина пък.. И нейната приятелка бяха толкова добре подготвени за срещата, че щом ги видиш на улицата ти става ясно къде отиват. Алпина си спомняше всяка секунда в която хаман (бившият 320) срамежливо гледаше напред и от време на време си извърташе погледа за да и се порадва. Тя беше изплнена със силни чувства към хаман, но се питаше дали той е автомобила който е търсила винаги. Дали е достатъчно смел, че да поеме нещата в свои ръце и да я отведе на луната. А хаман... О хаман какво си мислеше. От както той получи новата си емблема, сякаш измежду ламарините му си пробиха път вени,по които тече бензин. Буталата му издаваха 2 звука едновременно, рев на диво животно и туптене на дяволско сърце. Хаман беше готов да направи това от което винаги го е било страх. Той чувстваше само и единствено жажда. Той жадуваше алпина с целият си V10.
....

И тогава дойде мигът.Хората се бяха оговорили да се видят в някъква хижа на брега на морето.
Пристигнаха, паркираха и със забързана походка влязоха в почивната станция. А хаман... Хаман гледаше с жадни фарове красивата алпина. Тя беше по страстна от всякога. Тогава той леко отпусна ръчната и се доближи до нея. Тя почуства нещо силно. Топлината на капака му я караше да се чувства желана. Гумите и бяха толкова нагорещени, че единственото нещо което искаше е хаман. А той... Той мечтаеше да я изпълни с обич, да я закриля и да бъде нейната опора. Сякаш завинаги... Те бяха толкова привързани един към друг, че не отделяха поглед. Говориха си, сваляха се, хаман беше тузар, директен и стилен. Баварец от класа, който правеше нещата така, както той иска, а не както трябва. Алпина пък преливаше от сексапил. Изпаренията от решетките и караха хаман да полудява. Те бяха един за друг, създадени да се обичат и ценят така, както собствениците им не могат. След вечеря и див секс, мъжът се качи в хаман, мацето съответно в алпина и потеглиха. Емоциите на хаман и алпина бяха толкова диви че поведението им на пътя сякаш беше чипвано . Преди хаман да заспи, постоянно си мислеше за нея и мечтаеше един ден да имат двуместен (или в последствие три местен) гараж в планината. Хаман си мечтаеше за природа, чист въздух с който да охлажда звяра, кристално чиста студена вода с която да мие прозорците си... Сякаш всичко беше като картинка. Той дори мечташе за Mini. Алпина също искаше това от него. А хората.. За хората това беше поредната необвързваща връзка, ядене, пиене, секс и по леглата.



Слънцето изгря за пореден път за Хаман и Алпина сякаш беше минал само миг... А собствениците им платиха за своeто нощуване в малката хижичка и се сбогуваха. На път за гаража хаман си мислеше за своята бяла красавица... Минаваха дни, седмици.... Но те повече не се видяха, защото the big boss реши да продаде хаман.... Той попадна в ръцете на някакъв квартален BMW ентусиаст. Беше с намалена цена, защото беше мостра, стоеше доста често пред шоурума на Hamann AG. Но мощността му сякаш тръпнеше да изкочи изпод капака.... Отново..Чичката се качи в черния демон и го подкара по калифорнииския път.... С умерена скорост... Това влудяваше расовия звяр.. Той искаше да усети вятъра така както усещаше дъха на алпина.. Мисля, че трябва да вметна нещо много важно - През цялото това време, в което хаман висеше пред шоурума, пред фаровете му минаваха доста натокани алфета на разни бъдещи Hamann шоферчета.. но нито една от тях не му направи впечатление... сякаш всички жени се бяха превърнали в предмети... Под капака имаше място само за Alpina.. Неговата раса, неговата страст и абсолютната противоположност - това искаше той. Само да си спомни за нея... И го правеше всеки път когато се движеше по магистралата на която имаше табела ... Та новият му собственик ( Виктор) се прибра, понакупи малко за почерпка вкъщи... Видимо най щастлив беше синът му... (Макс). За него тази покупка беше просто гръм от ясно небе, защото семейството му по принцип е доста заможно, но почти никога не се залага на най скъпото и най кичозното.... След гърмежа на безмилостния V10 той за пореден път погледна през прозореца... Знаеше че това е Hamann Thunder. Но това което го накара да припадне и да го закарат до болницата беше наичието на БАЩА МУ в нея. Той знаеше, че тази кола е вече негова, защото баща му е заклет фен на MB и току що бе реставрирал mb w124 Coupe. След като макс се съвзе и звездичките спряха да се въртят околу главата му, забеляза замазан поглед на едрогърда 20 годишна мед. сестра, която му подаваше ободряващ медикамент. Смеха на баща му го накара да се усмихне.. сърцето му биеше до полуда когато усети ключовете на новия звяр в ръцете си. Колата беше долу и го чакаше.. Докато хаман си почиваше пред болницата, Алпина беше на автомивка.. от пръскалките и за вода незнайно защо прскаха леки струйки. Никой не го забеляза, защото това ставаше точно тогава, когато уредите изпращаха струи към нея. Тя тихо ридаеше и не можеше да понесе липсата.. Хаман беше точно това което тя търсеше..... Искаше и се за момент да спре да мисли за него, защото това я караше да бъде поне мъничко щастлива... Мацката която я караше, се беше срещнала с доста други пичове, "за една нощ" и Алпина бе срещнала доста други представители на мъжкия пол ,но всички те бяха купчина желязо за нея... В тях нямаше живец.. Те имаха адаптивни предни светлини, но фаровете им не живваха. Системите им не се самозадействаха. Те бяха просто машини... алпина не можеше да има нищо общо с тях.. тя знаеше че единственият криещ живеца в себеси е Хаман.. Те бяха единствените 2 по специални автомобила.... Имаха грешки в борд компютъра и това ги правеше различни... Но живи..

[icak Профил]

Не искам да те обидя или да ти разваля желанието да пишеш, но наистина докато четох историята се чудех дали не е писана от някой третокласник. Всичко е твърде детско, няма смисъл и действие, все едно чета пресъздадения разговор на някое дете, докато си играе с количките на килима.

[plradev Профил]

Не искам да те обидя или да ти разваля желанието да пишеш, но наистина докато четох историята се чудех дали не е писана от някой третокласник. Всичко е твърде детско, няма смисъл и действие, все едно чета пресъздадения разговор на някое дете, докато си играе с количките на килима.

[LizarD Профил]

Не искам да те обидя или да ти разваля желанието да пишеш, но наистина докато четох историята се чудех дали не е писана от някой третокласник. Всичко е твърде детско, няма смисъл и действие, все едно чета пресъздадения разговор на някое дете, докато си играе с количките на килима.

Ама ти няма как да не се обадиш


Иначе ако звучеше така:
„Мощността най-вероятно бе около 1400 к.с., но ние не знаехме точното число, защото динамометърът не можеше да измери повече от 1280 кс”
Щеше да ти хареса повече, така ли? Сори, пиша за самолети но не парадирам с мощността им, а с други техни качества. Историята е фантастика в която съм дарил човешки чувства в машина. Не виждам нищо детско. Но ако има още 1-2ма на които не се нрави началото и не искат да разберат самия смисъл на тези писания от третокласник, пишете, няма да пиша 2-ра част.

[Манчев73 Профил]

Не искам да те обидя или да ти разваля желанието да пишеш, но наистина докато четох историята се чудех дали не е писана от някой третокласник. Всичко е твърде детско, няма смисъл и действие, все едно чета пресъздадения разговор на някое дете, докато си играе с количките на килима.

на мен ми хареса,само черния да не влиза в багажника на русата...
П.С.и аз съм със старец Е34 побелел ма о6те му става V-to,
демек дига самолету
LizarD продължаваи брат!

[bozukov_g Профил]

На мен ми хареса, понякога имам нужда да чуя нещо разпускащо

[plradev Профил]

Не искам да те обидя или да ти разваля желанието да пишеш, но наистина докато четох историята се чудех дали не е писана от някой третокласник. Всичко е твърде детско, няма смисъл и действие, все едно чета пресъздадения разговор на някое дете, докато си играе с количките на килима.

Ама ти няма как да не се обадиш

Споко,бе пич стана ми смешно,няма нищо лично към теб .Ако нещо не ми е харесало щях да си кажа

[LizarD Профил]

Не искам да те обидя или да ти разваля желанието да пишеш, но наистина докато четох историята се чудех дали не е писана от някой третокласник. Всичко е твърде детско, няма смисъл и действие, все едно чета пресъздадения разговор на някое дете, докато си играе с количките на килима.

Ама ти няма как да не се обадиш

Споко,бе пич стана ми смешно,няма нищо лично към теб .Ако нещо не ми е харесало щях да си кажа

Наздраве тогава Продължението е готово. Последната или следващата част няма да я пиша утре вечер, а когато ми дойде музата, че тази доста я оклепах ми се струва .

[tzavti Профил ICQ]

Много хубава историййка.
Давай нататък че ми е много интересна.
Кара човек да се замисли над всичко в живота и трябва да се чете с разбиране а не с тинейджърски мисли.

[Манчев73 Профил]

" Само тя беше в мотора му. И в емблемата. Страст"
еи тва ме изкефи

[ickata16 Профил]

яко е измислена за сега продължавай колега да видим края

[icak Профил]

Сега и на мен взе да ми става интересно, надявам се не съм те засегнал с първия ми пост. Давай да видим края.

[LizarD Профил]

Малко отсъствие и липса на муза но 3-та част е готова, обещавам един запомнящ се финал, дано бъда по ентосиазиран тогава.

[Pitbull_Germany]

И мен ме кефи разказа...отпускащ, неангажиращ...супер! Давай я следващата част

[BeXTMaN Профил]

добра история хареса ми
не бих прочел толкова дълъг пост инъче