А сега накъде ?

[uricatoli]

капките се засилваха, летяха със страхотна сила и ударната им сила се поемаше от един човек седящ по дъжда.. гледащ към морето.. Гледащ замислен и мълчалив вълните образувани от хладния вятър блъскащ го в мокрото яке.. Но той стоеше не обръщащ внимание нито на дъжда нито на вятъра.. Той беше изцяло отдаден на морето в този момент, мислеше го за приятел и понякога си говореше с него. Морето го изслушваше и му отговаряше с силна или слаба вълна в зависимост от неговите думи.. Но този път беше различно. Морето беше останало едиственния му приятел. той осъзнаваше това и в главата му беше само едно.. Какво подяволите се обърка и защо се стигна до тук...

Всичко започна пролетта.. Той беше нормално 20 годишно момче, студент, с планове за бъдещето, с малка но добра кола, с красива приятелка , с мечти и планове като всички младежи на неговата възраст. Родителите му бяха разделени, но той се беше премирил с този недъг на модерното общество да бъде отглеждан от един родител.. Живееше с баща си, който беше добър човек с име което знаеха почти всички в града от където беше. Майка му беше решила да търси щаститето си в друга страна, така тя стигна до спокоен живот във съседна страна с добър съпруг, но не оставяше сина си на заден план и винаги му помагаше когато и с каквото може..

Но всичко започна една сутрин. Още със ставането си той усети, че денят ще е по-различен от тези в които има лекции, ходене на кафе или лаф със колежките от университета.. След излизането от квартирата той тръгна към университета. С приближаването до автомобилчето си с марка "трабант" нещо в стомаха му се обърна. Той погледна към картонената кола която не сменяше за нищо на света и гледаше повече от себе си.. Изведнъж наблизо се чу изфорсиране на двигател, последвалото нещо беше дим а от дима с плавни движения като от вдигаща се завеса излезе един черен автомобил със синьо-бяла емблема на предния капак. Каточели този момент за него беше в продължение на няколко часа, нищо че Черната пантера избяга само за стотни от мястото на което останаха само 2 черни следи и пушилка. Изведнъж той се осъзна какво е подтикнало обръщането на стомаха му само 2 минути по-рано. Той осмисли за отрицателно време живота си в последните 2 години и осъзна, че има нужда от промяна.. Искаше му се да прилича на другите, да носи маркови дрехи, да излиза с красиви момичета по скъпи заведения, и най-вече Черната пантера за която само напомняха 2те следи по асвалта.

Денят му се развиваше както всеки от другите му дни... Но той не спираше да мисли как да направи тази промяна.. Точно от тези мисли той ще допусне поредицата грешки водещи до съзерцаването на неговият единствен останал истински приятел морето..

Вечерта той не можа да мигне.. в главата му бяха само планове за това как да сбъдне мечтите си. Не искаше да се занимава с Мръсни дела или с наркотици, мислеше как може просто изведнъж да спечели шепа пари а от там и промяната която желае.. Изведнъж той се събуди с един спомен.. Преди време когато беше на гости на майка си един от хората с които се запозна там го разпитваше колко струва газов пистолет в България и дали може да се внесе там. При което в главата му веднага светна идеята да се свърже с този човек и да разбере какво може да се направи по въпроса.

Утрото се усети по пролетното слънце напиращо да пече между дръпнатите пердета. Той се надигна разтърка очи и веднага взе телефона. Прерови указателя и намери номера на човека отправил въпроса за газовите пистолети.. След набирането на номера вдигна познатия глас на мъжа с руски акцент.
-Привет, Мартин как си? Да не си ни дошъл отново на гости?
-Привет Юра, не съм. обаждам ти се във връзка с нещо което бяхме говорили последния път.. за газовото сещаш ли се ?
-Да.. разбра ли за цени?
-Ти ми кажи само колко броя искаш, какви модели и на каква цена ще ги купиш?
-Затвори ще ти звънна след малко.
След преключването на този разговор Мартин се пооправи и замина към университета..
Към 1 час след протичане на този разговор телефона се разпищя, беше смс, кратък и ясен: "30броя 300евро бр. "
Мартин на няколко пъти отвори смс-а за да не би да пише 30евро. Но след като се увери той започна да довършва в главата си плана за закарването на тези бройки извън страната без да има проблеми..
Лекциите вече не го вълнуваха, В главата му бяха само плана и мечтата да седи на мястото на държащия волана в Черната Пантера.
Вечерта той седеше сам в квартирата си и губеше времето си в безцелно играене на глупави игрички на лаптопа, но главата му не мислеше за играта ами за оформяне на въпросника за своя план. Изведнъж той спря на пауза и взе един лист хартия на който набързо прехвърли следните бележки:
Път-200лв
преспиване пловдив- 100лв
храна 50лв
Пистолети-70лв броя (набързо пресметна 30х70=2100лв и разбра че там има проблем) разполагаше с ограничени средства, които реши да вземе от таксата си за семестъра и да вложи в опасното си начинание..
След не излизането на сметките той започна да мисли само за това от къде да вземе останалите средства за стоката от която щеше да спечели.. Реши да се обади на приятели из родния си град. От тук от там успя да събере необходимите 1500лв които не му достигаха. Вече беше решено! На другия ден пътува.. беше измислил всичко, къде да ги скрие, къде да почива за през ноща ( все пак 1000км с трабант не се минаваха лесно и бързо а трябваше да стигне със сигурност иначе всичко щеше да е отишло напразно).
Утрото отново надничаше да покаже че е дошъл денят. Денят в който започваше приключението, Което щеше наистина да промени живота му, но не и поначина който той очакваше.

Времето беше много приятно и топло, усещаше се настъпващата топлина на лятото. Но Мартин не мислеше за това. Той мислеше само за това дали ще успее? Дали няма да го хванат на границата и да го затворят, дали няма да опрапастят живота му? Но ръкавицата беше вече хвърлена и той се движеше по пътя и колкото повече приближаваше целта толкова повече сърцето му се разделяше на 2 . Едната му страна крещеше СПРИ! а другата просто му напомняше за Черната Пантера. С настъпващата вечер започна и да се смрачава, което го накара да избере за нощувка първият голям град по пътя му а именно Пловдив, След среща с близък приятел беше опътен към добро и евтино хотелче.. където можеше да отмори и поспи от безсънните нощи в които мислеше плана.

На следващия ден той се събуди с нови сили, но не и промяна в целта към която се беше запътил... Набързо си хвърли душ, пооправи по навик леглото в стаята, грабна си багажа и излезе. След кратък технически преглед по трабито той се качи и запали. Пърпорещият звук веднага отекна и продължи към изхода на града.. С качването си на магистралата реши да направи малка промяна във София, реши вместо да остава да спи там да събере силите си и да продължи към границата и даже извън нея..
С бавното но сигурно темпо той след около 1-2 стигна Столицата около обед. Тъкмо време да хапне и да види една своя добра приятелка.. Но преди това трябваше да свърши най-важното нещо, а именно да се зареди с това което ще изпълни част от мечтите му..
След обиколката на града и покупката на точно 30 броя газови пистолети марка ЕКОЛ той реши да пие едно кафе в заведението където работи неговата позната.. Още се двуомеше дали да остава, но бързо взе да се разобеждава след като вече беше напазарувал а и според изчисленията му можеше да стигне още същатата вечер на мястото където щеше да получи желаните хартийки които щяха да отключат гаража на Черната Пантера.

След като си доизпи кафето което неговата приятелка се беше постарала да направи силно за да го държи кукуряк, той наметна якето си благодари за кафето си и излезе от заведението.. Запъти се към паркинга срещу държавния куклен театър където беше оставил трабито за да не го пипне някой. Отново направи кратък технически оглед и повтори движенията от сутринта. Пърпоренето огласи софийските улици, но в забързаното си ежедневие на хората не им направи никакво впечатление...

Километрите минаваха бавно, CD-то свиреше Енигма, Единственната музика която можеше да успокои Мартин от Приближаването на най-важният момент: преминаването на границата.. Трябваше да не излъчва притеснение или да покаже че се страхува от граничните.. Оставаха му по малко от 2 километра до границата когато сърцето му започна да го дърпа назад все едно искаше да изкочи от гърдите му и да затича обратно, далеко от тази ситуация. Но вече беше късно. Трабанта спря на КПП-то и беше първа кола. Мартин грабна документите и когато тъкмо се канеше да излезе за да ги покаже на гишето от него излезе една жена, огледа бързо трабито и каза:
- много си го пазиш май, че и от далече идваш...
- Пазя си го защото не ме оставя а и е ефтинко.. отговори Мартин стремящ се да пази равномерен тембъра на гласа си и леко усмихващ се подаде документите на жената в тъмнозелена униформа, която зададе още няколко въпроса от рода на: къде отиваш, при кого, ако те остави колата на пътя какво ще правиш.. След отговора им документите му бяха върнати. трабито беше щракнато за спомен от хората които в това време чакаха в автобуса да бъдат проверени..
Мартин махна с ръка за благодаря и пърпорещия звук се отдалечи от влага на Република България.. за километъра до чуждото КПП през главата на Мартин минаха над милиони моменти на това какво ще стане ако го хванат.. Но забеляза следната ситуация: На едното КПП бариерата беше вдигната и колите само намаляха за да могат шофьорите да покажат , че разполагат с документ за самоличност и да продължават..
Мартин внимателно се преближи и показа по същия начин своя документ, когато внезапно мъжът в униформа стана излезе и посочи къде да спре пърпорешата моторетка... Мартин изтръпна, Стомаха му изведнъж започна бясна борба заедно със сърцето му което не спираше да подскача навсякъде из гърдите му.. Мъжът в униформа се приближи, огледа трабито, бръкна в джоба си при което извади мобилния си телефон, приближи се до Мартин и с развален английски каза:
- can i make foto?
- yes sure! отговори Мартин.
След кратка фотосесия в която участваха още няколко души от смяната на КПП-то показаха на Мартин всеизвестният знак за Ок или по-точно вдигнат нагоре палец, при което Марто се метна без да чака втора покана пусна отново пърпорещият звък на свобода и с отдалечаване от КПП-то натисна педала на газта на 26-те коня за да може да се отдалечи по-бързо отколкото сърцето му биеше в този момент.. Така на свечеряване той отново беше на пътя си.. Оставаха още около 100км до крайната точка. Усещането, че се намира в чужда страна се добавяше и с привличането на внимание отвсякъде където мине: Села, Градове, хората снимащи го докато го изпреварват, и още много други.
Вече беше тъмно, а часът беше около 22 00 когато Видя табелата на града който почти беше научил когато ходеше там на гости... С влизането си той се ориентира много бързо към квартала и кооперацията в която живееше майка му. Все пак оправданието пред баща му беше, че е отишъл на гости. Паркира пърпорещата машина в подземния гараж и на един дъх изкачи стълбите до 4-тия етаж. Звънна на вратата...
След кратката среща с майка той и каза че носи подаръци за приятелите си от квартала и излезе. Първото нещо беше да звънне по телефона на Юра и да пита къде ще е срещата за разчистване на сметките. След краткия разговор Юра посочи едно от местата където често се събираха да гледат гонките в града. Това беше паркинга на Мол-а огромна площ с перфектен асвалт и стъпбове в разтояние на 100м идеално както за гонки така и за пилене на гуми..
През цялото време докато пътуваше от границата насам Мартин се оглеждаше в огледалото за задно виждане да бе би някой да го следи. За щастие нямаше и помен нито от автомобили нито от каквито и да е било притеснителни неща.. С пристигането си на Паркинга го лъхна една странна миризма... Изведнъж тази миризма го върна няколко дни назад, точно в момента в който Черната Пантера излезе от димната пелерина. Първото нещо което видя със спирането беше Абсолютно същото БМВ което толкова дни не му даваше покой. Беше красиво, въртеше двете задни гуми без дори да се задъха, С намръщената си физиономия приличаше на звяр казващ "Дайте ми Гуми!"
В камарата народ събрали се да гледат пируетите той усети, че някой го дръпна за ръката, с обръщането си той видя Юра, който директно задеде въпрос:
-Готови ли сме?
-Да, всичко е в ред нали ? реши да попита Мартин.
-Разбира се, сделкаа си е сделка. Знаеш че държа на думата си! Да местим в моята кола нещата и да ти се отблагодаря за услугата.
При което Юра и Мартин седнаха в трабито където Мартин показа една произволна бройка от това което беше донесъл.
-Ок всичко е точно. каза Юра и извади плик без надписи но доста дебел по размер.
Мартин го взе и го прибра.
-Няма ли да ги броиш? попита Юра.
-Имам ти доверие!
След този кратък миг и потеглянето обратно към дома на майка му, Мартин почуства как е по-близо до мечтата си. Делеше го само едно завръщане от 1000км обратно.
След като се прибра в апартамента на майка си, тя го посрещна с думите..
-Какво става?
-какво да става? отговори Мартин.
-Баща ти се обади току що, не си внесъл парите за училище!
-Като се върна ще ги внеса.. Отговори Мартин и тъкмо когато влизаше в стаята майка му добави:
-Баща ти каза утре да си на обратно!
След кратък спор в който нямаше как Мартин да отстъпи реши, че наистина на сутринта трябваше да тръгва.. Съгласието му идваше и от това че така ще отиде до мечтаната Пантера по-скоро. Легна в леглото и започна да мисли какво да прави тези 9000евро които беше спечелил.

С настъпването на следващия ден Мартин стана рано за да може да стигне още същия ден до града и да говори с баща си за случката...
Към 7 00 той вече беше на равния прав път далеч от шумотевицата на чуждия град. Пътуваше вече спокоен , че му остава само да се оправи със заемите които взе за да замине, и със Баща си.. А и се радваше , че скоро наближаваше рожденния му ден и ще си подари една мечта!
По обед вече се намираше във София, а с настъпването малко повече на педала около 17 часа вече беше в града си. Изведнъж се усети че никак не му се прибира ами искаше да забегне още малко.. Баща му обаче не беше на това мнение, той звънеше постоянно и питаше до къде е стигнал.. Мартин обаче не издържа и започна да му затваря телефона.. Със замъглен поглед от малкото пари, които спечели по лесния начин той реши да не стои а директно да остави трабито на скрито място в града , да вземе компания най-добрия си приятел с него и да се върне в София за да си купи това за което мислеше постоянно.
Звънна на приятелите си които веднага се съгласиха да дойдат с него след като им каза, че ще поеме разходите им само за да му правят компания..

След като Мартин се срещна с 2мата си добри приятели той им обясни накратко какво ще търси във София и се ориентираха към ЖП гарата.

Радостта на Мартин се усещаше от далеко.. замъгленият му поглед не позволяваше да мисли трезво.. Моментният му принцип беше: "Имам пари ще купя света" Дотогава той никога не разполагаше с такава сума за да купи нещо по негови избор...

Сутринта беше ледено студена, времето изведнъж се беше рязко променило, зимата издаваше последни напъни да покаже своята лоша страна.. Когато слязоха на Гарата в София Мартин веднага се ориентира към такси което да ги закара до Горублене. Мястото където той очакваше да намери това за което е стигнал до тук.

Във времето докато пътуваше таксито телефона му започна да звъни. Мартин вдигна и изведнъж лицето му смени цвета си.. За секунди пребледня.. След кратко слушане в той затвори и замълча..
В слушалката чу Плачещият си баща който му каза че при майка му са идвали полицаи да го търсят, хванали Юра като препродавал пистолетите и той каал всичко.. А също така, че вече няма баща нито майка.. никога повече да не им звъни и да се мъчи да се свърже с тях.
Първоначално Мартин не Обърна внимание на този разговор по телефона.. мислеше си че му се е разминало, но го чакаше нещо по-лошо, нещо което не бих го пожелал и на най-лошите си врагове. А това е да те изоставят сам..

Обиколката в Пазара за коли приключи доста бързо.. все пак се търсеше нещо специално.. и то беше съзряно, нищо че беше скрито под снега паднал през ноща.. Вниманието на Мартин Беше привлечено от това създание само от един символ на задния капак, едно просто ///М променящо изцяло гледната точка.. Мартин веднага разчисти снега, огледа всичко което можеше да се види без да е отключена колата, все пак той беше рано там и искаше да чуе как ще запали автомобила на студено. Той стоеше на този студ гледайки черния автомобил със синьо-бяла емблема и горд надпис BMW
В това време приятелите му обикаляха автокъщите да разглеждат, докато единият от двамата не усети същото усещане което изпита Мартин пред това за което стоеше вече 2 часа за да чуе и усети в собственните си ръце..

Мартин имаше лошата страна да има силна вяра в хората. Затова той беше нараняван и лъган доста пъти, но просто душата му не позволяваше да намрази някого.

-Ало марто, Емо съм, ела за малко през 2 автокъщи на ляво да те помоля нещо.

Мартин помоли хората които бяха до черното купе да кажат на собственника да звънне като дойде и отиде при приятелите си в съседната автокъща.
С пристигането си в нея видя Емо стоящ със същият поглед гледайки Едно Сиво БМВ е30, цената му беше 2500лв.. Емо се обърна към Мартин и го помоли:
-Мартине, ще съм ти завинаги задължен ако ми дадеш назаем парите за да я взема.. Ще ти я изплатя за 3-4 месеца..
-Емо, Имам ти доверие че ще ми ги върнеш, но не искам да стане така че да се скараме заради пари.
-Няма обещавам ти!
-Ок извикай човека да огледаме колата..

Малко след като документите на Емо-вата Е30 бяха готови телефона на Мартин звънна непознат номер. Веднага Мартин разбра за какво става дума, остави всичко и хукна към автокъщата където беше целта на всичко. До колата имаше един дребничък човек който тъкмо я отваряше.. Мартин даже без да пита веднага се пъхна вътре. Още с влизането си усети миризмата на кожения салон, огледа таблото, очите му шареха без да знаят дали могат да спрат. В един момент той погледна човека който пораде ключа в ръката на Мартин. Мартин стегна всеки мускул в тялото си завъртя ключа...

Реввв... изведнъж мъркане.. Точно това беше пантерата.. Точно това.. Мартин отвори капака и видя Шестте всмукателни тръби които бяха подредени и работещи с немска точност.. Колата работеше перфектно.. Дребния човек или както се разбра в последствие продавача предложи да направят едно кръгче из двора на къщата. Мартин веднага намести кожената седалка и вкара първа.. Потегли със страх.. Досега беше карал 26коня ами как ли ще се държат 150? Бавно той ускори на първа, но нямаше място където да чуе същността на Тази Пантера.

-Излез от автокъщата и дай по цариградско, има транзитни номера , няма страшно, каза продавача седящ на пасажерското място.

Мартин зави и излезе на главния път.. Настъпа педала на газта и разбра че под капака тези 150 коня започват луд галоп. 1-ва 6000 2-ра 6000 .. Мартин започна да изпитва странното чуство което изпитват мазохистите.. Страх+Удоволствие, Не искаше обаче да се държи садистично с колата, затова обърна към автокъщата, където още със влизането пита продавача:

-Цената е?
-6500лв
-6200лв и веднага я плащам.. помъчи се да намали цената Мартин..
Видял вече зараждащият се ентусиаст в очите на Мартин продавача каза:
-6300лв повече не може..
-Ок толкова да е!

След като оправиха документите първото което беше направено бе да се мине през най-близката бензиностанция. Колите бяха догоре заредени и готови за път..

Мартин сподели плановете с Емо и Радо..
-Момчета отивайте за града, аз имам малко работа да свърша.
-Какво ще правиш? попита Радо
-Ще мина да си платя училище и си идвам.. запазете маса за най-готината дискотека и искам на нея марково уиски.

След 10 минути вече се бяха качили на колите, Пътят на сивата Е30 и Черната Пантера се раздели малко след края на Автокъщите..

Мартин Продължи към следващата си цел а тя беще да плати семестъра.. Но в последвстие се отказа и реши директно да се прибира в родния си град... Вечерта си спретнаха най-голямото парти което някога си бяха правили, Приятелката на Мартин очевидно беше доста радостна от новата придобивка, в дискотеката при него идваха познати , които друг път се правиха че не го знаят а сега се здрависваха с него все едно им е пръв приятел.. Мартин за жалост не усещаше как тази радост беше само моментна, че на другия ден не се знаеше какво ще прави..

На следващия ден реши да се прибере в родния си дом.. За жалост установи че бравата е сменена.. Започна да звъни на баща си, при което беше отхвърлян многократно а и най-накрая телефона беше изключен. Веднага реши да звънне на майка си за да разбере какво става.. Смисъл от това пак нямаше, телефона беше затварян и от там.. Той започна да осъзнава, че с тази своя постъпка той започва да губи всичко свое едно по едно. Парите започнаха да намаляват.. Той реши да се върне във града където беше прекарал последното време в студенство. Приятелите му там бяха разбрали, че е паралия и има пари, но след доста сметки за уреждане Мартин започна да отива даже и на минус, гладуваше само и само за да може да сложи 20лв бензин за да покара Пантерата.. Не работеше а и нещата отиваха от зле към още по-зле.. Дойде денят в който, не че искаше а трябваше да залепи един бял лист с надпис "продават Ме" на прозореца на Пантерата. Беше испипал колата от всякъде, но никой не забелязваше това, всички когато я взе му казваха " тя много яка " а сега при 5000-те лева които и искаше те му казваха "никой няма да ти даде толкова пари за тази дърта кола"

Мартин започна да се осъзнава, глада го накара да започне да мисли отново трезво, но за жалост връщане нямаше. Той беше затворил една врата коят онямаше даже и ключалка през която да види времето назад.. Изоставен от родители, приятели, близки, вкл. и Емо който така и не се появи за да му върне парите.. Не се намери и един който да му подаде ръка в този момент.. С продажбата на Пантерата той покри заемите които беше насъбрал отново.. Вече не знаеше наистина какво да прави.. Изгуби надежда, че всичко ще се нареди. Отново подкара старото си траби, което след толкова време не беше го изоставило ами стоеше знаещо, че този час ще дойде..

Мартин отново чу пърпорещият звук на 26-коня, с последните си пари напълни малко бензин и тръгна по пътя.. не знаеше къде отива, не знаеше какво го очаква.. Само знаеше че няма никой зад себе си, че ако падне няма кой да му подаде ръка за да стане, че няма кой да му даде късче хляб..
Пърпорещото моторече се движеше до момента когато горивото започна да е по малко от капачка. С последен напън Мартин успя да стигне до един плаж.. Дъжда се блъскаше в лицето му, студеният вятър се набиваше в якето му. Мартин затвори очи и вдигна глава.. Не искаше да усеща топлите сълзи в очите си, затова ги смесваше с дъжда.. Падна на колене в пясъка стисна ръцете си искайки да върне по някакъв начин всичко назад, но това беше невъзможно.. Треперейки от студа пробиващ по навътре в мокрите му дрехи той сведе главата си, погледна морето и промълви:
-А сега на къде приятелю?


Историята и лицата са художественна измислица, надявам се да ви хареса, да покаже, че парите не са всичко на света ами са само нещо което днес го има утре няма...