Понякога...

[///M Power]

Хора при раздяла просто си мислете за това, че на земята има още мнооого жени, които биха могли да ви накарат да се чувствате по същия начин както с вече напусналата ви приятелка.Все пак като се огледате около вас виждате и други щастливи двойки нали?
Много често страдаме за плътското, но не го осъзнава а плътското е най-лесно заменимото!!!Тоест измисляме си,преписваме разни качества на приятелките си, идеализираме ги и така се самосъжаляваме за това какъв човек сме изпуснали. Няма качества такъв парцал, не си струва да съжаляваме за просто хубава главица с чифт цици и добре оформен задник...това го има, намира се, продава се и дори не е много скъпо!!! Просто стигнете до извода, че вашата приятелка, не е била нещо спецялно и може да се срещне отново под друга форма, а защо не и в по-добра форма/обвивка. Всички си мислим, че голяма част от жените са смотани парцали, а нашата си е нещо различно и трябва много да страдаме за нея, НЯМА ТАКОВА НЕЩО!!!Парцала си е парцал до доказване на противното!!! Как може да се докаже, че не е парцал, ми това не се случва с правене на сандвичи и гладене на ризата ви, не става и с приятни целувки по врата и приятни за четене смс-и!!!Защото за подобни неща страдате повечето от вас, след като се разделите!!!Сещате се за това как са ви обгрижвали и как са ви докосвали, целували ... е някои от вас си мислят за това какви свирки е правила примерно...простаци!!! За мен всяка жена, която играе влюбване и обгрижване е парцал, до като не ми докаже, че ме обича истински!!!Може да тествате прага на търпимост, тези които обичат силно имат и висок праг на търпимост. Иначе жените обичат истински и най-силно около раждането на първото дете, с всяко следващо още по-силно, много мъже обаче точно тогава губят интерес. Не знам защо се получава такова разминаване... може би защото в природата мъжкия има една оплождаща роля, дава гените си след което минава към следващата.Малко или много това си ни е заложено в природата може би. Та аз като съм разочарован от някоя мацка и си викам, че повече никога няма да обиквам никоя преди да ми роди дете примерно, не че съм се разбързал да имам деца, но и не бързам да си причинявам нова тежка раздяла!!! Аз имах една тежка раздяла, след това се пазя, демек гледам да не съм влюбчив Тя твърдеше всеки ден, че ме обича, но на друг ще роди дете.Приятели не сме останали, значи и аз съм страдал по плътското.



Защо смятам, че страдаме по плътското в 90% от случаите, ми нали се сещате за лафа "ДА ОСТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ"?Вие с колко останахте приятели? Значи ние като скъсаме човека не изчезва, има го и ни подава ръка, можем да провеждаме същите разговори както до сега!!! НО НА НАС НИ ЛИПСА КОЕ, ОТ КОЕ ИМАМЕ НУЖДА?МИ ОТ ЕПИДЕРМАЛНИТЕ СЪПРЕЖИВЕЛИЦИ, както казва Кембъла!!! Резултата е: Я СИ ЕБИ МАМЕТО МЕН МИ СЕ ЕБЕ, ЗАДРЪЖ СИ ПРИЯТЕЛСТВОТО АЗ ТРЯБВА ДА ЕБА И ЩЕ СИ НАМЕРЯ ДРУГА!!!Е това се случва в главите на повечето, тя милата подава ръка да сте приятели и да се виждате и да си говорите както до сега, но вие искате да и го слагате, и отказвате приятелството защото на вас основното, което ви липсва е нейния задник и цици, те са си ваши, не може друг да ги обгрижва. Не ви липсват проклетите сандвичи и изгладената риза, а и смс-те не ви бяха чак толкова забавни за четене! Не ви липсва и чувството и за хумор, защото имате приятели с много по-силно чувство за хумор, но за съжаление те нямат цици:D

Ако във връзката, която сте изгубили е имало нещо повече от описаното, значи "ДА ОСТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ" е един добър, приемлив вариант за вас.Човека си е същия, просто няма да си лягате заедно, но това не е проблем, задници и цици на тая земя дал Господ.


Дано съм помогнал на поне един да преживее по-леко раздялата!!!

П.С. Ати не ми стана ясно това истинска история ли е?

това сигурно е първи пост в който ме кефиш
ЕВАЛАРКА ЗА НАПИСАНОТО!!!

[PROPOVEDNIKA Профил]

Ама аз съм много хубав човек, просто се опитвам да ви стимулирам да засилите повече БМВтата! А какъв по-добър стимул от това да ти натякват, че колата ти не върви достатъчно?

[ati Профил ICQ]

Това е отговор на последните няколко мнения - момчета, не драматизирайте така нещата, това е просто разказ, появил се в главата и минал през сърцето, докато стигне пръстите....Но толкова, няма и капчица истина в него...просто разказ;)
и Благодаря на Проповедника за чудесното включване, вярно, с лек вулгарен полъх, но за доста неща е прав, но не мисля, че това е темата, в която да го разискваме;)
Ати

[Shumy Профил]

Евала, много добре написано, и аз се припознах с лирическия герой, само дето аз нямах смелост да сложа край на мъките си

[Pavlinius Профил ICQ]

Propovednika - много си прав ! Аз с единственото момиче, което съм обичал исках да останем приятели(а може и да съм се заблуждавал) , ама тя не искаше и не сме си оронвали и дума от тогава, остава да забравя и телефона й и къде живее . Нейна си работа.

Що се отнася до разказа мислете си, че можеше и да е в пъти по-зле, например ако героите не бяха заедно само 2 месеца, а например 20 години и да са били женени и да са имали дете и тогава женичката да почне яко да кръшка и въобще грозна картинка, тогава можеше да се стигне и до употребата на оръжия. То имаше и един такъв филм .
Въобще мисля си, че на мен ми трябват много повече от 2 месеца за да повярвам толкова на някой.

[BMW lover]

Липсваше ми бе - мърда

[RSxRacer]

знам че темата е доста стара но искам да приведствам човека който я е написал защото е доста добре оформена... също така знам и как се чувства въпросния герой защото и аз съм така. Искам обаче да благодаря на Alliance когото доста от русенските членове познават за съветите и за това че беше до мен когато ми бе най тежко