Той - Край

[bored Профил]

Мутри, наркотици, к**ва ...

Това му трябва на българина, зрелища ...

НЕ, на един човек му трябват доста неща...

[driver69 Профил]

Саундтрака от Кръстника. Идваше от джиесема на Иван, който със сънливо протягане се добра до него, натисна копчето, с нарисувана зелена слушалка на него и проведе следющия разговор:
- Здравей бе, приятелю, къде си? - беше Жоро.
- Вкъщи, още вчера излязох от болницата.
- Имам една добра и една лоша новина за теб. Няма да те питам как да ги казвам. Добрата е, че намерих убиеца на Горския. Лошата е, че е във Варна.
- Че кое и е лошото. Причина да попътувам малко. Кой е убиеца?
- Някакъв местен шеф на охранителна фирма. Има желание да поеме и наркотиците.
- Много тежка ще му стане раницата. Къде да се видим?
- Аз съм във Варна, ела в онова кафене, Червеното му викат.
- Знам го. След няколко часа съм там.
- С този звяр и за по-малко.-Жоро напомни на Иван за колата, която беше поправил, докато той беше в болница.
- Не искам да бързам. Ценя си живота. - разсмя се Иван.
- Ок. Чакам те.
- Добре, тръгвам.
След този диалог, Иван стана, облече се и излезе. Запали колата, отиде до една закусвалня наблизо и си купи закуска. Нямаше намерение да яде още сега. Изчака да излезе на магистралата.
В главата му се появи един въпрос. Щом този беше убил Горския, защо се говореше за Жоро? Каква намеса имаше той? Механичното мляскане под звуците на една песен на Слави - Студио Х, го унесе. Настъпи газста, километража подмина 210 км/ч. Скоро щеше да му се наложи да спре за гориво. След половин час път му оставаше час и 10 минути до Варна със същото темпо. Спря на бензиностанцията, зареди звяра и отново тръгна. Беше си купил някаква енергийна напитка. Имаше вкус на бира, стоплена на микровълнова, и смесена с кафе. Реши да си пийне от нормалната вода. След 40 минути настигна някаква хонда, караща може ми със 180. Намали до 200 и направи малко къси-дълги зад нея. Пича в колата го видя, Иван го подмина, и го последва. До 220 бяха наравно, а когато долния десен педал потъна до долу, и разходомера се качи на 27, километража показа 240км/ч. При този синхрон на баварското върхово постижение, хондата започна бавно да остава назад. Иван не бързаше, затова и не се промушваше през аварийната лента. След малко пича с хондата го настигна. Иван му даде да го подмине и продължи своето спокойно пътуване.
След 20 минути стигна до Варна. След още 5 - в Червеното. Срещна се с Жоро, качиха се в колата и отидоха да намерят убиеца. Зад тях караха и охранителите на Иван. Къде бяха сутринта - не можа да си спомни. Вървяха, по-скоро пъплеха колите във Варна. Иван беше спокоен, но всяко спокойствие си има граници. След малко започна да ги храни: "Върви се наспи бе, селянин." - подвикна на едно момче с някаква астра. " Ходи си на село бе, там поне няма сфетофари." - изяде някакъв човечец с москвич. "Заради вас България няма да се оправи, мамицата ви и простаци." Изкрещя на няква S-класа. Човекът в нея - с леко побеляваща коса, се провираше наполовина на улицата, наполовина на тротоара. Това беше и причината да бъде нахранен. Спря колата и излезе. Запъти се към Иван, който също спря. Поговориха си:
- Ти кого ще псуваш бе, идиот мръсен?!? - разпени се застаряващия бизнесмен с костюм.
- Тебе ще те псувам, и ако до 2 секунди не отидеш откъдето дойде, и ще те бия.
- Много отворени станахте бе, като имаш БМВ та какво, ай сиктир от тука. - мдаа, сега беше момента да гризне дръвцето.
Иван слезе от колата и с един шамар изби 3 зъба на бизнесмена. Онзи се оказа някакъв мега боец, защото извади пистолет. Да, ама не. След секунда, преди да успее да каже нещо, Жоро беше опрял в главата му пистолет, и тактично го помоли, да набута своят в задните си части. Очевидно онзи се насра, каза нещо от рода на "Момчета, грешка, дайте да не правим циркове..." и набързо си замина, като дори успя и да си заключи вратата.
Двамата се качиха в Бавареца, посмяха се и тръгнаха да си вършат работата. Стигнаха до офиса на охранителната фирма и попитаха за шефа. Секретарката му каза по телефона, че "двама клиенти издват", Иван и Жоро се качиха по стълбите и влязоха в неговата стая. Действието се разви бързо.
- Този ли е? - попита Иван.
- Да - отвърна Жоро.
Тих звук от куршум, преминал през заглушител се чу, малко преди стъклото на прозореца да се оплиска със смесица от кръв, череп и мозък. Тръгнаха си все едно, че нищо не се е случило, дори Иван каза на секретарката:
- Свършихме си работата, благодарим.
- За нищо. - отвърна нищо не подозиращата секретарка.
Качиха се в колата и се запътиха към елитен ресторант във Варна. Жоро се наслади на поне още сто подвиквания към участници в трафика, отправени от неговия приятел. В ресторанта, Иван черпи, дори вдигна и тост. След два часа и шест бутилки шампанско, той се качи в колата и отпраши към София. Беше 4 следобед. В 6 и нещо беше в столицата. По една улуца нямаше много коли, затова реши да изстръгне душата на колата си. За отрицателно време, стрелката показваща моментната скорост, показа 120. И хоп - палка с надпис МВР. Подчини се на заповедта, спря. Полицаят отиде до него и му каза: Много превишена скорост, май ще пишем акт.
- Ае, дай да измислим нещо, хъхъхъхъ - Иван не минаваше за трезвен. Изобщо.
- Ае, дай да напраим една пробка за алкохолец - влезе в играта и полицаят.
Пробата показа 1,01.
- Дебел акт ще пишем.
- Имам оферта, гусин' полицай. 50 лв.
- Ти да засташаваш живота на хората и си мислиш, че после можеш да се откупиш с пари. Няма да стане. - явно искаше още.
- Кажи колко, все пак идват празници, след няколко дни имам рожден ден, да се почерпите за мое здраве.
- Е, щом е такава работата, дай няколко пъти от офертата и си тръгвай.
- Иван му подаде 200 лв.
- Приятен път - с мазна усмивка му пожела полицаят.
Иван тръгна и си помисли "И на теб да ти таковам майката." При тази мисъл се разсмя. След малко беше у дома си, пусна си телевизия и задряма. Към 9 и половина хапна печено пиле, което си опече в микровълновата и си легна. Утре щеше да го боли глава.

to be continued...

[BiTurbo Профил]

много ми харесаха и 7те части до тук, стил мафия, кръстникът и т.н.

Браво допада ми определено

продължавам да следя с интерес

[boywalking Профил]

"- Е, щом е такава работата, дай няколко пъти от офертата и си тръгвай. "

хаххахахахахха
тоя сериал като свърши, ще си копна всички части и ще ги изчета заедно.... в книга ше ги сберем..

[driver69 Профил]

"- Е, щом е такава работата, дай няколко пъти от офертата и си тръгвай. "

хаххахахахахха
тоя сериал като свърши, ще си копна всички части и ще ги изчета заедно.... в книга ше ги сберем..

Съгласен .

[Lubbbo Профил]

КАКВО СТАВА С КОНТИНЮЕТО?!

[boywalking Профил]

КАКВО СТАВА С КОНТИНЮЕТО?!

Актьорите са в отпуска - чакай 2-ри сезон покрай Коледа!!!

[driver69 Профил]

Той (част

Днес, точно 11:00 сутринта, Иван почеса нежно "окото на душата" си и стана. Не се бави много вкъщи - мина през банята, оправи си дрехите и излезе. Не изглеждаше никак зле. Не харесваше костюмите и затова ходеше с облекло тип "хайде уреди ме и аз да пея в Пайнер". Бели дънки, черна тениска, прическа първи номер, която не се вписваше в облеклото, и лъскави обувки. В комбинация с колата му, която според повечето хора би прилягала по-добре на някой улегнал човек, той беше интересна персона. По принцип, когато излизаше на заведение, Иван си слагаше очилата, избираше си дрехи много дълго, и си слагаше тонове марков парфюм. Това го отличаваше от другите като него. Ако някой го видеше сам, щеша да реши, че е поредното селско гъзарче с пари, което кара колата на тате за малко. Беше пълна противоположност на типичната мутра, която изниква в съзнанието на човек така: анцуг, маратонки, миризма на бърчок от пот и прасе след джогинг, и неизменният килограм, килограм и половина ланец. Иван не обичаше много накитите. Носеше само часовник, като беше верен на тезата, че единственото бижу, което мъжа можеше да си позволи, е часовника. Имаше един екземпляр за десет хиляди долара.
Излезе, запали колата, изчака я да загрее и потегли. Разхождаше се из града и гледаше трафика. Нямаше какво да прави, пък и трябваше да си почива според докторите. След половин час обикаляне и изпиване на "сутрешно" кафе, тихичко зазвуча познатата мелодия от великата трилогия "Кръстника". Казвам тихичко, защото от надутият касетофон и сменяните колони, нищо не можеше да се чуе. Иван вдигна. Беше Жоро. Покани го на кафе, да се видят, след "събитията от вчера". Иван естествено прие.
След час, точно в един на обяд, Иван беше пред едно известно кафене. Влезе, след като хвърли един поглед на цялото заведение, намери Жоро.
- Как си, Жорка? - весело го попита, когато пристигна на масата.
- Супер! Малко ме боли глава. Ти как си? - отвърна му Жоро.
- Живея някак си.
Говориха за актуални теми от злободневието, политика и спорт. След четири часа, пет колички, три порции пържени картофи и две бири, си тръгнаха. Иван запали колата и потегли по познатия път към дома, като си помисли - "Трябва да спортувам." и погледна безформената маса, преди гордо наричана "преса". Щеше да ходи в Борисовата градина да тича сутрин. Беше с основна цел отслабване, но и доброто здраве щеше да оцени. Случайно реши да види има ли някакви хубави коли на сфетофара, на който той беше първа кола, и с изненада забеляза две БМВ-та. Бегла мисъл, свързваща престрелка и много кръв, а после и неговото име в черната хроника на новините, мина през ума му. "Не, няма кой да ме следи." - помисли си той. Точно сега нямаш врагове, нямаше кой да го следи. Или поне така си мислеше. След като се запъти в една "средно главна улица", по път към вкъщи, забеляза, че беше останало само едно БМВ. Реши да пообиколи из квартала за по-сигурно. След малко забеляза и второто, чийто шофьор старателно се опитваше да го направи стелт. "Кой?" Само си помисли това, опря педала на гаста в ламарината и започна да кара на ръба. Онези зад него го настигаха трудно и скоро се изгубиха. Звънна на Жоро, каза му, че иска да му осигури охрана пред дома, колкото се може по-бързо.
- Готово, само кажи какво има? Нещо случило ли се е?
- Две черни БМВ-та ме гонят.
- Лоша работа. Искаш ли да дойда пред вас и да те изчакам?
- Няма нужда. Благодаря.
- За нищо, брат!
След 10 минутна гонка из малките улички, Иван успя да се отскубне от пантерите и взе последния завой за дома си с голям дрифт с много пушек. А там го чакаха шест човека - неговата охрана. Влезе вкъщи, като преди това ги инструктира какво да направят, и се загледа през прозореца. Чака две минути, пет, половин час. Никой не дойде. След два часа каза на охраната да влезе вкъщи, защото се стъмваше, и да стой там цялата вечер. Имаше и стая за гости, апартаментът беше голям и позволяваше свободно пребиваване на поне осем души.
С охраната седяха до много късно. Вечеряха, сготвеното от Иван свинско. Той винаги готвеше, все едно че ще храни една казарма хора. После си говореха за политика, като той ги почерпи бутилка марково уйски. След доста спорове и довършване на бутилката, отнякъде се появи руска водка. Обърнаха го на разговор за Русия. След като стана един, темата за Русия се изчерпа. Водката също. Беше ред на "самата главна задача" - да си припомнят спорта. По-точно времето, когато са били спортисти. Как през комунизма не е имало нищо, а те са се връщали с дънки и със златни медали. Как са смилали всички наред и са имали най-готините гаджета. Разговорът продължи три часа и накрая, всички започнаха да пият по една водна чаша ракия на екс. Откъде се появи тя, никой не можеше да каже. След две чаши, телефонът на Иван звънна. Непознат номер. Вдигна, но в стаята беше шумно и не чу какво говореше човекът отсреща. Излезе на терасата.
- Сега чувам. - каза, но не знаеше на кого.
- Това е добре, Георгиев. Също така е добре, че караш като шумахер. Дължиш ми едно БМВ - моя човек го потрошил в трактор. Такава е била съдбата на машината.
- Кой си ти бе, ши ти е*а майката, педалче нещастно. Ако си мислиш, че двама членове на гей клуб, които ме гонят, ще ме сплашат, много се лъжеш. - Иван беше пиян и си го нахрани.
- Така, мисля че не бива да пиеш. Мое мнение. А, и преди да затворя - една медицинска сестра е при мен. Ако искаш да си я върнеш, ще седиш на пръсти до телефона си и ще ме чакаш да се обадя. И направи грешка с това, че ме нарече педал. Нелито ще го отнесе.
Връзката прекъсна. Със закъснение, Иван разбра кого държи този. Нели. Как можеше да го направи, откъде знаеше. Изтрезня на момента. Явно човекът, който иска да види черепа му отвътре знаеше много повече, отколкото той си мислеше. Влезе в стаята, разката на останалите какво е станало, междувременно и те изтрезняха. Никой нямаше да спи. Щяха да чакат.


To be (you know what) ...

[boywalking Профил]

бааааати нещастника, хаванал е Нели.... Ванко, Ванко - наш герой - той ще я спаси !!!

леле леле, човече страшен си!!!!!!

[DanielzZz Профил]

Ако си мислиш, че двама членове на гей клуб, които ме гонят, ще ме сплашат, много се лъжеш !

[Kregec Профил]

Дееба и гегата ако посегне на Нелинцето заслужава бат Ван да му проникне в задна част на тялото с двата крака ! Аз започвам да си мисля че тоя кенеф Жоро дето му се пише за най големия приятел е замесен във всичко това. Също така че убииството на варналията е инсценировка на Жорко! Незнам ще изчакам да видя как ще се развие историята. Колега продължавай следя с голям интерес някрая ще си я разпечатам и ще я сложа в папка цялата история да си я прочета като книга! Успех

[driver69 Профил]

Той (част 9)

И ето, че стана 4:40 сутринта. Иван свари поредното кафе за всички, защото не го свърташе на едно място. Телефонът му не беше се помръдвал след злополучният разговор с похитителя.Той погледна часовника си, замисли се. Замисли се за това, как не беше помислиз за такъв сценарий. Не ценеше неговия си живот, а този на най-важното за него. Момичето му. Трябваше да й осигури охрана, трябваше да я вземе при себе си, трябваше... Реши да не мисли за това. Всички пиеха кафе мълчаливо. Тишината ипритеснението витаеха в целият апартамент. Той, готов за излизане, с приготвено оръжие, само чакаше да му каже къде да се срещнат. Охранителите му също. Но какво ли щеше да пойска гадът, посегнал на невинното момиче? Хвана пистолета си и започна да го разглежда. Перфектна, качестевена стомана. Глок в пълния му блясък. Ако имаше повече от един човек, в багажника на БМВ-то носеше автомат. След няколко минути, часовникът на стената показа 5:00. Навън скоро щеше да започне да се развиделява. Какво ли чакаше онзи? Иван реши да пусне телевизора, за да не е толкова тихо. Посегна към дистанционното, когато дисплея на телфона му светна и започна да звучи познатият саундтрак. "Непознат номер." - гласеше оскъдната информация, която джаджата даваше на Иван за неговия събеседник. Отговори:
- Кой се обажда?
- Сега това не те интересува. По-интересно ще ти е да знаеш какво ще се случи с приятелката ти. - отговори му гадът с мазен глас.
- Слушай, ако само я докоснеш, мамица...
- Не си в позиция да ме заплашвай, моето момче.
- Какво искаш?
- Искам нещо, което ти имаш и нямаш конкуренция.
- Място в бизнеса с "брашно" ли искаш?
- Ето, че вече се рабираме. Но не ме разбра точно. Не искам място. Искам да се махнеш и да кажеш на всички твой "дистрибутори", че вече са под мое командване.
- Първо ми върни Нели. Тогава ще говорим.
- Не, искам милион за к**ва. Къде ще ги оставиш, ще разбереш след час. Действай!
Връзката прекъсна. Един милион. Имаше около половин милион в дома си. Останалите му пари бяха в банка. Банките отваряха към осем. Това беше проблем. Реши да се обади на Жоро и да го помоли за пари.
- Здравей, Жоре. - след няколко секунди мрачно поздрави Жоро по телефона. - Съжалявам, че те будя, но имам нужда от голяма услуга. Трябват ми пари. Ако ми услужиш, цял живот няма да мога да ти се отблагодаря.
- Колко ти трябват?
- Половин милион. Веднага, след като отвори банката ще ти ги върна. Трябват ми много спешно!
- Няма проблем! За това са приятелите. След няма и час, Иван се върна вкъщи с една торба пари. Извади и неговите и получи желаната от похитителите сума.
Каза на охранителите си как стоят нещата и че сигурно ще трябва да чакат в засада, след като оставят парите. След пет минути, телефонът му звънна.
- Хехе, взе ли парите? Ето къде ще ги оставиш: Варна, пред "Червеното", има кош за боклук. След час и половина. Без въпроси.
- Ще ми върнеш ли Нели, като ти ги оставя?
- Казах без въпроси!
И връзката отново прекъсна. Дали нямаше да го измами? Нямаше време да мисли. Каза на охраната да го следва и че ще чакат през една пресечка. Запали колатаи тръгна. Много бързаше, а трафикът го парализираше. Буташе се нагло, на два пъти дори леко одраска две коли, докато излезе от големия град. На магистралата настъпи докрай. Километража показа 250, а мислите в главата му летяха по-бързо от куршуми. Оставаха десет минути до края на оговорката, когато Иван остави парите в коша. Обърна и паркира една пресечка по-надолу. Седна на една пейка, като нормален човек, и започна да наблюдава. След 15 минути се появи черен мерцедес "пура". Мъж с костюм слезе от него и каза нещо на просяка до коша. Той порови и извади торбата с парите. Мутрата я взе и му даде някаква банкнота. През това време Иван беше запалил колата и само чакаше мерцедеса да тръгне. Съвсем скоро "пурата" мина покрай него. Той тръгна след колата, като четири коли ги деляха. Шофьорът на преследваната кола спря в една малка уличка в края на града, където имаше някаква къща, която Иван би оприличил като селска. Той спря колата недалеч от нея и зачака телефона си да звънне. Обади се на един от охранителите си. Не вдигна. Втори. Същата реакция. И така никой от охранителите му не му вдигна. Иван се притесни, но сега трябваше да мисли само за едно. Реши. Нямаше да чака. Излезе от колата, извади автомата от багажника и с целеустремени широки крачки се запъти към къщата. Чу глас на малко дете, може би на стотина метра от него. "Мамо виж, чичкото носи автомат." Иван се обърна към детето и видя, че то си играе в двора, а майка му се уплаши и го прибра в къщата. Иван стигна до оградата, вратата беше отворена, прекоси двора и отвори вратата на къщата. При нея също не бе използван заключващ механизъм. Къщатабеше празна. Иван прегледа всички стаи, на втория път видя нещо като шахта в коридора. Отвори я, водеше до осветено помещение. От стаята в съседство на помещението се чуваха гласове. Иван слезе и взе автомата.
- Я, кой дойде! - беше същия мазен глас.
Иван се обърна, но не видя нищо. Имаше само една затворена врата. Запъти се към нея.В този момент тя се отвори. Иван директно изпразни един пълнител в тази посока. Ничий труп не падна. Тук той констатира грешката си. През врата влязоха три яки момчета. Погледите им се срещнаха с този на Иван. Започнаха да го бият. Когато единият се опита да го ритне, Иван му приложи хватка от борбата. Главата на бияча издрънча на пода и силно потече кръв. Не помръдна. Другите двама събориха Иван и започнаха да го налагат с автомата му. Корав, трениран и млад, то не им се даваше. Имаше джобно ножче, което приличаше на картофобелачка в задния джоб. От всички кунг-фу филми, който беше гледал, знаеше че един човек остава безпомощен, когато му отрежат сухожилие на крака. По-близкият до него силно го изрита в главата. За момент му призля, но стисна силно ножа и наръга единия от двамата останали ниско, в задната част на крака. Онзи изпищя и падна на колене. Иван хвана крака на другия и го събори. Изправи се и се хвърли върху нападателя си. С ловко движение му избегна ръцете и му преряза сънната артерия. Онзи издъхна след минутка. Иван беше зле. Имаше пукнати, може би счупени ребра. Премина през отворената врата. Озова се в тясно, тъмно коридорче. Врата зад него се затвори с машина. Непрогледен мрак. Трябваше да намери Нели.


To be continued...

[stefangt]

Все по-интересно става..

[Kregec Профил]

Бате продължавай да пишеш, че стана много интересно. Искам да знам защо Ванката така се прецака и влезе в капана сам заради Нелинцето? И съм сигурен че неговите хора са гушнали букета! Според мен трябваше да вземе повече хора и да ги организира по добре. Но ти ще кажеш за какво иде реч чакам с нетърпение да разбера!!!

[boywalking Профил]

малиииийййй нажежено стана... малко екшън и с тая врата дет се тръшва зад него... ще стане некоя мистерия ми се струва... а нашия Иван - цел рамбо бе!