Психопатии.....
Модератори: mitaka7, Общи модератори
36 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
от ati » 19 Яну 2006, 19:27
Последния курс на Подводницата.
Горещ летен ден. Пак е събота, пак лежа под любимата си кола - смяна на гарнитура на картер. Ама то с подръчни материали как се вдига цяла мотор, за да може да се извади може да Ви каже само Пешо Спийдмастера, който се озова на помощ, защото на Асен 1 часа на обяд му бе твърде рано, за да успея да го събудя
Мъките по смяната не са толкова съществени, важното е, че ни измъчи всичко това достатъчно, за да поемем след ремонта на заслужен път и да се разведрим. Марширута ни отведе до манастира над Банкя, слънцето вече беше минало най-горещата си точка, малкия шестак мъркаше доволно пред мен, превръщайки се в удължение на десния ми крак. Не му позволявах умишлено да мине повече от 3500 оборота, защото и двамата нямаше да можем да се удържим повече. Карахме си кротко на 3-та и се наслаждавахме заедно на природата и пътя, минаващ бавно покрай нас. В огледалото си неотменно ме следваше синята муцунка на тогавашната Е21-ца на Пешо. Дори не усетих как съм минал всичките тези завой, в емоционален транс съм взимал завой след завой, права след права, нежно галейки ушите си със шепота на шестака.След кратък престой там решихме да отидем до бул Константин Величков. Обратния път вече бе белязан от психопатска усмивка на моето лице, с агресивно настъпваща муцуна на стара, но опасна аклуа, готова да помете всичко по пътя си - ако не със захапката си, то с мощните тласъци на опашката си. Рева нахлуваше през отворените прозорци, вятъра пилееша косата ми пред очите ми, стиснал с едната ръка волана по средата, с другата в нежна хватка емблемата на БМВ на скоростния лост, аз бях най-щастливия човек на света, тук и сега, с точно тази кола, която въпреки всичките сполетяли я нещастия и удари като че ли за мен сияеше, за да ми достави удоволствие, каквто много хора не предполагаха, че ще може точно тази кола. Сякаш физиката ми даваше последен шанс, за който аз не знаех, да се насладя на БМВ в най-чистия му вид - Шест отпред, незнайно как са работили, изкиревна и поцепена кормилна рейка, но без никакви проблеми в завиването, спирачки, които не бяха пипани от много години и незнайно защо все още спираха напиращата акула, с усукано от множество удари и въртения през таван тяло, със силово предаване, което влизаше в такъв резонанс, че имаше опасност да тръгне заедно с диференциала. И всичко това го нямаше в този момент, беше изчезнало, оставяйки само бесния рев на летящите в цилиднрите малки буталца в перфектен синхрон едно с друго. Отбивката на околовръстното бе запълнена с пушек и ирис на гума при потяглянето на два малки морски обитатела, квартал Люлин бе разлюлян за пореден път от мощния рев от преправената генерация. Бясно стакато на обороти, при които друг двигател би умрял, придружено със сигнално жълта муцуна на мутирал морски звяр ми помагаше да си освобождавам пътя пред мен само с подаване на газ. Пак тунела пред мен се появи, исках да минавам всичко, от ляво, от дясно, често и през насрещното, от което някакви коли се опитваха да ме върнат, но в последствие се отдръпваха. Нямаше значение за правила, за разум, за последствия, мозъка бива понесен от мощните вълни на адреналин и опиянние от щастие, оставяйки на тялото само усещането за скорост. И ето, на севтофара на Орион, където ние ще правим десен завой към Захарна фабрика, измежду колоните коли два пъти се показва друга задница, на по-млада акула от разред Е30. Не сме сами. Махам на момчето, вдигам палци заедно с оборотите, в този момент светва зелено за мен, пускам съединителя изведнъж на обороти след 6 хиляди, застига ме бял дим от собствените ми гуми, задницата хуква посока островето и то много бързо. Но този рев, тази експлозия на хормони в главата ми не може да бъде спряна, не мога и няма да си отлепя десния крак от пода, каквото и да стане, този миг трябва да нъде запазен перфектен. Не успявам да ударя острова по няобясниями за мен пространствени причини, но правя най-хубавото си излизане от място в досегашния си завой - заради теб, незнайни приятелю с черна Е30-ска, който така ме зарадва с изпълнението си. Продължих да цедя предавка след предавка до 7 хиляди оборота, за да може дори при рязкото удряне на трета да ми превъртят гумите и задницата за пореден път почти да докосне асфалта. Боже господи, обичам те безумно моя Е21-ца. Сигурно има и по-бързи ускорения от това, но за мен няма по-хубаво от това, да усещаш всяко движение на каросерията. Стигаме бързо до целта си, оставям я да почива в сянката на една тъмна уличка и обръщайки се за да я погледна, тя сякаш ми намигаше с тези, останали на светлина фарове. И аз те обичам, скъпа и ти значиш всичко за мен.
Вечерта си тръгнах сам. Седнах в така познатите ми седалки, които обвиваха нежно тялото ми, внимателно подпираха врата ми, стараеки се да ми създават максимален комфорт. Кратък натиск на копчето и в ноща се буди още един звяр с тих рев. Оборотомера ми подскача закачливо в оранжевата светлина. Стига толкова за днес, скъпа, знам, че и ти го искаш, но нека не прекаляваме. А тя сякаш ме приканва повече от преди и може би има защо, но аз още не знам причината. Връщаме се бавно към нашия общ дом, съединителя й започва все повече да потъва. Малкото ми зверче е болно, отново, след толкова перфектен ден. Започва да губи малко от плавния си ход на един светофар и не го възстановява докато пред нас явно за пръв път откакто съм тръгнал натсикам спирачката и тя потъва почти без ефект. Сега разбирам какво е искала да ми каже моята любима. Тя е умирала бавно и е искала да преживея последните си моменти с нея щастлив, какъвто тя винаги е искала да бъда. Последни напъни, за да ми покаже, какво знача аз за нея. Връщам на заден ход, наслаждавайки се на последните обороти, които моят двигател ще направи за дългия си и изпълнен със страдания живот, който издръжа при мен на каране без масло и вода и не се предаде, поне до днес, до тази нощ. Виждам как фаровете започват да мъждукат на празен ход, губейки от жизнеността си, която напуска цялата кола. Като че ли усещах със силата на потъващ кораб как всяко едно нещо в тази кола ще работи за последно тази нощ, точно сега. Тя умираше в ръцете ми и аз знаех, че няма връщане назад. Първото ми БМВ, първата кола, към коята изпитвам такава любов намери най-добрия начин да се сбогува с мен. Но въпреки това раздялата боли, макар и с любов. Какво ще стане с всичките ми планове, да стана най-прочутия капитан в България? С най-прекрасната кралица до мен. А може би вече се беше случило, а аз не знаех, потънал в ежедневни проблеми, неотишъл нито веднъж с нея до гроба на дядо ми, който ме запали по всичко това и който искаше да я види, макар и от отвъдното. Какво ми е пречело до този момент да се насладя на нея, на живота, на това, което имам? Защо трябва да загубим нещо, за да го оценим? И какво правим през останалото време? Какво правим, че не намираме време и сили да кажем на любимите си хора, колко значат за нас самите? Може би смъртта на нещо е най-силния начин да се върнем отново в света, в неговата преходност, да ни напомни за нашата крехкост. Да ни припомни, че ние сме живи. Пред мен си отиваше една основна глава от живота ми, в която давах и последната си стотинка за тази кола, с която се прочух в цяла България, благоидареие на която си спечелих толкова истински приятели, които идваха от майната си, по никое време, зарязваха собствената си работа, за да ми помогнат да удължа малко живота на една загиваща акула, защото знаеха колко значи тя за мен. И всичко това ме връхлетя, седейки зад волана, подавайки плахо газ, за да не ускоря смъртта й. Прозрението за преходността на живота и неговия смисъл, за неговите задължения. Тази кола и тези хора можеха да ме оставят много по-рано на пътя, махайки нехайно с ръка, но те не го направиха, докато не дойде правилния момент. Във всеки от нас дреме една доброта, която ни кара да вършим чудеса от любов - любовта към човека и живота. Аз минавах на по-високо ниво, виждайки, че нещо, в което бях вложил цялото си сеществуване и което ме караше да върша невъзможни неща си отиваше от този свят. Но то си отиваше с ясното послание, че сега аз трябва да помагам с каквото мога на закъсал в живота човек, на магистралата на живота всички са равни и ако не си помагаме няма да стигнем до никъде. Стълбите към рая са за тези, които стигнат до края на своя път, всяка отбивка води към ада.....
Бавно завъртях ключа, колата бавно угасна, заедно с нея и светлините. Остана само слабото мъждукане на таблото, като последното намигване преди финалното сбогуваме. Въздъхнах и бутнах леко бутона за светлините, освобождавайки мъченическата душа на моята кола, на моето БМВ. Останах още няколко минути в мъртвата вече подводница.
Не я запалих никога повече.
Горещ летен ден. Пак е събота, пак лежа под любимата си кола - смяна на гарнитура на картер. Ама то с подръчни материали как се вдига цяла мотор, за да може да се извади може да Ви каже само Пешо Спийдмастера, който се озова на помощ, защото на Асен 1 часа на обяд му бе твърде рано, за да успея да го събудя
Мъките по смяната не са толкова съществени, важното е, че ни измъчи всичко това достатъчно, за да поемем след ремонта на заслужен път и да се разведрим. Марширута ни отведе до манастира над Банкя, слънцето вече беше минало най-горещата си точка, малкия шестак мъркаше доволно пред мен, превръщайки се в удължение на десния ми крак. Не му позволявах умишлено да мине повече от 3500 оборота, защото и двамата нямаше да можем да се удържим повече. Карахме си кротко на 3-та и се наслаждавахме заедно на природата и пътя, минаващ бавно покрай нас. В огледалото си неотменно ме следваше синята муцунка на тогавашната Е21-ца на Пешо. Дори не усетих как съм минал всичките тези завой, в емоционален транс съм взимал завой след завой, права след права, нежно галейки ушите си със шепота на шестака.След кратък престой там решихме да отидем до бул Константин Величков. Обратния път вече бе белязан от психопатска усмивка на моето лице, с агресивно настъпваща муцуна на стара, но опасна аклуа, готова да помете всичко по пътя си - ако не със захапката си, то с мощните тласъци на опашката си. Рева нахлуваше през отворените прозорци, вятъра пилееша косата ми пред очите ми, стиснал с едната ръка волана по средата, с другата в нежна хватка емблемата на БМВ на скоростния лост, аз бях най-щастливия човек на света, тук и сега, с точно тази кола, която въпреки всичките сполетяли я нещастия и удари като че ли за мен сияеше, за да ми достави удоволствие, каквто много хора не предполагаха, че ще може точно тази кола. Сякаш физиката ми даваше последен шанс, за който аз не знаех, да се насладя на БМВ в най-чистия му вид - Шест отпред, незнайно как са работили, изкиревна и поцепена кормилна рейка, но без никакви проблеми в завиването, спирачки, които не бяха пипани от много години и незнайно защо все още спираха напиращата акула, с усукано от множество удари и въртения през таван тяло, със силово предаване, което влизаше в такъв резонанс, че имаше опасност да тръгне заедно с диференциала. И всичко това го нямаше в този момент, беше изчезнало, оставяйки само бесния рев на летящите в цилиднрите малки буталца в перфектен синхрон едно с друго. Отбивката на околовръстното бе запълнена с пушек и ирис на гума при потяглянето на два малки морски обитатела, квартал Люлин бе разлюлян за пореден път от мощния рев от преправената генерация. Бясно стакато на обороти, при които друг двигател би умрял, придружено със сигнално жълта муцуна на мутирал морски звяр ми помагаше да си освобождавам пътя пред мен само с подаване на газ. Пак тунела пред мен се появи, исках да минавам всичко, от ляво, от дясно, често и през насрещното, от което някакви коли се опитваха да ме върнат, но в последствие се отдръпваха. Нямаше значение за правила, за разум, за последствия, мозъка бива понесен от мощните вълни на адреналин и опиянние от щастие, оставяйки на тялото само усещането за скорост. И ето, на севтофара на Орион, където ние ще правим десен завой към Захарна фабрика, измежду колоните коли два пъти се показва друга задница, на по-млада акула от разред Е30. Не сме сами. Махам на момчето, вдигам палци заедно с оборотите, в този момент светва зелено за мен, пускам съединителя изведнъж на обороти след 6 хиляди, застига ме бял дим от собствените ми гуми, задницата хуква посока островето и то много бързо. Но този рев, тази експлозия на хормони в главата ми не може да бъде спряна, не мога и няма да си отлепя десния крак от пода, каквото и да стане, този миг трябва да нъде запазен перфектен. Не успявам да ударя острова по няобясниями за мен пространствени причини, но правя най-хубавото си излизане от място в досегашния си завой - заради теб, незнайни приятелю с черна Е30-ска, който така ме зарадва с изпълнението си. Продължих да цедя предавка след предавка до 7 хиляди оборота, за да може дори при рязкото удряне на трета да ми превъртят гумите и задницата за пореден път почти да докосне асфалта. Боже господи, обичам те безумно моя Е21-ца. Сигурно има и по-бързи ускорения от това, но за мен няма по-хубаво от това, да усещаш всяко движение на каросерията. Стигаме бързо до целта си, оставям я да почива в сянката на една тъмна уличка и обръщайки се за да я погледна, тя сякаш ми намигаше с тези, останали на светлина фарове. И аз те обичам, скъпа и ти значиш всичко за мен.
Вечерта си тръгнах сам. Седнах в така познатите ми седалки, които обвиваха нежно тялото ми, внимателно подпираха врата ми, стараеки се да ми създават максимален комфорт. Кратък натиск на копчето и в ноща се буди още един звяр с тих рев. Оборотомера ми подскача закачливо в оранжевата светлина. Стига толкова за днес, скъпа, знам, че и ти го искаш, но нека не прекаляваме. А тя сякаш ме приканва повече от преди и може би има защо, но аз още не знам причината. Връщаме се бавно към нашия общ дом, съединителя й започва все повече да потъва. Малкото ми зверче е болно, отново, след толкова перфектен ден. Започва да губи малко от плавния си ход на един светофар и не го възстановява докато пред нас явно за пръв път откакто съм тръгнал натсикам спирачката и тя потъва почти без ефект. Сега разбирам какво е искала да ми каже моята любима. Тя е умирала бавно и е искала да преживея последните си моменти с нея щастлив, какъвто тя винаги е искала да бъда. Последни напъни, за да ми покаже, какво знача аз за нея. Връщам на заден ход, наслаждавайки се на последните обороти, които моят двигател ще направи за дългия си и изпълнен със страдания живот, който издръжа при мен на каране без масло и вода и не се предаде, поне до днес, до тази нощ. Виждам как фаровете започват да мъждукат на празен ход, губейки от жизнеността си, която напуска цялата кола. Като че ли усещах със силата на потъващ кораб как всяко едно нещо в тази кола ще работи за последно тази нощ, точно сега. Тя умираше в ръцете ми и аз знаех, че няма връщане назад. Първото ми БМВ, първата кола, към коята изпитвам такава любов намери най-добрия начин да се сбогува с мен. Но въпреки това раздялата боли, макар и с любов. Какво ще стане с всичките ми планове, да стана най-прочутия капитан в България? С най-прекрасната кралица до мен. А може би вече се беше случило, а аз не знаех, потънал в ежедневни проблеми, неотишъл нито веднъж с нея до гроба на дядо ми, който ме запали по всичко това и който искаше да я види, макар и от отвъдното. Какво ми е пречело до този момент да се насладя на нея, на живота, на това, което имам? Защо трябва да загубим нещо, за да го оценим? И какво правим през останалото време? Какво правим, че не намираме време и сили да кажем на любимите си хора, колко значат за нас самите? Може би смъртта на нещо е най-силния начин да се върнем отново в света, в неговата преходност, да ни напомни за нашата крехкост. Да ни припомни, че ние сме живи. Пред мен си отиваше една основна глава от живота ми, в която давах и последната си стотинка за тази кола, с която се прочух в цяла България, благоидареие на която си спечелих толкова истински приятели, които идваха от майната си, по никое време, зарязваха собствената си работа, за да ми помогнат да удължа малко живота на една загиваща акула, защото знаеха колко значи тя за мен. И всичко това ме връхлетя, седейки зад волана, подавайки плахо газ, за да не ускоря смъртта й. Прозрението за преходността на живота и неговия смисъл, за неговите задължения. Тази кола и тези хора можеха да ме оставят много по-рано на пътя, махайки нехайно с ръка, но те не го направиха, докато не дойде правилния момент. Във всеки от нас дреме една доброта, която ни кара да вършим чудеса от любов - любовта към човека и живота. Аз минавах на по-високо ниво, виждайки, че нещо, в което бях вложил цялото си сеществуване и което ме караше да върша невъзможни неща си отиваше от този свят. Но то си отиваше с ясното послание, че сега аз трябва да помагам с каквото мога на закъсал в живота човек, на магистралата на живота всички са равни и ако не си помагаме няма да стигнем до никъде. Стълбите към рая са за тези, които стигнат до края на своя път, всяка отбивка води към ада.....
Бавно завъртях ключа, колата бавно угасна, заедно с нея и светлините. Остана само слабото мъждукане на таблото, като последното намигване преди финалното сбогуваме. Въздъхнах и бутнах леко бутона за светлините, освобождавайки мъченическата душа на моята кола, на моето БМВ. Останах още няколко минути в мъртвата вече подводница.
Не я запалих никога повече.
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- madpetio
-
Новият ПИКАСО
-
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 29.04.2002
- Местоположение: гр.София
- Пол: Мъж
- Кара: The Dark Side of the Force
- Мечтае да кара: S
- Детайли за колата: E30 325i - RIP
E30 320is - RIP,sold
E24 635csi - sold
E36 316i coupe - sold
E46 320d sedan- sold
E36 325i coupe - sold
E36 318tds SW - sold
E36 316i sedan - sold
E39 525d sedan - sold
E46 320d SW - sold
E61 530xd LCI - sold
E30 318is coupe - sold
E46 320dA SW - sold
MB CLK270-sold
Е46 320Ci
E87
E30 320 cabrio
от madpetio » 19 Яну 2006, 19:45
Ати АМИН братко. Половината го прочетох със сълзи на очи 
"В крайна сметка влезнах в този спорт, защото обичам да карам коли, но не само да ги карам, а да ги карам възможно най-бързо! Ако трябва да искам да бъда запомнен с нещо, то нека нещото да бъде това!" Колин Макрей
от Wizi » 19 Яну 2006, 19:53
Мараба брат Ати. Сега като прочетох първия ти разказ (като намеря сили ще прочета и втория над този пост) знам със сигурност защо карам дизел: за да съм един от онези трътльовци по улиците, заковал 60км/ч, забол 5ти зъб и с усивка на лицето за пореден път поглеждайки оборотомера разчитам, че са наистина не повече от 1200 оборота (за 6та са малко твърде малко, но...). Може би не ме бива да правя такива "фиести"... Може би ми е прекалено слаб харакера. Може би ми съм "олегнал" до някъде в нисленето си за шофирането. Не знам. А и няма никакво значение, защото това съм аз - не ти или останалите тук и въобще. За едно ти завиждам до някъде... че си изтрил от системата ти въпрос започващ по начина "Ами сега ако............?". 
Даваш газ до дупка и се наслаждаваш на момента. Ако има за нещо после да се плаща, няма проблем - сега ме остави да се насладя на адреналина и не ме занимавай с подобни въпроси. Завиждам ти, наистина.
Бъди здрав!
Поздрави,
А.
Даваш газ до дупка и се наслаждаваш на момента. Ако има за нещо после да се плаща, няма проблем - сега ме остави да се насладя на адреналина и не ме занимавай с подобни въпроси. Завиждам ти, наистина.
Бъди здрав!
Поздрави,
А.
Градски, халогенна крушка е вид крушка. Също както ксенона е вид крушка.
Та, на онова дето у село му викате ХАЛОГЕНКИ, всъщност се нарича ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА. Ае бегай да раздуеш!
Та, на онова дето у село му викате ХАЛОГЕНКИ, всъщност се нарича ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА. Ае бегай да раздуеш!
- gego_n
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 488
- Регистриран на: 20.09.2005
- Местоположение: Монтана
- Пол: Мъж
- Кара: бавно
- Детайли за колата: нищо особено
от gego_n » 19 Яну 2006, 20:06
Невероятно !!!!
Пич , това не е просто добре поднесен разказ......
Тази история е нещо много повече ,
това са преживявания и чувства до които ти ни докосна
и които имаме щастието чрез четеното да споделим .........
Благодаря !
Пич , това не е просто добре поднесен разказ......
Тази история е нещо много повече ,
това са преживявания и чувства до които ти ни докосна
и които имаме щастието чрез четеното да споделим .........
Благодаря !
- Babuna
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1689
- Регистриран на: 7.09.2002
- Местоположение: Пловдив
- Кара: е30 316, е36 328, ф30 335, ф32 428
- Мечтае да кара: и да му е спокойно
от Babuna » 19 Яну 2006, 20:21
Това последното е връх!
Beatles - Don't Let Me Down
Beatles - Don't Let Me Down
CCFL и LED ангелски очи, М пакети за е36/е39/е46/е60/е61/е90/е91/е93/е93/f10/f30/x5 спортни окачвания, спортни генерации, колектори и много други!
OРИГИНАЛНИ ПАРКИНГ СЕНЗОРИ по 39 лв!
Стъкла за фаровете на BMW e46 всички модификации - 45 лв, за BMW e39 фейслифт 79 лева - край на проблема с мътните напукани фарове
М-tec броня пълен за БМВ е36 пълен комплект - 129 лв
M-tec 2 предна броня за БМВ е46 седан,туринг - 189 лв
M-tec предна броня за БМВ е39 - 189 лв
MOTUL 6100 10w-40 Synergie 5 литра - 49.99 лева - МОТУЛ И КАСТРОЛ 100% оригинални на най-ниски цени в БГ
CCFL ANGEL EYES - 49,99 лв
0889 22 66 88
OРИГИНАЛНИ ПАРКИНГ СЕНЗОРИ по 39 лв!
Стъкла за фаровете на BMW e46 всички модификации - 45 лв, за BMW e39 фейслифт 79 лева - край на проблема с мътните напукани фарове
М-tec броня пълен за БМВ е36 пълен комплект - 129 лв
M-tec 2 предна броня за БМВ е46 седан,туринг - 189 лв
M-tec предна броня за БМВ е39 - 189 лв
MOTUL 6100 10w-40 Synergie 5 литра - 49.99 лева - МОТУЛ И КАСТРОЛ 100% оригинални на най-ниски цени в БГ
CCFL ANGEL EYES - 49,99 лв
0889 22 66 88
- Babuna
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1689
- Регистриран на: 7.09.2002
- Местоположение: Пловдив
- Кара: е30 316, е36 328, ф30 335, ф32 428
- Мечтае да кара: и да му е спокойно
от Babuna » 19 Яну 2006, 20:39
Don't Let Me Down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Nobody ever loved me like she does
Ooh she does. Yes she does
And if somebody loved me
Like she do me
Ooh she do me. Yes she does
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
I’m in love for the first time
Don’t you know it’s going to last
It’s a love that lasts forever
It’s a love that has no past
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
And from the first time that she really done me
Ooh she done me. She done me good
I guess nobody ever really done me
Ooh she done me
She done me
She done me good
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down.
Ати, ти си от изчезващ, дори изчезнал вид, човече!
Като цяло, трябва да ти призная, не съм най-големият фен на творчеството ти, но "Последният курс на подводницата" ме накара да мечтая. Накара ме да мечтая за златните отминали лета, за добрите приятелства, за първичния адреналин, за младостта, за незабравимите моменти... и не всичко е пари, лъскави играчки и празни отношения между хората. В този разказ има толкова романтика!
Какво просто и непретенциозно нещо е щастието:
чаша вино, печен кестен, жарава в огнището,
шумът на морето...
Единственото, което се иска,
за да си щастлив тук и сега,
е едно обикновено и непретенциозно сърце.
Н. Казандзакис.
DON'T LET ME DOWN!
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Nobody ever loved me like she does
Ooh she does. Yes she does
And if somebody loved me
Like she do me
Ooh she do me. Yes she does
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
I’m in love for the first time
Don’t you know it’s going to last
It’s a love that lasts forever
It’s a love that has no past
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
And from the first time that she really done me
Ooh she done me. She done me good
I guess nobody ever really done me
Ooh she done me
She done me
She done me good
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down
Don’t let me down.
Ати, ти си от изчезващ, дори изчезнал вид, човече!
Като цяло, трябва да ти призная, не съм най-големият фен на творчеството ти, но "Последният курс на подводницата" ме накара да мечтая. Накара ме да мечтая за златните отминали лета, за добрите приятелства, за първичния адреналин, за младостта, за незабравимите моменти... и не всичко е пари, лъскави играчки и празни отношения между хората. В този разказ има толкова романтика!
Какво просто и непретенциозно нещо е щастието:
чаша вино, печен кестен, жарава в огнището,
шумът на морето...
Единственото, което се иска,
за да си щастлив тук и сега,
е едно обикновено и непретенциозно сърце.
Н. Казандзакис.
DON'T LET ME DOWN!
CCFL и LED ангелски очи, М пакети за е36/е39/е46/е60/е61/е90/е91/е93/е93/f10/f30/x5 спортни окачвания, спортни генерации, колектори и много други!
OРИГИНАЛНИ ПАРКИНГ СЕНЗОРИ по 39 лв!
Стъкла за фаровете на BMW e46 всички модификации - 45 лв, за BMW e39 фейслифт 79 лева - край на проблема с мътните напукани фарове
М-tec броня пълен за БМВ е36 пълен комплект - 129 лв
M-tec 2 предна броня за БМВ е46 седан,туринг - 189 лв
M-tec предна броня за БМВ е39 - 189 лв
MOTUL 6100 10w-40 Synergie 5 литра - 49.99 лева - МОТУЛ И КАСТРОЛ 100% оригинални на най-ниски цени в БГ
CCFL ANGEL EYES - 49,99 лв
0889 22 66 88
OРИГИНАЛНИ ПАРКИНГ СЕНЗОРИ по 39 лв!
Стъкла за фаровете на BMW e46 всички модификации - 45 лв, за BMW e39 фейслифт 79 лева - край на проблема с мътните напукани фарове
М-tec броня пълен за БМВ е36 пълен комплект - 129 лв
M-tec 2 предна броня за БМВ е46 седан,туринг - 189 лв
M-tec предна броня за БМВ е39 - 189 лв
MOTUL 6100 10w-40 Synergie 5 литра - 49.99 лева - МОТУЛ И КАСТРОЛ 100% оригинални на най-ниски цени в БГ
CCFL ANGEL EYES - 49,99 лв
0889 22 66 88
- theraven_nz
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 679
- Регистриран на: 25.07.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: F15
от theraven_nz » 20 Яну 2006, 2:08
-
Последна промяна theraven_nz на 13 Юли 2018, 19:56, променена общо 1 път
---
- |`oTuH
- ентусиаст
-
- Мнения: 1441
- Регистриран на: 28.01.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: 2005 E61 525d
- Мечтае да кара: просто да кара...
- Детайли за колата: <3
- Alfa Crusader
- Потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 7.01.2006
от Alfa Crusader » 30 Яну 2006, 14:25
Невероятен разказ колега, бъди жив и здрав!
Поздрави от един Алфист!
Поздрави от един Алфист!
The Best Of 
- dankata
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 683
- Регистриран на: 28.01.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: 530iA Touring
- Мечтае да кара: e3-е39
- Детайли за колата: 2001
- Ivo_Dinkov
- Потребител
-
- Мнения: 29
- Регистриран на: 20.03.2005
- Местоположение: София
- Кара: C4 2.6E V6 & Fabia 1.4MPI
- Детайли за колата: Стара.
от Ivo_Dinkov » 30 Яну 2006, 19:37
Ати, днес ми беше супер гаден ден и ако знаеш как ми подейства разсказа ти- от една страна ми показа, че не трябва да се ядосвам за глупости, от друга- накара ме да се радвам на дребните неща в живота. Определено имаш талант, помисли как да го реализираш в бъдеще 
36 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
