Виж темата - Начесах крастата... :)))

от **logout** » 19 Яну 2007, 18:45

Прибирам се днес към вкъщи (Казичене). Излизам от Дружба 2 и поемам към Гара Искър. Пред мен камион, кара бавно, дразни... Насрещно има, и то толкова, че да не мога да го изпреваря, а и не ми се рискува грам - децата са на задната седалка, макар и укрепени с колани. Нищо, карам и аз бавно. На Гара Искър свиваме и двамата надясно, мноооого бавно - все пак това е четириосен камион. Виждам ситни капцчици по стъклото - пръска много лек дъждец. На завоя вече е мокро, не много, но достатъчно. Движа се на първа, оборотите са около 3К. Вече подминаваме завоя и теренът е благоприятен да го резна. Смачках газта и врътнах наляво - колата се понесе странично. Изправям... прекъсвач... втора... газ... вече съм извън мокрото, но пък съм на як прахоляк - гумите въртят, колата леко с мойте врати, пак изправям - вече съм пред камиона, а зад мене пушилка :twisted:

. Успокоявам веднага темпото, все пак има движение. Вече карам бавно към нас. Колоната е голяма, а става все по-мокро и не ми се рискува да изпреварвам, а няма и смисъл. Тия зимни гуми много се пързалят на това мокро. Но пък мокрото става все повече, налага се дори да пусна чистачките, за да забършат насъбралите се капчици. До Казичене се движа чинно в колоната. Но през цялото време ми кипи отвътре и това бавно каране ме убива. Пак си повтарям наум, че не мога да рискувам в това движение. Вече навлизам по уличките и карам бавничко. Идва любимото ми кръстовище, на което мога да си позволя да метна задницата, защото има видимост, а и скоростта ми е малка. Направих го, разбира се, но удовлетворение нямаше. И тогава ми светва: ами да, имаме си широко място в Казичене, може да се правят глупости (зимата бях там). Безлюдно, а и коли не минават. Павирано. А паветата МОКРИ!!! О, да, това е моят час: "Деца, отиваме на едно място да пробвам едно нещо". "А ние може ли?". "Ама разбира се!". Е, май е време да ги зарибявам и тях. Мяткането чат-пат по завоите не е това, което трябва да бъде, и те не са усетили кефа от страничното движение. Карам бавно по улицата, водеща към ЖП гарата. Там е мястото. Иска ми се да стигна по-бързо, но безопасността е на първо място. Стигам вече края. Гаааазззз.... и вече сме на страни. Децата пощуряха от кеф. Гаааааааззз.... въртииииии.... гаааазззз........ айде малко кръг на място, айде пак с вратите. КЕФ! И за мене, и за дечурлигата.....

Прибираме се. Качваме се по стълбите. Те стигат преди мене, обръщат се, а личицата им греят - усмивки до уши. "Какво? - питам ги". "Ами радваме се, че се въртяхме". "Значи ви хареса - казвам". "Даааааа, искаме пак, искаме ощеееееее". "Друг път пак ще има - отговарям". Отговорът: "Урааааааа". Мдаааа, усетиха кефа :twisted:

. Само дано не ме наклепят на жената, че пак ще ме гледа накриво...... но само докато си легнеме :mhihi:

.

П.П. Още съм ухилен, а се прибрах преди час. Душевната злобарка цена няма :mhihi:

от **SummonedToDIe** » 19 Яну 2007, 18:56

Няма как, ще си кажат дечурлигата

Поне им е било кеф

от **THUNDER** » 19 Яну 2007, 19:24

logout написа:..."Значи ви хареса - казвам". "Даааааа, искаме пак, искаме ощеееееее". "Друг път пак ще има - отговарям". Отговорът: "Урааааааа". Мдаааа, усетиха кефа ...

Че на кого да приличат бре - на тати разбира се :mhihi: