А сега накъде..?

[Barovski Профил]

...А сега на къде..?

Ивайло. Момче на 19 години. С много амбиции и ясна цел. Живота беше почнал да го блъска още от малък - баща му бе убит,още когато той беше едва на 4 години. Доста време в неговото семейство беше някакъв ад. Ад,в който буквално имаше дни,в които нямаха пари за хляб. Когато Ивайло навърши 13,майка му замина за чужбина. За 3 години му се наложи да се научи да общува с хората така,че да знае от кого да се пази и на кого да се довери - наложи му се да порасне доста по-бързо от неговите връстници. На 16 вече отиде при майка си - в чужбина. И от тук почва неговата история...

Ивчо не беше кой знае какъв хубавец. Но в няго имаше някакъв чар. Макар и малък,до този момент не можеше да се оплаче от отношенията си с момичетата. Даже доста често залагаше на по-големите момичета.
Тъй като беше далеч от своя град,далече от родината си,този живот му липсваше - пиятелите, "приятелките",забавата... Интернет беше единствената му връзка с тези неща,които до вчера бяха негово ежедневие.
Ивайло беше станал частен ученик. Искаше да седи при майка си,за да работи. Искаше да си помогне за в бъдеще. Искаше един ден да се изправи и да каже "Това го постигнах аз.Постигнах го сам,благодарение само и единствено на себе си!". Изпитите му бяха насрочени за лятото на 2007. Дотогава имаше 1 година. Започна да работи. Спестяваше пари,научаваше много нови неща... Виждаше как пораства.
26 февруари 2007г. Една от поредните вечери пред компютъра. Конферентни разговори с приятелите в скайп,чат с момичета. Все същата история както всяка друга вечер. Беше се регистрирал в абсолютно всички сайтове за запознанства. Искаше да се запознава с нови хора. Независимо от пола. Искаше още приятели. Имаше нужда от контакти. И докато обикаляше по всичките сайтове,за да си провери писмата,в един му беше писала Тя. Невероятно красиво момиче. Беше от неговия град. Беше я виждал доста пъти,отделяше й необходимото внимание,но се движеха в различни компании. Тя никога не го беше забелязвала до този момент. И от писането в сайта се мина на писане в скайп.... и тяхната история започна.
Тя беше на неговата възраст. Седяха всяка вечер на компютрите. Тя се връщаше от училище,той от работа... Купиха си и камери,за да могат да се гледат. Между тях прехвърчаха искри.
Мина повече от месец така - сядаха вечер на компютрите към 20 и седяха до 3,4,понякога до 5 сутринта... Привързаха се страшно много един към друг. Ивчо беше решил да се прибере лятото в България,малко преди изпитите. Но в един момент тези му планове започнаха да се променят. Той като че ли искаше да си иде. Искаше да види това момиче на живо. И реши - 2 месеца след като те се запознаха,той се прибра.
Всичко между тях започна страхотно. Привличаха се страшно много. Допълваха се... Всичко беше страхотно. Първото лято заедно си го изкараха супер. 2 пъти ходиха на море. Ходиха по басейни. Общо взето връзката им започна страхотно.
По нататък нещата се развиха разбираемо. Както при всички двойки,така и те имаха своите възходи и падения. И въпреки всичко Ивчо беше готов на всичко за нея. Всеки се съобразяваше с другия. Всеки се стараеше да кара другия да се чувства добре. Доста трудности посрещнаха заедно. Преодоляваха всичко заедно. Това ги правеше по-силни.
Децата попораснаха малко. Вече почнаха да си правят някакви планове за съвместното си бъдеще. На моменти се задълбочаваха в подробности,представяха си всичко до най-малкия детайл. Макар и само в представите им - те успяваха да усетят удоволствието.
Ключовата фраза беше "Ивче,искам да живеем заедно". А Ивайло само това чакаше. Все пак бяха заедно вече 2 години и половина. Веднага задейства нещата. Купи си билет. Твърдо беше решил пак да заминава. Тя вече беше студентка. Така или иначе нямаше да имат много време един за друг. Поне тя да можеше да учи спокойно,а той да работи. Искаха собствено жилище.
И двамата плакаха много на гарата. Не можеха да се разделят. Досега не се бяха разделяли за повече от 3,4 дена. И двамата го изживяваха много трудно.
В началото всичко беше наред. Чуваха се всяка вечер,през деня си пишеха смс-и. В един момент обаче нещата нещо почнаха да се объркват. Почнаха да се карат. И всеки път,когато се опитаха да говорят спокойно,все единия казваше нещо,от което се зараждаше нова кавга. И тези кавги не бяха като досегашните. Те бяха толкова далеч един от друг... И от там се стигна до решението да се разделят. Никой от двамата не го искаше,но в крайна сметка това като че ли им изглеждаше най-разумно. Ивчо се побърка. Не можеше да спи,не му се работеше,не му се правеше нищо. Та тя беше всичко за него. Всичко,което искаше да направи,беше породено от любовта му. В един момент светът му се срина. 1 седмица му се стори цяла вечност. И ето,че пак се стигна до разговор. Те искаха да са заедно,но бяха объркани от обстоятелствата. Ивчо пак реши да се прибере по-рано от плануваното. Така или иначе нямаше много работа. Но всеки ден ставаше нещо между тях. Един ден се караха и заяждаха,в другия си казваха колко се обичат и как искат да са заедно. Хем бяха решили да не си пишат,докато той не се прибере и да говорят очи в очи,хем не можеха да се сдържат.
На Ивайло му оставаха десетина дни до полета. Броеше секундите. Искаше да я види. Но същата тази вечер... Това беше края. На нея и беше станало нещо. Започна да го напада и обижда. Каза му,че бил егоист,че си бил играел с нея... Пълни глупости. Какво му ставаше на това момиче? Нима толкова бързо беше забравила какво беше правил той за нея. Беше забравила какво значеше тя за него. Ивчо се срина. Всяка една надежда да се съберат умря в него. Явно тя беше решила да продължи сама,без него. Нямаше какво да направи повече. Казваше и,че я обича,а тя му отвръщаше "Аз пък обичам дядо Коледа". Искаше да и се ядоса,да я намрази. Какви глупости и обиди само му наговори. И не можеше. Чувствата му бяха прекалено силни.
Легна си. Не можеше да заспи. Главата му гъмжеше от мисли и спомени. "По дяволите,човече,какво става с теб? Никога не си бил такъв. Защо си толкова объркан? Тя не те иска вече. Преглъщаш и продължаваш напред. Обичаш я,да,но щом ще е щастлива без теб,остави я." От тези мисли го болеше още повече,но знаеше,че е така. Знаеше,че е прав.
"Какво ще правим,приятел? А сега накъде..?"

to be continued...

[kulov Профил]

Ти ли си Ивайло?

[Barovski Профил]

Ти ли си Ивайло?

Виновен

[nani Профил]

100 % той е Ивайло и това е личната му история. Но мисля, че форумът се казва Страхотни истории, а не лична драма. Нищо лично към автора, явно е доста объркано момчето, ама всеки втори стана писател тук. Може като пишете да ви олеква, не знам, но я вземи и се стегни. Тая жена няма да я върнеш при теб с циврене по форумите. Айде успех!

[acer Профил]

така е трябвало да стане, ако толкова си пасвахте нямаше да се стигне до тук, така че вдигай глава и напред

[Barovski Профил]

Колеги,искам да ви кажа,че не се опитва да се оплаквам или да рева тука... Реших да го напиша,защото така като гледам тази история ще е с много добър край. И да - не е лична драма тука,но си мисля,че ще излезне нещо интересно Ако модераторите преценят,нека заключат темата,но ако тя има място тук,нека остане,за да има и продължение...

Поздрави!

[BMWgiunter Профил]

Бях го казал и в друга тема ,ще го кажа и тук - писателите станаха май - повече в този форум ,от колкото истинските автомобилни фенове на марката ,извинявам се ама може всяка втора тема да се казва -" Бисерка и Кънчо 5 част" ," Ивайло и баба му " ,нямам нищо против колегите решили да се изявят и не мога да скрия че повечето имат талант и дарба да пишат ,но по добре да се насочат към някой сайт за лична поезия......айде по сериозно колеги ..абтомобилен форум сме

[uricatoli]

колега много готина историйка.. ама бива ли да ми крадеш заглавието viewtopic.php?f=2&t=110927

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

колега много готина историйка.. ама бива ли да ми крадеш заглавието viewtopic.php?f=2&t=110927

Добре, че е само заглавието

[Barovski Профил]

колега много готина историйка.. ама бива ли да ми крадеш заглавието viewtopic.php?f=2&t=110927

Как се заплащат авторските права над заглавието - бира,виски,ракийка... ?
Съжалявам,колега,не е умишлено.

[uricatoli]

колега много готина историйка.. ама бива ли да ми крадеш заглавието viewtopic.php?f=2&t=110927

Как се заплащат авторските права над заглавието - бира,виски,ракийка... ?
Съжалявам,колега,не е умишлено.

хаха споко бе колега.. ше донесеш едно вино.. чувал съм че испанското било много добро

[Радо69 Профил]

Колега дай 2-ра част.. Стана ми доста интересно...

[Next Профил]

Да и на мен ми стана много интересно.
Браво дано всичко се оправи

[Barovski Профил]

Втората част,колеги,ще е някъде към края на седмицата.

Мога да ви нахвърлям отгоре отгоре само Героя ще го чакат най-добрите му приятели на летището и от там направо в студентски град... и така.Подробностите след това... Ще бъде интересно,надявам се

[M2PR Профил]

По повод на долния цитат и всички, изказали се негативно след него

100 % той е Ивайло и това е личната му история. Но мисля, че форумът се казва Страхотни истории, а не лична драма. Нищо лично към автора, явно е доста объркано момчето, ама всеки втори стана писател тук. Може като пишете да ви олеква, не знам, но я вземи и се стегни. Тая жена няма да я върнеш при теб с циврене по форумите. Айде успех!

Объркан - не объркан, смятам, че теб не те късае, както не влиза и в работат на никой от нас. Форума е на БМВ, а подфорума е Страхотни истории.

Много си прав, че напоследък се навъдиха куп любовни драми тук, обаче ЕВАЛА на автора, че го написал на базата на личния си живот, а не като 98% от случите - богата фантазия на "новоизлюпени творци" дето пишат за .. Евдокия и Пенчо и ненормалните им автомобили, и техните преживявания, драми, гонки, преследвания и пр; И в комбинация с тея свръх интересни сюжети, всчико е написано на ниво по-зле и от 2ри-3ти клас и откъм правопис и откъм смислова свързаност..

Та, в тоя ред на мисли още едно ЕВАЛА и за това, че е написано ГРАМОТНО!

Очкавам развръзката !