Катастрофа
Модератори: mitaka7, Общи модератори
31 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Катастрофа
от CuMo » 21 Фев 2009, 14:59
Пускам историята си и тук, за да се види от повече хора....
Още не съм си събрал много добре мислите от това, което ми се случи снощи, но ще опитам да го разкажа възможно най-точно, за да си извадите поука. Разказът е и за тази и за друга тема, но това което най-ме стресира, по-скоро касае тази.
Та за случилото се:
Бях решил да се прибирам от Пловдив в Димитровград, че най-добрият ми приятел има рожден ден днес и понеже братовчед ми също си пътува от време на време в същата посока, реших вместо да ползвам услугите на БДЖ, да използвам неговите и да се приберем с неговата кола. Пловдивските главни пътища бяха чисти и снегът стопен в киша, а температурата около -1'С. Нищо страшно на пръв поглед.
Преди да тръгнем минах през магазина, да купя нещо за ядене за изпът, понеже майка се обади, че имало аварии по пътя и не било много безопасно. Правейки си сметка наум, реших че има резон в нейните думи и реших да се подсигуря за всеки случай. Дори сложих още една фанела на гърба, защото нищо не се знае. /после си благодарих 100 пъти, че съм го направил/.
И така, тръгнахме, заредихме на ОМВ и излезнахме извън града. Асфалтът не обезпокояваше кой знае колко. Нямаше почти никъде сняг. Братовчеда кара, аз се возя и си бъбрим. 80-90км/ч на правите участъци, асфалтът на места дори беше изсъхнал, всичко ОК. След 15-20 минути наближаваме Садово и още от километър разстояние се видяха аварийните на явно спрял ТИР. Рекох на братовчеда: "Намали, че тука има нещо, внимавай и карай по-полека!"
Да ама той си курназ и не отне много газта. Наближавайки още повече видяхме, че има и още някоя друга кола спрели на въпросното място и стана ясно, че ще спираме. Да обаче вече влизахме в кривата с 60-70км/ч. Братчеда вече му стана ясно, че ще спира и чукна спирачките. Разбира се веднага се поднесохме настрани, сцепление нямаше никакво, абсолютен лед отдолу. Той отпусна спирачката, повлязохме в пътя и овладя колата, пак спирачка, пак леко поднасяне, отпускане, корекции с волана, ама спирането взе да става твърде дълго и мястото в нашето платно свършваше. Лек ляв волан и минахме в насрещното, че празно, пак спирачка, пак поднасяне, ту в ляво, ту в дясно между мантинелата и спрелите в дясното платно коли. Взех да настръхвам и се хванах за дръжката над мен в дясно. Хеле, малко по-малко лъкатушейки, убихме скоростта и спряхме на 3-4 метра от една кола. Спомням си как ме изгледа шофьора на колата, на която спряхме от лявата страна. Спомням си и как му вдигнах палец, че всичко е ОК
В случая братовчеда въпреки, че беше сгрешил, успя майсторски да овладее колата и не се цапнахме.
След 10 секунди размисъл, решихме да слезем, да видим какво става, отворих вратата и още седейки в седалката спуснах десния крак да опипам почвата. Очакванията се потвърдиха - абсолютна ледена пързалка. Заради виража на завоя, западния вятър, навятия сняг и ниската температура, всичко беше замръзнало. Ни пясък, ни дявол поръсено. /За справка, опесъчаването започна след като всичко вече беше приключило и пострадалият беше откаран с линейката/.
Та слизаме и на 10тина метра напред видяхме, че има ударено Рено Лагуна с пловдивска регистрация. Предната лява част помляна жестоко, двете въздушни възглавници изхвръкнали. Двама трима мъже се суетяха наоколо, викайки нещо на турски. Явно бяхме едни от първите на мястото посмели да проверят какво става.
Тука вече започна истинския филм. Доближих се повече до колата, видях, че има само един пострадал, явно в безсъзнание. Смачкан на седалката и заклещен от пред и от ляво, човекът силно хъркаше с доста кръв по главата. Първата ми реакция беше да го потупам по рамото с идеята да проверя как е . Не получих отговор - не беше в съзнание. Ами сега? Дръпнах вратата - нищо. Дръпнах по-силно, пак нищо - всичко смачкано и заклещено здраво. Няма отваряне. Реших, че ще ни трябва линейка и първото което ми мина през ума беше 166 и 112. Нали уж модерна система, реших да е 112 и набрах. Три сигнала... вдигна жена... ... Заразправях й: мястото на произшествието, кой съм, кой е ударен. Тя ме пита номера на пострадалия автомобил, чувам щрака по клавиатура, паникьоса се, два пъти обърка името на Садово, а говорех силно, ясно и спокойно, обърка ми и фамилията, наистина беше повече паникьосана от мен /пиша им голяма червена точка в ума си/. Каза, че ще отреагират и че ще ползват номера ми за обратна връзка. Викам "ОК, - чакаме." И затворих.
Сега какво да правя? Хора се засуетяха, чудят се как да извадим човека от колата. Аз реших да помагам и понеже ми беше ясно, че няма да стане на ръка, затичах към насрещно пристигащите автомобили, да питам за лост, щанга.. нещо с което да отворим вратата. /това ми беше първата асоциация/.
И тук вече се разочаровах от хората. Първо потропах на някакви младежи, май бяха петима в колата. Тропам на стъклото на шофьора и крещя да ме чуе: "Колега имаш ли лост, щанга, нещо.... затиснат мъж.... ще умре ако не го извадим...." Той поклати отрицателно глава и подмести колата, да ме отмине. Втора кола, същите въпроси, слаба заинтересованост да помогнат, правят си пас, трета кола, четвърта, никой нищо няма.... аз същевременно мисля. Минали са 2-3 минути откак съм звъннал на 112, никой не звъни наобратно. Реших, че ще е ОК да звънна на 166 за всеки случай. Белким се свържа с Пловдив, защото не знам с кой център на 112 съм се свързал. Набрах.... два или три сигнала - мъж с плътен спокоен глас отсреща. "Информиран ли сте за станалото край Садово?" - директно попитах. "Не! Какво е станало?!". Започнах отначало: "Ударен автомобил, рено лагуна, тежко пострадал водач, само един пострадал, от северната страна на два километра от Садово, точно на голямата крива която завива от запад на юг и т.н. и т.н...." "Изпращам ти линейка!" - чух отсреща..., разбрахме се и затворих. Помня, че 5-10 минути след това пак му се обадих, да попитам какво стана, каза че линейка е тръгнала.
Продължавам да крещя и да тропам по колите, никой не може да помогне, видях и пречупен ТИР в канавката, стана ми ясно какво се е случило вече. На ТИРът му нямаше нищо..... Търсейки стигнах до един автобус - шофьорът излезе отзивчив, каза че има лостове за крика, измъкнахме ги, наредих му да си вземе ръкавици и да дойде. С пръти в ръка стигнахме отново до реното. Докато съм водил разговора и съм търсил лостове, някой хитро се беше сетил през задната дясна врата да свали седалката на шофьора и да го измъкнат от там /колко е било полезно, никой не знае/. Бяха го сложили да легне по гръб и го бяха покрили с яке. Той хърка в безсъзнание с отворена уста. Развиках се за одеало, някой донесе, дозагънахме го. Някакъв турчин ми реве на главата: Аmbulance, Ambulance.... Викам "Ambulance OK! 10-15min....обадил съм се"...явно разбра...
Сега.... сега нищо... погледнах обратно към Пловдив и подивях.... чок тарикати се нанесли в насрещното с идеята едва ли не да минат по-бързо... да не се минат...
А как ще стигне линейката до пострадалия? Няма как ако тия кретени 5-6 коли не се преместят някак си. Спомням си че тръгнах към тях крещейки на всеки да си търси място, така че да е свободно платното, нареждах ги здраво, всеки кимаше гузно като споменавах "линейка"....
Платното малко по-малко се освободи и зачакахме. 25-30мин след обаждането на 166 линейката се зададе с още две коли - пожарникарска и КАТ. Стигнаха на местопроизшествието и започнаха да обслужват пострадалия. Докторът го прегледа, преместиха го на носилка, качиха го в линейка, катаджиите заоглеждаха колата му и т.н. и т.н. Явно нищо повече не можеше да се направи. Обърнаха линейката и тя тръгна към Пловдив. В суматохата си спомням, че някой от служебните лица се обади на пътното да дойдат да опесачат участъка.... "Твърде късно" бих казал аз....
И така, малко по малко пътят се отприщи, дойде самосвал с пясък, ние се качихме на колата и полека лека потеглихме с надеждата, че поне малко сме помогнали да спасим пострадалия шофьор. Днес обаче научих, че не сме могли...
http://www.standartnews.com/news/det...но-до-Поповица
и човекът си е заминал. Само дето в статията грешат за мястото.... нищо... информацията се размива, аз бях на мястото...... Чувам, че и по новините са казали, но днес станах в 12 на обяд и съм изтървал....
И така:
Изводите: Когато има лоши метеорологични условия - КАРАЙТЕ БАВНО И ВНИМАТЕЛНО!
Когато има колона на пътя: "ЗА БОГА, НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ТАРИКАТИ!!! НЕ ИЗПРЕВАРВАЙТЕ, А ЧАКАЙТЕ, ЗА ДА МИНЕ ЛИНЕЙКАТА!!!'
Моите впечатления са, че много малко бяха заинтересованите да помогнат. Някои дори не си сваляха и прозорците дори да ме питат какво става....
тел. 112 - Пълен ташак... операторката се паникьоса повече от мен. За гр./с Садово не беше и чувала.
тел. 166 - ОК - изпратиха екип в рамките на възможното време, за съжаление твърде късно - човекът почина. Не знам до колко е било правилно да вадим човека от колата, но можеше да се наложи някой да го закара направо в болницата.
Причина за смъртта според мен: 1. Хлъзгав участък на пътя, 2. Несъобразената скорост и на двамата водачи - на ТИР-а, че е влезнал с повече отколкото трябва в кривата и му е поднесло ремаркето запречвайки пътя на реното, на реното, че е карал с летална за удара скорост. По смачканото скоростта е била най-малко 60км/ч в момента на удара. Може да е карал с 80-90+ когато се е усетил, че трябва да намали...
И така. Изводите за Вас. Аз моите поуки си извадих. При такива условия БДЖ макар и бавно е за предпочитане.
Още не съм си събрал много добре мислите от това, което ми се случи снощи, но ще опитам да го разкажа възможно най-точно, за да си извадите поука. Разказът е и за тази и за друга тема, но това което най-ме стресира, по-скоро касае тази.
Та за случилото се:
Бях решил да се прибирам от Пловдив в Димитровград, че най-добрият ми приятел има рожден ден днес и понеже братовчед ми също си пътува от време на време в същата посока, реших вместо да ползвам услугите на БДЖ, да използвам неговите и да се приберем с неговата кола. Пловдивските главни пътища бяха чисти и снегът стопен в киша, а температурата около -1'С. Нищо страшно на пръв поглед.
Преди да тръгнем минах през магазина, да купя нещо за ядене за изпът, понеже майка се обади, че имало аварии по пътя и не било много безопасно. Правейки си сметка наум, реших че има резон в нейните думи и реших да се подсигуря за всеки случай. Дори сложих още една фанела на гърба, защото нищо не се знае. /после си благодарих 100 пъти, че съм го направил/.
И така, тръгнахме, заредихме на ОМВ и излезнахме извън града. Асфалтът не обезпокояваше кой знае колко. Нямаше почти никъде сняг. Братовчеда кара, аз се возя и си бъбрим. 80-90км/ч на правите участъци, асфалтът на места дори беше изсъхнал, всичко ОК. След 15-20 минути наближаваме Садово и още от километър разстояние се видяха аварийните на явно спрял ТИР. Рекох на братовчеда: "Намали, че тука има нещо, внимавай и карай по-полека!"
Да ама той си курназ и не отне много газта. Наближавайки още повече видяхме, че има и още някоя друга кола спрели на въпросното място и стана ясно, че ще спираме. Да обаче вече влизахме в кривата с 60-70км/ч. Братчеда вече му стана ясно, че ще спира и чукна спирачките. Разбира се веднага се поднесохме настрани, сцепление нямаше никакво, абсолютен лед отдолу. Той отпусна спирачката, повлязохме в пътя и овладя колата, пак спирачка, пак леко поднасяне, отпускане, корекции с волана, ама спирането взе да става твърде дълго и мястото в нашето платно свършваше. Лек ляв волан и минахме в насрещното, че празно, пак спирачка, пак поднасяне, ту в ляво, ту в дясно между мантинелата и спрелите в дясното платно коли. Взех да настръхвам и се хванах за дръжката над мен в дясно. Хеле, малко по-малко лъкатушейки, убихме скоростта и спряхме на 3-4 метра от една кола. Спомням си как ме изгледа шофьора на колата, на която спряхме от лявата страна. Спомням си и как му вдигнах палец, че всичко е ОК
В случая братовчеда въпреки, че беше сгрешил, успя майсторски да овладее колата и не се цапнахме.
След 10 секунди размисъл, решихме да слезем, да видим какво става, отворих вратата и още седейки в седалката спуснах десния крак да опипам почвата. Очакванията се потвърдиха - абсолютна ледена пързалка. Заради виража на завоя, западния вятър, навятия сняг и ниската температура, всичко беше замръзнало. Ни пясък, ни дявол поръсено. /За справка, опесъчаването започна след като всичко вече беше приключило и пострадалият беше откаран с линейката/.
Та слизаме и на 10тина метра напред видяхме, че има ударено Рено Лагуна с пловдивска регистрация. Предната лява част помляна жестоко, двете въздушни възглавници изхвръкнали. Двама трима мъже се суетяха наоколо, викайки нещо на турски. Явно бяхме едни от първите на мястото посмели да проверят какво става.
Тука вече започна истинския филм. Доближих се повече до колата, видях, че има само един пострадал, явно в безсъзнание. Смачкан на седалката и заклещен от пред и от ляво, човекът силно хъркаше с доста кръв по главата. Първата ми реакция беше да го потупам по рамото с идеята да проверя как е . Не получих отговор - не беше в съзнание. Ами сега? Дръпнах вратата - нищо. Дръпнах по-силно, пак нищо - всичко смачкано и заклещено здраво. Няма отваряне. Реших, че ще ни трябва линейка и първото което ми мина през ума беше 166 и 112. Нали уж модерна система, реших да е 112 и набрах. Три сигнала... вдигна жена... ... Заразправях й: мястото на произшествието, кой съм, кой е ударен. Тя ме пита номера на пострадалия автомобил, чувам щрака по клавиатура, паникьоса се, два пъти обърка името на Садово, а говорех силно, ясно и спокойно, обърка ми и фамилията, наистина беше повече паникьосана от мен /пиша им голяма червена точка в ума си/. Каза, че ще отреагират и че ще ползват номера ми за обратна връзка. Викам "ОК, - чакаме." И затворих.
Сега какво да правя? Хора се засуетяха, чудят се как да извадим човека от колата. Аз реших да помагам и понеже ми беше ясно, че няма да стане на ръка, затичах към насрещно пристигащите автомобили, да питам за лост, щанга.. нещо с което да отворим вратата. /това ми беше първата асоциация/.
И тук вече се разочаровах от хората. Първо потропах на някакви младежи, май бяха петима в колата. Тропам на стъклото на шофьора и крещя да ме чуе: "Колега имаш ли лост, щанга, нещо.... затиснат мъж.... ще умре ако не го извадим...." Той поклати отрицателно глава и подмести колата, да ме отмине. Втора кола, същите въпроси, слаба заинтересованост да помогнат, правят си пас, трета кола, четвърта, никой нищо няма.... аз същевременно мисля. Минали са 2-3 минути откак съм звъннал на 112, никой не звъни наобратно. Реших, че ще е ОК да звънна на 166 за всеки случай. Белким се свържа с Пловдив, защото не знам с кой център на 112 съм се свързал. Набрах.... два или три сигнала - мъж с плътен спокоен глас отсреща. "Информиран ли сте за станалото край Садово?" - директно попитах. "Не! Какво е станало?!". Започнах отначало: "Ударен автомобил, рено лагуна, тежко пострадал водач, само един пострадал, от северната страна на два километра от Садово, точно на голямата крива която завива от запад на юг и т.н. и т.н...." "Изпращам ти линейка!" - чух отсреща..., разбрахме се и затворих. Помня, че 5-10 минути след това пак му се обадих, да попитам какво стана, каза че линейка е тръгнала.
Продължавам да крещя и да тропам по колите, никой не може да помогне, видях и пречупен ТИР в канавката, стана ми ясно какво се е случило вече. На ТИРът му нямаше нищо..... Търсейки стигнах до един автобус - шофьорът излезе отзивчив, каза че има лостове за крика, измъкнахме ги, наредих му да си вземе ръкавици и да дойде. С пръти в ръка стигнахме отново до реното. Докато съм водил разговора и съм търсил лостове, някой хитро се беше сетил през задната дясна врата да свали седалката на шофьора и да го измъкнат от там /колко е било полезно, никой не знае/. Бяха го сложили да легне по гръб и го бяха покрили с яке. Той хърка в безсъзнание с отворена уста. Развиках се за одеало, някой донесе, дозагънахме го. Някакъв турчин ми реве на главата: Аmbulance, Ambulance.... Викам "Ambulance OK! 10-15min....обадил съм се"...явно разбра...
Сега.... сега нищо... погледнах обратно към Пловдив и подивях.... чок тарикати се нанесли в насрещното с идеята едва ли не да минат по-бързо... да не се минат...
А как ще стигне линейката до пострадалия? Няма как ако тия кретени 5-6 коли не се преместят някак си. Спомням си че тръгнах към тях крещейки на всеки да си търси място, така че да е свободно платното, нареждах ги здраво, всеки кимаше гузно като споменавах "линейка"....
Платното малко по-малко се освободи и зачакахме. 25-30мин след обаждането на 166 линейката се зададе с още две коли - пожарникарска и КАТ. Стигнаха на местопроизшествието и започнаха да обслужват пострадалия. Докторът го прегледа, преместиха го на носилка, качиха го в линейка, катаджиите заоглеждаха колата му и т.н. и т.н. Явно нищо повече не можеше да се направи. Обърнаха линейката и тя тръгна към Пловдив. В суматохата си спомням, че някой от служебните лица се обади на пътното да дойдат да опесачат участъка.... "Твърде късно" бих казал аз....
И така, малко по малко пътят се отприщи, дойде самосвал с пясък, ние се качихме на колата и полека лека потеглихме с надеждата, че поне малко сме помогнали да спасим пострадалия шофьор. Днес обаче научих, че не сме могли...
http://www.standartnews.com/news/det...но-до-Поповица
и човекът си е заминал. Само дето в статията грешат за мястото.... нищо... информацията се размива, аз бях на мястото...... Чувам, че и по новините са казали, но днес станах в 12 на обяд и съм изтървал....
И така:
Изводите: Когато има лоши метеорологични условия - КАРАЙТЕ БАВНО И ВНИМАТЕЛНО!
Когато има колона на пътя: "ЗА БОГА, НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ТАРИКАТИ!!! НЕ ИЗПРЕВАРВАЙТЕ, А ЧАКАЙТЕ, ЗА ДА МИНЕ ЛИНЕЙКАТА!!!'
Моите впечатления са, че много малко бяха заинтересованите да помогнат. Някои дори не си сваляха и прозорците дори да ме питат какво става....
тел. 112 - Пълен ташак... операторката се паникьоса повече от мен. За гр./с Садово не беше и чувала.
тел. 166 - ОК - изпратиха екип в рамките на възможното време, за съжаление твърде късно - човекът почина. Не знам до колко е било правилно да вадим човека от колата, но можеше да се наложи някой да го закара направо в болницата.
Причина за смъртта според мен: 1. Хлъзгав участък на пътя, 2. Несъобразената скорост и на двамата водачи - на ТИР-а, че е влезнал с повече отколкото трябва в кривата и му е поднесло ремаркето запречвайки пътя на реното, на реното, че е карал с летална за удара скорост. По смачканото скоростта е била най-малко 60км/ч в момента на удара. Може да е карал с 80-90+ когато се е усетил, че трябва да намали...
И така. Изводите за Вас. Аз моите поуки си извадих. При такива условия БДЖ макар и бавно е за предпочитане.
- ivan1590
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 341
- Регистриран на: 8.03.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: E34 520i, E30 318
от ivan1590 » 21 Фев 2009, 15:23
Не се сърди на хората, не всеки има здрава психика за да действа адекватно в подобни ситуации.Радвам се, че има хора като теб.Жалко, че човека е загинал и ме яд, че пак няма да има никой виновен за неподържаните пътища и липсата на реакциа от 112.Мисля, че аз за себеси съм си извадил поуки от случая.Още веднъж браво за човешината и разума , който си проявил, независимо от гадната ситуация.
- AlpinaPower
- Потребител
-
- Мнения: 39
- Регистриран на: 22.07.2007
- Местоположение: София
от AlpinaPower » 21 Фев 2009, 15:36
Колега, постъпил си по възможно най-добрия начин!
А според мен не е нужно да имаш здрава психика, за да дадеш един лост, че чак и да не смееш да си отвориш прозореца.
Манталитетът ни и въобще мисленето ни (нали не съм аз, дай да си седя в колата на топло) е под всякаква критика
!
А според мен не е нужно да имаш здрава психика, за да дадеш един лост, че чак и да не смееш да си отвориш прозореца.
Манталитетът ни и въобще мисленето ни (нали не съм аз, дай да си седя в колата на топло) е под всякаква критика
!- bmw318_94
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 414
- Регистриран на: 9.07.2007
- Местоположение: Велико Търново
- Пол: Мъж
- Кара: хората да го гледат тъпо
от bmw318_94 » 21 Фев 2009, 15:38
AlpinaPower написа:Колега, постъпил си по възможно най-добрия начин!
А според мен не е нужно да имаш здрава психика, за да дадеш един лост, че чак и да не смееш да си отвориш прозореца.
Манталитетът ни и въобще мисленето ни (нали не съм аз, дай да си седя в колата на топло) е под всякаква критика
Съгласен съм
- Bogat-Beden
-
-
- Мнения: 2738
- Регистриран на: 13.06.2004
- Пол: Мъж
- Кара: много бавно бенве
- Мечтае да кара: Порше
- Детайли за колата: топ, топ, топ! unikat full!
от Bogat-Beden » 21 Фев 2009, 16:07
+1...Лека му пръст на човека..bmw318_94 написа:AlpinaPower написа:Колега, постъпил си по възможно най-добрия начин!
А според мен не е нужно да имаш здрава психика, за да дадеш един лост, че чак и да не смееш да си отвориш прозореца.
Манталитетът ни и въобще мисленето ни (нали не съм аз, дай да си седя в колата на топло) е под всякаква критика
Съгласен съм
"Може да решава тоя, който има e60 бе! Щом немаш e60, какво ще решиш ти бе? Ти немаш право да решаваш!"
от alx » 21 Фев 2009, 22:05
колата във която си се возил- без абс ли е била?
алекс
трабант 601с
разни други возила
трабант 601с
разни други возила
от pLaM3N » 21 Фев 2009, 22:53
Bogat-Beden написа:+1...Лека му пръст на човека..bmw318_94 написа:AlpinaPower написа:Колега, постъпил си по възможно най-добрия начин!
А според мен не е нужно да имаш здрава психика, за да дадеш един лост, че чак и да не смееш да си отвориш прозореца.
Манталитетът ни и въобще мисленето ни (нали не съм аз, дай да си седя в колата на топло) е под всякаква критика
Съгласен съм
- CASIO
-
-
- Мнения: 268
- Регистриран на: 30.03.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BMW 318 IS
- Мечтае да кара: M-power 3.2
от CASIO » 21 Фев 2009, 23:01
Човек само мога да кажа едно голямо браво на теб,а за
другите хора ПЪЛНИ ЕГОЙСТИ !!!
И все повече се убеждавам,че по-голямата част от
хората са такива
другите хора ПЪЛНИ ЕГОЙСТИ !!!
И все повече се убеждавам,че по-голямата част от
хората са такива
Господи пази ме от модератора "Mamouk" той е исатински звяр,пребива и наказва хора който не познава !!!
- Garribaldi
- ентусиаст
-
- Мнения: 971
- Регистриран на: 17.03.2008
- Местоположение: Тюркистан
- Пол: Мъж
- Кара: 'Е36'
- Мечтае да кара: e92 m3
от Garribaldi » 21 Фев 2009, 23:31
Браво колега.. 
Малко хора биха го направили .. повечето биха отминали мислейки си .. следващия ще спре..
Малко хора биха го направили .. повечето биха отминали мислейки си .. следващия ще спре..rrrrryyyyyymmmmm...
от Icko70 » 21 Фев 2009, 23:52
Това което си направил е супер , но за незаинтересуваните хора които са минавали еми ТОВА Е БЪЛГАРИЯ ! ако не те касае няма да се спреш и да помогнеш
П.П Иначе историята е написана супер същински Алеко Константинов
П.П Иначе историята е написана супер същински Алеко Константинов
- bivola
- E30 M3 Dreamer
-
- Мнения: 1153
- Регистриран на: 4.07.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: `90 E30 M50B20 , Fiat Punto Bertone
- Мечтае да кара: E30 M3
от bivola » 22 Фев 2009, 0:01
Колега,дълбок поклон пред теб наистина е невероятна постъпка от твоя страна както излиза от историята малко хора могат да бъдат отзивчиви в подобна ситуация.Разбирам как си се чувствал с момента на действието,защото съм имал подобна случка.Още въднъж браво за проявената човещинка 
П.с Жалко за човечеца да почива в мир
П.с Жалко за човечеца да почива в мир
- cucko
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1688
- Регистриран на: 19.02.2008
- Местоположение: Павликени
- Пол: Мъж
- Кара: E39 530d touring
от cucko » 22 Фев 2009, 0:21
То по-принцип си длъжен да окажеш помощ...никой ли не е чел правилника или пак сме си купили книжки...то поне виж дали няма пострадали,ако няма си продължаваш пътя...а така както има пострадали губят се ценни времена да се спаси пострадалия..
- nelim
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 447
- Регистриран на: 9.04.2007
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: ше: '95 E36 M43B18 Lim
- Мечтае да кара: //M Power :)
от nelim » 22 Фев 2009, 0:25
Евала колега за човешкото държание.
Онзи проклет завой там е много кофти, особено при тези условия,
точно въпросната вечер (явно малко преди случката) се наложи авариино с колега да отидем до Поповица и после се върнахме до Пловдив, още като стана тъмно там започна да навява яко, стана си хлъзгаво.
Колегата караше и двата пъти точно като теб му казах да намали - за щастие докато минавахме проблеми нямаше.
Може да съм малко груб към институциите, но за мен проблема е в опесачаването, както и при вас, когато си казал на братовчед ти да намали - така и при моя колега.. намаляването е почти невъзможно.. (явно и за човека с реното - лека му пръст)още повече по-голяма част от пътя си беше направо сух и нямаше признаци за такова заледяване - особено ако не познаваш пътя.
Евала за мъжкото държание, жалко че човека си е отишъл.
Онзи проклет завой там е много кофти, особено при тези условия,
точно въпросната вечер (явно малко преди случката) се наложи авариино с колега да отидем до Поповица и после се върнахме до Пловдив, още като стана тъмно там започна да навява яко, стана си хлъзгаво.
Колегата караше и двата пъти точно като теб му казах да намали - за щастие докато минавахме проблеми нямаше.
Може да съм малко груб към институциите, но за мен проблема е в опесачаването, както и при вас, когато си казал на братовчед ти да намали - така и при моя колега.. намаляването е почти невъзможно.. (явно и за човека с реното - лека му пръст)още повече по-голяма част от пътя си беше направо сух и нямаше признаци за такова заледяване - особено ако не познаваш пътя.
Евала за мъжкото държание, жалко че човека си е отишъл.
31 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
