Един изгубен ентусиаст...

[t060 Профил ICQ]

Гледам, че пишат колегите, та реших и аз да драсна нещо, малко (аз толкова си мога) но от сърце. Дето им една приказка: "барабар t060 с ентусиастите" (барабар Петко с мъжете)

На 14 април през лято земно 1980-то след Христа, в понеделник се падаше, някъде рано сутринта, към 4:52 часа местно време в една болница в Плевен се роди момче. Ще попитате, какво е толкова особено в това? Факта, че трябваше да се роди цели два месеца по-късно. А какво го е накарало да избърза ли? Просто имаше нещо в него, нещо което осмисляше цялостното му съществуване. А именно любовта към автомобилите. Още от най-ранна детска възраст, всъщност веднага щом стана достатъчно голям да гледа какво става навън, той познаваше всички марки и модели коли по улиците. Когато се научи да говори започна да ги назовава по имена и цветове.
И така привидно безгрижно това момче растеше, а с него растеше и любовта му към автомобилите. Когато порасна достатъчно и другите му връстници започнаха да се интересуват от представителки на другия пол, той се интересуваше само от представителки на автомобилния свят. Не беше кой знае какво, но не едно или две момичета оставаха разочаровани от привидното му безличие към тях. Защото на фона на всички автомобили, които се намираха край тях, той просто не ги забелязваше. С течение на времето, освен че растеше, неговата любов към автомобилите се избистряше. И то в посока на тези, които имаха разделена на четири синьо-бяла, оградена с черен кръг емблема. Харесваше тяхната привидно спокойна, но същевременно хищническа същност, която струеше от тях на огромни талази във всеки един момент от съществуването им и сякаш се отразяваше на автомобилите и хората имаше нещастието или късмета да се край тях.
Затова не е чудно, че той едва дочака да навърши пълнолетие, за да си подаде документите и най-сетне да се сдобие с така желаното картонче, позволяващо му да управлява автомобил, без да нарушава закона. Сам беше събрал не малката за човек с неговото социално положение сума и с готовност отиде на предварителния медицински преглед, който се оказа много по-важно събитие в живота му, отколкото би могъл да предполага някога, цяла повратна точка. Отговорът на лекаря беше по-лош от това да каже „Ти ще умреш утре.“ А именно: „Ти никога няма да живееш истински, но не се притеснявай има вариант нещата да се оправят..“ и тук той назова една цифра, който накара младежът да изтръпне на места за които не е подозирал, че се поддават на волеви контрол.
Откакто излезе от кабинета на лекаря, той беше друг, очите му не блестяха така ярко както преди, беше много по-сдържан и умерен във всичко което казва и прави, някак вглъбен в себе си, като че ли частично откъснат от външния свят, но и този свят беше изгубил доста от очарованието си за него. Цветовете не бяха така ярки, слънцето не грееше толкова силно, всичко сякаш беше с една идея по-безлично, уж същото, но различно. Тогава той усети настъпилата промяна в себе си. Сякаш на едно микроскопично местенце в сърцето му се беше появила дупчица, която бе запълнена от едно пламъче, пламъчето на надеждата. Защото той вярваше, че някой ден ще постигне това, което иска от цялото си сърце и душа.
Минаха няколко години, той се премести в друг, по-голям град, но положението си остана същото, само дупчицата беше пораснала и вече обхващаше цялата лява част на гърдите му, но с нея беше пораснало и пламъчето, което все така я запълваше. Тогава, най-близкия му човек, съвсем ненадейно и даже случайно си купи добре изглеждащ, лъскав, автомобил – мечтата на всеки млад човек на колела. А именно бмв трета серия. Момчето усети как пламъка го завладя напълно, почуства се отново жив, макар и за кратко, само при вида на колата. Последвалите няколко месеца бяха наистина добри за него. Намери си работа, нови приятели, а може би те си бяха там, но той просто не ги беше забелязал? Обнадежден,а може би и надяващ се на чудо той отново събра смелост и пари и отиде на лекар. Но този път изследването показа друго.
Показа, че положението се е влошило, а следователно и сумата по решаването на проблема бе нараснала с няколко нули, като не се даваха гаранции за успех. Сякаш нещо отново секна в момчето, то от весел младеж, мигом се превърна в нещо друго, нещо което не може да бъде описано с обикновени думи на човешки език. Гледка, която бе твърде ужасна за да съществува, но въпреки това беше пред очите ви, когато го погледнете. Той бе човек, чиято мечта, единственото нещо, за което бе живял и към което се бе стремял, беше му отказано, по неизвестни за него причини. А промяната в него се дължеше на факта, че пламъчето, запълващо огромната празнота в гърдите му беше изчезнало. Потушено в един единствен миг от действителността. Той вече ясно усещаше дупката в себе си, сякаш там нямаше нищо и единственото, което я спираше да се покаже, бяха двата пласта кожа, на гърдите и гърбът му.
За пореден път той излезе смачкан от медицински кабинет. Не даде никакво обяснение на приятелите или роднините си. Просто престана да контактува с тях и малко по малко те забравиха за него. Така той престана да съществува за света.

RESPECT

by t060

[Iago Профил]

Ебаси майката.. уникална история!!

[Binev_OuT Профил]

Много силен разказ.Докато го четох се замислих за колко дребни неща се ядосвам и си мисля че съм пълен карък и че нямам никъкав късмет в този живот.Но този разказ подсеща че има много важни неща заради които трябва да се чувстваме щастливи.А именно здравето и възможноста изобщо да вършим нещата които обичаме.А това че има 2 изпуснали амортисиора и тук там някъф кусур ще се преживее и ще се оправи.
Трябва да се радваме на здравето си и да го пазим защото без него нищо не е наред.
Поздрави

[ForzaBMW Профил]

браво t060 впечатли ме наистина

[///eMo]

браво много добър разказ,но дайте малко по весело защото ме просълзи което попринцип не е лесно
Евала много добре си го написал

[kiko Профил]

наистина разказ които кара всеки нормален човек да погледне вътре в себе си и да се замисли

[klintan66 Профил]

браво , браво ...

[Christoff Профил]

Здравето е най-важното нещо в живота

[uricatoli]

браво колега, браво.. историята е много добра...

[GeorgiMarinov Профил]

Браво за разказа ! Много ми допадна, вече по-често ще се замислям за нещата от живота, който забравям докато се опитва да разреша проблемите си.... дано никога не ме забравят мойте роднини и приятели ...

[M-TEAM]

евала просто един невероятнен разказ, нз защо но много ми напомня за мен,защото не съм се родил по рано а имам порок на сърцето и не ми даваха да тренирам нищо и още с първото си возене на бмв, с първото ходене на рали разбрах че това е нещото с което ще живея и искрено се надявам тази история да си я измислил а да не си бил свидетел на такова нещо защото е доста тежко

[stef-- Профил]

Много силен разказ.Докато го четох се замислих за колко дребни неща се ядосвам и си мисля че съм пълен карък и че нямам никъкав късмет в този живот.Но този разказ подсеща че има много важни неща заради които трябва да се чувстваме щастливи.А именно здравето и възможноста изобщо да вършим нещата които обичаме.А това че има 2 изпуснали амортисиора и тук там някъф кусур ще се преживее и ще се оправи.
Трябва да се радваме на здравето си и да го пазим защото без него нищо не е наред.
Поздрави

+1

[BOOKER Профил]

Защо си мисля че автора на този разказ е и главният герой в него!
Дано греша!

[drmirchev Профил]

Какъв е бил проблема в действителност, щом е лечимо и трябват само пари, защо да не помогнем, много хора като дадат по малко става много, бълха ме ухапала да дам 5-10лв. за нещо дето ще накара някой да живне от щастие.

[lubeto]

това ме потресе,защото се замислих и над себе си,и над пламъчето което крепи мен моля се обаче то никага да не изгасне ... защото не зависи дори и от пари