история за една кола, човек и още нещо (част 3-та)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
13 мнения
• Страница 1 от 1
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
история за една кола, човек и още нещо (част 3-та)
от t060 » 08 Апр 2008, 22:59
Той се събуди, стана и се разкърши. Не беше спал много удобно на кушетката, но се чувстваше отпочинал и освежен. Сякаш нещо беше рзлично. Замисли се и разбра какво е: за пръв път от много време насам не беше сънувал някоя от мисиите си. А липсата на кошмари определено му харесваше. Имаше тук-там болки по тялото, но те бяха от вчерашния побой, а не от кушетката. Отиде отзад, при огледалото и погледна натъртванията и разкъсванията, нищо сериозно. След два-три дни, щяха да са само неприятен спомен, а такива много. Един повече или по-малко все тая! Загледа се в прозореца, беше твърде светъл. Отиде и погледна чесовника 10:31. Беше се успал, защо ли шефа му не го беше събудил, нали спа в сервиза. “А къде е той всъщност? При него закъснението се мери в милисекунди, а не като при БДЖ. Чакаш един час, питаш и на информацията ти казват, че влака се движи по разписание. Все едно под шейсет минути не се брои.”
Унесен в такива мисли Божидар погледна мобилния си и реши да провери какво става. Набра номера на шефа си и след третото иззвъняване през слушалката на GSM-а нахлу невероятна шумотевица, с която се бореше гласа на собственика на сервиза:
-Ало! Божидаре, ти ли си?
-Аз съм чуваш ли ме?
-Абе забравих, да ти кажа. На сватба съм! Днес и утре няма да работим! Можеш да се прибираш у вас. Не се притеснявай аз нищо! – В този момент шумотевицата нахлу по-силно в слушалката и той чу гласа на шефа си “Наздраве! Да са щастливи младите!” След което връзката прекъсна. Божидар се замисли – имаше два свободни дни, празен сервиз и “нова” кола, която се нуждаеше от много работа. “Я как се наредиха нещата.” Мислеше си той, докато оставяше мобилния и обличаше куртката си. През целия му живот, не му беше вървяло нито с жените, нито на карти, но понякога имаше “невъзможен” късмет. Може би това беше причината да е още жив. “По добре късметлия, отколкото добър. Не е необходимо да си добър винаги, а само когато това е важно!” Засмя са на простотиите, които раждаше мозъка му и реши да направи списък на нешата, които трябваше да се купят, за да си оправи колата.
На втори, по задълбочен оглед, с оказа че купето не е чак толкова зле. От някоя морга, все щеще да намери читав покрив и здрави странични греди. Врати, седалки, колани и още много други испочупени неща, предимно по салона, запълниха набързо два листа и той взе получилия се списък, ключовете за служебната и излезе. Отиде до тях, взе пари и пак се замисли за Иванов, докато чакаше асансьора. Още не беше ходил на гроба му, а май трябваше. Не обичаше големите събирания от хора, затова пропусна погребението му, което беше съпроводено от много баварци с траурни флагчета и маса народ край тях. Съмняваше се, че повечето го познаваха приживе и това също го спря. Влезе обратно у тях и взе една кутийка за бижута, нещо което Иванов беше поръчал за приятелката си, няколко дни преди катстрофата, а то дойде ден след нея и по този начин предизвика изпиването на пет литра уиски от “трезвеника” Божидар. Не намери сили да го изхвърли, нямаше да го хвърли и сега. Щеше да го даде на човека, за когото беше предназначено. Неволно си спомни думите на един от завеждашите, който обичаше да казва, че “всичко предназначено за теб, те намира ако не в този свят, то в някой друг”. Трябваше да вземе само още едно нещо, но то беше в сервиза. След малко то беше в джоба му и той пътуваше към гробищата, за да отдаде последна почит на приятеля си.
Спря до алеята излезе от колата и тръгна по тясната пътечка. Огледа се: всичко беше спокойно и само звукът на стъпките му нарушаваше спокойствието на това място. Усети, че по навик се ослушва внимателно, почти очаквайки тихото изщракване, което би го предупредило за евентуален снайперист (все пак беше на голямо празно просранство) и ходеше готов да залегне зад най-близкото прикритие. Някъде по средата на пътя чу подобно изщракване и тялото му само се хвърли на земята. То беше последвано не от изстрел, а то звука на вдутактов двигател и изправяйки се, Божидар се засмя на себе си. “Ако ме е видял, някой сигурно си мисли, че съм избягал от лудницата.” Мислейки над това, смеха сам излезе от гърлото му и той му се отдаде, но само за малко. Погледна назад и видя огромната фигура на рокер, който с включването на скорост, беше предизвикал тази му реакция и се очуди, какво ли търсеше той на такова място. “Може би е някой като мен” – замисли се и остави така нещата. Не всички се делят на приятели и врагове. Сега беше цивилен. Просто обикновен човек, който отиваше на гроба на приятеля си.
Поотърси се от прахта и направи няколкото крачки, които го деляха от целта му. Наведе си, бръкна в джоба си и извади от там това, заради което се беше отбил до сервиза. Беше предната емблема на БМВ-то на Иванов. Постави я на надгробния камък, знаеше че той би искал да е така и отстъпи една-две крачки назад. Обърна се и с бавни крачки, които отмерваха хода на мислите му се запъти към следващото място, което трябваше да посети. Беше гроба на Елеонора, приятелката на Иванов. Когато стигна до алеята, водеща към него, спря. Там имаше някой, беше рокерът, същият, който мина край него, когато си помисли че има снайперист. Каква налудничева идея, наистина. Моторджията беше коленичил на гроба на Елеонора и след малко се изправи много бавно. Или така поне се стори на Божидар. Все пак другия беше висок над два метра и ръстът му създаваше такава илюзия. Онзи се обърна и тръгна по алеята към мотора си, право срещу Божидар. Виждайки как такава грамада, покрита в кожа с множество жериги и шипове, човек неволно отстъпваше крачка-две назад или в страни, но Божидар не го направи и очите му срещнаха погледа на моториста, който беше скрил своите зад огледални черни очила. Въпреки тях, Божидар почувства тъгата, примесена с гняв и безсилие в очите на рокера, когато погледите им се срещнаха и за да избегне излишни неприятности, с две-три бързи крачки се озова на метър-метър и нещо зад гърба му. Предпочете да не рискува, все пак не знаеше, кой беше този човек, но знаеше кой не беше, не беше някой който искаш да срещнеш в тъмна уличка. Особено в сегашното му видимо нестабилно емоционално състояние. После продължи спокойно, без да бърза. Пътйом забеляза, че двигателя на мотора вече бумтеше, явно рокерът не му беше обърнал внимание и по-добре. Не след дълго сигна до там накъдето беше тръгнал и внимателно извади от кутийката за бижута, поръчаната от приятеля му сребърна роза. Остави я по средата на букетите, върху бялата кърпичка от кадифе извезана с надпис “С любов от Иванов”.
В момента когато се изправи, му щракна, че нещо не беше наред. Усети тежък поглед върху гърба си и се сети, не беше чул мотора да потегля, не го чуваше и да работи. Обърна се и забеляза, че рокерът буквално пробиваше дупка в него с погледа си. Стана, придаде си вид, че не го е забелязал и бавно отиде до колата си. Влезе, запали и потегли. Когато минаваше край мотора на рокера, онзи беше на гроба на Елеонора, гледаше нещо между цветята и стискаше каската си в ръка толкова силно, че сигурно щеще да я счупи. Божидар имаше твърде много друга работа за вършене, за да обръща повече внимание на това, пък и нямаше намерение да се набърква в някакви истории. Подкара с пълна газ към склада (където имаше и магазин) на най-големия вносител на авточасти и след двайсетина минути пред него стоеше съвсем друг въпрос. Къде да паркира на вечно пълния паркинг? След малко намери едно празно място и остави служебната там. На влизане забеляза едно БМВ трета серия, паркирано точно пред магазина, много добре изглеждащо фабрично изпълнение, с оптичен тунинг на задните прозорци състоящ се от залепена обява:
“продава се 0888/78-78-78 цена по договаряне”
“Сигурно ще му иска някъде между пет и шест хиляди, множко ми са да го вземам.” Мислеше си той и влезе в магазина. Застана на опашката, малка беше четири-пет човека само и извади списъка с частите, които му трябваха. Не след дълго един разговор привлече вниманието му:
-Дай ми маслена помпа за тройка!
-М-ка или не, година, двигател?
-К’ва м-ка, к’ви глупости? Голф тройка, ей онази отвънка!
-Кажи голф тройка тогава, тройка си е БМВ трета серия!
-То не може всички да сме кандидат мутругени! Я ела на някой светофар с това БМВ да те видя! Тя колата иска и поддръжка, не само да я купиш!
-И ти понеже я поддържаш твойта, затова ти е гръмната мослената помпа! Ако ще се гоним, дай някъде на “затворено”, че да мога и аз да натисна газта, а?
-Бе що дождох и аз тука, ако ти беше по-малка устата, можеше и да продаваш повече части. Айде ходи на @#%^&&&^%$#@@!~~@#$%^^&&****&^%$#@ ! – и си тръгна. Божидар беше на ред и реши да се поинтересува, все пак човек никога не знае:
-Май си фен на БМВ?
-Да-а! Онази 316-отпред е моя.
-А защо я продаваш?
-Имам М3 в гаража и нямам търпение да я пробвам! Искаш да я купиш ли?– към един от персонала – Вземам си обедната почивка! – Излезе и каза на Божидар:
-Айде да я разгледаш.
-Цената каква е?
-По договаряне, има проблем с мотора, не знам какъв е и не съм се интересувал. Мени оборотите и гасне под 1500-1800. Иначе съм си я гледал както си трябва.
-Ами дай да я видия тогава. – и двамата излязоха на паркинга, където ги чакаше един много добре издлеждащ автомобил. Божидар огледа тенекиите по купето, личеше си че е поддържано много добре, нямаше ръжда, нито следи от надраскване, огъване или китосване. Вътре салона беше почти нов, запазен в идеалното стоково изпълнение, без забележки! Запали двигателя, отвори капака и започна да оглежда за видими признаци на проблеми, нямаше такива, но обротите подскачаха, явно каквото и да беше, щеше да се разбере в сервиза. Обърна се към собственика:
-2000 устройват ли те?
-Мъничко са, бързам ама чак толкова!
-Е не може ли да измислим някакъв вариант, че нямам повече (лъжеше естествено) пък ме устройва идеално количката (тук беше напълно искрен).
-Без джантите, за 2200-2300 може!
-Имам едно стъпало 2000 вата и съб към него, от на един приятел колата, да ти ги дам тях и 2000?
-За М3-ката ще станат ли?
-Лично ще ти ги вържа! До сега са били в 320.
-Става!
-Давай да ходим при нотариус, тогава! – каза Божидар и след малко се провираше между трафика с бъдещата си придобивка, от изтормозения звук на която почти му се повдигаше, но запази самообладание. Около час, няколко подписа, печата и 2000 лева по-късно той беше гордия собственик на лъскавото бяло 316, чиито двигател скоро щеще да бъде заменен от отзи, който сега гордо стоеше на средата на работната маса в сервиза.
Свали усилвателя и съб-а от бадажника на 320-ката и ги нареди до четирите седемнайски в багажника на служебната. Тъкмо се канеше да потегля към адреса на онзи от магазина, когато един тътен го спря. Беше звукът от мощен двутактав двигател, който очевидно спря пред вратата и не след дълго по нея се чу настойчиво почукване:
-Затворени сме, съжелявам!
-Искам само да поговорим, видяхме се днес на гробищет!
Божидар отвори и срещу него застана сериозната физиономия на рокера, който можеше да мине за средновековна стенобитна машина. Лицето му видимо се промени, когато видя останките от колата на Иванов и Божидар го покани вътре да си поговорят. Тъй като бързаше, му предложи да остане в сервиза, докато се върне. Едва ли щеше да се забави повече от половин час. А май и двамата имаха какво да обмислят през това време. Врътна ключа на служебната и като насън стигна до адреса и се уговори да постави аудиото в М3-ката за другата седмица. Опомни се когато видя мотора, небрежно паркиран пред сервиза и се сети, че вътре го чакаше огромен мъж с изопнати нерви и нестабилно емеционално състояние. “Едва ли е най-добрата комбинация” помисли си той, въздъхна и влезе вътре неизвестно защо изпълнен с надежда за нещо ново.
П.С. Бири, панаири, сеири... април месец
Унесен в такива мисли Божидар погледна мобилния си и реши да провери какво става. Набра номера на шефа си и след третото иззвъняване през слушалката на GSM-а нахлу невероятна шумотевица, с която се бореше гласа на собственика на сервиза:
-Ало! Божидаре, ти ли си?
-Аз съм чуваш ли ме?
-Абе забравих, да ти кажа. На сватба съм! Днес и утре няма да работим! Можеш да се прибираш у вас. Не се притеснявай аз нищо! – В този момент шумотевицата нахлу по-силно в слушалката и той чу гласа на шефа си “Наздраве! Да са щастливи младите!” След което връзката прекъсна. Божидар се замисли – имаше два свободни дни, празен сервиз и “нова” кола, която се нуждаеше от много работа. “Я как се наредиха нещата.” Мислеше си той, докато оставяше мобилния и обличаше куртката си. През целия му живот, не му беше вървяло нито с жените, нито на карти, но понякога имаше “невъзможен” късмет. Може би това беше причината да е още жив. “По добре късметлия, отколкото добър. Не е необходимо да си добър винаги, а само когато това е важно!” Засмя са на простотиите, които раждаше мозъка му и реши да направи списък на нешата, които трябваше да се купят, за да си оправи колата.
На втори, по задълбочен оглед, с оказа че купето не е чак толкова зле. От някоя морга, все щеще да намери читав покрив и здрави странични греди. Врати, седалки, колани и още много други испочупени неща, предимно по салона, запълниха набързо два листа и той взе получилия се списък, ключовете за служебната и излезе. Отиде до тях, взе пари и пак се замисли за Иванов, докато чакаше асансьора. Още не беше ходил на гроба му, а май трябваше. Не обичаше големите събирания от хора, затова пропусна погребението му, което беше съпроводено от много баварци с траурни флагчета и маса народ край тях. Съмняваше се, че повечето го познаваха приживе и това също го спря. Влезе обратно у тях и взе една кутийка за бижута, нещо което Иванов беше поръчал за приятелката си, няколко дни преди катстрофата, а то дойде ден след нея и по този начин предизвика изпиването на пет литра уиски от “трезвеника” Божидар. Не намери сили да го изхвърли, нямаше да го хвърли и сега. Щеше да го даде на човека, за когото беше предназначено. Неволно си спомни думите на един от завеждашите, който обичаше да казва, че “всичко предназначено за теб, те намира ако не в този свят, то в някой друг”. Трябваше да вземе само още едно нещо, но то беше в сервиза. След малко то беше в джоба му и той пътуваше към гробищата, за да отдаде последна почит на приятеля си.
Спря до алеята излезе от колата и тръгна по тясната пътечка. Огледа се: всичко беше спокойно и само звукът на стъпките му нарушаваше спокойствието на това място. Усети, че по навик се ослушва внимателно, почти очаквайки тихото изщракване, което би го предупредило за евентуален снайперист (все пак беше на голямо празно просранство) и ходеше готов да залегне зад най-близкото прикритие. Някъде по средата на пътя чу подобно изщракване и тялото му само се хвърли на земята. То беше последвано не от изстрел, а то звука на вдутактов двигател и изправяйки се, Божидар се засмя на себе си. “Ако ме е видял, някой сигурно си мисли, че съм избягал от лудницата.” Мислейки над това, смеха сам излезе от гърлото му и той му се отдаде, но само за малко. Погледна назад и видя огромната фигура на рокер, който с включването на скорост, беше предизвикал тази му реакция и се очуди, какво ли търсеше той на такова място. “Може би е някой като мен” – замисли се и остави така нещата. Не всички се делят на приятели и врагове. Сега беше цивилен. Просто обикновен човек, който отиваше на гроба на приятеля си.
Поотърси се от прахта и направи няколкото крачки, които го деляха от целта му. Наведе си, бръкна в джоба си и извади от там това, заради което се беше отбил до сервиза. Беше предната емблема на БМВ-то на Иванов. Постави я на надгробния камък, знаеше че той би искал да е така и отстъпи една-две крачки назад. Обърна се и с бавни крачки, които отмерваха хода на мислите му се запъти към следващото място, което трябваше да посети. Беше гроба на Елеонора, приятелката на Иванов. Когато стигна до алеята, водеща към него, спря. Там имаше някой, беше рокерът, същият, който мина край него, когато си помисли че има снайперист. Каква налудничева идея, наистина. Моторджията беше коленичил на гроба на Елеонора и след малко се изправи много бавно. Или така поне се стори на Божидар. Все пак другия беше висок над два метра и ръстът му създаваше такава илюзия. Онзи се обърна и тръгна по алеята към мотора си, право срещу Божидар. Виждайки как такава грамада, покрита в кожа с множество жериги и шипове, човек неволно отстъпваше крачка-две назад или в страни, но Божидар не го направи и очите му срещнаха погледа на моториста, който беше скрил своите зад огледални черни очила. Въпреки тях, Божидар почувства тъгата, примесена с гняв и безсилие в очите на рокера, когато погледите им се срещнаха и за да избегне излишни неприятности, с две-три бързи крачки се озова на метър-метър и нещо зад гърба му. Предпочете да не рискува, все пак не знаеше, кой беше този човек, но знаеше кой не беше, не беше някой който искаш да срещнеш в тъмна уличка. Особено в сегашното му видимо нестабилно емоционално състояние. После продължи спокойно, без да бърза. Пътйом забеляза, че двигателя на мотора вече бумтеше, явно рокерът не му беше обърнал внимание и по-добре. Не след дълго сигна до там накъдето беше тръгнал и внимателно извади от кутийката за бижута, поръчаната от приятеля му сребърна роза. Остави я по средата на букетите, върху бялата кърпичка от кадифе извезана с надпис “С любов от Иванов”.
В момента когато се изправи, му щракна, че нещо не беше наред. Усети тежък поглед върху гърба си и се сети, не беше чул мотора да потегля, не го чуваше и да работи. Обърна се и забеляза, че рокерът буквално пробиваше дупка в него с погледа си. Стана, придаде си вид, че не го е забелязал и бавно отиде до колата си. Влезе, запали и потегли. Когато минаваше край мотора на рокера, онзи беше на гроба на Елеонора, гледаше нещо между цветята и стискаше каската си в ръка толкова силно, че сигурно щеще да я счупи. Божидар имаше твърде много друга работа за вършене, за да обръща повече внимание на това, пък и нямаше намерение да се набърква в някакви истории. Подкара с пълна газ към склада (където имаше и магазин) на най-големия вносител на авточасти и след двайсетина минути пред него стоеше съвсем друг въпрос. Къде да паркира на вечно пълния паркинг? След малко намери едно празно място и остави служебната там. На влизане забеляза едно БМВ трета серия, паркирано точно пред магазина, много добре изглеждащо фабрично изпълнение, с оптичен тунинг на задните прозорци състоящ се от залепена обява:
“продава се 0888/78-78-78 цена по договаряне”
“Сигурно ще му иска някъде между пет и шест хиляди, множко ми са да го вземам.” Мислеше си той и влезе в магазина. Застана на опашката, малка беше четири-пет човека само и извади списъка с частите, които му трябваха. Не след дълго един разговор привлече вниманието му:
-Дай ми маслена помпа за тройка!
-М-ка или не, година, двигател?
-К’ва м-ка, к’ви глупости? Голф тройка, ей онази отвънка!
-Кажи голф тройка тогава, тройка си е БМВ трета серия!
-То не може всички да сме кандидат мутругени! Я ела на някой светофар с това БМВ да те видя! Тя колата иска и поддръжка, не само да я купиш!
-И ти понеже я поддържаш твойта, затова ти е гръмната мослената помпа! Ако ще се гоним, дай някъде на “затворено”, че да мога и аз да натисна газта, а?
-Бе що дождох и аз тука, ако ти беше по-малка устата, можеше и да продаваш повече части. Айде ходи на @#%^&&&^%$#@@!~~@#$%^^&&****&^%$#@ ! – и си тръгна. Божидар беше на ред и реши да се поинтересува, все пак човек никога не знае:
-Май си фен на БМВ?
-Да-а! Онази 316-отпред е моя.
-А защо я продаваш?
-Имам М3 в гаража и нямам търпение да я пробвам! Искаш да я купиш ли?– към един от персонала – Вземам си обедната почивка! – Излезе и каза на Божидар:
-Айде да я разгледаш.
-Цената каква е?
-По договаряне, има проблем с мотора, не знам какъв е и не съм се интересувал. Мени оборотите и гасне под 1500-1800. Иначе съм си я гледал както си трябва.
-Ами дай да я видия тогава. – и двамата излязоха на паркинга, където ги чакаше един много добре издлеждащ автомобил. Божидар огледа тенекиите по купето, личеше си че е поддържано много добре, нямаше ръжда, нито следи от надраскване, огъване или китосване. Вътре салона беше почти нов, запазен в идеалното стоково изпълнение, без забележки! Запали двигателя, отвори капака и започна да оглежда за видими признаци на проблеми, нямаше такива, но обротите подскачаха, явно каквото и да беше, щеше да се разбере в сервиза. Обърна се към собственика:
-2000 устройват ли те?
-Мъничко са, бързам ама чак толкова!
-Е не може ли да измислим някакъв вариант, че нямам повече (лъжеше естествено) пък ме устройва идеално количката (тук беше напълно искрен).
-Без джантите, за 2200-2300 може!
-Имам едно стъпало 2000 вата и съб към него, от на един приятел колата, да ти ги дам тях и 2000?
-За М3-ката ще станат ли?
-Лично ще ти ги вържа! До сега са били в 320.
-Става!
-Давай да ходим при нотариус, тогава! – каза Божидар и след малко се провираше между трафика с бъдещата си придобивка, от изтормозения звук на която почти му се повдигаше, но запази самообладание. Около час, няколко подписа, печата и 2000 лева по-късно той беше гордия собственик на лъскавото бяло 316, чиито двигател скоро щеще да бъде заменен от отзи, който сега гордо стоеше на средата на работната маса в сервиза.
Свали усилвателя и съб-а от бадажника на 320-ката и ги нареди до четирите седемнайски в багажника на служебната. Тъкмо се канеше да потегля към адреса на онзи от магазина, когато един тътен го спря. Беше звукът от мощен двутактав двигател, който очевидно спря пред вратата и не след дълго по нея се чу настойчиво почукване:
-Затворени сме, съжелявам!
-Искам само да поговорим, видяхме се днес на гробищет!
Божидар отвори и срещу него застана сериозната физиономия на рокера, който можеше да мине за средновековна стенобитна машина. Лицето му видимо се промени, когато видя останките от колата на Иванов и Божидар го покани вътре да си поговорят. Тъй като бързаше, му предложи да остане в сервиза, докато се върне. Едва ли щеше да се забави повече от половин час. А май и двамата имаха какво да обмислят през това време. Врътна ключа на служебната и като насън стигна до адреса и се уговори да постави аудиото в М3-ката за другата седмица. Опомни се когато видя мотора, небрежно паркиран пред сервиза и се сети, че вътре го чакаше огромен мъж с изопнати нерви и нестабилно емеционално състояние. “Едва ли е най-добрата комбинация” помисли си той, въздъхна и влезе вътре неизвестно защо изпълнен с надежда за нещо ново.
П.С. Бири, панаири, сеири... април месец
От тогава русото не е на мода.
- BoqnZubarev
- Левскарче
-
- Мнения: 489
- Регистриран на: 17.01.2008
- Местоположение: Видин
- Пол: Мъж
- Кара: 02` E46 320d
- Детайли за колата: Баничарка
от BoqnZubarev » 08 Апр 2008, 23:29
Страшен си човек. Прочетох и тая история на един дъх. Айде давай продължението, че стана много интересно....
- dido_demon
- Потребител
-
- Мнения: 36
- Регистриран на: 13.03.2007
- Местоположение: Разград
от dido_demon » 09 Апр 2008, 0:06
Доста добре! Продаълвжавай все така да ни радваш! За миг поне се освобождаваш от ежедневието вторачен в монитора! Е па това БМВ голям патилан се извъди! 
- Mr_Spirit
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 291
- Регистриран на: 19.03.2008
- Местоположение: България, Разград!
- Пол: Мъж
- Кара: BMW X1 F48
- Мечтае да кара: ///M
от Mr_Spirit » 09 Апр 2008, 0:08
dido_demon написа:Доста добре! Продаълвжавай все така да ни радваш! За миг поне се освобождаваш от ежедневието вторачен в монитора! Е па това БМВ голям патилан се извъди!
Браво!!
- hemicharger
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1514
- Регистриран на: 5.03.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: всичко на колела
- Детайли за колата: E38 IAL 07.2001
от hemicharger » 09 Апр 2008, 10:25
Drugs... rock 'n' roll... bad-ass vegas whores... late-night booty calls... shiny disco balls...
от Lafera » 09 Апр 2008, 11:17
Браво но тоя път ми се изчака търпението, доста ми домъчня за историйките ти , от доста време не беше писал 
- Nukem
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 3678
- Регистриран на: 28.03.2007
- Местоположение: Хасково
- Кара: e36 318is M44
- Мечтае да кара: камаро.
- dare__devil
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 170
- Регистриран на: 10.12.2007
- Местоположение: Sofiq
от dare__devil » 09 Апр 2008, 11:53
В нашия форум много се радват и искат още и още..
Надявам се, че нямаш нищо общо че я пускам и там...
Не съм си приписвал заслуги!! Пише си от къде е
Надявам се, че нямаш нищо общо че я пускам и там...
Не съм си приписвал заслуги!! Пише си от къде е
- BMWPetar
- BMWPhotographer
-
- Мнения: 1672
- Регистриран на: 27.12.2004
- Местоположение: Sofia city
- Пол: Мъж
- Кара: F10 530d xdrive LCI
- Мечтае да кара: Все по-хубави 5 серии
от BMWPetar » 09 Апр 2008, 15:50
Браво, много си талантлив, чакам продължението с нетърпение!
"Когато пътят стана мокър, Audi quattro-то беше по-бързо в завоите, но просто някакси усмивката на лицето на шофьора на BMW-то беше доста по-голяма..." Джереми Кларксън, сравнение между Audi RS6 и BMW M5, Top gear
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
****F10 530d+ xdrive M-sport 2014
Gone, but not forgotten:
*E60 525d+ LCI M-sport 2008
*E60 530d+ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
****F10 530d+ xdrive M-sport 2014
Gone, but not forgotten:
*E60 525d+ LCI M-sport 2008
*E60 530d+ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
- Pitbull_Germany
- ентусиаст
-
- Мнения: 1023
- Регистриран на: 13.06.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: само черни класики!!!
от Pitbull_Germany » 09 Апр 2008, 16:30
Тоше, знаеш, че съм ти фен на тебе Ама тоя път си я завършил тази история много гадно!!! Ако тая вечер не искараш 4-та част може и да ми стане нещо, защото не мога да спя от нетърпение - на най-интересното да я резнеш...мръсник 
Ама тоя път си я завършил тази история много гадно!!! Ако тая вечер не искараш 4-та част може и да ми стане нещо, защото не мога да спя от нетърпение - на най-интересното да я резнеш...мръсник --------------------------------------------------------
Fuck the Cola, fuck the pizza...all you need is 6 v redica!!!
--------------------------------------------------------
Хубава кола, която не върви, е като хубава жена, която не прави секс!!!
--------------------------------------------------------
http://www.metacafe.com/watch/181257/bmw_from_hell_2/
Fuck the Cola, fuck the pizza...all you need is 6 v redica!!!
--------------------------------------------------------
Хубава кола, която не върви, е като хубава жена, която не прави секс!!!
--------------------------------------------------------
http://www.metacafe.com/watch/181257/bmw_from_hell_2/
- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
- Smoocki
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2073
- Регистриран на: 6.08.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: 600 коня с умивна на лицето
- Мечтае да кара: всичко бързо на четири гуми
- Детайли за колата: Garrett 3582
от pesho » 10 Апр 2008, 17:14
От Ати насам не е имало толкова интересно лит. творчество в
тоя форум.
тоя форум.
13 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
