Разказ за едно момиче.....вече жена

[spower Профил]

Обсадата на Борисов град

Беше февруари, вече слънцето изгряваше по рано, денят растеше, но зимата не си отиваше студът беше сковал градът и не го пускаше от ледената си прегръдка. Малката Светланичка стоеше до прозореца опряла чипото си носле в него и оставяше малки мазни петънца върху него, зеленикавите и очи се взираха в далечината с надеждата да види, задаващата си по голяма сестра Кики ,която незнайно защо се бавеше от близкия супер пред ,който се виеше голяма опашка за пълнозърнест и хляб “бонус”.Опашките бяха дълги, а Кики беше взела един от последните купони за хляб, беше война чуваше се единствено грохотът на падналите бомби и снаряди както и срутващи се сгради..Хитлер натискаше по фланговете 11метровата Берта/най-голямото оръдие на Хитлер/ рушеше града, кмета Борисович ше безсилен,всички се молеха за спасение, ксероксите не смогваха с отпечатака на никролози в близкото гробище в квартала на малката Светланичка нямаше вече място...докато тя гледаше в очакване да посрещне с поглед сестричката си Кики през прозореца на кухнята на 4-тия етаж на панелното блокче се чу рева на Б52 немски тежки бомбандировачи, детето притаи дъх и погледна в небето , където цяла ескадрила се носеше.Заочнаха да се чува свистенето на тежките бомби и взрив след взрив разтърсваше земята, близкия квартал Младост потъна в дим,Светланичка се молеше само сестричката и Кики да се прибере в къщи час по скоро, а те двете толкова си приличаха като 2 капки вода само Кики беше по голямата сестричка, в този момент пилотът Йозеф доскоро оправлявал единствено каруца в малко алпийско селце реши да се отклони от маршрута леко,съзря супера и опашките от хора и реши ,че това е бомбоубежище,с бръснещ полет прелетя и натисна,червеното копче.... свистенето на тежката бомба спря сърцата на хората всички се молеха...гръм разтърси земята близкото училище потъна в прах и пламъци,за момент всички отдъхнаха. Но тежкия бомбандировач отново се завърна Йозеф беше решил да изпълни мисията докрай на война като на война,този път той пусна на правилното място бомбата се устреми нямаше време и за молитва просто взрив огън и много овъглени тела на изпълнените с надежда хора ,че ще посрещнат утрешния ден лежаха разпръснати около развалините,беше мъгла от прах и пушъци,сърцето на малкото момиченце от 4тиа етаж се сви неможеше дори да преглътне стоеше самичка и не искаше да повярва ,че никога повече няма да види сестра си Кики...добре, че останаха Мухи и Скуни ,които незнайно защо се бавеха те работеха във фабрика на канала като стругарки и до късни нощи изработваха снаряди за руските оръдия,всичките сестрички бяха руси и със зеленикави пъстри очи...А беше война . Настана вечер останалите здрави прозорци стояха затъмнени по заповед на кмета Борисович, тишината единствено бе нарушавана от откъслечни изстрели на автомати “Судаев” Калашников беше само войник и не бе създал смъртоносното си произведение,което в бъдеще би отнело живота на хиляди...Обляна в сълзи и зачервени очи малката Светланичка си спомняше преди войната как играеше в двора на къщата на баба си как късаше цветя от градината,в този миг злокобната тишина бе нарушена от зеления грузовик , с който пристигнаха Мухи и Скуни. Никой нищо не казваше беше мъка в душите им,бяха смазани от работа единствено любовта им ги крепеше и двете бяха влюбени в доста по млад ефрейтор от охранителния звод живеещ в казармите на 9км от тях.Той беше обикновено момче ,но с голямо сърце винаги ги разсмиваше когато ги вземаше и водеше на работа, беше мобилизиран от дълбоката деревня и той като Йозеф преди войната се радваше на живота с приятели гонеха се по поляните , ходеха за риба, стреляха с прашки...весел беше живота тогава, но дълбоко в гърдите му се беше вкопчило нещо , което го мъчеше страх го беше да не изгуби двете си приятелки след като видя разрушенията в квартала им и разбра за загубата на сестра им.

Ден 2ри

Младия ефрейтор Серъожа нахлупи избелелия си каскет, сложи остатъка от одиклона Искра , които беше получил като подарък от баща си предното лято и се отправи към камиона. Докато пътуваше към блока на останалите вече 3 сестри той се замисли над живота си замисли се и колко ли още курса ще направи до тях беше война всеки ден някой си отиваше тогава си каза “докога ли ще е това дали след войната ще бъде с някоя от тях...Той искаше семейство искаше да живее нормално искаше да бъде щастлив...Беше мрачна утрин небето се натискаше в земята,двигателя на камиона монотонно бръмчеше,най накрая Серъожа паркира грузовика м/у руините на близкото училище и зачака сестрите да слязат....Стори му се цяла вечност не обичаше да чака, беше войник беше и война,постоянно умираха хора трябваше да се работи да се бори срещу завоевателите...така поне му казваха командирите и той изпълняваше.
Сестрите слязоха прегърнаха го като за последно вдишаха за последен път от аромата , който толкова харесваха и винаги после им оставаше по ръцете и се качиха в кабината при него...Понеже камиона беше преди зачислен на генерал Жуков имаше и радиостанция ,която винаги беше на честота Алфа, грузовика се отправи надолу към пътя, а 2 очи го следваха с поглед от 4тия етаж...малката Светланичка със свито сърце потънало в скръб за последен път изпрати камиона , в които незнайно защо на военната честота Алфа бяха пуснали американската песен Is to late apologize”…Топла сълза обля бледата и бузка и падна на теракота в кухнята, камиона се изгуби в далечината,а с него Светланичка загуби и веселия батко Серъожа,които мн си я глезеше и сестрите си.Остана сама в малкия апартамент пълна с мъка, тъга и спомените си.......


ксерокса е за да има малко Fun
B52-започва производство 1946г ,но звучи като добре познатия ни М52
одиклонът "Искра" е в същност моя Farenhait 32
малкото момиченце е моята сегашна приятелка с 1/2 руска кръв както и сестрите и са в същност имената с които съм я наричал когато е била мила и добра , малкото момиченце е описанието на нея като малка когато човек е добър и беззащитен
честота 'Алфа" е радио Алфа,което обикновенно слушам,а песента е нейната любима,като в превод значи- твърде късно е за извинение
военния камион/грузовик/-рус, е всъщност черна е 46ца
надявам се да ви хареса
имената Кики-от кикимора Скуни-от скункс Мухи от муха
завода намиращ се на канала е офиса където работи, маи за др не се сещам

[speedmaniac Профил]

Интересно... Става като начало за сценарии на филм

[sonny Профил]

Разказа е добър и най-много ми хареса как небрежно се сливат две епохи, втората световна и днешна България с комплекс Младост с теракот на 4тия етаж

[Dido_stz Профил]

много добро, навява мисли какво би било по време на война. "Правете любов, а не война"

[Leon]

Всъщност имам няколко критики, но ще ги запазя за себе си. За едно си прав - улиците на незнайния град, посипан с бомби веднага ми асоциираха софийския пейзаж след като се стопи снега.

[///peter Профил]

Б52 са US бомбардировачи, а Германия не е имала тежки такива
Иначе разказа ми хареса и на мен, като не гледам детайлите