Шофиране в мрака
Модератори: mitaka7, Общи модератори
13 мнения
• Страница 1 от 1
- BMW_325 TDS
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 517
- Регистриран на: 9.01.2007
Шофиране в мрака
Колега , като започвам тази тема се надявам всеки да си излее душата и да сподели къде е карал и какви емоции е имал
Както знаеме на всеки шофьор мечтата му е да е сам на пътя .
!! Иска ми се всеки да сподели къде е шофирал и какви страхове е имал !! Аз съм от Пернишко и местата където съм карал сега ще ги споделя . Значи пътя , по който съм карал е доста добър за такава тръпка според мен !! Значи една вечер към 21:00 си тръгвам към село от София ( селото е пернишко ). Имах проблеми ( падах си много по едно момиче ,а го видях с друг , пък и имах и други проблеми и така бях в доста лошо състояние ) . Беше ранна пролет непосредствено след като бях взел книжка. И така бях вече стигнал селото си ( Ярджиловци ) , но нещо вътре в мене ми каза да не отбивам и аз си продължих по поскока Брезник ( колегите от Перник сигурно ги знаят тия маршрути ). Вече беше тъмно и доста студено , леко бях си отворил прозореца , но двигатела на Полския фиат ( бях с него , тъй като тогава още нямах BMW ) бълваше прекрасна топлина !! Карах си абсолютно спокойно и доста бавничко ( наслаждавах се на прекрасната нощ ) И така отбих на моста вляво по - посока Ноевци и почнаха да отминават селата !! Карах бавно ( не повече от 80 км/ч ) и така се бях устремил към едно селце наречено Одраница (Чувал бях ,че горе има манастир, но никога не бях ходил нито там, нито пък по тези пътища бях карал някога до сега ) Минаха доста села ( Габров Дол , Елов Дол ) , не ги знам много , но си спомням табелите които отминавах. Бях се остремил както казах към село Одраница ( близо е до сръбската граница ) . Имах чувството , че навлизам все повече и повече в дивотията , но това ми харесваше и исках да карам още и още по - навътре !! Не слушах музика , беше тихо , дори и шумния двигател на Поляка звучеше някак си различно ( беше необичайно тих )!! Жива душа нямаше , нито една кола не срещнах по пътя( Нито една ) !! И так стигнах до табела Долна Врабча ако не се лъжа и след , като излезнах и от това село намалих почти до спиране и се залушах как шумолеха листата и някакви странни птици се разпищаха !! Увеличих отново скороста и с още по - голям пламък в очите продължих ( нямах си и на идея на къде карам, избягвах да се отбивам по малки пътища да не объркам пътя на връщане !! И така мисля ( до колкото си спомням ) подминах и една табела на село Мурено и след още малко каране се натъкнах на табела Дивля ( бях чувал , че от Дивля нагоре следва Одраница ) Просто се чувствах по уникален начин !! На моменти чувах и шум от течаща река !!! Ако някои от вас знаят маршрути моля да ме извинят ако не описвам точно нещата , но и аз самия не знаех на къде карам !! Издигах се , спусках се , пътя беше с много дупки ( на места кратери които почти ме караха да спирам ) Карах на дълги и виждах много добре пътя ( с нови рефлектори съм и с крушки 110 /90 ако не се лъжа ). В един момент реших да спра за малко !!! Не бях в село , бях на някакво място , на което имаше камъни отдясно , гората беше непосредствено до пътя и от двете страни и се чуваше шум от течащо поточе !! Реших точно на това прекрасно , но същевременно и зловещо място да спра !! Имах две цигари ( бяло боро ). Реших да изпуша една в ледената нощ ( беше много студено все пак си е планинско ) . Реших да сляза от колата но оставих двигателя запален и фаровете да светят ( дори и дългите ), отворих вратата и слязох , а двигателя продължи монотомно да си пръпка !! Запалих си цигарата и с удоволствие и облекчение си дръпнах веднъж , бях се подпрял на предният топъл от двигателя капак . Но не ме свъртя дълго там , продължавах да пуша и почнах да обикалям Фиата и да го оглеждам от тука и оттам и да се ослушвам . Поточето румолеше някъде от гората , струваше ми се е ,че е близо , помислих си да понавлезна пеша малко и да го намеря , но беше много тъмно и не посмях да влизам в гората . Бавно пушех и имах още от цигарата , отдалечих се назад от колата си и започнах отново да се заслушвам . Дишах много дълбоко ( свежият планински и нощен въздух вледеняваше дробовете ми ) , обърнах се към колата и почнах да гледам задните му стопове , но същевремено се оглеждах и назад . Вече допушвах цигарата и се готвех да хвърля фаса , когато отново чух смразяващия крясък пак на онези птици , летяха някъде из гората и не ги виждах , но цепаха мрака със своите зловещи звуци !! Вятъра се усили и почувствах тревога , а те продължаваха да кряскат !! Бях се отделечил от фиата и бързо се затичах към него ( изпитах някакъв силен страх ) Часът беше около 1 без нещо . Скочих вътре и тръгнах , като затворих прозореца си . Бях се оттдалечил вече много ( може ми около 40 километра от селото ми ) , но напук навсичко реших да покарам още малко !! Ставаше все по лош пътя , имаше дупки и клони от храсти се подаваха на шътя ( изглеждаха все едно гората искаше да те зграбчи с ноктитте си ) Понамалих отново и си погледнах GSM-а и какво да видя - грам няма обхват и часът станал 1 часа . Отново ме налегна някаква тревога , но същевременно ми беше гот !! Реших да направя последни километри напред и да обръщам и ненадейно стигнах да едно разширение ( нещо като площад) на пътя на което имаше табели и на една от табелата пишеше Дивля и сочеше надясно ( и мисля че пишеше 4 километра ), но си казах край !! Обърнах на този площат и захванах обратния път. В един момент поглеждам таблото и гледам , че съм минал 157 километра ( а бях сипал 20 литра газ ). Знаех , ч еми харчи около 11/100км , а на бензина ми светеше лампата и знаех , че имам може би по- малко от литър . Плюс това , когато спирах оставих двигателя да работи около 15 минути и започнах да си мисля дали ще мога да се прибера ... Но пък си викам и да ми свъши ще е вече някъде към Ноевско и нямаше да има проблеми ( щях да стм избягал от дивотията ) На едно две места се колебаех накъде да тръгна ( обърках се ), но слава богу бях поел по правилния обратен път !!! Когато стигнах до моста на село Ноевци се почувствах , все едно съм избягал от някакво чудовище. Вече ми беше познато . Когато стигнах пред къщата си километража показваше 199 км. и газта още не ми беше свършила ( което ме изненада , какъв разход даде ) , може би защото карах адски правилно и спокойно !!! Чувствах се страхотно , дори не си спомнях какви проблеми съм имал ( даже не си и спомнях кое беше момичето по което страдах )!! Когато се прибрах беше около 3 без нещо !! Леганх си и заспах , като дете! Надявам се да ви е харесало моето нощтно приключение !! Хайде колеги кажете и вие ималили сте такива преживявания
Както знаеме на всеки шофьор мечтата му е да е сам на пътя .
!! Иска ми се всеки да сподели къде е шофирал и какви страхове е имал !! Аз съм от Пернишко и местата където съм карал сега ще ги споделя . Значи пътя , по който съм карал е доста добър за такава тръпка според мен !! Значи една вечер към 21:00 си тръгвам към село от София ( селото е пернишко ). Имах проблеми ( падах си много по едно момиче ,а го видях с друг , пък и имах и други проблеми и така бях в доста лошо състояние ) . Беше ранна пролет непосредствено след като бях взел книжка. И така бях вече стигнал селото си ( Ярджиловци ) , но нещо вътре в мене ми каза да не отбивам и аз си продължих по поскока Брезник ( колегите от Перник сигурно ги знаят тия маршрути ). Вече беше тъмно и доста студено , леко бях си отворил прозореца , но двигатела на Полския фиат ( бях с него , тъй като тогава още нямах BMW ) бълваше прекрасна топлина !! Карах си абсолютно спокойно и доста бавничко ( наслаждавах се на прекрасната нощ ) И така отбих на моста вляво по - посока Ноевци и почнаха да отминават селата !! Карах бавно ( не повече от 80 км/ч ) и така се бях устремил към едно селце наречено Одраница (Чувал бях ,че горе има манастир, но никога не бях ходил нито там, нито пък по тези пътища бях карал някога до сега ) Минаха доста села ( Габров Дол , Елов Дол ) , не ги знам много , но си спомням табелите които отминавах. Бях се остремил както казах към село Одраница ( близо е до сръбската граница ) . Имах чувството , че навлизам все повече и повече в дивотията , но това ми харесваше и исках да карам още и още по - навътре !! Не слушах музика , беше тихо , дори и шумния двигател на Поляка звучеше някак си различно ( беше необичайно тих )!! Жива душа нямаше , нито една кола не срещнах по пътя( Нито една ) !! И так стигнах до табела Долна Врабча ако не се лъжа и след , като излезнах и от това село намалих почти до спиране и се залушах как шумолеха листата и някакви странни птици се разпищаха !! Увеличих отново скороста и с още по - голям пламък в очите продължих ( нямах си и на идея на къде карам, избягвах да се отбивам по малки пътища да не объркам пътя на връщане !! И така мисля ( до колкото си спомням ) подминах и една табела на село Мурено и след още малко каране се натъкнах на табела Дивля ( бях чувал , че от Дивля нагоре следва Одраница ) Просто се чувствах по уникален начин !! На моменти чувах и шум от течаща река !!! Ако някои от вас знаят маршрути моля да ме извинят ако не описвам точно нещата , но и аз самия не знаех на къде карам !! Издигах се , спусках се , пътя беше с много дупки ( на места кратери които почти ме караха да спирам ) Карах на дълги и виждах много добре пътя ( с нови рефлектори съм и с крушки 110 /90 ако не се лъжа ). В един момент реших да спра за малко !!! Не бях в село , бях на някакво място , на което имаше камъни отдясно , гората беше непосредствено до пътя и от двете страни и се чуваше шум от течащо поточе !! Реших точно на това прекрасно , но същевременно и зловещо място да спра !! Имах две цигари ( бяло боро ). Реших да изпуша една в ледената нощ ( беше много студено все пак си е планинско ) . Реших да сляза от колата но оставих двигателя запален и фаровете да светят ( дори и дългите ), отворих вратата и слязох , а двигателя продължи монотомно да си пръпка !! Запалих си цигарата и с удоволствие и облекчение си дръпнах веднъж , бях се подпрял на предният топъл от двигателя капак . Но не ме свъртя дълго там , продължавах да пуша и почнах да обикалям Фиата и да го оглеждам от тука и оттам и да се ослушвам . Поточето румолеше някъде от гората , струваше ми се е ,че е близо , помислих си да понавлезна пеша малко и да го намеря , но беше много тъмно и не посмях да влизам в гората . Бавно пушех и имах още от цигарата , отдалечих се назад от колата си и започнах отново да се заслушвам . Дишах много дълбоко ( свежият планински и нощен въздух вледеняваше дробовете ми ) , обърнах се към колата и почнах да гледам задните му стопове , но същевремено се оглеждах и назад . Вече допушвах цигарата и се готвех да хвърля фаса , когато отново чух смразяващия крясък пак на онези птици , летяха някъде из гората и не ги виждах , но цепаха мрака със своите зловещи звуци !! Вятъра се усили и почувствах тревога , а те продължаваха да кряскат !! Бях се отделечил от фиата и бързо се затичах към него ( изпитах някакъв силен страх ) Часът беше около 1 без нещо . Скочих вътре и тръгнах , като затворих прозореца си . Бях се оттдалечил вече много ( може ми около 40 километра от селото ми ) , но напук навсичко реших да покарам още малко !! Ставаше все по лош пътя , имаше дупки и клони от храсти се подаваха на шътя ( изглеждаха все едно гората искаше да те зграбчи с ноктитте си ) Понамалих отново и си погледнах GSM-а и какво да видя - грам няма обхват и часът станал 1 часа . Отново ме налегна някаква тревога , но същевременно ми беше гот !! Реших да направя последни километри напред и да обръщам и ненадейно стигнах да едно разширение ( нещо като площад) на пътя на което имаше табели и на една от табелата пишеше Дивля и сочеше надясно ( и мисля че пишеше 4 километра ), но си казах край !! Обърнах на този площат и захванах обратния път. В един момент поглеждам таблото и гледам , че съм минал 157 километра ( а бях сипал 20 литра газ ). Знаех , ч еми харчи около 11/100км , а на бензина ми светеше лампата и знаех , че имам може би по- малко от литър . Плюс това , когато спирах оставих двигателя да работи около 15 минути и започнах да си мисля дали ще мога да се прибера ... Но пък си викам и да ми свъши ще е вече някъде към Ноевско и нямаше да има проблеми ( щях да стм избягал от дивотията ) На едно две места се колебаех накъде да тръгна ( обърках се ), но слава богу бях поел по правилния обратен път !!! Когато стигнах до моста на село Ноевци се почувствах , все едно съм избягал от някакво чудовище. Вече ми беше познато . Когато стигнах пред къщата си километража показваше 199 км. и газта още не ми беше свършила ( което ме изненада , какъв разход даде ) , може би защото карах адски правилно и спокойно !!! Чувствах се страхотно , дори не си спомнях какви проблеми съм имал ( даже не си и спомнях кое беше момичето по което страдах )!! Когато се прибрах беше около 3 без нещо !! Леганх си и заспах , като дете! Надявам се да ви е харесало моето нощтно приключение !! Хайде колеги кажете и вие ималили сте такива преживявания
- BMWALPINA
- и аз незнам
-
- Мнения: 2070
- Регистриран на: 1.11.2003
- Местоположение: София/Люлин
- Кара: E36 325i
Тва ми е любимото тъмно, хубава музичка, няма коли няма хора сам си със себе си отпускаш се и започваш да си мислиш най различни неща. Това наистина ме кара да се чувствам много добре. Аз няма някакви пътища, но като е тъмно гледам да не се забивам по някви между сеслки пътища, че мразя да карам по ткива вечер (някав страх изпитвам) Последня път така си се бях отпуснал и един "милюцюнер" ме изненада с близалката и с 10 лв и уби всичко 

- _BoBI_
- ентусиаст
-
- Мнения: 1481
- Регистриран на: 23.09.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: 330Ci SMG, Suzuki GSX-R 750cc
Re: Шофиране в мрака
BMW_325 TDS написа:Колега , като започвам тази тема се надявам всеки да си излее душата и да сподели къде е карал и какви емоции е имал
Много обичам да ходя на витоша вечер особено зимата.Страхотно е защото има сняг (обикновенно де) има емоции и страхове, има проблеми и невероятно удоволствие.Аз много обичам да карам когато никой не ме вижда само някой хора знаят как се справям с това не съм от тези които постоянно правят пилажи по улиците търкат гумите и се набиват на очи.Страхотно е когато караш и се тренираш разни неща и не ти пука за никой и нищо, когато си сам, когато не мислиш за каквито и да е грижи и проблеми.Когато се качвам на Витова е нещо незнам и аз какво, но прекрасно с вратите напред в завоите и винаги ме е страх за колата защото грешките се наказват жестоко.Странно то е, че не ме е страх, че аз самия ще се нараня ами, че ще потроша колата и ще съм на сухо.За мен няма нищо когато правя това което искам просто забравям всички лоши неща продължавам напред и се успокоявам.Рискувайки аз живея пълноценно.Колкото повече се хващам, че не ми пука толкова по- прекрасни неща за получават.Приятели ми казват БоБи, дай да те снимаме на клипче да те пуснем ще стане много добре.Аз отказвам и казвам не съм толкова добър, когато се науча и стана перфектен тогава всички ще разберат и видят.Ще си дам и последната стотинка да ида някъде, да карам, да правя това което обичам да слушам музика да пътъвам.Аз искам нещата да са истински или тоест когато човек прави нещо защото му идва от вътре е наи-чистата форма на удоволстеито, започнешли за робуваш на парите, да го правиш за пред някой вече никога не е същото.Тръпката е в това да се чувстваш жив и да усещаш нещата така сякаш това как караш в момента е единственото нещо което е важно и каквото и да стане е без значение.Като каза каране и темата ти се сетих за това за което мечтая а то е да мога да се състезавам в ралита, някой ден да съм достатъчно добър, че да мога да го правя да съм добър и най-важното да имам пари

- lyubo_di
- Потребител
-
- Мнения: 7
- Регистриран на: 18.03.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Opel Vectra-B; Audi A4 B5
Колега, поздравявам те за страхотното описание. Вилата ми е в този район (на около км от Дивля) и често съм го минавал този маршрут (макар последните години по-често да използвам Радомир-Извор-Земен), познавам го, но направо ме накара да го погледна с нови очи. 

- bigmurzi
- драфтаджия
-
- Мнения: 2793
- Регистриран на: 9.04.2006
- Местоположение: София
- Кара: '93 316ix Touring
- Мечтае да кара: далеч
- Детайли за колата: Хубавица =)
Re: Шофиране в мрака
BMW_325 TDS написа:...бях се подпрял на предният топъл от двигателя капак...
на полските фиатчета не им ли беше отзад? или бъркам фиат-а?

иначе по темата, вечер, някое тихо местенце по планината, музичка фарове и цигарка.. няма такъв релакс..


Е30 на десен завой бензин НЯМА!
- bigmurzi
- драфтаджия
-
- Мнения: 2793
- Регистриран на: 9.04.2006
- Местоположение: София
- Кара: '93 316ix Touring
- Мечтае да кара: далеч
- Детайли за колата: Хубавица =)
- lyubo_di
- Потребител
-
- Мнения: 7
- Регистриран на: 18.03.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Opel Vectra-B; Audi A4 B5
Не съм бил на вилата в събота - бях на работа. Но и мисля, че правиш грешка - не може в събота да е бил събора на Дивля, по скоро някакъв курбан е бил или нещо. Събора на Дивля е една седмица преди този на Земен, доколкото помня. А на този на Земен бях - беше Август месец, пя Деси Слава, ала-бала.
Сори за офф-а.
------------------------------------------------------------
125р им е отпред мотора, това са по-големите полски Фиати. На Жигули мязат малко.
Сори за офф-а.
------------------------------------------------------------
125р им е отпред мотора, това са по-големите полски Фиати. На Жигули мязат малко.
13 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани