Ох, ще го бъде ли сине?!

[Dido_stz Профил]

супер историйка пожелавам на всички ентусиазма който имаме сега да си остане още много много години напред, да вземем пример от тези хора

[MARFI Профил Уеб-сайтICQ]

Историята е супер.

Колата ми е на 25 години и като я кара баща ми и вика на галено "бабата или бабке" още от малки като бяхме, и като пристигнем някъде и казва: "браво на бабката, че ни докара" като направи някаква беля и се тюхка: "айде бабо, стегни се, за нула врееме ще те оправим, не се предавай, ей сега, ей сега ще ти пуснем точец, и бензинец по-силен ще ти сипя после, айде бабе, запали бабиното" и така докато не я оправи:)

Та ето какво стана с мене кфо стана вчера, прибирам се от работа и майката вика айде да идем да видим леля ти, да и занесем ей тоя багаж (и сочи некфи дрехи и компоти, а лелята живее на 120 километра от София в една село до Панагюрище) и аз викам ми хубаво, и почвам да качвам багажа в колата. По принцип колата ми е винаги пълна с вафли и коли за вендинг машините, та реших да ги качвам тия компоти на задната седалка, постелих с едно старо одеяло и товарим докат майка ми се нагласи, ма не се усещам колко слагам, около 5 курса направих до нас и на всеки да съм свалил по около 30 кила компоти, та 150 кила да кажем, и отзад, газ, бензин, и вафли и коли, още толкова да кажем, та 300 и малко кила качих, викам си:

Ми кфо 3-ма дебели немци са се качили ще се справи баварката, тръгваме и на първия легнал полицай, колата задра и замалко да остане на кантар и мама вика:

Ох, на количката май и е тежко, я спри е тука до тия кофи и изхвърли нещо ако трябва... ( а майка ми е типичен Плюшкин събира вестници списание, стари книги, нищо не хвърля, ТЯ да каже, да се изхвърли нещо е немислимо!)

Аз я поглеждам с невярващи очи, а тя продължава:

- Ми така, де леля ти ще мине и без тия компоти, хвърли ги да не ни се прецака количката.

Аз само преместих един по голям кашон в краката и да се поразпредели тежестта по-добре и и викам ще карам внимателно спокойно...

И стигаме вече до целта, и пътя преминава в павета, ма то се стъмнило и майка ми с очила недовижда и чува по странния шум от новата настилка и лекото подрусване и с един уплашен глас, ма толкова уплашена не съм я чувал, чак преглътна като се едно някакво отрова е изпила и пита трепереща...

М-м-м-арти-и-и, какво и стана на количката, добре ли е, защо така шуми, спри я малко да си почине ако трябва, пощади я, моля те.

Пък аз я успокоявам, маме количката е пушка, само дето сме на паветата сега за малко, всичко ще е наред след оная пресечка, и слизаме от колата пред къщата и мама слиза, прекръства се, поглажда количката по капака и нарежда тихо. Браво на бабата, че ни докара, браво добра количка, бати няма повече така да те товари, няма, няма, ау на мама, милата, айде почини си, като на дете и говореше ви казвам, направо много гот ми стана:)