Виж темата - Думи for nothing

от **texudo** » 06 Апр 2007, 14:27

Има един вид особена простотия,която дълго време се опитвах да пренебегна,но уви,поради една или друга причина нервичките ми не издържаха.Ще се наложи да ви изтормозя и с този човешки абсурдизъм.За какво става въпрос?Какво може да е толкова нетърпимо просташко,че да те (ви) изкара извън контрол? 'ба ли ма'а му,ще си кажете едно ли е две ли са?Е прави сте много са-като започнеш от задръстванията в понеделник,през парламентарния контрол в петък,та до женския пазар в неделя-няма да ти стигнат израсатаците да ги преброиш.От друга страна ,до такава степен сме свикнали с повечето,че ако изчезнат някой слънчев ден(незнайно как),току виж ни залипсвали и вземем да наизлезем от бъчвите с газени лампи в ръце да ги търсим.И то не заради друго,а защото по теорията за запазване на енергията,след изчезването им,те най-вероятно ще бъдат заменени с още по-фрапиращи простотии.Има обаче една адски динамична,непредсказуема и практически неизкоренима склоност у човека,която без никакво съмнение би обрала "Оскарите" ако се даваха такива в категорията "дивна простотия".Трудно е дори за Литературния гений да опише тази изключително заразна,масова и безпрецедентна характерна черта на несломимия човешки дух.Слаба представа за нея бихме придобили,споменавайки изразите: "Не знам,но твърдя!","Не рзабирам,но държа да кажа!" и "Нямам мнение,но ще го споделя!".Особено ярко проявление на този феномен се наблюдава в нашите бедни на средства и ресурси,но богати на душевност и традиции географски ширини.У нас например,като следствие на тази склонност,се е появило двойното отрицание,а неговият антипод-двойното потвърждение,въобще няма шансове.Тази езикова форма идва да ни покаже колко много сме се усъвършенствали в Нямането,Неискането и Неможенето и какво огромно влияние са придобили последните в начина ни на живот.За сравнение,опитайте се да преведете на английски изреченията: "Не мога да не пърдя в трамвая!" и "Нямам никакво намерение да спра да го правя!" Мен лично обаче ме тормози дебилната страна на въпросната простотия.Обратната страна на съвета,противоположното на градивността,врагът на личното мнение-КРИТИКАТА.Безсъвестно ще е от моя страна да твърдя,че критиката е лоша като цяло,ненужна като проява или вредна като отношение.Съвсем не!Но съгласете се-има КРИТИКА И КРИТИКА (все ми се струва,че едно от двете произлиза от кретен).Има конструктивна критика-някой,който знае какво правиш,правил го е по-дълго от теб,чел е по въпроса и т.н.,ти дава съвет как да го свършиш по-бързо,по-лесно,с по-малко средства и ресурси и разбира се по-качествено.Има и административна критика-някой,който ти е шеф,плащата ти,за да правиш нещо,носи отговорност за това,което правиш и т.н.,те извиква в кабинета си пронизвате с хладен поглед и ти тегли едно "конско" да ти държи до следващата заплата.Има семейна критика-връща се бащати от работа,отваря ти бележника,вижда ухилените "цъфета" по алгебра и геометрия,сваля колана сгъва го на две и започва равномерно да го налага по всички достъпни части на тялото ти,докато не усети че критиката е хванала дикиш.Има и потребителска критика,която най-често се изразява в търсенето на съответната стока на пазара.И не на последно място се мъдри концептуалната критика-сещам се за една новогодишна прогарма по нац.тел.(много отдавана),където един селянин в тога(?!)разказваше как отишал при началника на ТКЗС-то,да му иска"разрушително"за достъп до "общинска мера",където да си пасе козите.Диалога селянина повежда с думите: "Другарю началник,дошъл съм за акъл,не знам имаш ли немаш ли...."А др.Началник му отговаря своевремено : "Слушай к'о, ти кат' говориш с мен шь малчиш!Умната закоту внимателно! И втори път некои неща да не се потретват" Ето това е критика.Всички останали проявления на излагане на абстрактно или физическо отношение по даден въпрос,са меко казано несъстоятелни и в много случаи обидни.Освен ако не са защитени с водния знак на"Лично мнение".Или с други "активи на банката"... Хубаво е да се научим да придружаваме изказванията си по отношение на обективната ,независима от нас действителност с фразите : "Според мен ...","По мое мнение...","Мисля че..."или смятам...".Никак не е препоръчително да се възприема ролята отредена Богу-"аз и пътя,и истината,и живота"-да се критикуват обекти,за които,първо- нямаме понятие за същността,стойността и вложения в тях труд второ-нямаме никаква заслуга за създаването и съществуването им,трето-нищо лошо не са ни направили и четвърто-ще ги има и след нас.Много е вероятно някой да се обиди,да не разбере правилно изказването или направо да премине в друго агрегатно с-ние,тогава се случват онези непривични за едно цивилизовано общество сблъсаци.Пиша тези редове защото най-популярната трибуна за критикуване за щяло и нещяло е интернетпространството с неговите форуми ,чатове ,мейли и месиджбордове ,където всеки ползва относителна анонимност и това освобождава дори у иначе кротки и културни на вид хора такива неподозирани критикарски способности ,че може да ти се завие свят от простотия.Друг особен вид критика са безапелативните намеци за интервенция в половия живот както на потърпевшия ,така и на повечето му роднини от женски род (а не рядко и от мъжки!)пол.На мен лично особено ми допадат изрази от типа:"Кои си ти бе ....(следват три реда печтни вулгаризми) Марийкин,та да ми казваш как,кога,къде,защо и т.н".В повечето случаи подобни императивно-риторични изказвания са дело на вчерапроходили,най- често недоносени и недокърмени индивиди,с особено анархични и демагогски наклоности,които дивно желаят да върнат света към геоцентричната система отпреди Галилей и Коперник. П.П не визирам никой конкретно .желая плодотворна,приятелска и конструктивна дискусия.ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ